Обикновено грешките започват в момента, когато детето вече изявява желание да се храни само, пък не му разрешават. В знак на протест то извива глава настрани, дърпа се, стиска устни. Или пък детето вече се е нахранило, но в купичката има още малко и майката е настоятелна - нали детето трябва да изяде «полагащото» му се количество, написано в книгите или казано в консултацията. Порочният кръг е задействан, налага се един да държи детето, а другият да го храни.
Не превръщайте удоволствието от яденето в тормоз! Да, насилственото хранене наистина се превръща в тормоз и мъчение за малкото дете. В най-леките случаи детето бива "съблазнявано", че ако си изяде порцията, ще получи шоколад или ще го заведат в парка, или пък ще му купят голям камион и т.н. B по-тежките случаи майката запушва с една ръка нослето на непокорния, а с другата пъха лъжичката в устата. А това освен че създава неприязън у детето, носи голям риск от попадане на храна в дихателните пътища по време на плача, който обикновено придружава насилственото хранене. В най-тежките случаи изнервената майка заплашва детето с плесница, дори то получава по някоя.
А всъщност нещата са съвсем прости. Детето трябва да бъде оставено да яде толкова, колкото желае. Щом малкото дете не иска повече, приберете храната. При следващото хранене то ще яде по-добре.