Кожа на болния
Кожата на здравия човек има характерен според расата цвят и тургор. В много случаи още през най-ранните фази на редица вътрешни заболявания могат да настъпят изменения на кожата. От практическа важност са измененията в цвета на кожата. Внезапно настъпила бледност със замъгляване на съзнанието е най-често последица на големи вътрешни кръвоизливи — от стомаха, червата, белите дробове. Внезапна и силна бледност до загуба на съзнание може да се дължи на инфаркт на сърцето или белодробна емболия. В подобни случаи, докато дойде лекар, болният трябва да се обездвижи абсолютно в легло. Бавно развиваща се и умерена бледност се наблюдава най-често при хронични кръвоизливи — хемороиди, обилна менструация, глистни инфекции, чревни разстройства. Характерна сивкава бледност може да се появи при силни болки от пробив на язва и перитонит. В повечето от споменатите случаи бледността на кожата е съчетана с изменения в нейната напрегнатост — тургор. Кожата е отпусната, гънките се изглаждат бавно, често е покрита със студена лепкава пот.
Сравнително рядко кожата на болния може да е зачервена, топла на пипане. Най-често това се наблюдава при повишена температура, при някои кръвни болести, при заболявания на жлезите с вътрешна секреция и при сърдечни пороци (може обаче да бъде и фамилна особеност). В някои случаи зачервяването на кожата се съчетава с цианоза, което налага внимателно отношение. При хронични заболявания на бъбреците често се наблюдава характерно сивокафяво оцветяване на кожата (подобно на охра).
При много вътрешни заболявания първите изяви са от страна на кожата — сърбеж, разнообразни обриви, промяна на цвета. Правилното разпознаване и тълкуване на тези изяви може да насочи към навременно разпознаване на редица заболявания — напр. захарна болест, алергия, болестта на Адисон и т. н. Ето защо всяка промяна на кожата (особено у по-възрастните хора) трябва да се покаже своевременно на лекаря, а не да се лекува самостоятелно. Самостоятелното лечение може не само да усложни кожните прояви, но и да затрудни правилното разпознаване на основното заболяване. Особена опасност крият опитите за самолечение на т. нар. злокачествени брадавици (меланоми).
От голямо практическо значение е жълтото оцветяване на кожата. В повечето случаи то се развива бавно, незабележимо и обръща внимание в началото на близките, а след това и на самия болен. Нерядко жълтата окраска на кожата се предшествува от потъмняване на урината — като „черна бира", като урината има жълта пяна и цапа бельото. Обикновено най-напред се оцветяват склерите на очите, след това кожата на лицето, гърдите и раменете. Кожата на долните крайници, гърба и около устата се оцветява по-слабо. Освен по своята локализация жълтото оцветяване на кожата се различава и по своя характер. В едни случаи окраската е лимоненожълта, в други — с портокалов цвят, в трети — зеленикава. Често се съчетава със сърбеж.
Появата на жълтеница е почти винаги белег на заболяване на черния дроб, на жлъчните пътища или на кръвта. Макар и рядко, съществуват леки жълтеници (обикновено наследствени), при които болните са по-скоро жълти, отколкото болни. По някаква неоправдана традиция хората се отнасят с известна лекота към жълтеницата. Вярва се, че тя не бива да се лекува от лекар, което става причина за закъсняване на лечението, а това довежда до фатални последици.
Много трудно е да се предвиди (особено в началото) какво се крие зад една жълтеница. Съществуват широки и многообразни възможности — от лек възпалителен процес на жлъчните пътища да раково заболяване. От правилното и навременно лечение в подобни случаи често зависи съдбата на болния. Нерядко забавеното лечение поради неоправдани опити за домашно лекуване става причина за развитие на усложнения, хронифициране на заболяването, а често и лош изход.
