Нарушения на съня на детето

Сънят за детето е крайно необходим. Колкото по-малка е възрастта на детето, толкова по-про-дължителен е неговият сън. Вие вече знаете средната денонощна продължителност на съня през различните периоди на детската възраст. Тези средни цифри обаче не са абсолютно валидни за всички деца. Съществуват големи индивидуални различия както в продължителността, така и в протичането на съня. Наблюдателните майки най-добре могат да определят биологичната нужда от сън на своето дете и да не се безпокоят много, ако детето спи 1-2 часа повече или по-малко, отколкото е дадено в книгите и таблиците. За характера и продължителността на съня имат значение и някои наследствени особености.
На пръв поглед децата не страдат от нарушение на съня. В действителност обаче това не е така. Подробни проучвания показват, че най-малко 20 % от децата в първите 5 години показват едни или други нарушения в протичането на съня.
Някои деца леко приплакват или произнасят отделни думи по време на сън. При други деца може да се наблюдават краткотрайни резки движения на ръцете и краката, чести обръщания в леглото, скърцане със зъби и др. Тези прояви са по-чести при впечатлителни и нервни деца. Ако те намаляват по честота с израстването на детето, не се нуждаят от лечение.
Често майките се оплакват, че детето им по-трудно заспива, че е малка продължителността на неговия сън, че често се буди или че изживява страх и сънува кошмарни сънища. Повечето от тези прояви обаче не са истински болестни състояния, а се дължат на отклонения в организирането на денонощния режим. За
правилното протичане на детския сън също са необходими възпитателни грижи. Рано лягащите деца заспиват по-бързо, наспиват се добре и по-рано се събуждат. Колкото по-продължително спи детето през деня, толкова по-малко спи през нощта и обратно.
Трудното заспиване се наблюдава в ранното детство, но в редки случаи може да съществува и в по-късната възраст. При такива деца са характерни разнообразни навици, приспивни «ритуали», към които детето от малко се е приучило. Много родители са изживявали неприятната сцена, при която детето не иска да заспи. Майките опитват много неща: пъхат в устата биберон-залъгалка, молят го, дават му кукла, за да я приспи, и т.н. Към тези приспивни навици детето бързо привиква и след това много трудно отвиква. То разбира, че посредством своето трудно заспиване може да задържи по-дълго до себе си своята обичана майка. Детето започва да иска майката да е до него или да легне в неговото легло, да остави лампата да свети, често иска през нощта да пие вода, да седне на гърнето. Поставя какви ли не други искания, които започват да нервират майката и понякога тя наплесква детето и го принуждава да спи. Това обаче е неподходящ метод. Над детето не трябва да се упражнява насилие. Най-често трудното заспиване е свързано с грешки в отглеждането и възпитанието на детето и тези грешки трябва постепенно да се отстранят.
Нощните пробуждания по време на сън са чести, особено у децата между 1 ½ и 3 години. Те се срещат почти при 30 % от всички деца, като при малка част от тях се повтарят по един или по няколко пъти всяка нощ. Най-често това се случва при деца, които не са достатъчно изморени, при които бащата често си идва вечер късно и детето не може да го види преди своето заспиване. А също така при майки, които след заспиване на детето излизат от дома и детето изживява страх, че е останало само вкъщи. Най-често в хола или в другата стая при заспиването на детето се чуват глъчка, смях, песни, интересни разговори, от които детето е лишено. Това принуждава детето да заспива под напрежение.
Нощният кошмарен страх се наблюдава при някои деца. Изплашеното дете изведнъж сяда в леглото, на лицето му е изписан страх, свързан най-често с неприятни преживявания през деня. Привидно детето изглежда будно, с отворени очи, но в действителност то е полубудно, с него трудно се влиза в контакт и сутринта не си спомня за станалото.
Какво да се прави за предотвратяване и отстраняване на нарушенията в детския сън? Първата задача на родителите е да oтстранят всички фактори, които може да нарушат и разстроят детския сън. Трябва да се внимава да не се изграждат у детето необичайни привички за заспиване, към които то лесно привиква и трудно се отказва. На всяко дете постепенно трябва да се даде да разбере, че както приемането на храната, така и лягането за сън трябва да става в определено време. Както за храненето, та-ка и за съня трябва да се създава приятен за детето ред, към който то постепенно да привиква. Лягането за сън да става в точно определения час. При някои плашещи се от тъмнината деца може да се позволи една малка нощна лампичка с мека светлина. Родителите трябва да пожелаят лека нощ на детето с няколко спокойни и ласкави думи и след това да го оставят да заспи само. По това време шумът в дома трябва да се намали или отстрани и да се създаде спокойна обстановка за заспиване на детето. Много често вечерно време преди заспиването на детето родителите и близките му започват да му се радват, да го целуват и така го оставят да заспи в напрегнато състояние.
При поставянето за сън родителите не трябва да проявяват прекалена строгост, но не бива и да изпълняват всички прищевки на детето. Прекалена строгост е да се отказва всяка нежност, да се оставя детето да плаче повече от 10-15 минути и да чувства заспиването като вид наказание. Слабост е обаче при леко заплакване детето да се взема на ръце и да се изпълняват всичките му прищевки.
Родителите най-добре ще намерят правилния път за привикване на детето към заспиване в определен час. Много са средствата, които спомагат за укрепване на съня. Не трябва обаче да се забравя, че правилният дневен режим (разходка на чист въздух, достатъчно движения и игри) е най-доброто средство за подготовка на детето за спокоен сън. При трудно заспиващи деца може да се препоръча краткотрайна и спокойна разходка на чист въздух преди поставянето в леглото. Вечерното хранене не бива да бъде обилно, а даването на много течности преди заспиване трябва да се избягва.
Безсънието у децата може да бъде понякога болестна проява. При телесна болка, особено при зъбни и коремни болки, при болки в ухото и при главоболие, безсънието е лесно разбираемо, защото болката през нощта се засилва. Понякога повишената температура се съпровожда с неспокоен сън и бълнуване, но в други случаи предизвиква безсъние. Сърбежът по кожата също се засилва през нощта и пречи на съня. При дълготрайни заболявания, които приковават детето в леглото, може също да се стигне до безсъние. При всички тези състояния трябва да се търси съвет от лекаря, който единствен може да предпише лекарства за лекуване на основното страдание, което поражда безсънието, и в редки случаи да прибегне до даването на сънотворни и успокоителни лекарства.
Психоемоционалните тревоги и травми, които детето може да получи в семейната, училищната и другарската среда, могат да бъдат причина за упорито безсъние. Към това безсъние родителите трябва да бъдат особено наблюдателни, но и внимателни, за да не засилят тревожните преживявания на детето.
За истинско безсъние трябва да се мисли, когато при дете с нормален дотогава сън се появи безсъние и се проявяват други нервни симптоми и отклонения в поведението. В тези случаи ле-карският съвет е крайно необходим и може да се наложи даването на сънотворни средства. С даването на лекарства за сън при децата трябва да се внимава, защото децата лесно привикват. Най-добре е да се отстранят причините, които довеждат до безсъние, и да се осигури спокойна атмосфера в семейството и училището.