Много не е на хубаво

Първата ваша мисъл при вида на тази статия ще бъде ”Какво разбират някакви си специалисти по хранене от протеини и културизъм?”, затова трябва да ви съобщим, че изложената тук информация не е безпочвено мнение, а приложение на последните научни изследвания, при които се съчетават научни резултати с професионален опит, получен в резултат на работа с културисти и тежкоатлети. Целта беще да се даде информация за физиологичните, икономическите и социалните аспекти на протеиновите диети и да ви помогнем по-добре да храните вашия организъм, което пък ще подобри представянето на състезанията. От години се спори по въпроса за влиянието на тренировките върху нуждите от протеин. Независимо от дебатите, атлетите обикновенно прибягват до диети с високо съдържание на протеин, като се надяват това да им донесе така жадуваната мускулна маса. Наистина ли си помагат? Безспорна истина е, че протеините имат жизнено важно значение за организма, тъй като влизат в състава на ензимите, хормоните, антителата, произвеждани от имунната система, а също и в състава на мускулната тъкан. За културистите те са ключа към напредъка и разковниче на успеха. Без тях всичко в залата губи смисъл. В исторически план също бихме могли да открием доводи в подкрепа на протеиновите диети. Извесно ни е, че за вечеря предците ни са похапвали главно месо, хляб и вино. За съжаление средната продължителност на живота им е била под 30 години и ние не бихме могли да оценим ефекта на тяхната диета в по-дългосрочен план. А и няма данни предците ни да са участвали в състезания по културизъм. През последните 20 години протеиновият дебат предизвика множество научни изследвания и в резултат от проведените опити се установи, че редовните тренировки повишават нуждата от протеини. И това е съвсем логично. От тук, обаче започнаха да се правят изводи, основани на разсъждението “Колкото повече, толкова по-добре”. Развитието и историята на културизма в много аспекти разбиха тези представи – оказа се, че кратките интензивни тренировки от час, час и половина понякога са по-ефективни от убийствените 3 – 4 часови сеанси в залата. Сега става ясно, че прекомерното тъпчене с протеини и аминокиселини не е ефективно, а дори в някои случаи е вредно. Не бива да забравяме, обаче и факта, че културистите се отличават от останалите хора. Мнозина не ядат червено месо, тъй като то съдържа мазнини и холестерол, а някои имат непоносимост към млякото. Сред културистите има както пълни, така и частични вегетарианци. Тези предпочитания елиминират много от традиционните източници на протеини и увеличават значението на хранителнирте добавки. Протеините на прах и аминокиселините ви предлагат алтернативи в случаите, когато няма нищо за ядене – когато ви се прияде нещо, в училище или на работа, или пък тогава, когато трябва да се храните, а нямате апетит – като след тежка тренировка например те могат да ви бъдат полезни, тогава, когато трябва да се храните 5 - 6 и повече пъти дневно. Изчислете сами дали получавате достатъчно протеини и дали те идват от най-добрите източници. Не стигайте до крайности. Това може да застраши както вашето здраве, така и портфейла ви и със сигурност ще се отрази върху спортните ви постижения.

Какво количество протеин е достатъчно?

Макар, че мускулите са изградени от протеини, прекомерната консумация на протеини не води до хипертрофия на мускулите. Казано на прост математически език протеините са необходимо, но недостатъчно условие за нарастването на мускулите. Съкращаванията на мускулните влакна по време на тренировка предизвиква стремеж на организма към компенсация, която не е възможна на енергийно ниво, поради което организма реагира с нарастване на мускулната маса - за което са нужни протеини. Без достатъчно гликоген мускулното съкращение неможе да протича по оптималния начин и хипертрофията е ограничена. От друга страна, консумацията на въглехидрати се отразява благоприятно, както на гликогенния, така и на протеиновия синтез посредством инсулиновата рекция. (Анаболличния хормон инсулин се синтезира при поемането на въглехидрати.). В някои научни изследвания се предлага на спортистите, занимаващи се с интензивни спортни занимания, да приемат по 1,7 – 1,8 грама протеин на килограм телесно тегло. “Когато приемате протеини в големи количества, те се окисляват по-бързо отколкото ви е необходимо. Ние по същество не можем да се запасим с протеини. Те се използват за изграждането на тъкани и поемането на повече от 2 грама на килограм е неоправдано” – така казват експертите. Така че повече не значи по-добре, просто защото на вашия организъм не са му необходими." За да определите от колко грама протеин се нуждаете вижте таблицата по долу. Слаба тренировъчна активност - По 0,8 грама прпотеин на килограм телесно тегло Активни упражнения - По 1,2 – 1,4 грама протеин на килограм телесно тегло Много активни занимания на състезателно ниво - По 1,7 – 1,8 грама протеин на килограм телесно тегло Що се отнася до отделните аминокиселини, то медицината е доказала, че те са ценни хранителни добавки. Поеманите с храната протеини са изградени от различни аминокиселини в различни пропорции. Отделните аминокиселини и групи от аминокиселини, обаче не действат като обикновени съставки. Много лекари и специалисти по храненето считат, че в по-големи дози аминокиселините са наркотични вещества, чието действие все още не е изучено. Поемането на големи дози от определена аминокиселина може да увеличи потребностите на организма от друга аминокиселина и по този начин да доведе до недостиг или дисбаланс. Въздействието на големи дози от някои аминокиселини не са изучени подробно, така че техния изтински ефект е неизвестен. На кратко на този етап не разполагаме с достатъчно научни данни, за да докайем ползата, която един нормален човек може да извлече от добавките съдържащи отделни аминокиселини. В заключение трябва да обобщим, че без адекватни количества протеин успехът е немислим. Но презастраховането с по-големи количества съвсем няма да ви направи огромни.