Причините за възникването на невъзпалителни заболявания на вътрешното ухо са много. Особено важни са смущенията в кръвоснабдяването му — спазмите на кръвоносните съдове (при повишено кръвно налягане, нервно-психична възбуда и други подобни състояния), които могат да доведат до повишаване на налягането във вътрешното ухо (в лабиринта). Повишаване на налягането във вътрешното ухо може да възникне и при алергични състояния, интоксикации (никотин, алкохол и др.), психична преумора и др.
МЕНИЕРОВА БОЛЕСТ
Мениер е дал класическото описание на това заболяване, затова то носи и неговото име. Заболяването протича на пристъпи, които настъпват внезапно, без да има заболяване на ухото или други органи. Пристъпът (кризата) се характеризира със силен световъртеж, гадене (а понякога и повръщане), шум и намаление на слуха в едното ухо. Болният не е в състояние нито да се движи, нито да седи и заема принудително странично положение в леглото. Лицето му е бледо, често със студена пот, пулсът е забавен, и някои случаи температурата е понижена. Болният лежи на засегнатата страна със затворени очи, защото има светобоязън. Всяко раздвижване или изправяне води до засилване на световъртежа, на гаденето и повръщането. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа (рядко дни). След преминаването на заболяването може да остане леко намаление на слуха.
При поява на пристъпе необходимо болният да се постави в легло, да се ограничат движенията му, да се осигури пълен покой, да се избягва силното осветление и да се осигури безсолна диета. Трябва веднага да бъде извикан лекар. За лечението на заболяването има цял арсенал от медикаменти, които лекарят ще предпише. За предотвратяване на пристъпяте трябва да се провеждат тренировки на вестибуларния апарат, физкултура и закаляващи процедури.
Докато при Мениеровата болест има засягане на слуховия и вестибуларния апарат, съществуват редица мениероподобни заболявания, които протичат подобно на Мениеровата болест, но без намаление на слуха. При тях също е необходима лекарска консултация.
