При слънчевите бани тялото се подлага на действието не само на пряката, разсеяната и отразената слънчева светлина, но и на редица метеорологични и климатични фактори — температура и влажност на въздуха, аеройонизация, барометрично налягане и др. Слънчевите бани са най-ефикасни при условия на малка влажност на въздуха и в места, защитени от вятър, но с достатъчно движение на въздуха. Необходими са сенчести навеси за отмора и душове за заключително обливане.
Слънчевите бани могат да се прилагат общо на цялото тяло или под формата на местни слънчеви облъчвания. Правилно е да се предхождат от 3—4 въздушни бани, чийто закаляващ и лечебен ефект се дължи на въздействието на разсеяната слънчева светлина и въздуха. Въздушните бани се правят на сенчесто място. Започва се при температура на въздуха най-малко 20°С с продължителност 15—20 минути, като времетраенето постепенно се увеличава до 1—2 часа.
Местните слънчеви бани се прилагат при болни, при които е противопоказано общото облъчване — изолирани кожни язви, циреи, фистули, травматични възпалителни и дегенеративни заболявания на отделни стави, остеомиелит, изолирана кожна или костна туберкулоза, радикулити, неврити.
Общите слънчеви бани имат широко приложение за предпазване и лечение на рахит, възпалителни процеси в горните дихателни пътища, ревматични рецидиви, извънбелодробна туберкулоза (на костите, ставите, половите органи, кожата), алергични заболявания, синуити, бронхити, рецидивиращи бронхопневмошш, нетуберкулозни заболявания на женските полови органи, заболявания на периферната нервна система (невралгии, неврити, радикулити), цистити, хронични цистопиелити, разстройства в обмяната на веществата, вторични анемии, някои кожни заболявания (псориазис, екземи, трудно заздравяващи рани) и др.
При непредпазилво и продължително излагане на тялото през първите дни могат да се получат тежки изгаряния с мехури и втрисане, а така също слънчев или топлинен удар. Това налага внимателно и постепенно увеличаване времетраенето на лечението със слънчеви лъчи.