Неврози
Неврозите са заболявания на нервната система, конто се определят най-общо като функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да има установими увреждания на нервната тъкан.
За практически цели неврозите се разделят на три разновидности: неврастения, хистерия и психастения.
Неврастения. Това е най-широко разпространената невроза, Нейните прояви са следните: главоболие, нарушение па ритъма на съня, лесна избухливост, нетърпение и раздразнителност при не особено силни и незаслужаващи такава реакция поводи, намалена трудоспособност, неиздръжливост на умствени и физически напрежения, привидно намаление на паметта, лесна плачливост. В редица случаи се прибавят и симптоми на нарушения във функциите на вегетативната нервна система - усещане на тежест и стягане в сърдечната област, сърцебиене, присвивания в стомаха, пулсиране в горната част, на коремната област, усещане на втрисане. Не са редки разстройствата в половия живот. Не всички изброени симптоми се проявяват у даден болен. Някои могат да преобладават, а други да са едва загатнати. В едни случаи появата им може да бъде едновременна, а в други случаи се развиват последователно.
Неврастенията се проявява в три форми: Хиперстенна форма на неврастения. При пея преобладават възбудните симптоми — избухливост, неадекватни гневни реакции, усещане на постоянно вътрешно напрежение, безсъние (и то преди всичко трудно заспиваме и повърхностен, често прекъсващ се сън), стягащо главоболие.
Хипостенна форма на неврастения. Тя се изразява в подтиснато настроение, плачливост, много лесна умо-ряемост, отслабване на вниманието и паметта, тъпо и постоянно главоболие, лесно заспиване, но сънят е колеблив, с кошмарни сънища, удължен, без да ободрява.
Смесена форма на неврастения. При тази форма има смесица на едните и другите симптоми. Възбуди-мостта бързо се изчерпва и преминава в подтиснатост. Гневната реакция се заменя с плач и чувство иа безпомощност.
Хистерия. Това е втората разновидност на неврозите. Тя се изявява с друг вид симптоми — гневни реакции, богато емоционално украсени с викове, плач, кършене на ръце, двигателно неспокойствие, често с усещане на задушаване от „заседнала в гърлото топка" или „схващане", „парализиране на тялото, на ръка или крак.
Психастения. Третата разновидност на неврозите има съвсем противоположни симптоми. Най-често се наблюдава съчетание от натрапливи мисли, действия, страхове, имащи различно съдържание — страх от заболяване, страх от замърсяване и заразяване, несигурност по отношение справянето с производствени и обществени задачи. Такива болни обикновено изпълняват натрапливо различни действия — напр. броене до определено число, минаване само по един и същ път, миене на ръцете определен брой пъти и пр. Наред с това могат да се проявят и някои от описаните при неврастенията симптоми — нарушение на съня, намалена трудоспособност, лесна уморяемост, подтиснато настроение, бързо изчерпваща се неадекватна възбудимост.
Причините за появата на неврозите се свеждат най-често до продължително действуващи фактори на околната социална среда върху личността. Тези фактори водят или до хронично пренапрежение на възбудния процес в централната нервна система (напр. дълго продължаващи трудно решими задачи от производствен или битов характер, хронично недоспиване, дългогодишна работа без седмична и годишна почивка, продължителни семейни конфликти, лош микроклимат и пр.), или до хронично пренапрежение на подтискането (напр. непрекъсната смяна в обема н темпа на работата, изпадане често в ситуации, в които трябва да се прави бърза диференцировка и да се взема решение, продължително подтискане на емоционални или волеви реакции и пр.). В условията на капиталистическото общество действуват огромен брой от такива социални фактори, като безработица, инфлация, расова дискриминация, социална неосигуреност, борсови спекулация и пр., които водят до системни пренапрежения на нервната система. Невротичен срив може да се получи и остро, като отговор на свръхсилна раздраза и напрежение при неочаквана и тежка жизнена ситуация.
Дали ще се развие един или друг тип невроза зависи от типа нервна система, от вродените и придобитите особености на личността. Човешките типове нервна система не се вместват само в известните четири типа — холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Съществува известно макар и схематично деление на хората на три човешки типа — художествен, мисловен и смесен. Ясно очертани типове се срещат рядко. Съществуват множество варианти. Дългогодишният опит е показал, че все пак има зависимост между типа нервна система и развитието на невроза в една или друга разновидност. Така например холеричният и меланхоличният тип нервна система по-често получават невроза. Хистеричната разновидност на неврозата се среща по-често у хора с художествен тип нервна система, докато психастенията — у мисловния тип. Смесеният вариант на човешки тип нервна система, който е и най-многоброен, развива обикновено неврастения.
Трябва още веднъж да се подчертае, че поради голямото разнообразие и комбинации на човешките типове нервна система, неврозите също така не са „чисти", както ги очертахме. Има много преходни форми и на пръв поглед изолирани невротични състояния на страх, натрапливост, вегетативни нарушения. Всичко това дава известно основание при подобни болни да се говори за страхова невроза, натраплива невроза, невроза на сърцето, на стомаха и пр.
Невротични признаци могат да придружават и редица други общи неразположения на организма, заболявания на други органи, конто в своето протичане довеждат до изтощаване на нервната система (напр. симптомите на споменатото вече късно усложнение на мозъчно сътресение, познато като церебрастения). Напълно аналогични на хипостенната неврастения са проявите на ниското кръвно налягане, на хроничната анемия, на преболедувалите от някои инфекциозни болести (най-често хепатит). С проявите на хиперстенната неврастения протичат хи-пертоничната болест и критичната възраст. Както при всяко боледуване, така и при неврозата е нужно да се търси компетентна лекарска помощ, за да се проведе целенасочено лечение.
Твърде широко се използуват названия и симптоми от невро- ткчната област за обозначаване на някои състояния и неблагополучия на организма или на отделни органи и системи. Такава широка гражданственост имат т. нар. органични неврози — невроза на сърцето, на стомаха, на половите органи и пр. От медицинска гледна точка такива диагнози са съвсем неправилни. Невротичните състояния са проява на функционални отклонения в основните нервни процеси на главния мозък на човека. Те са проява на нарушение на личността или, както сега сполучливо се казва, нарушена адаптация на човека към социалната му среда. Нито сърцето, нито стомахът имат своя централна нервна система, за да заболяват изолирано от невроза. Такава терминология съответствува на друг ненаучен и некомпетентен израз — „на нервна почва". Всяко изолирано оплакване от областта на определен орган изисква най-щателно и цялостно изследване. Това изследване включва и нервната система. Получавайки обобщената представа за цялостното състояние на оплакващия се, неврологът и съответните специалисти компетентно ще решат каква е причината на тези изолирани оплаквания. Този подход съответствува на изискванията на нашето социалистическо здравеопазване. Този подход именно ще предпази пациента от излишно обикаляне с месеци и години от един кабинет в друг, от множество лабораторни изследвания и купища рецепти. В голям брой от случаите наистина се касае за подчертани симптоми от един орган, но внимателният преглед, насоченият разговор с пациента, целесъобразното лабораторно изследване показват, че това е болен с някаква форма на невроза, че има още редица симптоми на това заболяване, но те не ангажират вниманието на болния. Или, обратно, тъкмо този подход ще разкрие, че органите симптоми са белег на друго заболяване. Компетентно разкритата същност на заболяването спасява в тези случаи болния от получаването на страхова невротична реакция.
Лечението на различните видове неврози изисква правилен подход към болния, грижливо поставена диагноза, компетентно комбиниране на психотерапия, лекарства и физикални средства. В редица случаи е необходима помощта на близките на пациента или на обществените организации, за да се разрешат някои трудни проблеми на болния. Психотерапията е мощно средство за лечение на неврозите. Противоне-вротичните лекарства представляват голям дял в съвременната лекарствена промишленост. Тъкмо това изисква в никакъв случай да не се прибягва до самолечение. Пациентът не трябва да определя нито вида на лекарството, нито продължителността на приемането му, нито неговата дозировка, тъй като към значителна част от тези лекарства се получава своеобразно на-викване, известна зависимост при много продължителна и безразборна употреба. В други случаи се получава обратното — тези лекарства се приемат подобно на обезболяващ комбиниран прах за един-два дни, и то когато пациентът сам реши, че белезите на болестта се засилват. По подобен начин много болни „лекуват" безсънието си, невротичното си главоболие и пр. По същия начин някои болни прилагат и физиотерапевтичните средства — бани, душове, курортолечение, обтривания и пр. Всяко неправилно, некомпетентно и некомплексно лечение само удължава боледуването.
