Болестите на ушите, .носа и гърлото имат голямо медико-социално значение. Честотата им през хладните годишни сезони е голяма и въпреки че в повечето случаи протичат сравнително леко поради своята масовост са една от най-важните причини за временна нетрудоспособност. При неподходящо лечение тези болести в голям брой от случаите се хронифицират и причиняват тежки нарушения на слуха и обонянието. Много често болестите на ушите, носа и гърлото са източник на т. нар. огнищни инфекции, които могат да увредят бъбреците, сърцето, ставите и да доведат до тежка инвалидност.
БОЛКА В УШИТЕ
Болката в ушите може да се дължи ,на цирей във външния слухов канал или остро възпаление на средното ухо (отит). При първото заболяване болката рязко се усилва при дърпанс на ушната мида или при натиск върху входа на външния слухов канал. Температурата се повишава до 37,5—38°С, но общото състояние не е много засегнато. Острото възпаление на средното ухо (среден остър отит) се предшествува най-често от силна ярема, отпадналост, безапетитие, повишена температура. Болните предпочитат да лежат на болното си ухо и понякога имат треска. Болката в ухото отначало е слаба, има стрелкащ характер и се появява от време на време. Постепенно болката се засилва, става пулсираща, непрекъсната и се излъчва нагоре към главата. Ако се натисне входът, на външния слухов канал при спящи кърмачета, болни от остър среден опит, те изплакват. При острото възпаление на средното ухо температурата се повишава до 38-39°С. Докато слухът в началото на заболяването е слабо засегнат, с развитието ла заболяването той бързо отслабва. На 3—4-ия ден настъпва спонтанен пробив на тъпанчето и болката стихва. Намесата на лекаря трябва да стане преди това, тъй като спонтанен пробив не винаги настъпва и болката в ухото става непоносима. Освен това съществува опасност и от усложнения.
ШУМОВЕ В УШИТЕ
Шумове в ушите се наблюдават при 80% от боледуващите от някакво ушно заболяване и при 13% от неврологично болните. Шумовете в ушите могат да бъдат обективни и субективни. Обективни шумове са тези, които могат да се установят от лекаря, а субективни са тези, които се чуват само от заболелия и не се установяват от лекаря. Шумовете имат различна тоналност. Шумовете с ниска тоналност имат благоприятна прогноза, а тези с висока тоналност — по-лоша прогноза. Тъй като шумовете съществуват както при остри, така и при хронични заболявания на ушите, необходимо е страдащите да търсят компетентното мнение на специалиста.
Причините за ушните шумове според някои автори могат да бъдат механични, токсични, инфекциозни, алергични, съдови, мускулни, ставни. Шум в ушите може да има и при анемия, остро кръвоизлияние, тумори, алергия, хипертонична болест, аневризми на големи кръвоносни съдове и пр. Според месторазположението на болестния процес в ухото ушните шумове могат да се дължат на заболяване на външното, средното и вътрешното ухо или пък на заболяване, разположено по проводящите до мозъка слухови пътища или в кората на самия мозък.
БОЛКА В ГЪРЛОТО
Болката в гърлото е характерна за ангината, която може да бъде катарална, фоликуларна или лакуларна. За ангината е характерно внезапно начало, проявяващо се с главоболие, отпадналост, безапетитие, болка при гълтане, повишаване на температурата до 39—40°С, втрисане. Болката при преглъщане постепенно се засилва. Отначало тя е едностранна, но скоро след това става двустранна. На третия ден състоянието на болния е най-тежко, говорът става гьгнив, дишането и пулсът са учестени, има лош дъх от устата.
При едностранна постоянна болка в гърлото (а не само при преглъщане), която се явява по време или след боледуване от ангина, трябва да се мисли за абсцес около сливицата (перитонзиларен абсцес). При това заболяване гълтането е затруднено, дъвкателната мускулатура показва скованост (тризмус), говорът на болния е гъгнив, а понякога дори невъзможен. Поради болката и тризмуса болният не може да преглъща слюнката си. При това състояние трябва да се търси незабавно лекарска помощ.
ГЛАВОБОЛИЕ
При заболяване на около носните кухини (синусите) един от най-важните белези е главоболието. То се явява в сутрешните часове на деня, а в следобедните часове отслабва или изчезва напълно. При заболяване на максиларните синуси (горночелюстните околоносни кухини) главоболието е локализира в челото и слепоочията. При заболяване на челните синуси главоболието е предимно в челото, а при заболяване на сфеноидалния синус (клиновидния синус) — в тилната област и в дълбочина на орбитите. Главоболие може да има и при хронично възпаление на средното ухо — при задръжка на гнойния секрет се получава главоболие с мигренен характер, а понякога и виене на свят, гадене и повръщане. В тези случаи трябва незабавно да се търси лекарска консултация.
ГАДЕНЕ, ПОВРЪЩАНЕ, СВЕТОВЪРТЕЖ
Пристъпи на силен световъртеж, гадене (а понякога и повръщане), шум в едното ухо и намаление на слуха са най-чести прояви на т. нар. Мениерова болест. Това е заболяване на вътрешното ухо, при което няма възпалителен процес.
Понякога може да има гадене, повръщане и световъртеж, без да има намаление на слуха. В тези случаи трябва да се мисли за заболяване на вести6уларния анализатор (анализаторът на равновесието), без да е засегнат слуховият анализатор. Във всички случаи е необходима намесата на лекаря.
ЗАДУХ
Задухът в оториноларингологията се дължи най-често на остро или хронично стеснение (стеноза) на просвета на гръкляна. Причините за острото стеснение могат да бъдат от възпалително естество (лъжлив круп, истински круп, абсцеси и др.) или от невъзпалително естество (отоци при алергични заболявания, от ухапване от насекоми от медикаменти, сърдечни заболявания, бъбречни заболявания и др.). Освен тези причини могат да се посочат още тумори на гръкляна, травми, чужди тела, парализа на двигателните нерви на гръкляна, притискащи процеси в съседство и др. Острите стенози на гръкляна най-често се наблюдават при деца. При всички болестни процеси на гръкляна, които протичат със задух, се налага незабавно болнично лечение. До идването на лекаря болният трябва да се постави в полуседящо положение, а въздухът в стаята да се овлажнява непрекъснато посредством тенджера с вряща вода, в която е поставена сода за хляб.
