Крупозната пневмония е възпалително заболяване на белия дроб, обхващащо обикновено цял белодробен дял (лоб), поради което се нарича още лобарна пневмония.
Причинители на крупозната пневмония са микроорганизми най-често от типа на т. нар. пневмококи (95% от случаите) и други микроорганизми (5% от случаите). Пневмококите се намират в устната кухина и горните дихателни пътища и у здрави хора. При известни обстоятелства и попадане на пневмококите в долните дихателни пътища те се активират и причиняват заболяването. Обикновено болестта започна без предварителен контакт с друг болен от пневмония. Има доста фактори, които благоприятствуват развитието на крупозна пневмония — простуда, изтощение на организма, алкохолизъм, захарна болест и др. След преболедуване от крупозна пневмония не остава имунитет, а, напротив — повишена склонност към повторно заболяване. Среща се по-често през студените сезони. Мъжете боледуват по-често.
Признаците на крупозната пневмония са твърде типични. Тя започва внезапно, рязко, с втрисане, повишаване на температурата, бодеж в съответната гръдна половина, задух и учестено дишане. Състоянието на болния се влошава бързо и рязко, лицето му се зачервява. Понякога вместо бодеж има болки в корема (особено у деца), което може да заблуди околните да приемат, че се касае за апендицит или друго коремно заболяване. Характерно е, че болният не може да заспи. Появява се кашлица, която в началото е суха, но скоро болният започва да вади характерни ръждиви храчки. Температурата е трайно повишена — до 39—40°С. По устните на болния има херпес. В миналото, когато тази болест се срещаше често (сега се среща много по-рядко), протичането й беше по-типично. Към 7-ия ден настъпваше така наречената криза, при която температурата спадаше бързо до нормата. Спадането на температурата се съпровождаше с обилно изпотяване. Състоянието на болния се подобряваше бързо и рязко, задухът изчезваше, дишането се нормализираше. В последните години благодарение на съвременните лечебни средства (антибиотиците) клиничната картина и протичането на това заболяване са променени и такива типични кризи се наблюдават рядко.
Крупозната пневмония дава доста усложнения. Едно от тях е белодробният абсцес. Почти винаги се развива сух плеврит, а понякога се излива течност в плевралната кухина — т. нар. воден плеврит. Плевритът може да премине в гноен. Може да се засегне сериозно и сърцето. Болните нерядко развиват сърдечно-съдова слабост, която може да застраши сериозно живота им. Пневмококите могат да засегнат и други органи — ушите (отит), перитонеумът (пневмококов перитонит), бъбреците (нефрит), менингите (менингит) и т. н. За щастие тези усложнения са редки. След оздравяване може да се оформят бронхиектазии (разширение на бронхите).
Прогнозата на крупозната пневмония в миналото беше много сериозна. При наличността на съвременните противобактериални средства (антибиотици, сулфонамиди и др.) днес прогнозата е добра. Важно е болните и техните близки да се ориентират правилно и да разберат своевременно необходимостта от лекарска помощ.
От предпазните мерки може да се посочат: закаляване на организма, борба с алкохолизма, пълноценно хранене, избягване на прекомерна умора — физическа и умствена.