• Яйчният белтък може да се употреби за приготвяне на грисови или брашнени топчета за супа, а от разбити на пяна белтъци се приготвят «целувки», различни кремове или украса за сладкиши, десерти с плодови сокове. С разбити белтъци могат да се панират и котлети.
• Твърд бял хляб или кифли се смилат на машинка за месо и се употребяват за паниране на котлети. Със ситно счукан хляб или кифли се посипват формите за печене на тестени десерти, слад-киши и др. Сухият хляб може да се натроши на ситно, да се запържи в мазнина до зачервяваме и с него да се посипват варени макарони, картофи и др.
• Останало от предишния ден печено или варено месо може да се накълца и да се използва за плънка на баница, пирожки и други тестени изделия.
• Ябълковите кори, след като се изсушат, могат да служат за приготвяне на приятен чай за деца, възрастни и болни от простудни заболявания.
• Всякакъв вид мазнини - изрезки от тлъсто свинско, говеждо и овче месо, остатъци от пържено месо и др., могат да се използват за приготвяне на сапун по описаните по-долу рецепти.
Приготвяне на сапун
За приготвянето на домашен сапун са необходими следните материали:
1. Мазнини. Свинска мас или сланина, топена говежда, овча
или козя лой или сурова лой, мазнини от други животни и птици - зайци, патици и др.
От растителните масла най-достъпно в домакинството е слънчогледовото. Най-доброкачествени сапуни се получават с кокосово масло, което се внася от чужбина.
2. Алкални основи. Натриева основа (сода каустик), от която
се получават твърди сапуни, калиева основа - за меки (кашообразни) сапуни.
3. Готварска сол - за изсолване на сапуна.
4. Вода - за разтваряне на содата каустик и за разреждане.
5. Пълнители (по желание) - водно стъкло, каолин, талк и др.
Забележка. При работа със сода каустик или калиева основа трябва да се вземат предпазни мерки - да се работи с предпазни очила и гумени ръкавици.
За осапунването на 1кг мазнина са необходими 140-145г сода каустик.
Рецепта № 265. Домашен сапун
Необходими материали: мазнини 5 кг, сода каустик - 725 г.
а. Получаване на сапунен клей. В железен или емайлиран съд с вместимост 15-20 л се поставят 5 кг мазнина и 180 г сода каустик, разтворена в 4-5 л вода (гъстотата на содения разтвор да бъде 5-6 %). Сместа се нагрява на слаб огън бавно, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Първоначално се образува емулсия, а след това содата каустик постепенно реагира с мазнината. Когато содата се е съединила с мазнината, се прибавят още 545 г от нея, но вече с по-голяма гъстота 10-11% (12-13° Be), т. е. разтворена в 5 л вода. Нагряването и бъркането продължават, при което се получава т. нар. сапунен клей. За да се определи готовността му, с лопатката се поставя от него върху парче стъкло и се наблюдава. В горещо състояние клеят трябва да е прозрачен н при изстиване да образува бяло кръгче. Ако клеят е мътен, това показва, че има излишък от сода каустик или от неосапунена мазнина. Ако при изстиване се образува сивкав кръг, това е признак, че има неосапунена мазнина. В този случай бъркането продължава на огъня до пълното осапунване на мазнината.
Ако е необходимо, добавя се още малко разтвор от сода каустик. Когато се получи сапунен клей, отговарящ на горните условия, той продължава да се вари дотогава, докато проба от него, взета с лопатката, започва да се точи във вид на нишка. Тогава може да се пристъпи към изсолването на сапуна.
Ако се работи с чисти топени мазнини, сапуненият клей може и да не се изсолва. В такъв случай в него ще се съдържа и глицерин, който се получава при осапунването на мазнината.
Към този сапун могат да се прибавят и пълнители, като боракс, талк, каолин и др.
б. Изсолване на сапуни. Като се прибави готварска сол към
сапунения клей, той се разделя на два пласта: горен, който се
състои от чист сапун (ядров сапун), и долен, съдържащ глицерин
и воден разтвор на сол.
Солта обикновено се прибавя на малки порции и при нагряване. При това сапуненият клей най-напред се втечнява, след което на повърхността му изплува твърд сапун. За да се установи дали количеството на солта е достатъчно, се постъпва по следния начин:
С лопатка се взема малко от изплувалия сапун и ако той се отделя на меки парцалчета, а не на твърди зърна, ако при затвърдяването им се образува плътна листовидна маса, която на места се разпуква от отделящата се от нея пара, ако при разтриване върху дланта не се размазва, а се разпада на отделни листенца, може да се смята, че изсолването е извършено правилно и че количеството на солта е достатъчно.
Изсоленият сапун се оставя да се разслои и изстине в съда, в който е варен. След това се нарязва на късове и се отделя от долния пласт луга, която в домакинството може да се използва за миене на съдове.
в. Отделяне на излишъка от вода (уплътняване на сапуна).
Отделеният по описаният начин сапун се нарязва на дребно в почистения съд, в който е варен сапуненият клей, и се нагрява силно при бъркане, за да се отдели от него излишната вода. Поради високата температура сапунът силно се пени. В началото се
появяват мехурчета, които постепенно се уголемяват, след което надигналият се сапун постепенно спада, като се образува несъдържаща пяна маса.
Горещият сапун се излива във форми (дървени калъпи, които всеки може да си изкове) или пък се оставя да изстине в същия съд и се нарязва на калъпи.
За да се получи по-добър сапун, след изсолването той не се отделя от лугата, а към него се прибавя малко гореща вода и се нагрява до завиране. Оставя се да кипи, докато започнат да се
образуват на повърхността по-големи компактни листа. След това варенето се прекратява и сапунът се оставя да престо една нощ. На другия ден той се нарязва, изважда се от съда и се изварява още веднъж, като му се прибавя съвсем малко готварска сол.
г. Полиране (шлифоване) на сапуна. Полирането на сапуна се състои в изваряването му още веднъж с малко гореща вода, докато долният му пласт стане клеобразен, а горният се превърне в здраво ядро. В домашна обстановка тази операция може и да не се проведе.
Рецепта № 266. Получаване на сапун по студен начин
Мазнината се стапя на слаб огън, след което нагряването се спира и към нея се прибавя на малки порции разтворът от сода каустик, като се бърка около 30 мин. За 1 кг мазнина са необходими 145 г сода каустик във вид на воден разтвор с гъстота 36 Бе (Боме). Сместа се бърка с дървена лопатка. Получава се гъста кремовидна маса, която трябва да бъде прозрачна. Тя се излива в калъпи или други форми до 2/3 от вместимостта им и се оставя да престои 2-3 дни на хладно. След това се изважда и се нарязва на по-малки късове.
Рецепта № 267. Течен сапун за чистене на петна
Разтварят се 240г бял сапун в 5л вода и към получения разтвор се прибавят при бъркане 5см3 чист спирт и 5г амонячен разтвор.
Ако не разполагате със сода каустик, можете да си я приготвите сами по следната рецепта:
Рецепта № 268. Получаване на сода каустик от калцинирана сода и вар
Разтварят се 250г натриев карбонат (калцинирана сода) при бъркане в 2,5 л вода и разтворът се възварява. Смесват се 80г негасена вар (калциев окис) с 0,8 л вода и получената смес се бърка до пълното разлагане на варта (пазете си очите от пръски, опасно!). Получава се гасена вар във вид на т.нар. варно мляко.
Разтворът на калцинираната сода се загрява до кипене в емайлиран съд и към него бавно, на малки порции, при непрекъснато бъркане се прибавя варното мляко. Полученият мътен разтвор се оставя да се утаи и бистрата течност се отлива или прецежда през памучно платно. В нея се съдържат около 70-80 г сода каустик, достатъчна за осапунването на 0,5 кг мазнина.
Вместо калцинирана сода може да се използва сода за пране (сода за бъчви, кристална сода). Тогава вместо 250г калцинирана сода трябва да се вземат 580г сода за пране. С нея се работи по същия начин, както с калцинираната сода.
Хората, живеещи около маслодобивните предприятия, които като гориво използват слънчогледови люспи, памучни люспи или люспи от рицинови семена, могат да получат от пепелта, която предриятията обикновено изхвърлят, течна смес от сода каустик и калиева основа за приготвяне на сапун по дадената по-долу рецепта.
Рецепта № 269. Получаване на смес от сода каустик и калиева основа от пепел на маслодайни семена и др.
В емайлиран съд се разбъркват 1,5-2 кг пепел от люспите на маслодайните семена, пепел от слънчогледови или царевични стъбла, от картофени стъбла, от грахови стъбла и др. с 2,5 л гореща вода и сместа се оставя да се утаи и избистри. Бистрата течност се отлива и се възварява. Към нея на малки порции при непрекъснато бъркане се прибавя варно мляко, приготвено от 80г негасена вар и 0,8 л вода. Ще се получи смесен разтвор от калиева и натриева основа, достатъчен за осапунването на 0,5 кг мазнина.
Забележка 1. Полученият по този начин сапун ще бъде полутвърд.
Забележка 2. Ако вместо от люспите на маслодайните семена и от стъблата на споменатите растения се употреби пепел от букови или дъбови дърва (но не и от иглолистни дървета), вместо 2 кг ще бъдат необходими 10-12 кг пепел.
В пепелта от люспите на маслодайните семена (слънчогледово, памучно, рициново) се съдържат от 25 до 40 % калиеви и натриеви соли (предимно карбонати и по-малко калиев хлорид и калиев сулфат), които могат да се оползотворят в промишлен мащаб за получаване на чисти соли или като течен калиев тор, или направо като пепел за торене на почвата.
Рецепта № 270. Течен сапун за миене на ръце и съдове
а. Разтварят се 170г калиева основа в 0,5л спирт за горене, предварително обезцветен с костени или кръвни въглища (продават се в аптеките).
Полученият спиртен разтвор се прибавя на малки порции при непрекъснато бъркане на студено към 1л слънчогледово масло (олио), докато се получи гъста, прозрачна и мека маса от калиев сапун.
б. Възварява се 1 л вода и към нея (без да кипи повече) се прибавя на малки порции при умерено бъркане от получения калиев сапун. Ще се получи течен сапун със сламено-жълт цвят за измиване на ръце и съдове. След като изстине, сапунът може да се парфюмира по желание с няколко капки есенция.
