Картините са важен елемент от украсата на жилището. Разбира се, не всяко семейство може да си позволи скъпи произведения на прочути художници, но това не означава, че трябва да се откажем от картини. Можем да се задоволим с подбрани репродукции от картините на изтъкнати майстори.
Преди да се постави на стената дадена картина, трябва да се обърне особено внимание при какво осветление тя ще изглежда най-добре. Картините не трябва да се окачват на места, избрани по практически съображения, например да се закрият различни повреди.
За картините, рисувани с маслени бои или техни репродукции, са подходящи по-луксозни рамки; акварелите се поставят в по-тесни рамки, а графиките - в рамки от неполирано дърво или от картон.
Темата на картината трябва да съответства на характера на стаята и да допълва нейнатите декоративни детайли.
Рамки за картини
За да си изработим рамки за картини, можем да използваме специални профилирани летвички, които се продават.
Дължината на даден вид летвичка за изработването на рамка се определя така: ако рамката е например с размери 30/50см, ще ни е необходима летвичка, равна на дължината на картината + широчината х 2 или:
30 + 50 = 80x2 = 160 см.
При сковаването на рамката е необходимо двата края на четирите летвички (страните на рамката) да се скосят под ъгъл 45°, в резултат на което дължината на всяка една от тях се намалява с около 12 см (от двете страни по 6 см). Това скъсяване трябва да се компенсира, като се предвиди едно удължение на
Цялата летвичка с 48 см (4x12). Или общата дължина на летвичката за рамка с горните размери трябва да бъде
160 + 48 = 208 см (2.08 м).
В тези рамки картините могат да се поставят със или без стъкло. Под стъклото се поставят преди всичко графики, гравюри, акварели и снимки, докато картините, рисувани с маслени бои, и репродукциите се оставят без стъкло.
Тъй като повърхността на някои летвички за изработване на рамки е покрита с тънък пласт от специално приготвен гипс, който лесно се откъртва, трябва да се проявява особено внимание при рязането на рамките и сковаването на отделните парчета. Рязането се извършва с ножовка или при липса на такава - с трион с много ситни зъбци. Краищата на отделните части на рамката трябва да са скосени точно под ъгъл 45°, за да прилепнат едни към други. Ако при нарязването са допуснати известна неточности, те се изправят със ситна пила и шкурка. След като се долепят, ъглите на рамката се заковават с по два тънки, по-дълги гвоздея. Преди да се заковат докрай, главите на гвоздеите се отстраняват с клещи, за да не развалят добрия вид на рамката.
Ако разполагаме с доброкачествено лепило, страните на рамката могат само да се залепят, без да се прибягва до коване, което е съпроводено с риск да се спукат летвичките. При залепването на отделните страни ръбовете, които ги свързват, трябва, да се притискат много силно. За тази цел рамката се поставя върху гладка маса и се опасва със здрав канап или с найлонова жица. За да ве усили натискът на канапа, между него и страните на рамката се поставят осем изгладени трупчета.
След като лепилото изсъхне напълно, рамката се освобождава от пристягащите я жици, поставя се върху гладка повърхност и във фалца й внимателно се слага добре почистено и точно изрявано стъкло. След това върху стъклото се поставя картината или фотографията, а върху нея - дебел картон, за да я притисне.
Фиг. Сковаване на рамка за картини
Картонът се прикрепва за рамката с малки гвоздейчета, наковани на 5см едно от друго. За да не се запрашва стъклото, между краищата на картона и рамката се залепват достатъчно широки ленти. Вместо гвоздейчета, които при забиването могат да разцепят рамката, могат да се употребят карфици, които се вкарват чрез натискане на главичките им с дървено трупче вли с помощта на специални клещи.
Пристягане на рамката
Окачване на картините
Картините могат да се закачат върху стените по различни начини. Най-употребя-ваните приспособления са куките, скобите, дюбелите, гипсираните в стената дървени трупчета и гипсираните болтове. Куките се използват обикновено за закачване на по-малки картини, огледала и др. Те се забиват непосредствено в стената с гвоздеи. При добра и здрава мазилка гвоздеят може да издържи тежест до 5кг. Има куки, които могат да се залепят както към стената, така и към фаянсови плочки.
Скобите издържат по-тежки предмети и картини. Закалените скоби са твърди и се закрепват здраво, ако се забият в местата между отделните тухли. Тези места се налучкват най-сигурно, като в стената се забива внимателно тънък гвоздей. Ако гвоздеят попадне върху тухла, той се изважда и се изпробва на близко до нея място. Скобите се закрепват в стената най-здраво, ако в нея с бормашина или мадкап се пробият дупки и в тях се набият кръгли трупчета от здраво дърво. Там се забиват и скобите.
Дюбелите са приспособления от пластмаса, които по средата имат нарези, а краищата им са разцепени. Ако се поставят в дупка, направена в стената с бормашина или мадкап, и в тях се завие съответен винт, разцепеният им край се разтваря и се задържа здраво в дупката. Ако мазилката е мека, при пробиването тя може да се изрони и дюбелът не се закрепва добре. В този случай той трябва да се завие с парченце бинт, марля или тензух, натопени в гипсова каша, и така да се постави в дупката. Преди още гипсът да се е втвърдил, в дюбела се завинтва винт, но само временно.
След пълното втвърдяване на гипса първият винт се развива, а картината или предметът се закачват с нов винт.
Дървените трупчета, гипсирани в предварително изкопано гнездо в стената, се използват при слаби мазилки и зидарии, където по-голямата повърхност на трупчето ще издържи съответно на по-голямо натоварване.
Дървените трупчета е най-добре да са изрязани от иглолистна дървесина - чамова дъска или летва. Очертаното за тях място в стената се изкопава със стоманено шило до тухла и малко по-дълбоко в нея. Отворът трябва да се изсече така, че в дълбочина да се разширява от всички страни, но не бива да е много по-голям от трупчето. При това жилките на дървесината трябва да са успоредни на стената, за да може винтът да се завие напречно на тях. В противен случай той няма да се задържи достатъчно здраво. След като се изпробва на сухо дали трупчето влиза и излиза свободно в дупката, тя се намокря добре с вода и се запълва наполовина с гипсова каша. В нея се помества и самото трупче, като се почуква леко с дръжката на чукчето, докато повърхността му се изравни с тази на стената. Ако останат праз-нини, те се запълват с гипсова каша и се замазват с шпакла. След около 20-30 мин. Мястото на трупчето се доизглажда с шкурка и върху него може да се завинтва съответният прибор или съоръжение.
Гипсирани или циментирани болтове. С тях върху стените се закрепват конзоли или други подобни съоръжения за поставяне на по-тежки предмети, като сгъваеми масички, радиоапарати, телевизори и др. Металните болтове с нарези и гайки се закрепват в стената с гипсова каша или най-добре с циментов разтвор. За тази цел в стената се изкопават или пробиват с бормашина по-широки дупки, които се запълват до 2/3 от дълбочината им с гипсова каша или циментов разтвор. В тях се забиват почистените от ръжда и мазнини болтове, чиито нарези се оставят да стър-чат около 3-4 см извън стената.
Гипсираните или циментирани болтове могат да се заменят с т.нар. Гипсирани или циментирани гайки, които се монтират по следния начин:
Вместо болт в стената се зациментирват 3-4 еднакви гайки, а предметът се закрепва за стената с болтче, чиито нарези отговарят на тези на гайката. За тази цел в мазилката се изкопава на дълбочина 5-7см отвор, по-широк от диаметъра на гайката, напръсква се с вода и се запълва до половината с гипсова каша или циментов разтвор. След това в отвора се забива болт с нанизани на него няколко гайки, и то така, че най-външната
Гайка да остане на 5-10мм във вътрешността на стената. След втвърдяване на замазката болтът се развива от гайката, а при монтирането на предмета той може да се използва наново, като се почисти добре от полепналата върху него мазилка или се заменя с нов болт със същите размери на нарезите.
Запазване на картони от овлажняване
Картини под стъкло, окачени върху стени, които по една или друга причина овлажняват, макар и незначително, след известно време се набръчкват или се покриват с неприятни петна. За да се избегне това, те трябва да се закачат по такъв начин, че между тях и стената да остане, макар и малко пространство за обменяне на въздуха. Към ъглите на задната страна на рамките се залепят малки дървени или пластмасови пластинки с дебелина 6-8мм. Халката или шнурът, с които е закачена картината, трябва да се пригодят към това изменение.
