Наранявания на опорно-двигателния апарат

СЧУПВАНЕ Счупването представлява частично или пълно нарушение целостта на някоя кост, предизвикано от бързо действуваща сила. От значение е дали на мястото на счупването кожата е цяла или разкъсана, тъй като в последния случай има опасност от инфектиране на костите и меките тъкани. Когато кожата е цяла, говорим за закрити счупвания на костите, а когато е разкъсана — за открити счупвания. За лечението и изхода има значение, на кое място е счупена костта — в става, извън нея или в средната част на костта. При счупване в болшинството от случаите костните отломъци се разместват. Това разместване може да причини усукване на долния фрагмент по оста му, скъсяване на костта и изкривяване на крайника. Непосредствено след травмата между фрагментите на костите и увредените меки тъкани се явява кръвоизлив, който се разпространява на значително пространство. Основните признаци на счупването са болка, нарушена функция, деформация и скъсяване, ненормална подвижност и чувство за скърцане между костните отломъци. Болката се явява веднага след счупването и се успокоява при обездвижване. Нарушена функция понякога може да липсва. Тя е най-отчетлива при счупване на кост на долните крайници — пострадалият не може да стъпи. Деформацията на мястото на счупването бива различна. Подвижността на фрагментите е много важен симптом, но ако те са вклинени един в друг, тя може да липсва. Скърцането е резултат от триене на фрагментите един в друг. То трябва да се проверява много внимателно, защото могат да се причинят допълнителни усложнения (напр. нараняване па кръвоносен съд или на нерв в областта на фрагментите). За уточняване естеството на счупването и положението на фрагментите се налага рентгеново изследване. Първата помощ определя по-нататъшната съдба на счупването Най-важпото е да се обездвижат фрагментите Обездвнжване се постига с поставяне в шина. Последната трябва да обхваща двете съседни стави — над и под счупването. За шина може да се използува дъска или твърд картон които се униват с плат. Дрехите на мястото на счупването, трябва да се свалят много внимателно, а понякога в интерес на пострадалия трябва да се разрежат. Лечението се изразява в изправяне на фрагментите тяхното изравняване в една линия под рентгенов контрол и за-държането им продължително време в това положение. След снемането на обездвижващите средства се налага правенето на различни физиотерапевтични процедури, за да се възстанови подвижността на крайника. ИЗКЪЛЧВАНЕ И НАВЯХВАНЕ Под изкълчване се разбира трайното изместване на костите, които влизат в състава на дадена става. Обикновено то се съчетава п с разкъсване на ставната обвивка. Честотата на из-кълчванията в различните стави зависи от анатомичните и физиологичните особености на последните. Различават се: 1. Вродени изкълчвания, които са станали още вътреут-робно. 2. Насилствени (травматични) изкъл-ч в а н и я, които са резултат от въздействие на външна сила. 3. Патологични изкълчвания, които се получават върху предшествуващ болестен процес в ставата. 4. Привични изкълчвани я, които се явяват често в една и съща става, без да е имало някакво външно насилие. Най-чести са насилствените изкълчвания, възникващи под въздействието на сила, действуваща върху ставата или далече от нея (напр. при падане върху дланта често се изкълчва раменната става). При изкълчването ставната капсула се разкъсва и се получава кръвоизлив във или извън ставата. При силно изместване се натъртват и околните органи и меки тъкани (нерви, кръвоносни и лимфни съдове, мускули). Най-важното оплакване при изкълчването е болката и невъзможността за движение в пострадалата става. Областта на изкълчената става е деформирана, крайникът е фиксиран в неправилно положение. Характерът на изкълчването се уточнява с рентгеново изследване. Лечението на изкълчванията се състои във възстановяване на нормалното анатомично съотношение чрез специални прийоми за всяка отделна става, което се извършва от специалист. При навяхване липсва разместване в положението на ставните повърхности една спрямо друга. Получава се разтягане на капсулата, разкъсване на връзките, но ставата запазва целостта си. Ставата е подута, силно болезнена, движенията са възможни, но ограничени. Лечението се състои в обездвижване па ставата най-до-бре с гипсова превръзка. Грешка е да се препоръчват в острия стадий (до 24-ия час) бани с гореща вода, разтривки и масажи, които могат да увеличат кръвоизлива и да затруднят нормалното зарастване на разкъсаните връзки. След свалянето на гипсовата превръзка се правят физиотерапевтични процедури. ВРОДЕНО ИЗКЪЛЧВАНЕ НА ТАЗО-БЕДРЕНАТА СТАВА По статистически данни на хиляда раждания се падат 2 деца с вродено изкълчване на тазо-бедрената става. Главичката на бедрото у новороденото е относително по-голяма, ямката, в която се вмества, не е вдлъбната, а и горният й ръб, който ограничава плъзгането на главичката, е слабо развит. Тези анатомични особености обуславят честото изкълчване на тазобедрената става у новородените. Заболяването е 6—7 пъти по-често при момичетата, като 2 пъти по-често изкълчването е двустранно. През кърмаческата възраст вроденото изкълчване на тазобедрената става не дава явни признаци. При едностранното изкълчване внимателното оглеждане може да открие известна разлика в дължината на крайниците. Прави също впечатление и несиметричното разположение на кожните гънки от вътрешната страна на бедрото. При разкрачване на детето за почистване едното краче се отмества лесно встрани, докто другото бива възпирано от нещо. Закъсняване в прохождането е важен белег, който не трябва да се пренебрегза. Разпознаването се осигурява с рентгеново изследване. Ранните лечебно-профилактични мерки заемат важен дял за снижаване броя на непоправимите вродени изкълчвания. Всяко новородено дете, при което се подозира наличие или склонност към изкълчване, трябва да бъде поставено на специален режим. Затова още в родилния дом децата се преглеждат не само за аномалии от страна на други ор-гани и системи, но и за вродено изкълчване на тазо-бедрената става, чието лечение се предоставя на ортопед.