Според своето предназначение очилата биват корекционни, защитни, цветни и специални.
Корекционните очила се предписват за коригиране на някои оптически несъвършенства иа окото — късогледство, високо далекогледство, астигматизъм, възрастово отслабване на акомодацията.
Човешкото око, разглеждано като оптически уред, може да бъде сравнено със сложен фотографически апарат. Окото също има система за фокусиране на светлинните лъчи и екран, върху който се проектират образите на околните предмети. В много случаи оптичната система на окото е правилно разчетена и изображенията на предметите са точно фокусирани върху ретината. Такива очи нямат нужда от очила.
В други случаи фокусирането на оптичната система е неточно по отношение на ретината. Съществуват три различни варианта на нарушено фокусиране — късогледство, далекогледство и астигматизъм. Окото не разполага с възможности да коригира късогледството и астигматизма. Това може да се постигне с очила, които допълват (коригират) това, което не достига за точното фокусиране на образите върху ретината.
При далекогледството нещата стоят малко по-особено. Благодарение на способността да се усилва пречупвателната сила на лещата (т. нар. акомодация) малките степени па далекогледство се покриват от акомодационните резерви на далекогледите в млада възраст и те виждат добре както надалече, така и наблизо. С напредване на възрастта акомодационната способност намалява, като при високо далекогледство тя е недостатъчна дори и в млада възраст. Поради това хора с по-високо далекогледство са принудени още в млада възраст да поставят очила, а с достигане на петото десетилетие те вече ползуват един чифт очила за гледане надалече, а друг чифт за работа на близко разстояние.
Хора с нормална рефракция (т. е. с правилна фокусировка на оптичната система) са принудени да поставят очила за близка работа към 45-годишна възраст поради физиологичното отслабване на акомодационната способност.
Хората с астигматизъм са затруднени в гледането както надалече, така и наблизо. Те обезателно трябва да носят постоянно очила.
Голям напредък в корекцията на оптическите несъвършенства на окото е възможността да се предписват контактни лещи. Това обаче трябва да става само по лекарско предписание.
Въпросът за предписване на очила на малки деца е по-сложен. Обикновено по-голяма част от новородените и малките деца са далекогледи. С израстването на децата далекогледството може да се намали и дори да премине в късогледство. Обратният процес — едно късогледство да се превърне в далекогледство, е невъзможен.
При много от децата с високо далекогледство се развива и кривогледство. Това най-често става между 1- и 3-годишна възраст. Ако на такова дете своевременно се предпишат очила за постоянно носене, кривогледството може да изчезне. Затова всяко малко дете, което има кривогледство, се изследва за далекогледство. Изследването изисква предварителна подготовка с атропинови капки в продължение на 3—7 дни. Често родителите, които не познават естеството на заболяването, се противят на подобно изследване. Това съвсем не е от полза за детето. Своевременното провеждане на подобно изследване осигурява навременно лечение. След предписването на очилата следва система от упражнения до получаване пълно развитие на зрението на двете очи поотделно и до оформяне на двуочно зрение.
Дете със съдружно кривогледство може да бъде лекувано успешно само ако родителите са достатъчно упорити и настоятелни в изпълнение на лекарските предписания.
Защитни очила се носят при работа в производства, където има опасност в очите да попаднат чужди тела (работещи с шмиргел, на стругове и преси, каменоделци и др.).
Цветни очила носят по лекарско предписание очно болни, за които силната слънчева светлина не е полезна. Вредно увлечение е носене на цветни очила, по всяко време на денонощието от хора със здрави очи.
Специални очила носят хора с намалено зрение. Това са увеличителнн системи, които се използуват от гравьори, часовникари, козметици, хирурзи и др. Специални очила носят и оксиженисти и електроженисти за предпазване от ултравиолетовите лъчения.