Въпросът за възможното вредно отражение на някои лекарствени вещества върху бременността е познат доста отдавна, но особено много нашумя след злополучната афера в капиталистическите страни с препарата талидомид, под влиянието на който бяха наблюдавани масови раждания на деца с вродени уродства.
Този факт изостри вниманието на някои бременни жени при употребата на лекарства дори с лекарско предписание, а у други създаде едва ли не страхова психоза от употребата на медикаменти. В последно време все по-често разтревожени жени търсят съвет, дали да прекъснат желаната бременност, тъй като са употребявали някакви лекарствени сродства, Тревогата на тези жени понякога е неоправдана, но нерядко
е натгьлно основателна.
Каква е истината по този въпрос и какво трябва да знае бременната жена за лечението с медикаменти по време на бременност?
Бременността макар и физиологично сьстояние, довежда до сиществени промени както в морфологичната структура, така и във всички функции на организма, създава нова функционална настройка със значително променена реактивност спрямо факторите на вътрешната и външната среда — хранене, бит, труд, социална среда и пр. Ето защо няма нищо чудно, че значително се променя и възприемането и съответната реакция на организма на бременната жена към някои лекарствени вещества. При това трябва да се добави, че голяма част от ле-карствата, постъпили в организма на майката, преминават с различиа скорост и в различио количество през плацентата в плода, с което се променя концентрацията, а често и разпреде-лението на лекарственото вещество в майчиния организъм, а оттам и неговият лечебен ефект.
От друга страна, провикналият в плода медикамент може да окаже определено неблагоприятно въздействие върху неговото раавитие и живот.
Значението на проблема нараства и под влиянието на други фактори. Преди всичко от обстоятелството, че съвременната фармацевтична промишленост ежедневно предлага вее нови й нови лекарствени средства с определени терапевтични въздействия, но и с неизбежни странични действия, с което възможността за увреждане на плода се увеличава. Опасността става още по-голяма поради все по-широката употреба на лекарствени вещества по всяко време на бременността, като много често това става и без лекарско предписание.
Уврежданията на плода при медикаментозно лечение на майката могат да имат различен характер:
Тератогенни увреждания, при които е нарушено нормалното сформиране и развитие на различните органи и системи, поради което се раждат деца със съвместими или несъвместими с живота уродства.
Токсични увреждания, които могат да се изразят в изоставане в развитието на плода, намалено тегло или ръст преждевременно прекъсване на бременността или в най-теж-ките случаи — вътреутробна смърт на плода.
Разстройства в развитието и функциите на жлезите с вътрешна секреция на плода със съответните им отражения върху плода и новороденото.
Късно появяващи се увреждания, които се появяват в кърмаческата или детската възраст и могат да се изразят в нарушения на слуха, зрението или интелектуалното развитие на детето.
Дали даден медикамент ще се отрази неблагоприятно върху бременността и плода зависи от много фактори — химичната структура на локарственото вещество, единичната доза, про-дължителността на лечението, пропускливостта на плацентата, концентрацията на лекарството в майката и плода и пр.
Така някои лекарства имат определено тератогенно действие, т. е. предизвикват раждането на порочно развити, уродливи плодите, а други лекарства нямат въобще такова въздействие дори при продължителна употреба и големи дози.
Отражението на определено лекарствено вещество в голяма степен зависи от срока на бременността и зрелостта, респективно пропускливостта иа плацентата. До 35-ата седмица на бременността пропускливостта на плацентата за лекарствените вещества непрекъснато се увеличава, а след този срок рязко намалява. Особено опасен за тератогенно действие е периодът от 2—12-ата седмица, тъй като това е фазата на оформянето ва отделните органи и системи на плода. След завършването иа първото тримесечие на бременността повечето органи и системи на плода са вече диференцирани. Изключение правят централната нервна система, половият апарат, зъбите и някои други, така че разстройване в тяхното нормално развитие може да настъпи и след първите 12 седмици. Но обикновено неблагоприятното отражение на лекарствените вещества върху плода през второто и третото тримесечие на бременността е подобно на това, което се наблюдава и при майките, т. е. при възрастните.
Най-общо казано, възможността за неблаго-приятно отражение на лекарствата върху плода е толкова по-голяма, колкото е по-ма-лък срокът на бременността.
Влиянието на някои лекарствени вещества върху плода зависи и от (нееднаквата възлриемчивост на неговите тъкани и органи, която е различна от тази ,на възрастните. Поради това се получава и неочаквано действие на медикамента.
Несъмнено значение на отражението на лекарствата върху плода има и техният метаболизъм в плода, който не е еднакъв с този в организма на майката.
Значението на единичната доза на лекарството, неговото на-трупване, задържане, скорост на излъчване и продължителността на лечението е толкова ясно че не се нуждае от специално обяснение.
Би трябвало да изтъкнем и това, че с раждането биологичната връза между майката и новороденото още не е напълно прекъсната. Тя продължава да се поддържа с кърменето чрез майчиното мляко. Тъй като редица лекарствени вещества, антитела и други биологични продукти преминават от майката в новороденото чрез майчиното мляко, медикаментозното лече-ние около края на бременността и след раждането трябва да се съобразява и с този факт.
Обърнахме внимание върху възможните неблагоприятни от-ражения на лекарствените вещества върху бременността, пло-да и новороденото. Но нека от казаното не се получи погрешно впечатление, че всички лекарства по време на бременността са опасни, че бременната не трябва да се подлага на медикаментозно лечение дори когато това е необходимо.
Естествено жената и по време на бременността може да заболее и се нуждае от медикаментозно лечение. Поради това се налага веднага да подчертаем, че мнозинството от основните лекарствени вещества могат да се ползуват в определени дози и продължителност по всяко време на бременността, без каквато и да е опасност за бременността, плода и новороденото. Така че, когато бременната жена заболее, ако е необходимо, може и трябва да се лекува и медикаментозно. Но за да се избягнат възможните неблагоприятни отражения върху плода и новороденото, бременната жена трябва да помни следното:
Някои лекарствени вещества, които са безвредни за възрастните, в големи дози и при продължителна употреба могат да бъдат опасни за плода.
Някои видове лекарства въобще не са подходящи по време на бременността. Ето защо по свой почин или по препоръки на близки бременната жена не трябва да приема никакви лекарства и особено такива, които не са разрешени у нас и са внесени от чужбина по частен път.
Лекарствените вещества дори от една група не са равно-значни и могат да имат различно отражение върху плода. Това важи както за различните обезболяващи, успокояващи и сънотворни препарати, така и за често използуваните антибиотици, сулфонамиди и други. Някои от тях са напълно безопасни, други са противопоказани въобще или са противопоказани само през известни периоди на бременността. Поради това бременната жена не трябва да употребява лекарствени средства, без да се е консултирала с гинеколог или терапевт, който е добре запознат с лекарствената терапия по време на бременност.
През първите 12 седмици на бременността по принцип трябва да се избягва или ограничава употребата на лекарства, ако по преценка на лекаря това не се налага.
При всяко заболяване по време на бременността трябва да се потърси консултация със съответния специалист и когато заболяването налага, без страх да се проведе необходимото лекарствено лечение независимо от срока на бременността.