Повишената чувствителност към едни или други лекарства се нарича лекарствена алергия. За нейната поява значение може да има известна наследствена предразположеност. Важна роля играе повторната или многократната употреба на едни и същи лекарства. Практически повечето от лекарствата могат да доведат до алергична реакция. Но най-често това са антибиотиците, сулфонамидите, обезболяващите и противотемпературните средства (аналгин, амидофен, хинин и др.). В редки случаи такива реакции могат да дадат ваксините, серумите, гамаглобулините.
Болестните прояви са крайно разнообразни (обрив, повишена температура, повръщане, диария, ставни и мускулни болки, нервни и психични нарушения) и често наподобяват инфекциозни и други заболявания, това създава значителни трудности в разпознаването на лекарствената алергия. Тук сведенията на родителите могат да окажат неоценима помощ на лекаря. Важно за родителите е да помнят, че не бива за леки болестни прояви бързо и на своя глава да дават различни лекарства. Проявите на лекарствената алергия настъпват или наскоро след получаването на лекарството, или след няколко дни, а в редки случаи едва 1-3 седмици след спиране приемането на лекарството. Най-чести са местните и общите кожни обриви. Те понякога показват голямо разнообразие: кабари, дребни червени пъпчици или петна, наподобяващи различните шарки. Тези кожни обриви могат да бъдат съпътствани със сърбеж и парене на кожата, с безпокойство, болки в корема, диария и повишена температура. При оздравяването на обривите може да се наблюдава лющене на кожата както при скарлатина.
При съмнение за лекарствена алергия най-напред се спира даването на подозираното лекарство и незабавно се търси лекар, който ще замени прилаганото лекарство и ще даде средства за избягване на евентуални усложнения.