Наранявания на корема
В зависимост от това, дали раната прониква в коремната кухина, различаваме проникващи и непроникващи наранявания. Непроникващите наранявания на коремната стена винаги подлежат на активно наблюдение, и то най-добре от хирург.
При проникващите наранявания засягането на коремните органи зависи от дълбочината и посоката на проникване на нараняващия предмет. Те обикновено причиняват обилни кръвоизливи вследствие нараняване еа големи кръвоносни съдове. Когато се засегнат черва, развива се остър перитонит.
Огнестрелните наранявания причиняват тежки и разнообразни увреждания на коремните органи в зависимост от калибъра и разстоянието на изстрела. Те често дават обилни, смъртоносни кръвоизливи.
Проникващите наранявания на корема подлежат на неотложна операция.
Наранявания на корема от тъп удар (закрита травма на корема). Закритата травма на корема е най-често резултат от директен удар с тъп предмет върху коремната стена, прегаз-ване от превозно средство, скачане или падане отвисоко. Какъв орган и в каква степен той ще бъде засегнат, зависи от естеството на травмата, от мястото на удара, площта, която об-хваща, състоянието на органа в момента на травмата.
Характерно за нараняванията на кухите органи (стомах, черва, жлъчен и пикочен мехур) е настъпването на перитонит. Причината за появата на перитонита са болестотворните бактерии в тези органи. Най-тежък перитонит се получава при засягане на дебелото черво, тъй като то съдържа най-голямо количество и най-опасни микроорганизми. За щастие то пострадва по-рядко поради своето дълбоко странично разположение. Сравнително най-често се засягат тънките черва, които заемат го-. лямо пространство в коремната кухина и са много подвижни. При удара тънките черва могат да се отскубнат от мезенте-риума и тогава се получава тежък кръвоизлив в корема. Увреждането на стомаха и дванадесетопръстника е сравнително рядко поради тяхната естествена анатомическа защитеност от ребрената дъга. Пикочният мехур, особено ако е пълен, може също да бъде увреден при тъпа травма.
Плътни органи, които са заплашени от увреждане при тъп удар в коремната кухина, са далак, черен дроб, бъбреци и съвсем рядко задстомашната жлеза.
Причината за лесната ранимост на далака се крие в анатомичното му устройство. Той е мековат, къслив и съдържа малко плътни влакна. Освен това е богато кръвоснабден. Обвит е с тънка ципа, която се къса лесно. Далакът е по-раним, когато е боледувал преди това (напр. от малария), или пък скоро преди удара пострадалият е прекарал някаква инфекция (напр. гнойна ангина). Водеща проява на разкъсването на далака е острият масивен кръвоизлив в коремната кухина. Пострадалият побледнява, избива го студена пот, получава виене на свят, обща слабост, пулсът му едва се долавя.
Лечението на травмите на далака е оперативно. Поради големите му размери черният дроб често бива увреждан при тъпа коремна травма. Увреждането може да бъде в различна степен — от съвсем леко до пълно разкъсване и смачкване.
При нараняването на черния дроб се засяга често и жлъчният мехур с изтичане на жлъчка в корема и развитие на тежък жлъчен перитонит. Както при далака, така и при черния дроб белезите на кръвозагуба могат да не се проявят веднага след удара, а след известен период от време.
Трябва да се запомни, че всеки удар в корема, макар и в началото да е без оплаквания, крие рискове за следващите часове и дни. Това задължава да се търси консултацията на лекар.
