Този вид лепила се получават от суров каучук и изкуствени смоли с добавка на вещества, които повишават лепливостта им.
Рецепта № 367. Каучуково лепило
10г ситно нарязан суров каучук се поставят в стъклена колба или широкогърдена стъкленица и се заливат със 100см3 бензол. Съдът се запушва добре и се оставя да престои няколко дни, като от време на време се разклаща продължително, за да се ускори разтварянето на каучука. Това лепило може да се използва за лепене на вътрешни велосипедни гуми и други тънкостенни каучукови изделия. Повреденото място трябва предварително да се почисти с бензин, а след това да се изтрие със ситна шкурка. Същото трябва да се направи и с каучуковата кръпка. Така подготвени, повреденото място и кръпката се намазват с тънък пласт от лепилото и след 10-15 секунди се притискат помежду си, докато се слепят здраво.
Рецепта № 368. Универсално лепило
20г ситно нарязан суров каучук се поставят в емайлиран съд и се стапят на водна баня. Прибавя се разтвор от 150г арабска гума в 200см3 вода и всичко се загрява до около 50°С. Сместа се прехвърля в друг съд, съдържащ 600см3 загрята до кипене варна вода, след което кипенето се поддържа още 30 мин. При постоянно бъркане се прибавят 10г ситно стрит натриев сулфат, 100г картофено нишесте, разбъркано с 600г варна вода, и разтвор от 100г водно стъкло в 1л вода. Новополучената смес се вари още 20 мин., след което се оставя бавно да се охлади.
Полученото лепило представлява гъста жълтеникава течност, подходяща за лепене на предмети, които не са изложени на действието на влагата.
Рецепта № 369. Карбамидно лепило
а) Неутрализиране на формалина. Употребяваният за това лепило формалин най-напред трябва да се неутрализира, като на всеки 100г от него се прибавят по 1-1,3 г цинков окис (цинквайс). След това формалинът се разклаща 2-3 пъти и се оставя да се избистри и утаи.
б) Получаване на смолата. Бистрият формалин се отделя oт утайката и към него се прибавят последователно 50г карбамид (продава се като изкуствен тор) и 25г цинков хлорид. Сместа се бърка в продължение на 20-30 мин. и се охлажда до около 30°С. Получената маса се нагрява на водна баня 3-4ч. до температура 50 - 60°С, докато се избистри напълно. Приготвената по този начин смола може да се съхранява в затворен съд около 3 месеца. Тя може да се използва за лепене на студено и горещо. В първия
случай към нея се прибавя толкова оксалова киселина, че да се получи лепило с подходяща гъстота.
За горещо лепене към лепилото се прибавя втвърдител в съотношение 1:10. Като втвърдител се употребява 17% -ен воден разтвор от амониев хлорид (нишадър) или амониев сулфат (продава се като изкуствен тор).
Рецепта № 370. Прозрачно лепило
В стъклена колба или друга стъкленица, които могат да се запушват плътно, се наливат 60г хлороформ (купува се от аптеките) и към него се прибавят 75г дребно нарязан суров каучук. Когато сместа се превърне в еднородна течност, към нея се прибавят 15г бяла дъвка и се оставя да престои 8 дни, през което време дъвката се разтваря.
Лепи кожи, дърво, картон, каучук и др.
Поливинилацетатни лепила. Тези лепила се втвърдяват вследствие изпарението на съдържащите се в тях разтворители и вода. Продават се готови като разтвори с млечнобял цвят и гъстота на боза. При обикновена температура се втвърдяват за 30 до 60 мин. Употребяват се предимно за студено лепене.
Епоксидни лепила. Втвърдяват се на студено, като се при-бави 8-16% втвърдител непосредствено преди употребата им. При обикновена температура се втвърдяват за около 20 - 48 ч. Лепилото трябва да се употреби не по-късно от 30-60 мин. след приготвянето му.
Втвърдяването на топло (при 100-260°С) става с прибавка на киселинни втвърдители - винена, оксалова, фосфорна и други киселини.
Епоксидните лепила имат редица ценни качества: много добро сцепление с почти всички материали, втвърдяват се практически без свиване, запълват много добре фугите. Лепилната връзка е водоустойчива и топлоустойчива (60 до 100°С). Издържат продължително време и са устойчиви на действието на масла, органични разтворители, разредени киселини и основи. Те са удобни за работа, защото са по-малко чувствителни към промяна в рецептурата.
Като втвърдители за епоксидните лепила се употребяват диетилентриамин или анхидриди на някои органични киселини.
Епоксидните лепила могат да се използват за заливане на стомана и други метали, бетон, керамика и порьозни материали към дърво, бетон и азбестоцимент.
Рецепта № 371. Слепване и заваряване на пластмаси
Полиетиленът не се лепи с никакво лепило. Той може да се заварява, като отделните му части се загряват до затапяне, след което се слепват помежду си.
Поливинилхлоридът се лепи с лепило, получено, като се разтворят 10-15г перхлорвинил в 100г дихлоретан (етилиденхлорид). Отделните части се загряват, докато омекнат. След това се намазват с лепилото и се държат притиснати, докато изстинат напълно.
Полистиролът се лепи, като отделните части се намазват с лепилен разтвор на полистирола в бензол, ксилол или толуол. След добро пасване те се притискат и се оставят притиснати 4-5 часа.
Плексигласът се лепи, както полистиролът с тази разлика, че лепилото се приготвя, като се разтвори плексиглас в бензол или хлороформ.
Полиамидните смоли не се лепят, тъй като при загряване се стапят в лесно течлива маса. Заваряват се със силно нагрят тънък нож, който се поставя между отделните части. След затапянето им частите се допират и притискат, докато изстинат.
Бакелитът и мелопасът се лепят с епоксидно лепило.
