Какво се разбира под болест и под неприятел на овощните растения?
Болест е всяко смущение в растежа и развитието на овощното растение, предизвикано от гъби, бактерии, вируси, микоплазми, неблагоприятни почвени и климатични условия и пр.
Към неприятелите на овощните растения спадат всички насекоми, акари, нематоди, зайци, мишки и др., които се хранят с листата, плодовете, дървесината, соковете и пр. на овощните растения.
Как се групират болестите по овощните растения?
В зависимост от причините болестите се групират на заразни и незаразни, или физиологични.
Заразните болести се причиняват от гъби и бактерии, микоплазми и вируси. Тези болести се пренасят от едчо растение на друго.
Незаразните болести се причиняват от неблагоприятни почвени и климатични условия (недостиг или излишък на хранителни вещества и вода, повреди от студ и слънце и пр.). Те може да бъдат причинени от химични средства при пръскане или прашене срещу болести и неприятели, от хербициди при внасяне в почвата срещу плевели, от отровни газове във въздуха и др. Тези болести не се пренасят от едно растение на друго.
На какво се дължи загниването на плодовете?
Загниването на плодовете се причинява от гъби и бактерии, които проникват през наранената кожица или през чашката на плодовете. Обикновено загниването започва с малко петно, което постепенно се разширява, докато обхване целия плод. Най-често се среща кафявото гниене по плодовете на черешата, вишнята и др.
На какво се дължи образуването на петна по листата и плодовете на овощните растения?
Петната по листата и плодовете се причиняват от гъбни, бактерии ни, микоплазмеки и вирусни болести, а също и от неблагоприятни климатични и почвени условия. В зависимост от причинителя петната се различават по форма, големина и цвят. Петна причиняват и някои неприятели (щитоносни и листни въшки).
На какво се дължи напукването на овощните плодове?
С изключение на орехоплодните и ягодоплодните, напукване на овощните плодове се среща при всички останали овощни видове. Най-често и в най-голям размер то се наблюдава при черешата и вишнята, по-рядко и в по-малък размер-при ябъл ката, крушата, сливата и прасковата. Напукването се отразява неблагоприятно върху качеството и съхраняемата способност на плодовете, а също и върху пазарната им стойност. Раните от напукването са благоприятна среда за развитие на кафяво гниене и други болести, вследствие на което плодовете изгниват за кратко време.
В най-голяма степен напукването се дължи на неблагоприятни метеорологични условия. При чести дъждове плодовете поглъщат голямо количество вода-чрез корените и през плодовата кожица,- което не съответствува на еластичността и темпа на нарастването на ножицата, вследствие на което тя се напуква.
При някои овощни видове (ябълка, круша) плодовете се напукват при пръскане или прашене с химични средства. Такива напуквания, причинени от пръскане с бордолезов разтвор и други медги препарати, се срещат често при ябълковите сортове Каселска ренета, Английска ренета и др.
Доста чести са напукванията на плодовете при някои ябълкови сортове (Тетовка, Каселска ренета, Скринянка и др.), причинени от болестта струпясване.
Напукване на зелените сливови плодове причиняват ларвите на сливовата плодова оса.
За някои прасковени сортове (Хале) напукването на плодовете е сортово качество.
На какво се дължи ръждивостта на овощните плодове?
Ръждивостта на овощните плодове е явление, което се наблюдава най-често при ябълката и крушата и по-рядко при сливата, прасковата и другите овощни видове. Тя се изразява в кафяви ленти и повлекла, които понякога обхващат целия плод. Причините за ръжднвостта на плодовете са различни. За някои сортове (Боскова масловка и др.) тя е сортово качество. В много случаи ръждивостта на плодовете се дължи на повреди, причинени от късни пролетни мразове през първите 2-4 седмици след прецъфтяването на овощните растения. Но най-често ръждивостта се дължи на повреди от химични средства, използувани за борба с болестите и неприятелите по овощните растения. Тези два вида ръждивост - от мраз и химични средства - е трудно да се разграничат една от друга.
Повредите по плодовете от химични средства са в зависимост от техния химичен състав, от фенофазата и физиологичното състояние на растенията, от овощния вид и сорт, от метеорологичните условия преди и след пръскането (прашенето) и пр. При равни условия препаратите, съдържащи масла, причиняват по-често повреди от препаратите със същото активно вещество, но без масла; по-често се повреждат младите завръзи, отколкото наедрелите и зазряващите плодове; сортът Джонатан е силно чувствителен на медсъдържащи химични средства (бордолезов разтвор, меден оксихлорид и др.), а Златна превъзходна и на сярасъдържащи химични средства; медсъдържащите химични средства причиняват повреди при хладно и влажно време, а сярасъдържащите и тиофосфорните и при горещо време.
Ръждивостта по плодовете може да бъде причинена и от недостиг на някои хранителни вещества в почвата, от гъбни (брашнеста мана по ябълката) и вирусни болести.
Кои са причините за образуването на тумори и раковини по стволовете, клонките и корените на овощните растения?
Туморите и раковините по овощните растения се образуват при заразяване от някои болести или при нападение от някои неприятели. При нашите условия най-често тумори и раковини причиняват бактерийният рак (фиг. 90), сачмянката по костилковите овощни видове, струпясването по крушата, кръвната въшка и др. Но раковини може да бъдат причинени и от неблагоприятни метеорологични условия (студ) (фиг. 91).
Фиг. 90. Бактериен рак
Фиг. 91. Повреди по стволовете на овощни дървета от мраз
На какво се дължи смолотечението на овощните дървета и вредно ли е то?
Смолотечението е явление, което се наблюдава при костилковите овощни видове (череша, вишня, праскова, кайсия и слива). То се проявява всякога, когато се причини нараняване на дърветата. Раните от резитба или удар на машините и оръдията за обработка на почвата, растителнозащитните машини и пр. се покриват със смола. Това смолотечение не може да се смята за болезнено явление на овощните дървета. В много случаи обаче по клоните и стволовете на дърветата се появява смолотечение, което се дължи на заразявания от болести или повреди от неприятели. Такова смолотечение може да причинят сачмянката, ранното кафяво гниене, короядите и други болести и неприятели. Раните по костилковите, причинени от зимен студ, също се покриват със смола. Силно смолотечение се наблюдава и при дървета, които се намират при неблагоприятни почвени условия. То е признак за отслабване и скорошно загиване на дърветата.
Какво представляват вирусите и микоплазмите и как се води борба с болестите по овощните растения, причинени от тях?
Вирусите са ултрамикроскопични, вътреклетъчни паразити, които се намират на границата между живото и неживото, но със свойства на живата клетка, най-важото от които е, че могат да се размножават. По химичен състав те са сходни с белтъците на живата протоплазма. Могат да се видят само с електронен микроскоп. Преди 15-20 години учените успяха да получат по изкуствен начин вируси.
Попаднали в растенията, вирусите се размножават бързо в корените, летораслите, клонките, пъпките, цветовете и плодовете и причиняват различни изменения в тях. Разпространението им в природата се извършва от насекоми (листни въшки, цикади и др.), нематоди, чрез семена, поленов прашец и присаждане.
Микоплазмите са също ултрамикроскопични паразити от рода на гъбите, които много приличат на вирусите. Те представляват протоплазма без обвивка (според Ериксон), която при известни условия започва да се развива в междуклетъчните пространства като вътрешен паразит. Допреди откриване на микоплазмите като отделни паразити болестите, причинявани от тях, се смятаха за вирусни. Такива са пролиферацията, жлебовете по стъблото на ябълката, просветляването на нерватурата и черното прошарване по листата на крушата.
Досега не са установени химични средства за борба с вирусните болести по растенията. Борбата срещу тях се води чрез засаждане на здрави растения, изкореняване на болните и унищожаване на преносителите (насекоми, нематоди и др.). За борба срещу микоплазмените болести освен методите за борба с вирусните болести може да се прилага и лекуване с тетрациклини.
Как е организирано производството на свободни от вирусни и микоплазмени болести овощни растения у нас?
За да се произведат свободни от вирусни и микоплазмени болести овощни растения, необходими са здрави подложки и здрави присадници. За целта подложките и дърветата, от които ще се събират присадници, се проверяват по специални методи дали са здрави или заразени. Съществуват методи и за оздравяване на заразените от вирусни и микоплазмени болести подложки и присадници. След присаждането и през цялото време, докато растенията са в разсадника, се води редовна борба срещу преносителите (листни въшки, цикади и др.) на вирусни и микоплазмени болести. През вегетационния период растенията се преглеждат 2 пъти от специалист по растителна защита и заразените (ако има такива) се унищожават.
Кои са причините за пожълтяване на листата. Вредно ли е това заболяване и може ли да се лекува?
Пожълтяването на листата (хлорозата) се среща най-често при дървета, засадени на варовити почви. При голямо съдържание на вар в почвата растенията не могат да използуват някои хранителни елементи (желязо, манган, цинк), вследствие на което листата им започват да жълтеят.
Хлороза обаче може да се причини и от недостиг на азот, фосфор, калий, излишък на фосфор, излишък или недостиг на вода и пр.
За лекуване на дърветата, болни от хлороза, е необходимо да се установи причината за заболяването и съобразно с това да се приложи едно или друго лечение- торене, отводняване и пр.
Много често пожълтяването на листата може да се дължи и на вирусни болести.
Какви повреди причинява слънцето на овощните растения?
Слънцето причинява пригорни петна по плодовете, по листата и по стволовете на овощните дървета. По кожицата на плодовете се образуват големи кафяви петна, които засягат и част от плодовото месо. Такива пригорни петна се наблюдават само по плодове, които са изложени на силно слънчево осветление.
Повредите по стволовете са най-често откъм югозападната страна, която се огрява най-силно от слънцето. Те са във вид на големи рани.
Предпазването на плодовете от слънчев пригор може да се постигне чрез съответна резитба, а на стволовете - чрез обвиване или намазване с варна каша от 20% варно мляко и 2-3 kg глина или говежди изпражнения (фиг. 92).
Вредни ли са лишеите и мъховете по овощните дървета?
Лишеите и мъховете пречат на асимилацията и дишането на растенията. В добре поддържаните овощни градини няма лишеи и мъхове по овощните дървета. Присъствието на лишеи и мъхове по дърветата показва, че борбата с болестите и неприятелите не е на нужното ниво. При редовна борба с болестите и неприятелите не са необходими специални мероприятия за борба с тях. За унищожаване на лишеите и мъховете се прилага пръскане с 10% варно мляко или 1,5% динозол 50 и др.
Фиг. 92.
1- намазаната с варна каша кора отразява слънчевите лъчи; 2- кората с тъмен цвят поглъща сл. лъчи; 3и 4 – обвиване на дървета за запазване от мраз
Каква болест е чернилката и вредна ли е за овощните дървета?
Чернилката се причинява от гъби, които не паразитират по растенията, а се развиват върху сладките („медена роса") остатъци, които изхвърлят някои насекоми листни въшки, щитоносни въшки, листни бълхи и др. Чернилните гъбички са вредни дотолкова, доколкото пречат на асимилацията и дишането на растенията. Много по-голяма вреда причиняват листните въшки и другите насекоми, защото се хранят със соковете и тъканите на растенията. След унищожаване на насекомите постепенно изчезва и чернилката. За да се ускори очистването на дръвчетата от чернилка, препоръчва се да се напръскат с 10% варно мляко илл 1,5% динозол 50, или други препарати.
Как може да се предпазят цветовете и завръзите на овощните растения от късни пролетни мразове (слани)?
Преди всичко необходимо е да се знае, че сланата не причинява измръзване (попарване) на цветовете и завръзите. Нещо повече, като лош проводник на топлината тя предпазва до известна степен растителните части от измръзване. Поради това съвсем неправилно е повредите на цветовете и завръзите от мраз да се свързват със сланата и да се говори за „осланяване", „попарване" и пр.
Най-чувствителни на мраз са завръзите и цветовете, поради което озощарят трябва да бъде подготвен за борба с късните мразове през време на цъфтежа. За запазване на цветовете и завръзите от мраз се препоръчват различни мероприятия. Най-старият и широко използуван и сега начин е задимяването. За тази цел се използуват полуизгнила слама, царевичак, сухи клони и др., които се натрупват на купчини още предния ден и се запалват през нощта, когато настъпи опасност от мраз. За 1 дка овощна градина са необходими 5-6 купчини, разположени по алеите, пътищата или междуредията, но така че да се избягнат изгаряния на растенията при запалване на купчините.
Запалването се извършва, когато температурата спадне до около 1°С. Обикновено сигнал за запалване на купчините се дава чрез радиото и радиоуредбите.
В някои страни се практикува и затопляне на овощните градини чрез изгаряне на мазут в специални печки, но този начин е скъп и у нас не се прилага.
Познати са и други начини за борба с късните пролетни мразове, а именно чрез пръскане с вода и дъждуване през периода, докато трае понижението на температурата, чрез раздвижване на въздушните пластове с помощта на мощни вентилатори, чрез поливане и пр. Едни от тях са скъпи и мъчно приложими, а други (поливането) са с недостатъчен ефект.
Цветовете и завръзите на ягодата, касиса и малината може да се запазят от измръзване чрез покриване с полиетиленово платно, слама и други материали.
