Кога и как да се загрибват лозите
Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се предпазят от измръзване през зимата. Лозите, които се режат по чашовидната система, може да се загрибват и преди пълното окапване на листата, тъй като най-често се режат през пролетта. Те се покриват с рохкава пръст така, че първите 2-3 очи в основата на пръчките да бъдат покрити с пръст на височина около 10-15 см.
На лозите, които се режат по резитбата Гюйо, се извършва есенна резитба и тогава се загрибват. Оставените плодни пръчки се полагат по реда и се покриват с рохкава почва едовременно с главините. Възможно е загрибването да се извърши и без да се режат лозите през есента. В такъв случай се полагат само плодните пръчки, които се загрибват, а окончателната резитба се извършва през пролетта. По този начин лозите не се лишават преждевременно от листната си маса, оттокът на резервни, вещества от пръчките към стъблото и корените завършва нормално, а самото загрибване може да се извърши по-рано при хубаво време.
Възможно ли е да се отглеждат лозите без загрибване
В повечето лозарски страни в света лозята се отглеждат без загрибване. То е редовна практика само в райони с остър континентален климат. У нас не се загрибват лозята по черноморското крайбрежие и най-южните райони на страната. В останалата част на страната също има отделни микрорайони с добър въздушен дренаж, където температуритепрез зимата не спадат под -18 и -20°С. В тях лозите също може да се отглеждат без загрибване. В тези райони при есенната обработка почвата се отхвърля към главините така, че да се закрият основите на стъблата.
По начало не се загрибват лозите и при високостъблените и асмовидните формировки. Издигането на едногодишния прираст на известна височина и наличността на повече многогодишна дървесина увеличават студоустойчивостта на лозите. Понякога при високостъблените формировки в основата на стъблото се запазва едно чепче, което при есенната обработка се загрибва.
Има ли случаи, когато загрибването е вредно
Загрибването има и някои отрицателни страни. При него се нанасят механични повреди на главините и на плодните пръчки. При внимателна работа те може да бъдат избягнати. Загрибването обаче предизвиква и загниване на част от зимните очи. Когато зимата е топла и с повече валежи, създават се условия за масово загниване на пъпките, намиращи се в почвата. В години, когато няма измръзване, незагрибаните лози покарват по-редовно от затриваните. Поради това при резитбата Гюйо резервната плодна пръчка трябва да се остави незагрибана. През пролетта в зависимост от условията на презимуването се запазва едната или другата. Загрибването е причина и за поява на чернилка по плодните пръчки, рамената и стъблото на главините.
Какви други начини освен загрибването се използват за предпазване на лозите от измръзване
Асмовидно отглежданите лози са по-добре защитени от зимните студове, отколкото лозите на открито поле. Все пак там, където съществува опасност от силно понижаване на температурите през зимата, трябва да се вземат мерки за предпазване на асмите от измръзване. Младите лози до формирането им се повалят и се загрибват. При старите, силно развити асми това не е възможно. Те се обвиват със слама, царевичак и др., върху които се поставя по-здрава хартия (от циментови чували и др.) и се вързва тънък тел.
Рано или късно да се отгрибват лозите
Лозите трябва да се отгрибват, след като е преминала опасността от силните мразове, но винаги преди да е започнало напълването на зимните очи. Забавянето на отгрибването може да има лоши последици. В началото на пролетта, преди още да дадат признаци на активен живот, пъпките започват усилено да дишат. Евентуалните валежи през този период предизвикват масовото им загниване в почвата.
Поради слягането на пръстта върху главините загрибаните пъпки през пролетта се намират почти на повърхността на почвата. При тези условия те се затоплят по-лесно и покарват по-рано от незагрибаните, което е нежелателно. Опасността от оронване на развилите се в почвата очи е голяма, а тези, които се запазят, показват в първите дни редица смущения в развитието си. Изброените повреди засягат предимно главните пъпки, които се развиват по-рано и са най-родовити. Ето защо добивът от късно отгрибваните лози е по-малък.
Какви обработки се извършват в лозята през есенно - пролетния сезон
През есента се извършва дълбока обработка на почвата в лозята. В малките насаждения тя се извършва с кон или на ръка с права лопата. Почвата от междуредието се обръща към двата реда лози. По този начин по средата на всяко междуредие остава открита бразда, която задържа водата от дъждовете и снеговете.
В райони, където лозите не се загрибват, дълбоката обработка се извършва късно през есента или в началото на зимата.
Първата пролетна обработка трябва да се извърши едновременно с отгрибването, като почвата се отхвърля към средата на междуредието. При резитбата на лозите, изнасянето на пръчките, потягането на телената конструкция (коловете) и връзването на плодните пръчки мястото се отъпква. В това време поникват и първите плевели. Ето защо след тези манипулации се извършва още една, втора пролетна обработка.
В райони, където често падат слани, за предпочитане е пролетната обработка да се извърши след преминаването на опасността от сланите.
Има ли отрицателни последици дълбоката обработка
Обикновено се посочват само положителните страни на дълбоката обработка - запазване на повече влага от есенно-зимните валежи, унищожаване на плевелите, подобряванена аерацията и др. Наред с тях някои специалисти изтъкват, че дълбоката обработка оказва и отрицателно въздействие върху лозата - унищожаване на по-плитко разположените корени. С нея системно се изрязват всички корени, които проникват в обработвания почвен пласт и макар че той е по-богат с хранителни вещества, лозата не ги използва. Корените на лозата фактически се развиват само в необработваната почва и в подпочвата. Ако в сухите места или при тежките, сбити почви дълбоката обработка дава видим ефект, за местата с леки песъчливи почви тя е без особено значение.
Често ли трябва да се обработва лозето през лятото
С летните обработки се цели да се унищожат плевелите и да се избегне напукването на почвата при продължително сухо време. Те се извършват плитко - на 5-7 см. Броят им зависи изключително от заплевеляването на почвата. Те трябва да се насрочват така, че да не се допуска развитие на плевели, които са сериозни конкуренти на лозата по отношение на влагата и хранителните вещества в почвата. Освен това плевелите създават благоприятни условия за развитието на редица болести. Същевременно не бива в лозето да се извършват ненужни обработки. При продължително засушаване, когато няма плевели, обработките се преустановяват. Трябва да се следи за появата на пукнатини в по-тежките почви, като своевременно се разрохква повърхността им.
Може ли с летните обработки да се предизвика пригор по гроздето
Опасенията на някои лозари, че летните обработки предизвикват пригор по гроздето, не са основателни. Пригор се появява не вследствие на изпарения от почвата, както обикновено се мисли, а поради повдигане на паднали леторасти или изчистване на плевелите, които дотогава са засенчвали гроздовете. Лозето може да се обработва през всяко време, без да се повреди гроздето, стига да се внимава да но се открият гроздовете и с това да се подложат на прякото действие на слънчевите лъчи.
Може ли да се отглеждат лозите без обработка на почвата
Правени са опити в много страни за отглеждане на лозите без обработка. При едни от тях почвата е покривана със сгурбетон, а при други е пръскана с хербициди, но във всичкислучаи не е допускано да се развият плевели. Резултатите са били добри. В опитното лозе на ВСИ „Г. Димитров" се проведе опит, при който лозите в продължение на 12 години се отглеждаха без абсолютно никаква обработка. Плевелите се унищожаваха с хербициди. Резултатите са много добри - необработваните лози превишаваха по добив и тегло на едногодишните пръчки обработваните лози от контролата. Трябва да се има предвид обаче, че почвата тук е лека, песъчлива и не дава пукнатини. Има много наблюдения, които показват, че след покриването с плочи или асфалт на алеи, около които са засадени лози, те продължават да се развиват нармално. Разбира се, около стъблата на лозите се запазва непокрита площ за проникване на водата.
Изисква ли торене лозовото растение
Лозата е многогодишно растение, което остава на постоянно място в продължение на 30 - 40 години. През този период ежегодно с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. Извършените анализи показват, че при добив 1000 л вино от декар дозата извлича около 8 кг азот, 10 кг фосфор и 4 кг калий. За да плододават и да се развиват нормално растенията, нужно е по някакъв начин да се възвърнат отнетите с реколтата хранителни елементи. В противен случай лозите ще отслабнат и добивите ще намаляват. Това е възможно единствено чрез торенето.
Какво е влиянието на азота, фосфора и калия върху лозата
Азотът е необходим главно за растежа на лозите. При недостиг на азот гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък. Излишъкът на азот предизвиква много буен растеж, а листата остават до късно през есента интензивно зелени. Зърната стават по-едри, но по-воднисти и по-често се нападат от сиво гниене. Пръчките недозряват и са по-чуствителни на студ. Виното по-трудно се избистря, предразположено е към заболяване и има по-слаб аромат.
Фосфорът е особено необходим по време на цъфтежа, когато допринася за по-доброто завързване. Той спомага за по-доброто узряване на пръчките и гроздето, а с това - за подобряване качеството на виното. При недостиг на фосфор добивът се намалява, а растежът на леторастите и листата отслабва.Калият е много необходим на лозовото растение през периода на узряването на гроздето и пръчките. Той спомага за натрупването на повече захари в гроздето и за по-доброто узряване на пръчките, а оттук и за повишаване на студоустойчивостта им. При недостиг на калий листата в началото на есента потъмняват и стават чупливи.
С какви органични торове да се торят лозята
Използването на органични торове в лозята е за предпочитане, защото те подобряват структурата на почвата и осигуряват всички хранителни елементи на растенията.
От органичните торове може да се използват оборският тор, птичият тор, компостът и др. Оборският тор се внася по 3-4 т на дка през 2-3 години. Когато не достига, може да се внасят по 2 т оборски тор с добавка на 30-40 кг суперфосфат и 25-30 кг калиеви соли на декар. Предпочита се добре разложен оборски тор, а за по-тежките почви-полуразложен, за да се подобрят физичните им свойства.
Птичият тор е много по-богат с хранителни вещества и се употребява в по-малки дози - 250-300 кг/дка. Преди да се внесе в почвата , той трябва да се разреди с вода и да се остави да ферментира в продължеше на 10-15 дни.
Как да се приготви компост
Чрез компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци, като лозови листа и леторасти, стъбла на зеленчукови култури, цвеклови листа, листа от овощни дървета и др. Събраните отпадъци се нареждат на пластове, дебели 20-25 см, като всеки пласт се покрива с малко пръст и се залива добре с вода или торова течност. Купчините се правят високи до 1,5 м. Отгоре и отстрани се покриват с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за използване.
С какви минерални торове да се торят лозята
Когато не разполагаме с органични торове, с успех може да се използват и минералните. От азотните торове най-често се използват амониевият сулфат в доза 25-30 кг/дка и амониевият нитрат, но в по-малка доза, тъй като е по-силен - 20кг/дка. От фосфорните торовеобикновено се тори със суперфосфат в доза 50-60 кг/дка. От калиевите торове се предпочитат калиевият сулфат и калиевият хлорид, от които се дават по 20-30 кг/дка. Като калиев тор може да се използва и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слънчогледови стъбла, слама, дърв и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребява на 60-100 кг/дка.
Кога и как да се торят лозята
Органичните торове се внасят в почвата през есента едновременно с дълбоката обработка или след нея. През зимата те се разлагат и преминават в усвоима за растението форма. Внесени през пролетта, те оказват по-слабо влияние върху развитието на лозата.
Минералните торове се разхвърлят през пролетта, пред отгрибването на лозите. Внесени през есента, азотните торове се отмиват с есенно-зимните валежи, а фосфорните преминават в по-трудно усвоима за растенията форма.
От голямо значение е и как ще се извърши самото торене. Повърхностното разхвърляне и плитко заораване на торовете не дава добър ефект. То е по-скоро торене на плевелите. Поставянето на торовете в кръг близо около стъблото на главините също не дава желания резултат. Най-добър ефект се получава, когато торовете се внесат по-дълбоко, близо до по-тънките разклонения на корените. По средата па междуредието се отваря бразда (канавка), дълбока 25-30 см, в която се разхвърля оборският тор, след което се закрива с малко почва. За минералните торове такава бразда се открива рано през пролетта, торовете се разхвърлят, а след това при отгрибването на лозите браздите се заравят.
Как да се торят лозите в дворовете
Когато лозите са засадени в редици, покрай алея, пътека и т.н., за да се наторят, се изкопава с права лопата канавка, дълбока 25-30 см, на 50-60 см встрани от реда. Поставят се торовете на дъното й и се заравят с изкопаната пръст. При следващото торене канавката се изкопава от другата страна на реда. Ако лозите са засадени поединично, изкопава се подобна канавка във форма на окръжност с радиус 50-60 см от стъблото на лозата. Количеството на торовете се определя, като се предвидят за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3-4 кг оборски тор или 20-30 г азотен тор, 50-60 г суперфосфат и 30-35 г калиев хлорид. Когато повърхността на почвата около лозите е зачимена или покрита с плочи, асфалт и др., необходимото количество торове се дава на два пъти с обилна поливка.
Необходимо ли е да се подхранват лозите през лятото
Подхранването на лозите през вегетационния период се посочва от много специалисти като ефикасно средство за повишаване на добива. По-новите проучвания върху торенето на лозата обаче доказват, че при добро основно торене (през есента или през пролетта) подхранването е без особено значение. Освен това подхранването е свързано с поливане или изчакване на обилни валежи. Ето защо практически по-удобно е предвидените количества торове да се внесат наведнъж през есента (оборският тор) или през пролетта (минералните торове).
Какви са оптималните валежи за лозата
Лозата се отнася към сухоустойчивите растения. В сравнение с овощните видове тя по-добре се приспособява към недостига на почвена влага, поради което се отглежда повече при неполивни условия. При достатъчно влага и при напояване обаче добивите от грозде значително се повишават. Въз основа на наблюдения в страни с умерен климат се смята, че лозата е добре осигурена с влага при 600-800 л годишна сума на валежите.
При недостиг на влага в почвата растежът на лозите е по-слаб и добивите са незадоволителни. Продължителното засушаване предизвиква ранно спиране на растежа и подгаряне и окапване на най-долните листа. Зърната на гроздовете остават дребни и с ниска захарност. При много силно засушаване гроздето може да повехне и да засъхне.
Прекомерното навлажняване на почвата чрез поливки или от валежите също не е полезно. Тогава корените на лозата се развиват по-слабо, растежът продължава до късно, пръчките остават недозрели, гроздето остава воднисто, има понижена захарност и е предразположено към заболяване от сиво гниене.
Задоволена ли е у нас лозата с влага
Годишната сума на валежите за някои райони на страната може да се види на табл. 4. За повечето райони тя е под оптимума или около долната граница. Трябва да се има предвид и неравномерното разпределение на валежите по сезони. Най-често у нас има летни засушавания. Слабите летни дъждове (до 10-15 л/м2) са без значение за лозата.
Таблица 4. Годишна сума на валежите за някои райони у нас в л/м2
| Населено място | Валежи в л/м2 | Населено място | Валежи в л/м2 |
| Видин Оряхово Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Свищов Русе Силистра Разград Шумен Толбухин Варна Бургас |
563 532 851 600 636 881 676 540 550 546 565 633 540 498 514 |
Карнобат Ямбол Сливен Стара Загора Чирпан Хасково Свиленград Кърджали Пловдив Карлово Петрич Благоевград Станке Димитров София Своге |
549 552 596 608 582 625 585 663 515 653 670 517 656 640 654 |
Може ли да се определи моментът за напояване
Съществуват точни и несигурни начини за определяне на момента, когато трябва да се напоят лозите. Единият от тях се основава на съдържанието на влага в почвата, а другият - на смукателната сила на лозовите листа. И двата начина обаче са свързани с известно оборудване и специални познания на тези, които ще ги прилагат.
За практически цели сроковете за напояване може да се определят по някои външни признаци на растенията. Такива признаци през първата половина на вегетационния период са спирането на растежа на отделни леторасти, при което техните върхове остават изправени; през втората половина на вегетационния период - пожълтяването и подгарянето по краищата на най-долните листа. Съвсем ясно е, че насрочването на полянките по тези признаци не е съвсем точно и безпогрешно и изисква също наблюдателност и опитност.
Кога и как да се полива през вегетационния период
През периода от напълването на лозите до цъфтежа напояването трябва да се избягва. Обикновено съдържанието на влага в почвата през този период задоволява нуждите на лозата. Освен това с поливката ще се създават благоприятни условия за маната, аизвършено преди цъфтежа, напояването може да причини изресяване. У нас в зависимост от количеството и разпределението на валежите се извършват от 1 до 2 поливки от края на юни до началото на август. При леките песъчливи почви лозите са изложени повече на засушаване.
Поливането чрез заливане на цялата повърхност трябва да се избягва. Навлажняването на почвата при него е норавномерно и се влошават физичните й свойства. За предпочитане е поливането по бразди. При междуредови разстояния до 1,50-1,60 м се прокарва една бразда в мождуродието, а при 2 м - по две бразди. В дворните места, когато лозите са засадени в отделни редове, от двете страни на реда се откриват канавки на около 0,50 м от лозите.
За една поливка в зависимост от пропускливостта на почвата са необходими от 70 до 100 л/м2, за да може водата да проникне па пo-голяма дълбочина, където са разположени корените на лозата. Напояването с малки дози не е ефективно. При асмовидно отглежданите лози количеството на водата трябва да се съобрази с развитието на растенията. Те се нуждаят от повече вода. След поливката браздите се заравняват, за да се ограничи изпаряването.
Защо след прошарване на гроздето не се препоръчва поливане
Последната поливка трябва да се извърши към момента на прошарването на гроздето. По-късните поливки са нежелателни. С тях се забавя узряването на гроздето. При винените сортове се понижава захарният градус и трябва да се отложи гроздоберът, докато захарното съдържание достигне желания процент. При десертните сортове късното напояване също влошава качеството на гроздето. То става по-воднисто и с по-слаба транспортабилност. Създадената около лозите влажна атмосфера благоприятства за развитието на сивото гниене, а напукването на зърната улеснява заразяването на гроздовете.
Може ли да се напояват лозите през есенно - зимния период
Към края на вегетационния период достъпната за растенията влага в почвата е изчерпана на значителна дълбочина. Ако през есенно-зимния период не паднат достатъчно валежи, лозата е заставена да започне новия вегетационен период при недостатъчно влага в почвения пласт, където са разположени корените й. Обикновено „плачът" на лозите тогава не се проявява или е съвсем слаб, а зимните очи покарват нередовно. В такива години е полезно да се извърши влагозапасяваща поливка на лозето. Поливната норма при нея е значително по-голяма - 150 - 200 л/м2. Така лозите са в състояние да понесат по-лесно евентуалното засушаване през пролетта или лятото, защото в дълбоките почвени пластове е натрупан достатъчен запас от влага. Най благоприятното време за влагозапасяваща поливка е есенно - зимният и ранопролетният период, от ноември до края на март, в дните когато температурата на въздуха е над нулата и почвата не е замръзнала.
Добре е върху наклонените терени, когато не е възможно поливане, след загрибването на лозите да се направят землени прегради напречно на склона за задържане на водите от есенно - зимните валежи.
