Март
Март е месецът на календарната пролет. Той е характерен с по-голяма продължителност на деня (11,57 h), по-продължително слънчево греене и голяма динамичност на атмосферните процеси. Времето през март е много променливо.
В сравнение с февруари средната месечна температура се повишава с 4-5 °С. За Северна България и високите полета тя е от 3 до 6 °С, за Черноморието и Южна България - от 5 до 8 °С, а за планините - между 0 и 6 °С.
Облачността намалява. Месечната сума на валежите за равнинните части на страната е между 30 и 50 1/m2, а за планините достига 90 1/m2.
Средният брой на дните за работа на открито е около 15,5.
През март в резултат на кратките или по-продължителни затопляния на времето фазата на принудителния покой се преустановява. На температурните промени най-бързо реагират лешникът, дрянът, бадемът, кайсията, прасковата и джанката, а сравнително по-бавно - орехът, кестенът, черешата, крушата, вишнята, сливата и ябълката.
Агротехнически мероприятия
а. В овощните разсадници
- Довършва се сеитбата на семенилищата и засаждането на подложките в питомника.
- Най-късно до края на първата десетдневка на месеца се засаждат маточниците (ако не е извършено през есента).
- Двегодишните маточни насаждения се режат на чеп - 3- 4 cm над почвата.
- Семеннлищата със семкови овощни видове, маточниците и питомниците втора година се торят с 10-12 кг/dka амониева селитра.
Фиг. 33. Присаждане на «кози крак»
Фиг. 34. Присаждане на страничен зарез
- Обработват се семеннлищата за натрошаване на почвената кора, унищожаваш на плевелите и заравяне на азотния тор.
- При необходимост се провежда прореждане на разсада. Растенията от семковите овощни видове се оста нит на 6-8 см, а от костилковите - на около 4 cm едно от друго.
Фиг. 35. Присаждано на копулация
При ненавременно прореждане процентът на стандартния подложков материал силно намалява.
- Преприсаждат се на калем неприхванатите подложки в питомниците, в практиката най-често се преприсажда на «кози крак» (фиг. 33) «страничен зарез» (фиг. 34) или «копулация» (фиг. 35) и по-рядко на «седло» или «разцел».
За доброто техническо изпълнение на операциите по присаждането са необходими добре изострена лозарска ножица, ножче и трионче, както и материали за превързване п замазване на раните.
б. В овощните насаждения
- Продължава работата по резитбата за производство и подмладяване на семкомите и костилковите овощни видове.
- Продължава работата по формиране на коронките в младите овощни насаждения.
- Засаждат се нови овощни насаждения, като едновременно с това се провежда и първата резитба.
- Продължава попълването на местата на пропадналите дръвчета в младите насаждения.
- Извършва се първото подхранване с азотни минерални торове. В младите насаждения се торят само редовите ивици, а в старите - целите междуредия. Торът се разхвърля повърхностно и се заравя с плитка почвообработка (дискуване, фрезуване или култивиране).
Количеството необходими торове се определя според резултатите на листния анализ, извършен през предходната година. Ако липсват данни от листен анализ, тори се с 15-20 kg/dka амониева селитра.
- Осигуряват се пчелни семейства за опрашване на цветовете. Установено е, че при един полет всяка пчела може да посети около 70 цвята. Максимална опрашителна способност пчелите постигат в слънчеви и тихи дни с температура 20-22 °С, когато могат да се отдалечават от кошера до 3 km. Обикновено пчелите облитат цветовете, отдалечени не повече от 300 m от кошера, но при неблагоприятни метеорологични условия радиусът на полезни действие се свежда до 50-100 м.
Смята се, че оптимално насищане на овощното насаждение с пчели се постига, когато на 10 dka се осигурят 3-4 достатъчно силни пчелни семейства. Кошерите трябва да се транспортират до насаждението с появата на първите цветове. Най-целесъобразно е те да се разполагат от двете страни на реда. Определянето на местата за временни пчелини и продължителността на стоене в насажденията трябва да се съгласува със специалистите по растителна защита.
- Провеждат се мероприятия за защита на растенията от повратни мразове. Борбата се изразява в затопляне, задимяване и раздвижване на въздуха, дъждуване или напояване. Затоплянето на въздуха се постига чрез изгаряне на високоенергийни горнми материали, като мазут, нафта, природен газ, стари автомобилни гуми и др. Материалите се запалват един час преди спадането на температурата до критичната за растенията точка и огънят се поддържа един час след нагряване на слънцето.
За задимяване се използват специални димки или инертни материали, като слама, дървесни стърготини, клони, торф и др.
Те се нареждат на купчинки в редовете на 30_60 m един от друг и на 5-6 m в реда. За 1 dka са необходими около 100 kg горими материали, разпределени в 10 купчини.
Фиг. 36. Начин за подготовка на дървета за преприсаждане
При дъждуването се използва свойството на водата при замръзване да освобождава топлина (80 малки калории за 1 л вода), а чрез поливана на насажденията се увеличава топлопроводимостта и радиацията на почвата, в резултат на което темперетурата на въздуха се повишава с 2-3 °С.
Предвижданията за повратните мразове се правят от Управлението за хидрология и метеорология.
- Зачукване на мразобойни петна. Дърветата с мразобойни петна се лекуват, като отлепената от дървесината кора се поставя в плътен контакт с нея чрез зачукване с гвоздейчета. Надлъжните мразобойни пукнатини се намазват с овощарски мехлем.
- Напояване. При суха зима, когато почвите не са достатъчно влагозапасени, последвана от пролет с недостатъчно валежи, се налага насажденията да се полеят преди или по време на цъфтежа. Това се отразява благоприятно върху цъфтежа и плодообразуването, а едновременно с това се активизира и началният растеж на леторастите.
- Преприсаждане на възрастни дръвчета. Преприсаждат се дървета от малоценни сортове и диви овощни видове, а също и с цел да се осигурят добри опрашители на основния сорт в насаждението, ако са допуснати грешки при засаждането.
При преприсаждането скелетните клони се съкращават обикновено непосредствено над вторите скелетни разклонения, а водачът - малко над нивото на скелетните клони (фиг. 36)
Фиг. 37. Дърво след преприсаждане
По-дебелите скелетни разклонения се използват за преприсаждане, като се съкращават в зависимост от мястото на израстването им - по-ниско разположените се оставят по-дълги, а по-високо разположените - по-къси. За да се осигурят асимилати до развитието на листния апарат на присадниците в короната, оставят се някои клонки от обрастващата дървесина.
Много добри резултати се получават, когато се присажда на «кози крак». За привързване се използва рафия, а раните се покриват с овощарска замазка. За предпазване от отчесване при кацане на птици върху присаденото място се привързва извита пръчка, както е показано на фигура 37.
Овощарски замазки се приготвят най-често от смола, пчелен восък и мазнина (масло, мас или лой). В зависимост от съотношението между отделните съставки замазките биват твърди и меки. Твърдите съдържат 7 части смола, 1 част восък и 1 част мазнина, а меките - 4 части смола, 1 част восък и 1 част мазнина. Сместа се вари около 30 мин. на слаб огън с разбъркване. Излива се в съд със студена вода за охлаждане. Меката замазка се използва директно, а твърдата след предварително загряване на водна баня.
в. В касисови насаждения
- Краен срок за приключване с резитбата е първата десетдневка на месеца, и то в по-високите и хладнм райони.
- Продължава засажданото на съхранените касисови peзници във вкоренилището
- Извършва се подхранване с 10-12 kg/дка амониева селитра (ако не е направено през февруари) и плитка обработка.
- Обработват се миналогодишните вкоренилища.
- При засушаване се напоява.
г. В насаждения с други култури
- Семената от Кавказка хурма се засяват в питомник. В реда разстоянието е 5 cm при 80 cm между редовете» а дълбочината на засяването - 3-4сm.
- Събират се резници от смокиня, нар и облепиха.
- Засаждат се резницнте от смокиня, нар и облепиха на открито при вътрередово разстояние 10-15 cm и разстояние между редовете 80-100 cm. Почвата около резниците се отъпква добре, след което те се покриват на 1-2 cm над връхната пъпка. Непосредствено след засаждането обилно се напоява.
- Върху израсналите подложки от Кавказка хурма се присажда на калем райска ябълка.
- Продължава засаждането на незасадени през есента дръвчета от райска ябълка, облепиха, дафин, нар и др.
- Извършва се резитба за формиране на нара и за производство. При храстовидно отглеждане се оставят 3-4 стъбла, а при стъблено - 4-5 скелетни клони. Излишните леторасти, издънки и клонки, които сгъстяват короната, се премахват. Главната цел на резитбата е храстът да се поддържа в оптимални размери с максимално количество цветоносни клони, което се постига чрез умерено прореждане на короната. Отстраняват се преплитащите се клони, счупените и слабите клончета на разклоненията от четвърти до шести разряд.
- Отгребват се дафиновите растения с УНЛМ.
- През втората половина на март на открито в лехи иа разстояние 20x5 cm се засаждат лимоновите семена. Почвата трябва да бъде рохкава, обогатена с прегорял оборски тор.
Растителнозащитни мероприятия
а. В овощните разсадници
- Кореновата система на семеначетата и резниците за засаждане в маточниците и питомниците първа година се потопяват в каша от почва, 2 % разтвор от прахообразен хексахлоран и 1 % меден оксихлорид за борба с почвените вредители, кореновото гниене, бактериалния рак и др.
- Изрязват се заразените от брашнеста мана връхни части на клоновите ябълкови подложки, предназначени за засаждане в маточниците и питомниците първа година, а силно заразените се бракуват. Бракуват се и всички растения за засаждане, по корените на които има тумори от бактериален рак.
- Залагат се отровни примамки от сварени царевични или пшенични зърна, цинков фосфид (100 г на 1 kg зърно) и растително масло срещу поповото прасе в семеннлищата.
- В маточните насаждения за производство на ябълкови подложки се изрязват до основи заразените от брашнеста мана леторасти.
- В райони с калифорнийска щитоносна въшка преди разпукване на пъпките всички дръвчета се пръскат зимно с 1,5 % динитроортокрезолови препарати (динозол 50, нитрозан 50) или 3 % ЕМ 80.
б. В овощните насаждения
При климатичните условия на страната последният срок за провеждане на мероприятията от зимната борба с болестите и неприятелите по овощните растения е обикновено краят на март. През втората половина на месеца обаче настъпва време за провеждане и на някои пролетни растителнозащитни и агротехнически мероприятия, вследствие на което трудовото напрежение в овощарството нараства твърде много. За да се извършат навреме и едните, и другите, необходими са стегната организация и годена трудова дисциплина.
- През март се довършва (краен срок) ремонтът на машините.
- Доставят се препаратите, необходими за борба с болестите, неприятелите и плевелите през второто тримесечие.
- Поставят се рамки изолатори върху събраните материали през предната година от ябълковата и сливовата плодова оса и от черешовата муха във връзка с проследяване на развитието им.
- Върху дървета, нападнати силно от кръгломиниращия молец през предната година, се поставят стъблени кафези за установяване излитането на пеперудите от първото поколение и определяне момента за пръскане. Кръгломиниращият молец развива три поколения годишно, а в години с късна есен - и частично-четвърто, поради което от навременното и качествено провеждане на борбата с първото поколение зависи до голяма степен опазването на ябълковите насаждения от него.
- Със затопляне на времето опасността от зайци преминава, поради което материалите (хартия, полиетиленово платно и др.), с които са били обвити стъблата на младите овощни дръвчета през есента, се събират и изгарят. Със свалянето на полиетиленовото платно не трябва да се закъснява, защото при високи дневни температури то причинява повреди по младата кора на дръвчетата. Изгарянето на материалите пък е необходимо, защото в тях се намират много вредни насекоми и акари.
- Събират се 1000-2000 мумифицирани бадемови плода от дърветата или от падналите върху почвата (ако това не е извършено през ноември) и се поставят в кафези за проследяване началото на летежа, масовия летеж и края на летежа на бадемовия семеяд във връзка с определяне момента на първото пръскане срещу неприятеля.
- Установява се плътността на костилкоплодовата листна оса в черешовите и прасковените насаждения чрез почвени разкопки. Под 10 дървета се правят по две разкопки с размери 50/50/25 cm. Същите разкопки се използват за установяване и плътността на черешовата муха в черешовите насаждения, като изкопаната почва се пресява със сито.
- Преглеждат се клонки от 5-10 прасковени дървета, за да се установи плътността на прасковения клонков молец, който зимува в пъпките, основата на едногодишния прираст и мумифицираните плодове.
- За установяване плътността на ябълковия цветопрсбивач в края на месеца се извършва стръскване на 10 ябълкови дървета,, равномерно разпръснати в насаждението. Отначало дърветата се стръскват през ден, а след улавяне на първите бръмбари всеки ден. Ябълковият цветопробивач развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо главно под старата и напукана кора на ябълката и крушата и много малко под окапалите листа (фиг. 40). При затопляне на времето те напускат скривалищата си, хранят се известно време, след което снасят яйцата си. Този период е най-подходящ за борба с възрастното-насекомо.
- Ако при стръскването се установят повече от три бръмбара на дърво, пръска се е 0,15 % диптерекс 80 РП (вотексит 80 РП) или 0,15 % агрия 1050. Чрез това пръскане се унищожават и гъсениците на някои други неприятели по ябълката.
- Преди разтваряне и най-късно до набъбването на пъпките на прасковените дървета се извършва пръскане с 1 % бордолезов разтвор, 0,4 % купроцин или 1 % меден оксихлорид за борба с къдравостта, сачмянката и кафявото гниене (фиг. 41).
Фиг. 40. Ябълков цветопробивач:
1 - възрастно насекомо; 2 - ларва; 3 - какавида; 4 - повредени цветове
Фиг. 41. Къдравост по прасковата
Причинителят на къдравостта по прасковата зимува като спори между люспите на пъпките и заразява листата в началото на тяхното развитие, вследствие на което те се нагърчват и издуват. Гъбата заразява и цветовете, плодовете и леторастите, но най-големи са повредите по листата. Развитието на болестта не може да се прогнозира, затова борбата срещу къдравостта трябва да се води всяка година.
- Със същите препарати се пръскат кайсиевите дървета срещу сачмянката (гъбна и бактериална) и кафявото гниене и бадемовите срещу церкоспорозата, сачмянката, оранжевите листни петна и струпясването, а ако се прибави инсектицид - и срещу листогризещите гъсеници и други неприятели.
- Цъфтежно пръскане на кайсиевите дървета с 0,25 % пероцин 75 Б или 0,3 % ортофалтан, или 0,1 % бенлейт (фундазол) срещу кафявото гниене (особено срещу ранното кафяво гниене) и други болести. Ранното кафяво гниене е най-опасната болест по кайсията. По степента на заразяване на леторастите от ранно кафяво гниене кайсията е на второ място след вишнята от костилковите овощни видове. За цъфтежно пръскане на кайсията не трябва да се използват медсъдържащи химични средства, защото причиняват повреди.
- Пръскане на стъблата и дебелите клони на ябълковите дървета, нападнати от ябълкова стъклена и кореста завивачка, с комбинация от 0,2 % тиодан и 0,1 % БИ 58.
- Влажността на почвата през март е достатъчна за дружно поникване на плевелните семена и благоприятна за действието на почвените хербициди, поради което внасянето им през този месец е винаги ефективно. Начинът за внасяне на хербицидите е описан в календара за февруари. Но ако след внасяне на хербицидите настъпи засушаване, извършва се дгждуване с поливна норма, не по-голяма от 30-35 л/м2, защото водата може да измие хербицидите в по-долните почвени пластове и да понижи ефекта им.
- Правят се наблюдения под микроскоп по метода на Холц (в началото на месеца през 2-3 дни, а по-късно всеки ден) върху узряването на аскоспорите на причинителя на струпясването по ябълката и крушата, червените листни петна на сливата, загиването на завързите по дюлята, оранжевите листни петна по бадема, цилиндроспориозата по черешата и други болести. Пръскането срещу струпясването се обявява веднага щом бъде установено пожълтяване на аскоспорите и изхвърлянето им след двучасово престояване във Блажна атмосфера в петриево блюдо.
- До края на март в повечето райони у нас се извършва зимно пръскане на овощните насаждения (ябълкови, крушови, сливови, дюлеви), ако не е направено през февруари. Март е най-подходящият период за зимно пръскане, защото след неколкомесечен неактивен живот подвижните стадии на насекомите и акарите (ларви, гъсеници, възрастни) напускат зимните си скривалища с чувствително понижена устойчивост спрямо пестицидите и могат да бъдат засегнати от изпръсканите разтвори. Освен това и действието на инсектицидите е по-силно при по-високите температури на въздуха през март.
в. В ягодовите насаждения
1 Събират се и се изгарят изсъхналите листа в ягодовите насаждения, за да се унищожат причинителите на белите и червените листни петна, на брашнестата мана и др.
г. В малиновите насаждения
- Изрязват се и се изгарят малиновите издънки, нападнати от малинов молец, дидимела, кониотириум, малинова галица, малинова стъкленка и др.
д. В касисовите насаждения
- Изрязват се, без да се оставят чепове, и се изгарят клонките, нападнати от стъкленка, антракноза и др.
