Резитбата на лозата се състои в премахване напълно или отчасти на различни нейни органи. Когато това мероприятие се извършва върху зрели части на лозата, нарича се резитба на зряло, а когато засяга зелени части - резитбата на зелено, или операции със зеените части на лозата.
Резитба на зряло
Резитбата на зряло при лозата обуславя получаването на високи и доброкачествени добиви грозде и осигурява възможно най-дълъг живот на лозите.
През първите години от създаването на новото лозе с резитбата на зряло се цели правилно да се формират младите лози, а след встъпването им в плододаване се прави резитба за експлоатация и поддържане на лозите. Периодът на формиране на лозите зависи от вида на формировката и равнището на агротехниката.
Същност, цел и обект на резитбата
При резитбата на зряло се премахват през есента или напролет всички излишни едногодишни узрели пръчки, старите плодни звена и главината се почиства от сухи, стари многогодишни части (рамена и др.), а се оставят нови плодни звена за следващата година. Тя е най-важният прийом в агротехническия комплекс при отглеждане на лозата, който придава на младите главини определена, желана форма и по-късно обуславя и направлява ежегодно растежа и плододаването на лозите. При извършване на резитбата на зряло се отстраняват главно едногодишни пръчки, като се оставя известна по-голяма или по-малка част от тях. По тези пръчки, както е известно, се намират зимни очи, от които се образуват за следващата година нови леторасти и плод. В зависимост от броя на оставените пръчки и дължината им (броя на зимните очи по тях) се регулира растежът, силата и плододаването на главината, качеството на добива и дълголетието на лозите.
Резитбата следователно се явява основно културно мероприятие, което превръща дивото лианообразно лозово растение в културен, сравнително малък храст (главина), способна ежегодно да дава стабилни, високи и качествени добиви. Превръщането на лозата в такова културно растение има за цел получаване на по-ранно и по-обилно плододаване, едри, сочни, сладки зърна с красив външен вид и високи вкусови качества и по-ранно узряване. Чрез резитбата, от друга страна, се създават условия за полагане на грижи за лозата като културно растение, за обработка на почвата, зелени операции, борба срещу болести и неприятели, механизация и по-добри условия за зреене и беритба на гроздето.
Ако всички други мероприятия от агротехническия комплекс при отглеждането на лозата се провеждат навреме и качествено, а 2-3 години не извършваме само резитба на лозите, или я извършваме некачествено, главините бързо загубват културния си вид, превръщат се в полудиви храсти, количеството и качеството на добива рязко спадат, т, е. лозите престават вече да бъдат културни растения, Резитбата и формирането на лозите следователно е най-важна и сложна работа в лозовите насаждения. За извършването й се изискват много познания, умение и опит от работниците лозари.
В продължение на хилядолетия, на основата на практическия опит са разработени многобройни правила при резитбата и формирането на лозите, съобразени с конкретните климатични и почвени условия, площта на храненето и възприетата формировка.
В повечето случаи стопаните лозари в миналото правилно са се ориентирали и са застъпвали сравнително най-подходящите системи и формировки резитби. Не са редки случаите обаче, когато различни системи и формировки са се прилагали механично, пренасяни са от други райони, без да се държи сметка за конкретните условия в района.
У нас например в миналото при частното разпокъсано лозарство при винените, а някъде даже и при десертните сортове лози се е прилагала масово чашовидната формировка, без да се имат предвид конкретните условия на даден район. Очевидно съвсем неоправдано е било застъпването на тази формировка в райони с дълбоки, богати почви. Още по-неоправдано е било прилагането на тази резитба в райони, където лозята не се загрибват. Очевидно е, че при такива условия е трябвало да се застъпят други, по-интензивни системи и формировки резитби, при които би се получил по-голям икономически ефект. Това е шаблонно прилагане на чашовидната формировка без оглед на конкретните условия. Само по Черноморието лозарите са използвали правилно местните условия и са прилагали чашовидната формировка, но с високо стъбло, без загрибване, с много предимства. Разбира се, и в този район е могло да се застъпи друга, по-интензивна резитба.
Подобни причини безспорно са пречили и пречат за бързото внедряване на резитбата Гюйо у нас, макар че засега тя очевидно е най-рационална.
Теоретични основи на резитбата
Теоретичните основи на резитбата са разработени детайлно едва в последно време в резултат на задълбочените проучвания на съветските учени-лозари.
Практическите познания за резитбата на лозата, натрупали в резултат на многовековен опит, включват конкретни правила за практическото й извършване, за регулиране силата и плододаването на лозите, за взаимоотношението между отделните части на лозите и осигуряване максималната им дълговечност.
Общи изисквания към всички лози са спазване на определена система и формировка на резитбата, а конкретният подход се заключава в регулиране чрез резитбата на силата на лозите и растежа на леторастите, величината на добива и неговото качество и осигуряване съразмерно, хармонично развитие на различните части на лозите.
За да може обаче да се осъществи такъв конкретен подход към различните лози от даден сорт и към лозите от различните сортове, необходимо е да се имат предвид и умело да се прилагат някои основни, общоважещи принципи, които дават възможност за справяне с всички разнообразни случаи при отделните лози.
Първият основен принцип гласи, че най-плодни са зимните очи ма зрелите едногодишни пръчки, развити от зимните очи върху чеп от миналата година, т. е. върху двегодишна дървесина. Зелените леторасти, покарали от такива очи, имат най-голяма родовитост.
На практика първият основен принцип се прилага, като новите плодни части (плодни чепове, стрелки, дъги и плодни пръчки) се оставят само от пръчки, изкарали от чеп от миналата година (от двегодишна дървесина), както е показано на фиг. 8.
Фиг. 8. Спазване на първия основен принцип при извършване на резитбата: а - преди, б - след резитбата
Изключение от него се допуска само когато няма развити пръчки от очите на миналогодишен чеп. Указания за такива случаи са дадени при съответните формировки резитби.
Вторият принцип гласи, че колкото повече зимни очи оставим на една главина при резитбата, толкова по-големи добиви ще получим. Този принцип се основава на факта, че ресите се залагат в зимните очи. На практика спазването на този принцип означава, че всяка главина при резитбата трябва да се натоварва според възможностите й. Увеличаването яа натоварването .не трябва да става безразборно и без да отговаря на силата на лозата.
Третият основен принцип е да не се допуска чрез резитбата бързо да се удължат рамената на главината и да се издигат общо главините. Така правилно се регулира съотношението на старата дървесина в различните сектори на лозата, силата на отделните рамена и растежа на леторастите по тях, а също в районите, където лозите се загрибват, улеснява загрибването им; то се извършва по-лесно и с по-малко разход на труд, защото главините се поддържат разположени ниско до почвата.
На практика този принцип се спазва, като за нови плодни части в плодното звено (плодни чепове, стрелки или плодни пръчки) се оставят по-високо разположените пръчки на чепа от миналата година, а заместващите чепове - от по-ниско разположените пръчки (фиг. 9), т. е. частите в плодното звено, които ще се използват само за 1 година за плод да бъдат от по-високо разположени пръчки, а тези, които ще осигурят нови едногодишни пръчки, за да се извърши резитбата на следващата година, да бъдат пониско разположени. Третият принцип е особено важен за райони, в които трябва да се загрибват лозите.
Фиг. 9. Спазване на третия основен принцип при извършване на резитбата:
А - Гюйо, а - преди, б - след резитбата; Б - чашовидна формировка, а - преди, 6 - след резитбата
Освен тези основни принципи, забелязани са били също още много други особености на лозата, съобразяването скоито е много важно за правилното развитие и растеж на лозите и получаването на трайни, високи и качествени добиви. Тези особености са били формулирани от специалистите като правила, които трябва да се спазват при резитбата, а именно:
1) Колкото по-малко леторасти се оставят на главината, толкова по-силен, по-дебел и no-дълъг е всеки летораст.
2) Колкото повече очи, респективно леторасти, се оставят на лозата, толкова по-голяма е изобщо силата на растежа на лозата. По-силни са обикновено рамената, които носят и повече леторасти.
3) Колкото плодното звено е разположено на по-мощно и по-дебело рамо, толкова повече плод се получава от това звено и зърната на гроздето са по-едри.
фиг. 10. Правилно нанасяне на рани при резитбата на едно- или двегодишна дървесина
4) Трябва да се реже така, че раните да бъдат по възможност от вътрешната страна на рамото, а новите чепове - от външната му страна (фиг. 10). Така се осигурява правилно и по-лесно низходящо и възходящо провеждане на хранителните вещества в лозата и доброто изхранване. За тази цел при оставяне на чеп на 2 очи, ако долното око е обърнато навътре, по-добре е да се реже чепът на 3 очи, та когато се премахне впоследствие от него горната пръчка, а долната (втората) режем на чеп на 2 очи, тя да бъде отвън (фиг. 11).
Фиг.11. Оставяне на чеп на две очи:
а - правилни, б - неправилно
Всички тези правила при извършване на резитбата се отнасят повече до практическото й извършване и усвояването им изисква продължителни практически упражнения по резитба, тъй като са многобройни и разнообразни и в съвкупност представляват онези навици, умение и майсторство, които характеризират добрия специалист-лозар. Механичното прилагане обаче на споменатите дотук основни принципи и правила при извършване на резитбата не винаги дават необходимите резултати, ако не се допълват от задълбочени теоретични познания и обяснения.
Теоретичните основи на резитбата обаче се разработват едва в последно време от редица съветски учени-лозари, които поставят на първо място въпроса за изясняване основните цели на резитбата, а именно:
Да се осигури получаване на трайни, големи и качествени добиви от лозата, като се постигне постепенно ежегодно увеличаване на добива, при запазване и дори непрекъснато повишаване силата на лозите. Гроздето трябва да зрее по възможност по-рано и да бъде по-качествено.
Създаване възможност за полагане грижи по отглеждането на лозите (обработка, борба срещу болести и неприятели, механизация, загрибване и др), т. е. да се създаде от лианообразното диво лозово растение културна лоза с голяма ефективност при отглеждането й.
За да се постигнат тези цели, резитбата трябва да се извършва така, че да бъдат успешно разрешени следните задачи:
1) борба срещу полярността на лозата;
2) регулиране силата на растежа на главината като цяло, на отделните й вегетативни и генеративни органи и тяхната взаимна връзка;
3) най-добро пространствено разпространение и разположение на растителните органи на главината и органите на плододаването.
Борба срещу полярността на лозата
При лозата като лиановидно растение много силно е изразено свойството полярност, което се състои в проявата на най-голяма растежна сила на всички части на лозата, конто пространствено са най-отдалечени от основата на стъблото. За дивата лоза като лиановидно растение това свойство е добро, защото лозата бърже разполага листната маса, пъпките и плодовете на повърхността на горите, използвайки светлината, като оголва основните си части, разположени на сянка. Колкото по-буен е растежът, толкова по-силно се изразява полярността.
Това свойство на лозата като културно растение обаче е неблагоприятно за лозаря. Полярността в такъв случай обуславя неравномерен растеж на леторастите, по-силен растеж на връхната им част, по-бързо и по-буйно развитие и по-голяма родовитост на връхните очи по лозовите пръчки и др. Основно мероприятие следователно при превръщането на лианата в ниска главина е подтискането на полярността.
Чрез резитбата се цели преди всичко да се подтисне стремежът на лозата към бързо разпростиране на разклоненията и нагоре и неравномерното развитие на леторастите по пръчките с по-бързо и по-буйно развитие на тези от тях, които се намират на горния (морфологично) край на пръчките.
Фиг. 12. Борба срещу полярността чрез резитба на чепове
Фиг. 13. Борба срещу полярността чрез превиване на плодните пръчки
За подтискане полярността са известни следните методи;
1) Резитба на пръчката на чеп с 1-3 очи. Това е най-старият и най-лесен метод за борба с полярността (фиг. 12).
Чрез този метод рамената се удължават бавно (годишно с едно междувъзлие), от долните очи се развиват винаги силни леторасти и раните, които се нанасят при резитбата са винаги малки. Съществен недостатък на този метод е намалението на добивите, защото натоварването се осъществява от долните две очи на оставените за плод пръчки, които са винаги по-слабо родовити. Този недостатък се проявява особено силно при лози с добър растеж. Този метод е следователно твърде примитивен в борбата срещу полярността.
2) Друг отдавна известен метод за борба срещу полярността е силното прикривяване на пръчките като дъга, полудъга, колело, в хоризонтално положение и др. (фиг, 13), Така се подтиска сокодвижението и растежът на леторастите над прикривеното място и по-интензивно се изхранват леторастите и основата на плодните пръчки. Този метод е отдавна известен и е най-типично изразен при формировката Силвоз. Чрез този метод богата срещу полярността е напълно ефикасна - дава се особено предимство на леторастите, изкарали под прикривената част (от основните очи) на пръчката и те са много по-буйни от тези над прикривената част. Този ефект даже често е неблагоприятен, нарушава се равновесието между растежа на всички леторасти на плодната пръчка. Не се развива добре и проводящата система в мястото на прикривяването.
3) Друг метод на борба срещу полярността е оставяне при резитбата на стрелки или плодни пръчки с 5-12 и повече очи и заместващи чепове с по 2 очи (фиг. 14).
Стрелките или плодните пръчки се поставят обикновено в хоризонтално положение или се извиват като дъги, като се използват само една година. Заместващите чепове, които в случая осигуряват пръчки за нови плодни звена за следващата година, удължават бавно рамената. Леторастите от тези чепове обикновено се развиват силно, защото изхождат от основни очи. Всичко това е положителна страна на този метод. Неблагоприятно положение тук е, че се нанасят ежегодно рани чрез премахване на стрелките или плодните пръчки заедно с тригодишната дървесина в основата им.
В борба срещу полярността при лозата съществуват три метода, към които се свежда разитбата на плодните звена при всички известни досега системи и формировки резитби.
Считаме, че сравнително най-добри за практиката в борбата срещу полярността при лозата са се оказали първият метод - къса разитба на чепове и третият метод - резитба на стрелки или плодни пръчки със заместващи чепове.
При късата чепова резитба обаче не се дава възможност значително да се натоварят главините, защото трябва да се премахнат голям брой пъпки. Разчита се само на родовитостта на основните две очи на пръчките, а те при всички сортове са по-слабо родовити, а при редица десертни сортове са почти безплодни, поради което добивите силно намаляват. Тази основна слабост на метода се компенсира у нас чрез застъпване на чашовидната формировка с голямо количество стара дървесина, чрез която се повишава родови тостта на основните две очи поради добрия режим на хранене рано напролет. Тази дървесина служи като склад на голямо количество резервни хранителни вещества. Въпреки това този метод отстъпва на метода с плодни пръчки и чепове по добив от лозите, а освен това пространственото разпределение на рамената пречи на механизираната обработка.
Фиг. 15. Формировка Гюйо с рамене (край Силистра):
А - двоен Гюйо на две рамена; Б - едеиничен Гюйо: а- на едната година; б- на следващтата година
Следователно методът с резитба на стрелки или плодни пръчки с резервни чепове засега се е оказал сравнително най-рационален. Той осигурява по-големи добиви и добро пространствено разпределение на звената. Недостатъкът на този метод е, че се нанасят ежегодно твърде големи рани на тригодишната дървесина.
Заради преимуществата му той е намерил широко приложение в лозарската практика, като особена важност са придобили изследванията за избягване нанасянето на големи рани. Затова са предложени много способи, но най-рационален се е оказал методът е формиране на рамена, на върха на които се оставя плодно звено, представляващо стрелка или плодна пръчка и заместващ чеп.
У нас твърде успешно прилагат този метод в Добруджа, край Силистра при резитба Гюйо.
Оформят се две рамена по посока на реда (фиг. 16). към върха на всяко от които се поддържа плодно звено от плод на пръчка с различна дължина и с два заместващи (резервни) чепа (фиг. 15 А). Когато е необходима само една плодна пръчка, тя се оставя последователно всяка година на различни рамена, а другото рамо съответно носи само 2 чепа с по 2 очи (фиг. 15 Б).
По този начин ежегодно се нанасят сравнително малки рани върху силно развита стара дървесина (двете рамена). Такива рани, понеже са отдалечени от основното стъбло на лозата, не се отразяват много неблагоприятно. Още по-добре е, когато се оставя само една плодна пръчка. Тогава раните върху тригодишна дървесина се нанасят в дадена година само на едно от рамената. Значително ще се подобри тази резитба, ако се оставят още 1-2 чепа по рамената.
Лошите последици от нанасяните рани на лозата до голяма степен се отстраняват и когато се внимава раните да се правят само от вътрешната страна на рамото. Многото и разнообразни рани се отразяват неблагоприятно върху дълголетието на рамената и лозите като цяло.
През такива рани лозите се заразяват с различни болестни микроорганизми.
Въпреки успехите, постигнати от лозарите в борбата срещу полярността, и трите метода имат съществени недостатъци. Важна задача на специалистите лозари следователно е разработването на нов, по-ефикасен метод за борба с полярността, съобразен по-добре с биологията на лозата и постиженията на агробиологичната наука. Като база на метода трябва да служат тези сектори от лозовите пръчки, в които са разположени най-плодоносните очи на лозата.
Зависимост между силата на лозата, силата на растежа и леторастите и количеството и качеството на гроздето
Да се опознае връзката между силата на лозата, силата на растежа на отделните й леторасти и количеството и качеството на гроздето е основното за правилното прилагане на различните правила на рязане, за подбиране най-подходящата система и формировка резитба и за творчески подход към практическото извършване на самата резитба.
Доскоро твърде често се смесваха понятията обща сила ва лозата и силата на растежа на отделните и леторасти. Съветските учени-лозари внесоха яснота по този въпрос.
Под обща сила на лозата винаги трябва да се разбира съвкупността от обема на кореновата система, обема на надземнта част на лозата и количеството на резервните хранителни вещества в тях, обуславяща потенциалните възможности на лозата да дава ежегодно големи добиви и да оснгурява нормалното узряване на гроздето.
Лози с дълги, дебели и буйни, но малко на броя леторасти не можем да приемем още за силни. Когато увеличим натоварването на такива лози, тогава можем да ги приемем за силни.
Под качество на гроздето се разбера годността на полученото грозде от главината да се използва за дадена запланувана от нас цел_ Обикновено качеството на гроздето се изразява с количеството на захарате и общите киселини, натрупани в него.
3а да се изясни зависимостта между силата на лозата,силата на растежа на отделните леторасти и количеството и качеството на гроздето, трябва да се спрем на два основни въпроса:
1) брой и обем на рамената (старата дървесина) на лозата;
2) натоварване и сила на лозите и количество и качество на гроздето от тях.
Степента на развитие на старата дървесина е важен фактор за растежа и плододаването на главината и при различните формировки е доста различна.
Старата дървесина служи не само като основен структурен елемент на главината, но и като „склад" за резервни хранителни вещества и проводник на вода, минерални соли и асимилати през вегетационния период. Лози, които имат повече стара дървесина, т. е. по-голям запас на резервни хранителни вещества, рано напролет имат по-добър режим на хранене и основните им пъпки са по-родовити. Не случайно нашите десертни сортове (Болгар, Чауш и др.) плододават и на чепова резитба, когато формировката е с много стара дървесина (Роая и чашовидна резитба), а основните им очи са слабо родовити, когато формировката има малко стара дървесина (формировка Гюйо). Явно тук влияе по-голямото количество резервни хранителни вещества и по-слабият приток на вода към очите при главини с повече стара дървесина. Разбира се, от значение са и някои други особености на старата дървесина, останали досега неизвестни. В тази насока са необходими нови и задълбочени изследвания.
Дебелината и силата на рамената се влияят от количеството на леторастите върху тях. Колкото повече леторасти се падат на единица обем от рамото, толкова по-дебело е това рамо.
Натоварването и силата на лозите и количеството и качеството на гроздето се намират в най-различна зависимост с оглед състоянието на лозите, особеностите на сорта и равнището на агротехниката.
Преди всичко количеството и дължината на едногодишните пръчки влияят твърде много върху силата на лозата, растежа на леторастите и количеството и качеството на гроздето.
При резитбата особено много се държи правилно да се определя броят и дължината на оставените пръчки, т. е. величината на натоварването. На практика обаче тази задача е много трудна за разрешение.
Преди всичко целта на лозаря при извършване на резитбата е да създаде силна лоза и да получи колкото може по-големи и по-висококачествени добиви от нея както през настоящата, така и през следващите години. Най-често към този въпрос се подхожда на практика твърде наивно, механично, чрез просто увеличение броя на очите, т. е. натоварването. Така обаче с увеличаване на добива не винаги се разрешават останалите задачи. Защото в случая са налице много сложни взаимоотношения, които се обуславят не само от биологичните особености на лозата изобщо и на сорта, но и от особеностите на средата и агротехниката.
В миналото някои учени изтъкваха, че с увеличаване на добива неизбежно се влошава качеството му. Други учени отричаха това твърдение като реакционно, неправилно при новите социалистически условия на уедрени блокови лозови насаждения и поддържаха, че добивите от лозата може да се увеличават, без да се влоши качеството на гроздето.
На практика обаче се получи така, че и едните, и другите при конкретни условия се оказаха прави. В никои случаи увеличението на добива води до влошаване на качеството и отслабване на лозите, а в други случаи обратно, добивът се увеличава значително, без да се влоши качеството му. Правилното u задълбочено вникване в причините за тези взаимноизключващи се явления позволява да се разбере сложната връзка между силата на лозата, силата на растежа на леторастите, количеството и качеството на гроздето и залагането на плодни очи за следващата година.
Преди всичко трябва да се изтъкне, че високи и качествени добиви и залагане на по-родовити зимни очи може да се получи само при силни лози.
Когато при резитбата механично се увеличава натоварването (броят на очите), без да се прецени силата на лозата, т, е. възможностите и да изхрани добре увеличения добив, без да се вземат мерки за запазване н дори за повишаване силата на лозата, увеличението на добива води неизбежно до влошаване на качеството му, до отслабнане на лозата, до залагане на по-малко плодни очи.
Вярно е твърдението на някои автори, че като се увеличава натоварването, нараства броят на леторастите на лозата и листната повърхност, засилва се следователно притокът на хранителни вещества за главината и лозата следва да увеличи силата си. Това е така, но ако това увеличение съответствувя на мощта на кореновата система на лозата и формировката позволява доброто пространствено разположение на увеличената листна повърхност, т. е. доброто й огряване от слънцето, за да може усилено да фотосинтезира.
Трябва да се изтъкне също, че увеличението на натоварването не трябва да става изведнъж, със скок, а за няколко години, за да се даде възможност на лозата, да засили постепенно кореновата си система, т. е. да се получи съответствие между подземната и надземната й част.
И всичко това ще бъде вярно, когато увеличеното натоварване съответствува на възможностите (силата) на лозата. В противен случай, за да не отслабне лозата, трябва да се предвидят допълнителни мероприятия за засилването й. Най-достъпно такова мероприятие е безспорно подобрението на хранителния режим - т. е. торенето, обработката и др. Следователно трябва да се има винаги предвид, че за да се регулира правилно силата на лозата и растежът на леторастите, за да се увеличава добивът и за да се подобрява качеството му, както и залагането на родовити зимни очи, трябва с увеличение на натоварването непрекъснато да се подобрява хранителният режим и другите фактори на агротехническия комплекс при отглеждането на лозата. С други думи, да се осъществява пълно единство и хармония между организъм и среда.
Разглеждайки така въпроса, макар и условно би могло да се твърди, че не може да има ограничение за повишаване на добивите от лозата, за подобряване качеството на гроздето и повишаване силата на лозите, щом паралелно се подобряват храненето и другите агротехнически мероприятия. Сега вече може да се очаква, че ограничаващият фактор в увеличаване натоварването на лозите ще бъде вече не силата на лозата, а възможностите на системата и формировката, на резитбата и разстоянието на засаждане, т. е. възможностите за добро пространствено разположение на увеличените надземни вегетативни и генеративни части на лозата.
Трябва да се очаква следователно, че формата вече няма да отговаря на съдържанието, т. е. трябва да се премине към нова формировка на лозите, която ще позволи по-добро пространствено разположение на увеличената надземна вегетативна маса с оглед максимално използване на слънчевата енергия. В този смисъл трябва да се приеме, че всяка формировка при лозата има определени максимални възможности за увеличаване на натоварването, над които, при възможност за още по-голямо увеличаване на агротехниката, трябва да се премине към нова, по-мощна формировка и система на отглеждане на лозите.
Необходимо е очевидно да допълним още веднъж, че твърдението ни, че ограничение в тази насока не може да има, е условно, защото, безспорно, ще стигнем до пределните биологични възможности на лозата да увеличава своята вегетативна маса.
Подчертавайки тези възможности при лозовото растение обаче, ние нямаме за цел да препоръчаме на лозарската практика да ги използва докрай, а да посочим как на практика трябва творчески да се разбира въпросът, че увеличаването на натоварването (добивът) при лозата, трябва винаги да се съпътствува с подобряване на храненето и другите агротехнически мероприятия, за да запазим или подобрим силата на лозата и качеството на полученото грозде.
Разбира се, тези теоретични положения все още не са достатъчно изяснени и в тази насока са необходими още всестранни и задълбочени проучвания, защото, безспорно, трябва да се отчита влиянието и на почвено-климатичните, икономическите и другите условия на района.
Най-доброто отношение между количеството и качеството на гроздето и броя на леторастите, оставени на лозата при резитбата при дадени условия, е това, което отговаря на мощността на кореновата система и на количеството листна маса.
Твърде трудно е обаче да се направи пряко определяне на мощта на кореновата система и величината на листната повърхност. Тези показатели на практика много автори определят но косвен път чрез отношението на добива F към теглото на прираста (тегло на пръчките след резитбата),-V Качеството на добива (Q) се изразява в този случай като функция от това отношение [Q=S(F/V)] т. е. захарността на гроздето
зависи от отношението на теглото на гроздето: теглото на пръчките (в кг). Когато нарастването на добива чрез увеличаване на натоварването е съобразено със силата на лозите, това води и до паралелно увеличаване на прираста или лекото му намаляване, но винаги в границите за нормалното изхранване на гроздето и лозата, т. е. отношението F/V не се изменя или слабо се увеличава, но захарността на гроздето се запазва или дори се повишава. Оптималното отношение F/V при различните сортове е различно. Така например според Мержаниян при сортове със среден растеж и среден коефициент на плододаване отношението F/V е около 6. За сортове с малък коефициент на плододаване и силен растеж то е около 5, а при сортове с по-голям коефициент на плододаване, с по-голяма способност да натрупват захар в зърното и с по-слаб растеж, то се покачва до 8 и повече.
Когато обаче увеличението на натоварването не е съобразено със силата на лозата, настъпва повишаване на добива, намаляване на приръста, отношението F/V рязко се увеличава и качеството на гроздето се влошава.
Трябва да се отбележи обаче, че отношението F/V може само грубо да ни ориентира за необходимата степен на натоварване, понеже при него за количеството на листната маса и мощността на кореновата система се съди по косвен път. Това отношение зависи също и от много други фактори (агротехника, почвено-климатични условия, експозиция и др.), изменя се и не е точно.
Както слабото натоварване, така и претоварването на лозите влияят отрицателно не само върху вегетативната сила на лозата, но предизвикват и намаляване родовитостта на пъпките през следващите години, т. е. неправилното натоварване на главините води до намаляване на добивите и през следващите години.
Същественото тук е нарастването на натоварването, т. е. увеличението на добива да не води до намаление на захарното съдържание на гроздето (качеството му) и прирастът също да се увеличава. Намалението на силата на растежа на леторастите, щом е в границите за нормалното изхранване на гроздето и лозата, не довежда до отслабване на главината и намаление захарността на гроздето. Показателни в тази насока са данните, получени в опитното лозе при ВСИ „В. Коларов" - Пловдив през 1950 г. (табл. 1).
Лозите, с които са изведени опитите, са тригодишни и рязани по формировките чашовидна и Гюйо. Както се вижда от данните в тази таблица при смесената формировка Гюйо, при която натоварването е винаги по-голямо, добивите са средно 2-4 и повече пъти по-големи, а захарността се запази еднаква с лозите при чашовидната резитба, а даже в някои случаи бе и по-висока. Това показва, че в случая лозите са били силни и натоварването при чашовидната формировка е било малко. т. е. не е съответствувало на силата на лозите. Следователно, когато лозите се гледат при добри условия и са силни, с увеличаване на добива, качеството на гроздето не се намалява. Подобни опити, изведени със сорта Каберне Совиньон в района на гр. Сандански от Я. Атанасов през периода 1958-1960 г. показват същото -при силни лози увеличението на натоварването, респективно до бивът не влошава качеството на гроздето и дори то се повишава (таб. 2).
Таблица 1
Количество и качество на гроздето от сортовете Гъмза, Мавруд, Памид и Димят през 1950 г. при различна формировка
| Наименование на сорта | Наименованне на подложката | Формировка | Среден добив грозде от главина, кг | Процент на захарта, определен с мъстомер Бабо |
| Гъмза | Монтикола | чашовидна | 0,944 | 20,00 |
| Гюйо | 4,205 | 20,00 | ||
| Мавруд | Берландиери | I чашовидна | 0,944 | 16,80 |
| Рипария | ||||
| Кобер 5 ББ | ||||
| Гюйо | 3,977 | 18,20 | ||
| Шасла + Берлан-диери 41Б | 3,314 | 18,79 | ||
| Монтикола | чашовидна | 0,460 | 18,31 | |
| Гюйо | 2.980 | 19,38 | ||
| Памид | Щасла+ Берлан-диери 41Б | чашовидна | 1,006 | 21,28 |
| диери 41Б | 20,29 | |||
| Гюйо | 4,243 |
|
||
| Монтикола | чашовидна | 0,388 | 21,99 | |
| Гюйо | 2,356 | 21,47 | ||
| Димят | Шасла +Берлан-диери 41Б | чашовидна | 4,556 | 19,31 |
| Гюйо | 8,132 | 18,47 | ||
| Монтикола | чашовидна | 1,583 | 19,52 | |
| Гюйо | 4,952 | 17,74 |
Таблица 2
Количество и качество на добива при сорта Каберне Совиньон при различни форми ровки през 1960 г. (по Я. Атанасов)
| Формировка | Добив
от лоза |
Добив
дка, кг |
Средно тегло на грозд
|
Захари
% |
Киселини
% |
| Чашовидна резитба - 14 очи | 513 | 205,2 | 38,50 | 25,2 | 6,52 |
| Единичен Гюйо - 14 очи | 992 1 | 396,8 | 71,20 | 24,7 | 6.85 |
| Кордон Родя -14 очи | 1119 | 567,6 | 72.30 | 23,9 | 7,29 |
| Двоен Гюйо - 28 очи | 1611 | 644,4 | 63,70 | 23,6 | 7,35 |
| Кордон Родя - 28 очи | 1743 | 697,2 | 73,90 | 22,8 | 7,60 |
В случая, като твърдим, че качеството на гроздето даже се повишава с увеличаване на натоварването, имаме предвид, че захарите при големите натоварвания се намаляват незначително, а се подобрява твърде много киселинното cъдържание, което за винен сорт, какъвто е Каберне Совиньон, е съществено.
Увеличаването на натоварването на лозите в практиката обикновено става чрез увеличаване брои на чеповете (при чеповата резитба) и чрез оставяне различно дълги (с различен брой очи) плодни пръчки (при дългата и смесената система).
Натоварването по тези два начина се отразява различно върху силата на лозата, силата на растежа на отделните леторасти, количеството и качеството на гроздето. При широко разпространената у нас къса чепова чашовидна резитба например винаги леторастите се развиват по-буйно, отколкото при резитба Гюйо, но добивите при еднакво натоварване са винаги по-високи при резитба Гюйо, докато съдържанието на захари се запазва еднакво при по-малки натоварвания или се намалява слабо при резитба Гюйо, при по-големи натоварвания.
Родовитостта на пъпките при лозата е основен въпрос и често определя за даден район и при даден сорт каква система и форми ровка резитба трябва да прилагаме и каква дължина трябва да имат оставените плодни звена.
Отделните типове пъпки при лозата, както вече отбелязахме, имат различна родовитост, т. е. значително се различават едни от други.
Спящите пъпки, които са заложени дълбоко в старата дървесина като резерв на главината, обикновено ме се развиват през пролетта, но при силни лози твърде често част от тях се развиват и дават леторасти - вълци или лакомци. Леторастите от спящите пъпки по начало са безплодни и на тях не може да се разчита при планиране на добива от лозата. Що се отнася до зимните очи по лакомците, родовитостта им е по-малка, отколкото на очите по леторастите, развити от зимни очи, но при редица силно родовити сортове леторастите, развити от очите на лакомците, носят значителен брой гроздове. Даже при дългата резитба Мароже при сорта Арамон се допуска лакомците да се оставят за плодни пръчки.
Ъгловите очи развиват почти безплодни леторасти. Черното око дава също слабо родовити леторасти, затова практически ъгловите очи и черното око по родовитост се причисляват към спящите пъпки и на тях не се залага при планиране на добива от лозата.
Най-родовити следователно са зимните очи, разположени по протежение на едногодишните пръчки, развити от двегодишна дървесина, и добивите от лозата обикновено се залагат и планират именно ма тези пъпки. Ето защо, когато при резитбата се оставят плодни пръчки или чепове, те трябва да изхождат винаги от зимно око, т. е. от чеп от миналата година (двегодишна дървесина).
Различната родовитост на пъпките при лозата и добивите от тях се виждат ясно от данните на проучването върху редица местни и чуждестранни винени и десертни лозови сортове, направено в Добруджа и опитното лозе при ВСИ „В. Коларов" - Пловдив от проф. Б. Цанков. Тези данни са посочени в табл. 3.
Таблица 3
Родовитост и добиви от един летораст, от плодна пръчка, чепове и спящи пъпки през периода 1954-1961 г. за района на Силистра, Тутракан и опитно лозе - Пловдив
| Сорт | Средно натоварване (брой очи на лоза) | % плодни леторасти от | Средни добиви в г на един летораст от | ||||
| Плодни пръчки | Чепове | Лакомци | Плодни
пръчки |
Чепове | Лакомци | ||
| Каберне Совиньон | 33,84 | 90,32 | 58,51 | 46,92 | 112 | 65 | 47 |
| Пино ноар | 25,95 | 84,76 | 55,24 | 38,88 | 113 | 80 | 43 |
| Пиногри | 29,34 | 91,43 | 66,13 | 46,67 | 184 | 45 | 32 |
| Траминер розов | 25,04 | 89,56 | 57,32 | 51,70 | 180 | 97 | 58 |
| Италиански разлинг | 25,69 | 85,68 | 56,00 | 41,17 | 162 | 64 | 46 |
| Фетяска бяла | 31,60 | 79,17 | 57,34 | 37,06 | 102 | 64 | 36 |
| Шасла розова | 24,55 | 89,34 | 60,63 | 32,68 1 | 271 | 161 | 94 |
| Царица на лозята | 23,28 | 72,17 | 34,61 | 26,78 | 338 | 140 | 122 |
Данните в табл. 3 показват, че процентът на плодните леторасти и средният добив на един летораст, общо взето, са винаги много по-големи при дългите плодни пръчки, отколкото при чеповете и спящите пъпки на лозата. Това показва, че когато се планира добивът за следващата година и се оставят нови плодни звена, сравнително най-висока родовитост и най-високи добиви трябва да се очакват от дългите плодни пръчки, върху които са разположени най-родовитите зимни очи.
Освен това твърде интересен е въпросът за родовитостта и добивите от отделните очи, разположени по протежение на плодната пръчка. Редица изследвания у нас и в чужбина показват, че по правило основните пъпки по едногодишните лозови пръчки са винаги по-малко родовити, отколкото пъпките, разположени по средната и връхната им част Изследванията, проведени от проф. П. Куртев в опитното лозе на ВСИ „В. Коларов" - Пловдив през 1952 год. със сортовете Памид и Мавруд, потвърждават по категоричен начин тази закономерност при лозата (табл. 4).
Таблица 4
| Положение на очите | Количество грозде общо от 70 лози, кг | Среден брой гроздове на 1 око | Средно тегло на гроздето от 1 око, кг | Очи, дали по | 1-6 грозда, % | ||
| един грозд | два грозда | три грозда | четири грозда | ||||
| Мавруд | |||||||
| 1 | 1,570 | 1,00 | 0,142 | 78,2 | 21,8 | _ | |
| 2 | 3,120 | 1,26 | 0,240 | 57,0 | 43,0 | ||
| 3 | 5,040 | 1,32 | 0,265 | 52,7 | 47,3 | ||
| 4 | 5,200 | 1,38 | 0,288 | 55,6 | 44,4 | ||
| 5 | 11,230 | 1,51 | 0,327 | 49,1 | 50,9 | ||
| 6 | 13,520 | 1,58 | 0,375 | 50,0 | 47,2 | 2,8 | |
| 7 | 14,410 | 1,63 | 0,344 | 41,7 | 50,0 | 8,3 | |
| 8 | 14,600 | 1,73 | 0,436 | 41,7 | 50,0 | 8,3 | |
| 9 | 15,550 | 1,88 | 0,428 | 25,4 | 69,2 | 5,4 | |
| 10 | 15,660 | 1,90 | 0,408 | 45,2 | 45,1 | 9,7 | |
| 11 | 15,850 | 1,93 | 0,428 | 33,4 | 56,5 | 10,1 | |
| 12 | 19,290 | 2,30 | 0,586 | 19,4 | 69,3 | 11,3 | |
| 13 | 20,970 | 1,90 | 0,566 | 32,5 | 54,0 | 13,5 | |
| 14 | 19,420 | 1,92 | 0,463 | 42,8 | 47,6 | 4,8 | 4,8 |
| 15 | 18,810 | 1,95 | 0,482 | 21,4 | 65,8 | 10,1 | 2,6 |
| 16 | 20,350 | 2,02 | 0,535 | 24,6 | 71,0 | 2,9 | 1,5 |
| 17 | 25,590 | 1,99 | 0,556 | 43,2 | 43,4 | 13,4 | |
| 18 | 18,480 | 1,83 | 0,485 | 39,6 | 44,7 | 8,7 | 7,3 |
| 19 | 20,390 | 2,05 | 0,582 | 14,6 | 65,7 | 14,0 | 5,7 |
| 20 | 17,100 | 1,85 | 0,475 | 30,7 | 52,7 | 8,3 | 8,3 |
| Памид | |||||||
| 1 | 4,220 | 1,28 | 0,160 | 74,7 | 25,3 | ||
| 2 | 9,040 | 1,35 | 0,236 | 42.4 | 53,8 | 3,8 | |
| 3 | 5,590 1 | 1,65 | 0,279 | 45,0 | 50,0 | 5,0 | |
| 4 | 10,410 | 1,79 | 0,306 | 23,7 | 58,7 | 8,9 | 8,7 |
| 5 | 12,700 | 1,90 | 0,317 | 17,5 | 77,5 | 2,6 | 2,4 |
| 6 | 12,980 | 1,72 | 0,294 | 36,5 | 56,8 | 4,5 | 2,2 |
| 7 | 12,980 | 1,82 | 0,340 | 26,4 | 60,5 | 13,1 | |
| 8 | 15,700 | 1,64 | 0,348 | 44,6 | 48,8 | 4,4 | 2,2 2,3 |
| 9 | 18,570 | 2,37 | 0,501 | 16,9 | 72,6 | 8,2 | |
| 10 | 18,550 | 1,81 | 0,370 | 37,0 | 49,9 | 13,1 | |
| 11 | 20,130 | 2,05 | 0,516 | 28,4 | 53,8 | 15,3 | 2,5 |
| 12 | 18,470 | 2,10 | 0,486 | 5,5 | 73,7 | 18,3 | 2.5 |
| 13 | 18,160 | 1,72 | 0,409 | 26,4 | 64,6 | 9,0 | |
| 14 | 20,370 | 1,97 | 0,509 | 16,0 | 72,5 | 7,5 | 2,5 |
| 15 | I 18,980 | 1,69 | 0,325 | 31,2 | 46,5 | 18,3 | 4,0 |
Както се вижда от данните в тази таблица, средният брой гроздове и добивът на едно око от основните 2-3 очи са много по-малки, отколкото на очите над тях. Най-много гроздове и най-високи добиви се получават от очите в средната част на плодната пръчка. Връхните очи също превъзхождат очите в основата по родовитост и добиви. Особено показателни са данните за процента на плодните леторасти с 1, 2, 3 и повече грозда. В основната част на плодната пръчка преобладават леторасти с 1 грозд, а в средната и връхната част на плодната пръчка преобладават леторастите с 2 грозда. От тези очи се срещат също и при двата сорта леторасти с повече от два грозда. Трябва да се има предвид, че тази закономерност е така ясно подчертана при тези два сорта, при които основните очи са сравнително доста родовити и добивни.
Фиг. 16. Родовитост на очите по протежение на плодната пръчка при сорта Болгар (по Л. Радулов)
Силно е изразена тази закономерност и при новите ценни винени и десертни сортове, които сега се размножават у нас съгласно районирането. Особено интересни в това от ношение са данните за винените сортове (Италиански ризлинг, Каберне Совиньон, Пино ноар и др.), които се отличават с голяма родовитост, и би трябвало да се очаква по-слабо изразяване на тази закономерност (фиг, 17).
Фиг. 17. Родовитост на очите по протежение на плодната пръчка при сорта Италиански ризлинг (по Б. Цанков)
Всичко това показва, че тази особеност при лозата е нейна общобиологична особеност, изразена в различна степен при отделните сортове. Основна причина, за да се проявява така силно разнокачествеността на очите по протежение на едногодишните пръчки на лозата, по всяка вероятност са нееднаквите условия за развитие през вегетационния период. Рано напролет външните условия (топлина и слънчево греене) и режимът на хранене на лозата не са много добри, поради което основните очи са по-слабо родовити. Най-добри условия за развитие на лозата има, когато се залагат съцветията в очите по средната част на едногодишните пръчки, затова и те са най-родовити (до юли).
Тази закономерност при лозата показва, че при всички сортове най-перспективни са формировкнте от системата смесена резитба с дълги плодни пръчки. Засега у нас от тази система най-разпространена е формировката Гюйо. При тази резнтба се осъществява по-голямо натоварване и по-високи добиви, поради което прилагането й трябва винаги да се съпътствува с по-висока агротехника.
Основните очи по едногодишните пръчки повишават родовитостта си, когато на лозите има повече стара дървесина, защото такива лози са по-добре запасени през зимата с резервни храни и рано напролет хранителният режим е по-добър.
Зимните очи по лакомците също може да бъдат много родовити, ако тези лакомци се развиват по-късно (след пролетни слани), когато външните условия и режимът на хранене са по-добри. Така бе през 1947 г„ когато през април настъпи силен мраз, който унищожи всички зелени леторасти на лозите. Изкараха през май лакомци. През следващата 1948 г. бяха оставени плодни пръчки от лакомци. Според установеното дотогава трябваше да се очакват слаби добиви от лакомците. Родовитостта и добивите обаче на плодните пръчки от лакомци бяха извънредно големи (както при пръчките от зимните очи). В такива случаи напълно може да се разчита на лакомците за получаване на нормални добиви от лозите.
Родовитостта на очите при лозите се влияе също от дебелината на пръчките, дължината им, агротехниката и др. При по-дебелите пръчки родовитостта се изнася към по-отдалечените от основата на пръчката очи. Ето защо, когато се оставят по-дебели плодни пръчки, те винаги трябва да бъдат по-дълги, за да се използват по-родовитите средни и връхни очи.
Пространствено разположение на частите на лозата
Правилното пространствено разположение на надземните части на лозата е основен въпрос при резитбата и има голямо значение за рационалното използване на екологичните особености на района, за добрия растеж на лозите и за получаване на високи и качествени добиви.
Най-напред трябва да се разреши въпросът за отдалечеността на главината от почвената повърхност.
Когато се отглежда лозата в райони, в които не се загрибва, може да се формират главини със силно развито стъбло и отдалечени части от почвената повърхност.
Съществени предимства на този начин на отглеждане на лозите са възможността за по-голямо натоварване на лозите, по-висока родовитост, предпазване на лозите от силни поражения от ранни есенни и късни пролетни слани, от болести и неприятели, гроздето се обагря по-добре, има добър външен вид и траспортабилност и по-малко разходи за от глеждане на лозите. При този начин за отглеждаме на лозите обаче са необходими по-скъпи конструкции, гроздето узрява по-късно, лозите встъпват в плододаване по-късно, резитбата е по-трудна (изисква се по-голямо умение у лозарите) - това са и главните му недостатъци.
В райони, където лозите се загрибват, главината трябва да се поддържа близо до почвената повърхност. В този случай предимствата на високите формировки са недостатъци на ниските, а недостатъците на високите формировки стават предимства на ниските.
Съществените задачи при правилното пространствено разпределение на частите на главината са:
1) да се осигури добро проветряване на лозата;
2) добро огряване на листната маса от слънцето, за да
има добра фотосинтеза и гроздето да зрее на полусянка
(особено за десертните сортове);
3) допълнителни мероприятия за просветляване на лозите (филизене, кършене, прореждане на листа и др.).
Трябва да се има предвид, че засенчените лозови листа фотосинтезират по-слабо.
