Прието е броят на очите, които се оставят при резитбата да се нарича натоварване. От броя на оставените очи при резитбата на лозата до голяма стенен зависи добиът, който ще се получи от нея. Увеличаването на натоварването до предел, съответсгвуваш на силата на лозата, води и до увеличаване на добива. При претоварване на лозите, качеството на гроздето се влошава и лозата отслабва.
Ако се оставят по-малък брой очи на лозата при резитбата , леторастите избуяват и ресите се източват или изресяват. Ето защо при определяне на натоварването на лозите ръководно начало трябва да бъде да се поддържа правилно взаимната връзка между растежа и плододаването на лозата, т. е. при определяне броя на очите, която следва да се оставят на една лоза, се изхожда от нейната сила. На силни лози трябва да се оставя no-голям брой очи, а на по-слаби - по-малък брой очи. Нарушаването на този принцип и в двата случая, както вече отбелязахме, води до неудачи.
Практически за състоянието на лозите се съди по броя и силата на леторастнте (дебелината и дължината им), наличието на повече или по-малко лакомци, колтуци и т. и. При получаване на определен добив (напр. 700 кг на декар) трябва да се проведат задълбочени наблюдения какво е състоянието на лозите в блока, от който е получен този добив. Ако повечето от лозите се отличават със силен растеж на леторастите и са се развили много лакомци и силни колтуци, натоварването, което е било дадено на лозите през предишната година, следва да се счита за недостатъчно и трябва да се увеличи. Обратно, ако леторастите са тънки и къси, недобре узрели, ако гроздовете и зърната са по-дребни, узряването на гдоздето се забавя и то е с ниска захарност, трябва да се приеме, че лозите са били претоварени и натоварването за следващата година практически не може да се увеличи, ако не се вземат специални мерки за подобряване на агротехниката (торене, напояване и летни подхранвания), с които да се засилят лозите, или натоварването трябва да се намали.
За да се определи правилно какъв добив може да се запланува от дадено насаждение, необходимо е ежегодно да се водят подробни наблюдения. Особено ефикасен метод е залагнето на демонстративни опити в отделните блокови насаждения, като се изпитват няколко различни натоварвания на лозите с цел да се установи възможното максимално при дадените условия натоварване и добив. За целта в типична част на блока се избират по няколко реда (2-3 и повече), включващи примерно 100-200 и повече лози за всяко от изпитваните натоварвания. Наблюденията върху растежа и отчитането на по-важните показатели на родовитостта, добива и качеството на гроздето в тези редове (поотделно за всяко натоварване) дават най-реална представа за натоварването, което трябва да се приеме при следващите резитби, и за добива, който може да се планува.
Въз основа на предварително извършените наблюдения натоварването (броят на очите) на една лоза може да се определи чрез изчисляването по формулата:
N = (100xД)/(n.K.p(100-a)),
където N е брой очи, които следва да се оставят на една лоза за да се получи заплануваният добив;
Д-заплануван добив; п - брой лози в 1 дка лозе;
К- коефициент на плододаване (среден брой гроздове на един летораст, развил се от видимо око);
р - средно тегло на един грозд; а-процент на неразвитите очи.
Броят на лозите в декар (n) е известен във всяко стопанство, а при нужда може да се изчисли, като се знаят разстоянията на засаждане (напр. при разстояние на засаждане 1,80/1,10 м) броят на лозите ще се изчисли така 1000/1,80x1,10=505 лози.
Най-правилно обаче е да се установи реалният брой на лозите (в горния случай напр. може да са пропаднали средно по 5 лози на декар и реалният брой на лозите да е 500).
Коефициентът на плододаване (К) трябва да бъде определен за сортовите лози, които се отглеждат в стопанството въз основа на няколкогодишни наблюдения и отчитане. Отчитането се извършва най-малко за 25 лози от всеки сорт, на които се преброяват леторастите, развили се от оставените очи, и броят на гроздовете (за всяка лоза поотделно). Въз основа на това се изчислява коефицитентът на плододаване, като общият брой на гроздовете от всички отчетени лози се дели на броя на леторастите.
Средното тегло на 1 грозд (р) от даден сорт при определени условия се намира, като се претеглят известен брой гроздове (поне 100), и теглото им се раздели на броя на гроздовете. На табл. 8 са посочени примери и данни за К на плододаването и средното тегло на гроздовете при някои сортове.
Таблица 8
| Коефициентът на плододаване и средно тегло на един грозд | ||
| Сортове лози | Коефициент ва плододаване | Средно тегло ва 1 грозд, гр |
| Болгap | 1.00 | 300 |
| Чауш | 0,8 | 180 |
| Димят | 1,90 | 210 |
| Памид | 1,50 | 170 |
| Гъмза | 1,90 | 160 |
| Мавруд | 1,10 | 270 |
| Широка мелнишка лоза | 1,30 | 240 |
| Червен мискет | 1,60 | 170 |
| Кокорко | 1,50 | 130 |
| Тамянка | 1,30 | 115 |
| Каберне | 1,30 | 80 |
| Совиньон Пино | 1,50 | 70 |
| черен Италиански ризлинг | 1,40 | 100 |
Процентът на неразвитите очи a ce опредеш въз основа на няколкогодишни наблюдения в съответните лозя. За целта се преброяват оставените и неразвитите очи най-малко на 25 лози (това може да стане едновременно с отчитането на коефициента на плододаване) и се изчислява процентът на неразвитите очи. Например, ако на 25 лози са оставени при резитбата общо 500 очи и от тях 150 не са се развили, процентът на неразвитите очи
а=(150.100)/500=30%
Процентът на неразвитите очи при различните почвени и климатични условия и начин на отглеждане на лозите е различен и зашва |той трябва да се определя )щри юъоггветниге конкретни условия. Освен това той е в тясна връзка с натоварването на лозите и затова е най-правилно да се определя при няколко различни натоварвания. Колкото повече години се определят посочените показатели, толкова по-точни ще бъдат средните многогодишни цифри. При ползването на тези цифри не трябва да се забравя, че са възможни отклонения, Затова при изчисляване на броя на очите, които трябва да се оставят средно на една лоза, е най-добре да се изхожда не от средните аритметични данни, получени от всички години, а от крайните данни. Така за процент на неразвитите очи във формулата се използват най-високите данни, отчетени през няколкогодишните наблюдения, а за коефициент на плододаване и средно тегло на грозда, обратно, се избират най-ниските от получените данни. Това гарантира получаването на добив, по-близък до желания. По-добре е на лозата да се оставят повече от желания брой очи (излишният товар лесно се премахва при филизенето), отколкото броят на оставените очи да бъде недостатъчен.
Броят на очите, които следва да се оставят средно на една лоза, за да се получи планираният добив, с помощта на дадената формула се определя по следния начин.
Ако за насаждение от сорт Каберне Совиньон
Д=720 кг от декар;
n=500 лози в 1 декар;
K=1,3
р=0,080 кг (средното тегло на грозда се изразява в килограми) ;
а= 30 (30% от очите не са развити),
N=(100x720):(500x1,3x0,080x(100-30)=72 000/(52x79)= 72000/3640=20 очи
т. е., за да се (получи желаният добив от 720 кг от декар, на една лова трябва да ce оставят при резитбата средно по 20 плодни очи. Това обаче не значи, че при резитбата на всяка лоза в насаждението трябва да се оставят точно по 20 очи. Тук следва да се подхожда конкретно според състоянието на лозите. На едни лози ще се оставят примерно по 16 очи, на други (по-силни) по 26-30 очи, а на трети примерно по 20 очи, така че средното натоварване на една лоза, общо взето, да бъде 20 очи.
През пролетта при филизенето трябва да се провери дали средно на лоза има необходимият брой реси, т. е. дали ще се получи желаният брой гроздове. В посочения пример, за да се получи плановият добив от 720 кг, в 1 декар лозе трябва да има 9000 грозда или на една лоза средно по 18 грозда.
Пресмятането на броя на гроздовете, които следва да се получат от една лоза, може да стане по формулата :
Д - е планов добив;
р - средно тегло на 1 грозд;
п - брой лози в декар.
В случая 720/0,080х500=18 грозда.
Излишният брой гроздове се премахва при филизенето, като се отстраняват отделни леторасти или само отделни реси, при което се подхожда конкретно, според състоянието на лозата.
При такъв начин на планиране, нормиране и контролиране на натоварването лесно може да се получи и надхвърли желаният висок и качествен добив грозде. При това не трябва да се забравя, че основната задача е получаването на непрекъснато растящи, високи и качествени добиви.
Опитът на първенците лозари показва, че при правилно извършване на агротехническите мероприятия и при непрекъснато подобряване на грижите по отглеждането на лозята възможностите за получаване на високи и качествени добиви грозде са големи. Трябва обаче винаги да се помни, че получаването на желаните високи добиви е невъзможно без планиране и правилно извършване на всички агротехнически мероприятия.
