Съществуват десетки варианти на опорочаване на нормалния акт на хранене. В едни случаи детето поглъща храната само при условие, че стои на прозореца и хранещият отвлича вниманието му, като посочва ту летящото пиленце, ту минаваща лека кола, ту децата, които играят на тротоара. В други случаи на детето се разказва интересна приказка и поглъщането на храната става автоматично, несъзнателно, защото вниманието му е съсредоточено върху събитията в приказката. Научно е установено, че отделянето на смилателни сокове зависи от апетита, от желанието за ядене и удоволствието от засищането. В описаните случаи тази взаимовръзка е ликвидирана. Смилането на храната се забавя, изгладняването за следващото хранене не идва навреме. Но прилежната майка гледа часовника и държи на точното време за хранене. В някои случаи изобретателни майки, пък и баби стигат до особена "рационализация" - две работи наведнъж: детето седи
на гърнето, а тя го храни. Така то не може да избяга от задължението да яде!
В най-тежките случаи се налага храненето да се провежда ва улицата, в парка, където още по-силни дразнители ще отвлекат вниманието на детето, за да бъде то нахранено автоматично. Известни са и случаи, при които бащата се превръща на конче, детето се забавлява, яхнало своя «кон», а майката тича след тях и храни упорития малчуган.
Не превръщайте храненето на малкото дете в забавно представление. Ако трябва, увеличете интервала между отделните хранения. Нека детето изгладнее хубавичко. Най-добрият съветник в такива случаи е гладът.