Как се отглежда ябълката

В кои райони на страната може да се отглежда ябълката?

Ябълката е разпространена повсеместно в нашата страна. Тя заема главно пор чията на непресъхващите реки. Най-висококачествена ябълкова продукция се получава в припланинските части на поречията. В любителските градини ябълката може да се отглежда навсякъде, когато са налице почвени условия и възможности за напояване. Без напояване ябълката може да се отглежда само в райони, където годишната сума на валежите е около 1100 1/m2.

Как се размножават ябълковите сортове?

Единственият начин за размножаване на ябълковите сортове е вегетативният.

Кои подложки се използуват за размножаване на ябълковите сортове?

В миналото като подложка за размножаване на ябълката най-широко се използуваше киселицата. След това бяха проучени и препоръчани на производствената практика семеначета на някои културни сортове. Семенните подложки се различават по сила на растеж. Семеначетата на Златна пармена, Златна превъзходна и др. са с умерен, а на Чешка момица, Карастоянка и по-голяма част от формите на киселицата и др. - със силен до много силен растеж.

През последните години се премина към масово използуване на ябълкови клонови подложки за размножаване на ябълката. Най-често се използуват следните кленови подложки:

М 9. Широко разпространена слабо до средно силно растяща подложка. Образува малко на брой дебели издънки с доста голямо отърняване. Корените и стъблото на подложката са крехки и чупливи. Лесно се вкореня в а, но кореновата система се разполага плитко под почвената повърхност. Трябва да се отглежда при висок агрофон. Тя е средно студоустойчива. Чувствителна е на кръвна въшка. Дърветата от сортовете, присадени върху тази подложка, имат слаб до полуслаб растеж. Встъпват рано в плододаване.

Плодода ващият им период от 15 до 20 години.

М 26. Храстите имат умерен растеж, а издънките им са слабо до средно отърнени. Кореновата им система е рядка - недостатъчно обрасла, - но се разполага по-дълбоко в сравнение с кореновата система на М 9. По-слабо се напада от кръвна въшка. Дърветата, израсли върху тази подложка, имат умерен растеж. Рано встъпват в плододаване, с плододаващ период до 20 години. Подходяща е за умерено до полуслабо растя]и ябълкови сортове, а също и за междинник в случаите, когато се иска да се получат дървета с малки корени, присадени върху семенна подложка. Дърветата от ябълковите сортове, присадени върху М 26, сравнително лесно се формират в свободно растящо вретено.

М 27. Това е най-слабо растящата ябълкова клонова подложка. Лесно се размножава с резници и отводи. Дърветата върху тази подложка са със слаб растеж и не пускат издънки в насажденията. Рано встъпват в плододаване, но средният им годишен добив е 4-5 kg от дърво. Подходяща е за производство на посадъчен материал, който може да се използува за създаване на гъсти насаждения за т. нар ливади- градини.

ММ 106. Храстите й са изравнени, със средно силен растеж, издънките са среднодо слабо отъриени. Кореновата система образува редки бради и се закрепва добре в почвата. Вкоренява се много добре. От серията ММ тази подложка е най-устойчива на асфикция и кръвна въшка и по-малко чувствителна на вирусни заболявания от ММ 104 и MM 111. Дърветата имат умерен растеж. Встъпват рано в плододаване, а плододаващият им период е до 25 години.

Какви начини за присаждане на ябълките се използуват в практиката?

Присаждането на ябълката се извършва на пъпка или на калем по описаните начини (вж. фиг. 3, 4, 7, 8, 9, 10, 11 и 13).

При какви условия трябва да се отглеждат ябълковите дървета, присадени на клонови подложки?

Ябълкови дървета, присадени на клонови подложки, трябва да се отглеждат на дълбоки и богати с хранителни вещества почви, на поливни площи и в райони с повече валежи.

Кои изложения и коя надморска височина са най-подходящи за отглеждане на ябълката?

Ябълката е влаголюбив овощен вид. Нейните изисквания към почвената и въздушната влага и топлина може да бъдат задоволени при северно, североизточно и северозападно изложение. Най-подходящо за ябълката е северното изложение. При малка надморска височина южното изложение е неподходящо за отглеждане на ябълката. Сравнително по-неподходящи са югозапад лото, западното и югоизточното изложение. При по-голяма надморска височина (700-800 м.) тя може да се отглежда и на изложенията, конто са неподходящи за нея при по-малка надморска височина.

Ябълката може с успех да се отглежда на места с малка надморска височина, но най-подходящи са месторастения с височина 450-600 м.. На места с надморска височина над 800-900 m плодовете на зимните сортове не узряват.

Кои ябълкови сотрове да отглеждаме в дворните градини?

Най-подходящи за отглеждане в дворните градини са следните сортове:

Айвания. Плодовете са средно едри, закръглено конусовидни и еднообразни по форма. Кожицата е тънка, здрава, гладка, мазна, лъскава, с жълтеникав до лимоненожълт основен цвят и много красив размит ярък розовокарминен покривен цвят. Плодовото месо е бяло, сочно, сладко, хрупкаво и почти без аромат. Вкусовите качества на плодовете са добри. Плодовете узрязат в края на септември и началото на октомври. Издържат мпого добре на транспортиране. Консумативната им зрелост настъпва през октомври и се съхраняват много добре до април. Дърветата са умерено растящи. Цъфтежът е късен. Сортът е много чувствителен на струпясване.

Велингтон. Плодовете са средно едри, изравнени по форма и големина. Плодовото месо е белезникаво, крехко, сочно, много кисело и без аромат. Плодовете узряват в края на септември и може да се съхраняват до края на април. Дърветата са умерено растящи. Встъпват -в плододаване сравнително късно (4-тата -5-ата година). Цъфтежът е късен. Сортът е добър опрашител. Практически е устойчив на струпясване, обаче е чувствителен на кафяво гниене.

Голд резистент. Плодовете са средно едри до едри, сравнително добре изравнени по големина. Кожицата е гладка, тънка, зеленикавожълта, с многобройни точки. Плодовото месо е плътно, хрупкаво, сочно, слабо възкисело, с ьс силен приятен аромат и много добро до отлично качество. Плодовете узряват към края на септември. Дърветата са умерено растящи. Сортът е устойчив на струпясване, но е чувствителен на брашнеста мана.

Голдспър. Плодовете са средно едри до едри, светлозлатисти. Плодовото месо е жълто, фииозърнесто, стегнато и с приятен силен аромат. Плодовете узряват в края на септември и може да се съхраняват при обикновени условия до януари, а в хладилник - до края на март. При съхраняване не се набръчкват. Дърветата са слабо растящи. Встъпват рано в плододаване (2-рата - 3-тата година) и плододават редовно и обилно. Цъфтежът е по-късен. Сортът е слабо чувствителен на брашнеста мана, но е чувствителен на струпясване.

Грени Смитспър. Плодовете са средно едри до едри, кръгло конусовидни до плоско закръглени. Кожицата е гладка, интензивно зелена, а понякога със слаб кафявочервеникав руменец и много белезникави лентицели. Плодовото месо е бледозеленикаво до бяло, плътно, соч.ю, хрупкаво, с по-малко захари и освежаваща киселина. Ароматът му е слаб, а вкусовите качества - добри. Плодовете узрявате края на ектомври и началото на ноември. При обикновени условия се съхранява до мврт. а в хладилник - до май. Сортът е чувствителен на струпясване и средно чувствителен на брашнеста мана. Дърветата са слабо растящи.

Демократ (фиг. 112). Плодовете са едри до много едри, почти целите са тъмночервени и много красиви. Вкусовите им качества са много добри. Узряват към края на септември-началото на октомври и се съхраняват до края на май. При съхраняване не се набръчкват и запазват вкусовите си качества, а плодовото месо не става брашнесто. Издържат на транспортиране. Дърветата са силно растящи, практически устойчиви на брашнеста мана и са слабо чувствителни на струпясване. Плододаването у нас е добро. Цъфтежът е късен. Опложда се добре.

Йорк империал (фиг. 113). Плодовете са средно едри до едри, плоско закръглени с ромбоидно очертание. Дръжката е къса, с надебеляване към основата. Кожицата е зеленикавожълта, с яркочервен покривен цвят с тъмночервени ивици. Плодоовто месо е жълтеникавобяло, плътно, едрозърнесто, доста грубо, сладко-кисело и ароматично.

 

Фиг. 112. Демократ

 

Фиг. 113. Йорк империал

 

Фиг. 114. Карастоянка

 

Фиг.115- Криспин (Муцу)

Вкусовите качества не са особено добри. Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. Консумативна зрелост придобиват през ноември и се съхраняват до април. Издържат на транспортиране. Дърветата са силно растящи, много родовити, с голяма чувствителност на кръвна въшка.

Карастоянка (фиг. 114). Плодовете са средно едри до едри, изравнени по форма и големина, интензивно ма линовочервени. Плодовото месо е бяло, плътно, сочно, слабо кисело, почти без аромат, с посредствен вкус. Плодовете узряват в края на септември, но са годни за консумация от началото на ноември. В обикновено избено помещение може да се съхраняват до края на април. Дърветата са силно растящи, чувствителни на ниски температури. Цъфтежът им е средно ран.

Криспин (Муцу) (фиг. 115). Плодовете са много едри, със съвсем слабо изразени ребра откъм чашката. Те са жълтеникави при беритбата, а през периода на съхраняването стават приятно лимоменожълти. Плодовото месо е жълтеникавобяло, умерено сочно, сладко-кисело. Беритбената зрелост настъпва в края на септември, а консумативната - през ноември. Плодовете може да се съхраняват до февруари. Те не се набръчкват през време на съхраняването. Дърветата са силно растящи. Сортът е подходящ като опрашител. Практически е устойчив на брашнеста мана и слабо чувствителен на струпясване. Родовитостта му е добра.

Мелроуз. Плодовете са средно едри до едри, плоско закръглени до конични. Кожицата е гладка, жълтозелена, покрита с размит или на ивици яркочервен, а от слънчевата страна тъмночервен цвят. Покривният цвят обхваща около 75% от повърхността на кожицата. Плодовото месо е хрупкаво, фино, сладко-възкисело, умерено сочно, със слаб приятен аромат и много добри вкусови качества. Плодовете узряват в края на септември. Дърветата имат умерен до силен растеж. Сортът е добър опрашител. Чувствителен е на струпясване и на брашнеста мана.

Молис делишес (фиг. 116). Плодовете са едри до много едри, закръглено конични, размито червени или на ивици. Червеният цвят покрива половината от плодовете. Плодовото месо е жълтеникаво, сладко и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на август и се съхраняват 3-4 месеца в хладилни помещения. Дърветата са умерено растящи.

Морспър голден. Плодовете са средно едри до едри, продълговато конусовидни, лимоненожълти с руменец откъм огряваната от слънцето страна. Кожицата им е слабо чувствителна на ръждивост. Сортът е чувствителен на струпясване и брашнеста мана. Плодовете узряват през втората половина на септември и се съхраняват до март. Дърветата са средни по сила на растеж.

Озарк голд. Плодовете са средно едри до едри, закръглено конични, жълти и без ръждавини. Кожицата е жълтеникавозелена, гладка, с руменец. Устойчив е на ръждавини. Плодовото месо е бледокремаво, сочно, плътно, нежно, сладко-възкисело, слабо ароматично и с добри до много добри вкусови качества. Плодовете узряват към края на август и началото на септември и се съхраняват до февруари в хладилни помещения. Те може да се консумират наскоро след беритбата. Дърветата са силно растящи. Сортът е чувствителен на струпясване и слабо чувствителен на брашнеста мана.

Прима руж (Аканс). Японски сорт. Плодовете са средно едри до едри, карминеночервени. Плодовото месо е бяло, слздко-възкисело и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на август. Съхраняват се 2-3 месеца в хладилни помещения.

Смути (Голден смути). Плодовете са средно едри до едри, продълговато конусовидни, лимоненожълти. Проявяват малка толерантност към ръждивост. Плодовото месо е приятно на вкус. Плодовете узряват през втората половина на септември и се съхраняват до март. Сортът е добър опрашител. Проявява известна чувствителност на струпясване и на брашнеста мана. Дърветата са умерено растящи.

 

Фиг.116. Молис делишес

 

Фиг. 117. Старкримсон

Сплендър. Плодовете са средно едри до едри, кръгло конични. Ножицата е гладка, жълтозелена, покрита с размит розовочервен руменец, който заема около 75% от повърхността на плодовете. Плодовото месо е кремаво, хрупкаво, сладко, умерено сочно, с приятен аромат и много добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на септември. Дърветата са силно растящи. Сортът е чувствителен на струпясване и на брашнеста мана.

Старкримсон (фиг. 117). Плодовете са много едри, с пет добре изразени ребра към връхната част. Те са интензивно тъмночервени, а откъм огряваната от слънцето страна до тъмночервени. Целият плод е покрит със синкав налеп. Плодовете се оцветяват много преди беритбената зрелост, която настъпва през втората половина на септември. Те може да се консумират през втората половина на ноември. В обикновено плодохранилище може да се съхраняват до средата на декември. Дърветата са слабо растящи. Сортът встъпва в плододаване на З-тата година след засаждането на постоянно място. Родовитостта му е обилна и редовна. Устойчив е на брашнеста мана, но е чувствителен на струпясване. Добър опрашител е. Опложда се от сортовете Джонатан, Най-ран Старк, Златна превъзходна и Златна пармена.

Червена римска хубавица. Плодовете са средно едри до едри, много изравнени по форма и големина. Кожицата им е гладка, при лагерна зрелост жълта, покрита със светлочервени ивици. Плодовото месо е кремаво, сочно, плътно, дребнозърнесто, с приятен винено-кисел вкус и много добри качества. Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври и се съхраняват до края на март. Дърветата са средни по сила на растеж, рано встъпват в плододаване, плододават всяка година обилно. Цъфтежът е късен и цветовете са сравнително устойчиви на късни пролетни мразове. Добър опрашител е. Сортът е практически устойчив на струпясване. Напада се от брашнеста мана.На какви разстояния се засаждат ябълковите дървета?

В любителските градини ябълковите дървета може да се засаждат на по-малки разстояния от възприетите за промишлените овощни насаждения, защото окопаването, торенето и пр. се извършват ръчно. Разстоянията зависят от сорта, подложката и плодородието на почвата. Ние препоръчваме следните разстояния, посочени в табл. 11. По-малките разстояния са за по-бедни почви.

Мнозина любители-овощари в стремежа си да имат повече и по-разнообразни дървета засаждат много гъсто и когато дърветата пораснат, градината им става като горичка. Качеството на плодовете от такива градини е съвсем ниско.

На каква дълбочина и ширина в почвата се разполага кореновата система на ябълката?

Разположението на кореновата система на ябълката на дълбочина и на ширина зависи от подложката, почвените условия и прилаганата агротехника. Корените на ябълката проникват най-дълбоко в почвата в сравнение с корените на другите овощни видове. На средно глинести и слабо оподзолени почви основната коренова маса се разполага на дълбочина от 20 до 60 cm, а на алувиално-ливадни, богати с хранителни вещества почви, - на по-голяма дълбочина. Единични корени достигат на дълбочина до 4 т. Смукателните коренчета се разполагат най-често към повърхността на почвата.

В хоризонтално направление основната част от кореновата система се разполага в площта под проекцията на короната, но отделни корени излизат далеч извън нея.

 

Таблица 11

Разстояния за засаждане на ябълкови дървета в любителски градини

Растежна сила на сорта	Подложка	Разстояние между редовете в m	Разстояние между дърветата в реда в m
За дървета със закръглена корона
Силно растящ	семенна и ММ 109	6 -7	5 -6
Умерено растящ	-	5-6	4-5
Тип "спър"	М 7 и М 4	4,5-5	4 -4,5
Силно растящ	ММ 104 и ММ 111	5 -6	4 -5
Умерено растящ	-	4-5	4,5-5
Тип "спър"	М 7 и ММ 106	4	3,5-4
Силно растящ	-	4.5-5,5	4-4,5
Умерено растящ		4-4,5	3-3.5
За дървета, формирани като палмета
Силно растящ	семенна и ММ 109	3,5-4	4-4.5
Умерено растящ	-	3,5-4	3-5.4
Тип "спър"	-	3,5-4	3-3,5
Силно растящ	ММ 104, ММ111,М2 и М4	3,5-4	4-4,5
Умерено растящ	-	3,5-4	3-3,5
Тип "спър"	-	3 -3,5	2-3
Силно растящ	М 4 и ММ 106	3,5-4	3-3,5
Умерено растящ	-	3,5-4	3
За дървета, формирани като вретено
Всички сортове	М 9, М 26 и М 27	3,5-4	1,3-1.8
Тип "спър"	ММ 106 и ММ 104	3,5-4	1,3-1.8

 

Какви са изискванията на ябълката към обработката на почвата?

Ябълковите дървета са взискателни спрямо почвените условия. Те се развиват най-добре, когато се засаждат на дълбоки, богати, леки и добре аерирани почви, с ниско ниво на подпочвената вода. В това отношение много по-взискателни са дръвчетата, присадени на клонови подложки.

Почвената повърхност в ябълковите градини може да се поддържа в черна угар, при краткотрайно затревяване, със засяване на култури за зелено торене, с между редови култури, в чим, по чимово-мулчирната система и с мулчиране. Най добре се развиват ябълковите дървета, когато почвената повърхност се поддържа в черна угар с периодично редуване на култури за зелено торене или при краткотрайно затревя ване със смес от житни и бобови треви. Ябълковите дървета, присадени на клонови подложки, по-трудно понасят зачимяването. Обработката на почвата в насаждения с дървета, присадени на клонови подложки, трябва да е с 4-5 cm по-плитка, от колкото в насаждения с дървета, присадени на семенни подложки.

Как реагират ябълковите дървета на напояване?

Ябълката е взискателна на напояване, затова ябълковите дървета се засаждат предимно на поливни площи. В зависимост от почвено-климатичните условия през го дината се извършват от 6 до 8 поливки. По-често се поливат насажденията, създадени върху леки и силно пропускливи почви и в по-топлите райони.

Поливните норми и срокове се определят по посочените начини (вж. № от 115 до 118). Поливането се извършва по един от описаните начини (вж. № от 119 до 123) и се преустановява 2-3 седмици преди беритбата на плодовете.

Защо е необходимо да се режат ябълковите дървета, встъпващи в плододаване?

Формирането на короната на овощните дървета е продължителен процес и обхваща и част от началния период на плододаването. При започване на плододаването трябва да се поддържа силен растеж на продължителите на скелетните клони и разклоненията им. Чрез премахване на конкурентите и прореждане се подобрява чувствително осветлението и във вътрешността на короната.

В години, когато има изгледи за обилна реколта (има много плодни пъпки), се извършва съкращаване и прореждане с цел да се намали количеството на плодчите пъпки, да се предпази дървото от изтощаване и да се получат по-едри плодове. Тази резитба смекчава нередовното плододаване. В години на слаба плодова реколта е необходимо да се извърши резитба, за да се попречи на дървото да образува излишно количество плодни пъпки за следващата година.

Какъв тип корона е подходяща за ябълковите дървета в любителските градини?

Формирането на ябълковите дръвчета може да се извърши по различен начин, но всички корони не са подходящи за любителските градини. За ябълката в любителските градини най-подходяща корона е палметната между другото и затова, че овощните дървета трябва да задоволяват и естетичните изисквания на овощаря. По-малко подходяща е подобрената етажна корона.

Как се формира палмета с наклонени клони при ябълката?

Най-добре се формира палмета, когато новозасаденото дръвче е еднолетка. Ако засаждането е извършено през есента, първата резитба се извършва през пролетта на следващата година. Дръвчето се съкращава на 70 cm над пъпка, която се намира откъм страната на изрязания чеп на подложката (фиг. 118). Ако по ствола на дръвчето има предивременни клончета, те се премахват на височина 45-50 cm от повърхността на почвата, а предивременните клончета в зоната, където ще израснат бъдещите скелетни клони и водачът, се съкращават на по две пъпки. От оставените пъпки на най-горната част на ствола покарват 5-7 леторастчета. През_май, когато леторастчетата още не са вдървесинели и са къси (8-10 cm), се извършва филизене на всички излишни леторасти, като се запазват само най-ви соко разположените 4-5. Леторастчетата непосредствено под най-горния летораст (обикновено 2-3) се пензират над 2-3 листа. В началото на юли на подходящо място се избират три най-силни летораста - единият за водач, обикновено най-горният, и двата за скелетни клони. Леторастите, предназначени за скелетни клони, трябва да излизат от противоположни страни на дръвчето и откъм междуредието, да не са от съседни пъпки и да са на разстояние 10-12 cm един от друг. Те не трябва да излизат под остър ъгъл. Останалите леторасти се превиват. До края на вегетационния сезон оставените леторасти се развиват свободно. Ако водачът не расте вертикално, чрез привързване за чеп или за специално привързана пръчка на ствола той се изправя. В случай че някой от избраните леторасти за скелетен клон не расте в желаното направление, той се коригира чрез привързване за водача или за специално привързана пръчка към ствола. При добри грижи леторастите трябва да достигнат 120-150 см.

През пролетта на втората година се прави преценка на каква височина трябва да се пререже водачът за формиране на втория етаж на палметата. При ябълкови дървета, присадени на семенна подложка, междуетажното разстояние е 110-130 см. За по-слабо растящи и с къса обрастваща дървесина сортове се приема по-малката височина (110 cm).

При резитбата през пролетта на втората година дръвчетата със слаби клончета и водач не се режат, а вторият им етаж се формира през третата година. Основно правило при палметите е, че през периода на формирането скелетните им клони не се съкращават. Слабите клони се засилват чрез изправяне, а силните се отслабват чрез наклоняване.

Наведените клони през първия вегетационен период обикновено не се режат през следващата пролет. Най- често се премахва през пролетта на втората година извитото клонче над скелетните клони, когато то е силно, защото пречи на формирането на скелетните клони.

 

Фиг.118. Резитба на ябълково дръвче през първата година след засаждането  за формиране като палмета.

1--дръвчето през пролетта слея рез итбата; 2- същото дръвче през есента след листопада

 

Фиг. 119. Ябълково дръвче, на което скелетните клонки са по-дълги от водача- клонките се отклоняват, за да се засили водача.

Водач, който е надминал височината, на която ще се формира вторият етаж, се съкращава на 4-5 пъпки над определеното междуетажно разстояние. Най-горната пъпка на водача трябва да има такова разположение, че новоизрасиалият продължител да бъде в отвесно положение. Ако скелетните клонки са по-дълги от водача, те се наклоняват в зависимост от дължината им (фиг. 119).

 

Фиг. 120. Ябълково дръвче, на което скелетните клонки са слаби, а водачът е тънък-водачът се съкращава на височината на скелетните клонки

 

Фиг. 121. Ябълково дръвче, на ксето водачът е много силен, а скелетните клонки са по-слаби- водачът се премахва и клончето под него се оставя за водач

Когато скелетните клонки не са достатъчно силни, а водачът е надминал височината, на която ще се формира вторият етаж, без да е достатъчно дебел, той се съкращава на височина на скелетните клонки или малко по-ниско (фиг. 120).

Когато скелетните клонки са слаби, а водачът е много силен и значително дебел, постъпва се по един от следните начини: водачът се премахва и клончето под него става водач, а следващите две клонки с най-силен растеж през лятото се формират като скелетни клонки (фиг. 121); водачът се отклонява, за да стане скелетен клон, а най-високо разположеното клонче се изправя за водач (фиг. 122); страничните клончета се премахват, а водачът се реже над 4-5 пъпки. През лятото от израслите 4-5 летораста се подбират водач и скелетни клони.

Ако коронката се състои от няколко слаби клончета, от тях се подбират три с приблизително еднаква сила на растеж, а останалите се премахват.

Когато коронката се състои само от две средни по сила на растеж клонки, горната се реже на чеп (8-10 cm), а долната се привързва за чепа, за да се изправи, и се съкращава над 4-5 пъпки. От израслите през лятото леторасти се подбират водач и скелетни клонки (фиг. 123).

В случаите, когато дръвчетата имат само две клонки, едната от които е силно развита, а другата - слаба, силната клонка се извива, когато е по-високо разположена, и от извивката й израстват леторасти. През май при филизенето леторастът, който е най-близо до основата на наклонената клонка, се оставя за водач, а отвесно растящите леторасти се премахват.

 

Фиг. 122. Ябълково дръвче със силен водач (1) и слаби скелетни клонки (2,3 и 4) - водачът се отклонява за скелетен клон (1) и го замества следващото клонче (2)

 

Фиг. 123. Ябълково дръвче с две средни по сила на растеж скелетни клопки- горната клонка се реже на чеп, а долната се съкращава и се привързва към чела

 

На втората година през първата половина на май се извършва филизене, като се премахват силните леторасти, намиращи се непосредствено до продължителите на водача и на скелетните клони. Отстраняват се и на някои по-силни леторасти по вътрешната горна страна на скелетните клони. Може да се премахнат и малък брой леторасти, които сгъстяват короната. Ръководно начало при резитбата за формиране и при пензирането е да се премахват по възможност по-малко клонки и леторасти. Без да се осигури силен растеж, не е възможно бързо и правилно да се формират палметни ябълкови дървета.

През втория вегетационен период в началото на юли се избират леторасти за продължители на водача и на скелетните клони от първия и втория етаж. За продължители се оставят най-високо разположените и най-силните леторасти. В случаите, когато е повреден връхният летораст, за продължител се подбира летораст от по-долу разположените, и то пак най-силният. Всички останали леторасти, които растат силно и са изправени, се превиват. При дървета, на които скелетните клони от първия етаж надминават скелетните клони от втория етаж, се извършва наклоняване на скелетните клони, така че върховете им да бъдат или наравно, или съвсем малко по-високи от върховете на втория етаж. Превиването на леторастите може да бъде по-силно, но е неправилно да се струпват по много превити леторасти и да се завързват.

При силен растеж през първата година и до началото на юли през втората година скелетните клони от първия етаж достигат дължина 2-2,5 m и може да се наклоняват до постоянен ъгъл едновременно с превиването на леторастите. Моментът на наклоняване на скелетните клони до окончателния ъгъл не трябва да се свързва с възрастта на клоните, а единствено със силата на растежа им. Ако единият скелетен клон е достигнал до необходимата дължина, а другият е по-слаб, наклонява се силният, а слабият се оставя да расте в изправено положение. Слабият клон се наклонява, когато достигне необходимата дължина. Леторастите, намиращи се по скелетните клони, се превиват почти перпендикулярно на клоните, от които излизат към междуредията, като се довеждат до хоризонтално положение. Те се разпределят така, че да не се струпват един върху друг и да се избегне засенчването им. Не е правилно също леторастите да се превиват много към почвата или да се навеждат под скелетните клони.

Скелетни клони, които имат необходимата дължина (2-2,5 м), се навеждат до постоянен ъгъл 55-60° спрямо водача на дървото. Това се осъществява лесно с помощта на дървен триъгълник, направен от летви. Наведеният клон трябва да образува една права линия от отклонението му до върха. Извивките в долната част на клона или по средата не са желателни. Придържането на скелетните клони в определено положение и ъгъл се извършва чрез привързването им към телена конструкция или към различни приспособления.

В най-горната част на прерязания водач, където ще се формира вторият етаж покарват повече от три летораста. За да се развият добре определените за водач и скелетни клони леторасти, през първата половина на юли се превиват всички излишни леторасти. Изборът на леторасти за водач и скелетни клони се извършва, както за първия етаж.
При ябълковите дървета на семенна подложка и при ябълковите дървета на силно растяща клонова подложка се формират три етажа, а при no-слабо растящите - 4 етажа. Независимо от това, на колко етажа са формирани палметите те не трябва да надминават 3,5-4 m. височина.
При зимната резитба през третата година се формира третият етаж. Разстояние то между втория и третия етаж при силно растящи подложки е 100-110 cm, а при слабо растящи - 80-100 cm. Ако водачът надминава необходимата височина, реже се малко над мястото, където ще се формира третият етаж. Премахват се и някои по-силни клончета от горната (вътрешната) страна на скелетните клони в близост с продължителите, ако има опасност да станат техни конкуренти. Прави се преценка дали скелетните клони от втория етаж са достигнали необходимата дължина и ако имат дължина 1,5-2 m, наклоняват се до постоянен ъгъл (55- 60°) и се привързват за телената конструкция или за клоните от първия етаж. Онези клони, които не са достигнали желаната дължина, се оставят да растат свободно и се навеждат през есента или на следващата пролет. При добре формирано палметно ябълково дърво най-силни са скелетните клони на първия етаж, по-слаби - на втория етаж и най-слаби - на следващите етажи (фиг. 124).

 

Фиг. 124. Правилно формирано ябълково дърво като палмета с добра подчиненост на скелетните клони

Със скелетните клони и с водача през третата година се постъпва, както с клоните от по-долните етажи. Наклоняването на скелитните клони може да се извърши през вегетационния период и след листопада (есента) до набъбване на пъпките през следващата пролет. Когато развитието на клоните от даден етаж е неравномерно, по-силният се наклонява през вегетационния период, за да отслабне. Скелетните клони от втория и следващите етажи се отклоняват при по-малка дължина. Най-често в края на четвъртата година палметата е напълно формирана.

 

Как се формира подобрена етажна корона при ябълката?

Първата резитба след засаждането се извършва рано през пролетта. Ако засаждането е извършено през пролетта, резитбата се извършва непосредствено след него. Най-често засаденото дръвче е без коронка (еднолетка). Еднолетката се съкращава на 6-7 пъпки над определената височина на ствола. За любителските градини, където повечето от работите се извършват ръчно, височината на стъблото не трябва да надминава 50 cm. В такъв случай еднолетката се съкращава на около 60 cm височина, като се прерязва над пъпка, която се намира над мястото, където е отрязан чепът на подложката. Ако в зоната, където ще се формира коронката на дръвчето, има предивременни леторасти, те се съкращават на една-две пъпки, а останалите предивременни леторасти се премахват. Обикновено от най-високата част на засаденото дръвче през пролетта покарват 5-6 леторастчета. През юни от покаралите леторасти се избира един за водач и три за скелетни клонки. За водач се избира най-високо разположеният летораст, а за скелетни клонки - разположените с 2- 3 пъпки по-надолу от водача. Леторастите, които ще се използуват за скелетни клони, трябва да бъдат също силни и да са разположени равномерно около ствола, т. е. да образуват ъгъл на разминаване около 120° помежду си. Двете леторастчета, израсли непосредствено под водача, се пензират на два-три листа, за да се спре растежът им. Останалите леторасти се премахват.
Понякога от разсадниците дръвчетата излизат с формирана коронка. В такъв случай най-напред се избира клонка за водач. Обикновено такава клонка е най-високо разположената и най-силната. Когато тази клонка е повредена или изкривена, за водач се използува следващата по-ниско разположена клонка, а повредената се изрязва на малък чел, за който се привързва оставената за водач клонка в изправено положение.
За скелетни клони се избират 3 (рядко 4) клонки, разположени равномерно около водача, които с водача образуват ъгъл, по-голям от 45°. Ако някоя от клонките
е наведена, изправя се чрез привързване (вж. фиг. 75), а изправено растящите се отклоняват чрез разпонки (вж. фиг. 76). Първите две клонки непосредствено под водача и всички други клонки, които не са определени за скелетни, се премахват. За предпочитане е скелетните клонки да излизат през една или две пъпки.
Избраните скелетни клонки се съкращават с около 1/3 до 1/2 от дължината им. По-силните и по-високо разположени клонки се режат по-силно (по-късо), по-слабите и по-ниско разположените клонки - по-слабо. По такъв начин се постига уравновесяване между клонките през следващите години. След като се изрежат всички скелетни клонки, върховете им трябва да бъдат приблизително на еднаква височина.
Съкращаването започва от най-слабата клонка, която се реже най-малко, а ако е много слаба, не се реже. Останалите скелетни клонки се режат на височината на най-слабата. Съкращаването се извършва над добре развита външна пъпка. Когато от едната страна на коронката има по-голямо празно пространство, клонката се реже на странична пъпка, разположена откъм същата страна. Водачът се реже най-после. Дължината му след резитбата трябва да бъде с около 1/4 по-голяма от дължината на скелетните клонки, или той надвишава върховете на скелетните клонки с 5-6 пъпки (фиг. 125). Водачът се съкращава над пъпка, която се намира над отреза на чепа,  а  при наклон на дървото - срещуположно на наклона.
През пролетта на втората година резитбата на дръвчетата, засадени като еднолетки, се извършва по същия начин, както резитбата през първата година на дръвчета, които при засаждането са били с коронка.


През пролетта на втората година на дръвчетата, и а които формирането е започнало в разсадника, се избират продължители на водача и на скелетните клони. Във всички случаи за продължители се подбират най-високо разположените клонки. Ако някое от връхните клончета е повредено или расте накриво, продължителят се подбира от по-долу разположените, а най-горното се премахва. Продължителите на скелетните клони се съкръщават около 1/5 до 1/4 от дължината им. По-силните се режат повече, а по-слабите - по-малко. Най-слабите изобщо не се съкращават. Обикновено продължителите се режат на външна пъпка. Понякога клончетата се режат в зависимост от положението, което заемат, и големината им. растящите навътре силни клончета се премахват. Клончетата, които са силни, но не растат навътре в коронката на дървото, се превиват, чрез което се подтиска растежът им (фиг. 126). Най-после се съкръщава водачът. При втората резитба обикновено не се оставят скелетни разклонения.
След определяне продължителя на водача се пристъпва към резитба на клончетата по него. Конкуриращите клончета се премахват, а останалите се превиват за да се превърнат в обрастващи. Обрастващите клонки се премахват при следващите резитби, преди да са станали дебели. Продължителят на водача се съкращава ва така, че да има доминиращо положение над продължителите на скелетните клонки. Той се съкращава над пъпка на противоположната страна, на която е наклонен. Когато продължителят на водача е във вертикално положение, той се реже над пъпка откъм страната на по-силните ветрове.

 

Фиг. 125. Първа резитба на ябълково дръвче по подобрена етажна корона:

1-дръвчето преди резитбата; 2-същото дръвче след резитбата

 

Фиг. 126. Превиване на силните и растящите навън скелетни клонки след изрязване на скелетните клони

 

През следващите 3 - 4 години след засаждането при създаване на скелетни клони и разклоненията им не трябва да се допусне сгъстяване на короната. Над първия етаж в продължение на две години се оставят на подходящи места по водача 2-3 клонки, от които ще се формират необходимите скелетни клони. Скелетните клони трябва да сключват с водача в основата си ъгъл, по-голям от 45°, а нагоре той да бъде 45°. Конкурентите на продължителите на водача и скелетните клони винаги се премахват. Скелетните клони над първия етаж е желателно да бъдат разположени поединично (фиг. 127), а като изключение - в групи по два или редуващи се единично с група от по два клона. Разстоянието от първия етаж до следващия скелетен клон трябва да бъде 60-80 cm. По-голямото разстояние е за случаите когато след пърия етаж следва група от два скелетни клона, и за copтовете, които имат по-изправено растяща корона. Когато скелетните клони първия етаж са единично разположени, разстоянието между тях е 30-40 см. при групово разположение - 40-60 см. Следващите над първия етаж скелетни клони се оставят в междините на клоните от първия етаж. Ако при формирането на дръвчетата до 80 - 90 cm не се намери подходяща клонка за скелетен клон, като изключение се формира втори етаж от 3 скелетни клона. Трите скелетни клона се разполагат в междините на клоните от първия етаж.
При третата резитба от засаждане на дръвчетата на постоянно място започва формирането на скелетните разклонения. За скелетни разклонения се подбират по-силни клонки. Първото разклонение се оставя на разстояние 60 cm от основата на скелетния клон, а второто и третото - на 60-70 cm едно от друго. При по-слаб растеж на клонките и образуване на къси обрастващи клонки тези разстояния може да бъдат с 10-20 cm по-малки, а при много силен растеж те се увеличават и до 80 cm. Скелетните разклонения се оставят на определена височина и се насочват към свободни места в коронката. Първите скелетни разклонения на клоните от първия етаж всяка година се оставят на приблизително еднаква височина и в една посока по отношение на скелетните клони - само вляво или само вдясно. Второто разклонение се формира на противоположната страна на първото разклонение, а третото в същата посока като първото. Клончетата, от които ще се формират скелетни разклонения, трябва да излизат отстрани на скелетния клон, но в никакъв случай от тръбната н коремната му страна. Скелетните разклонения трябва да се оставят отстрани на скелетните клони и да имат посока навън. По такъв начин се избягва прекомерното сгъстяване на короната.

 

Фиг. 127. Ябълково дърво, формирано по подобрена етажна корона, на което клоните от втория етаж са разположени поединично

 

Най-долните разклонения трябва да сключват ъгъл 55°, а по-горните -ъгъл 60° спрямо скелетния клон, от който израстват.
След подбиране на скелетните клони и разклонения се пристъпва към резитба на дървото. Най-напред се извършва резитба на обрастващата дървесина. Премахват се конкурентите на скелетните клони и разклоненията им, изрязват се всички растящи навътре в короната силни клонки и клонки, конто растат успоредно или се преплитат. По-силни клончета, които растат в свободни пространства или има възможност да се насочат към свободни_места, се наклоняват и се привързват. След като приключи резитбата на обрастващата дървесина, извършва се резитбата на продължителите на водача, скелетните клони и разклоненията им. Тези клони се режат както през пролетта на втората година. Продължителите на скелетните клони се съкращават с около 1/5 до 1/4. Скелетните разклонения се съкращават на дължина приблизително на половината до две трети от дължината на скелетния клон (фиг. 128), върху който се намират. Слабите скелетни разклонения не се режат. След резитбата върховете на скелетните разклонения трябва да имат приблизително еднаква височина. Скелетни разклонения, които нямат желано направление,

 

Фиг. 128. Резитба на скелетен клон (АВ) и скелетно разклонение (АБ)

 

Фиг. 129. Прореждане на плододаващо ябълково дърво: 1-дървото преди прореждането; 2- същото дърво след прореждането

 

чрез привързване или чрез разпонки се поставят в положение, което трябва да имат. Продължителят на водача се реже над пъпка, която да осигури отвесното му направление. Резитбата и превиването на обрастващата дървесина на продължителите на скелетните клони и на разклоненията им продължава по описания начин до 5-ата - 6-ата година след засаждането. При настъпване на плододаването се намаляват чувствително съкращенията. През този период се извършват само прореждания (фиг. 129).
При по-нататъшната резитба се спазва строго скелетните клони от един етаж да имат приблизително еднакви размери. За да се постигне това равновесие, продължителите на по-силните клони се режат повече, а на по-слабите - по-малко или изобщо не се режат. Силните клонки, израсли от вътрешната страна на скелетните клони и разклоненията им, се превиват. Продължители, които растат навесено, се изправят и по този начин се засилват. Водачът трябва да бъде най-силният клон в короната и да преобладава над всички скелетни клони. На второ място по сила на растеж трябва да бъде първият скелетен клон (най-долният). След него по степен на развитие трябва да следват вторият скелетен клон, третият, четвъртият и петият (фиг. 130). Най-малък трябва да бъде най-горният (б-и или 7-и) клон.
Същата зависимост трябва да има и между скелетните разклонения на всеки скелетен клон. Най-голямо трябва да бъде първото разклонение, а второто и третото съответно по-слаби. Това съподчинение се осъществява посредством резитбата и наклоняванията.

 

Фиг. 130. Ябълково дърво, формирано по подобрена етажна корона, с добра подчиненост на клоните, а водачът е най-силен.

 

Какви летни резитби се извършват при формиране на подобрена етажна корона?

През май, когато леторастите са достигнали 10-12 cm, се предприема филизене, при което се премахват конкурентите на продължителите на скелетните клони и разклоненията им. За продължители се запазват най-силните и най-високо разположените леторастчета. Когато трябва да се подготви летораст за бъдещо разклонение, той се оставя през 2-3 пъпки по-ниско от основата на летораста-продължител. Излишните леторасти, намиращи се в близост до оставените за продължители или за разклонения, се премахват. През втората половина на юни се извършва пензиране на обрастващите леторасти, на които се желае да се спре или да се отслаби растежът. По-добре е такива леторасти да се навеждат, вместо да се пензират. Навеждането се извършва по същото време, когато се прави пензирането.
По-силните и растящи навътре в короната леторасти се премахват, в случай че сгъстяват короната и няма празнина, в която да се наведат и превърнат в плодни клончета.

Как се извършва резитбата за плододаване при ябълковите палметни дървета?

Степента на резитбата зависи от силата на растежа на дърветата и от особеностите на сорта. Резитбата през този период се насочва към прореждане на плододаващата дървесина. Силните клонки се използуват за заменяне на отстранените застарели клонки. Превиване на клонки през плододаващия период почти не се извършва. Превиват се само много силни клонки, които растат отвесно нагоре. Обрастващите клонки към междуредията се съкращават на по-стара дървесина над слаба клонка, като се поддържа ширина на живия плет от 2 до 2,5 т. Клонките, които растат ниско към почвата или удължават палметите на височина, се съкращават или се премахват. Палметните дървета са в добро състояние, когато ежегодният прираст
е около 25-40 cm. Когато растежът е по-силен, резитбата е по-слаба, а когато дърветата застареят и прирастът им отслабне, извършва се по-силна резитба. Посилната резитба трябва да се придружава и от торене. Главната задача на резитбата през плододаващия период е да се регулират растежът и плодо дава нето.

Кога се извършва резитба на плододаващи дървета на многогодишна дървесина?

Когато едногодишният прираст е слаб, извършва се резитба и на по-стара дървесина. Такава резитба се извършва на дървета с явни признаци на застаряване или след измръзване. На млади дървета резитба на по-стара дървесина се прави само когато се налагат поправки в короната или при счупване на скелетен клон и скелетно разклонение.

Трябва ли да се подмладяват стари ябълкови дървета и как се извършва това?

Резитбата за подмладяване се извършва, когато с другите начини на резитба, торене и напояване не може да се предизвика силен прираст. Старите дървета са с оголени скелетни клони и разклонения и засъхващи клонки, но все още със задоволителни добиви. Подмладяването трябва да се предшествува от подобряване на хранителния и водния режим през предишната година. Резитбата за подмладяване има положителен ефект върху растежа и плодо даването, когато дърветата са със здрави стволове, здрави скелетни клони и разклонения. Степента и характерът на резитбата зависят от състоянието на дърветата.
Резитбата за подмладяване трябва да се извърши в две последователни години. Най-напред се извършва силно прореждане на короната на дърветата - изрязват се всички сгъстяващи и преплитащи се клонки и клончета. Водачът, скелетните клони и разклоненията им се съкращават с 1/2 - 1/2 от дължината им. Те се режат на 8-10-годишна дървесина над растежни клонки или над лакомци. Когато липсват такива клонки, извършва се съкращаване на „сляпо", при което се разчита на леторасти от спящи пъпки. Съкращаването на клоните и разклоненията им се извършва така, че да се запазят формата на короната и съподчинеността на клоните (фиг. 131). Обрастващите клонки и клончета се съкращават и се прореждат. Чрез резитбата за подмладяване се изменя чувствително съотношението между надземната част и кореновата система. Водата и хранителните вещества се концентрират в малък брой пунктове на нарастване, което осигурява силен растеж.

Фиг. 131. Резитба за подмладяване на старо ябълково дърво


От покаралите многобройни лакомци се избират тези лакомци, които имат най-подходящо място за възобновяване короната на дърветата. Лакомците се съкращават слабо. Силни клонки, които са конкуренти на оставените клонки за продължители - за възстановяване на короната, -и клонки, на които растежът не трябва да продължи, се превиват или се съкращават силно, за да се превърнат в плодни клонки. Силното съкращаване трябва да се избягва и да се заменя с наклоняване и превиване. Излишните клонки се премахват. След 2-3 години подмладените дървета възстановяват короната си и започват да дават нормални добиви.
По-ефективна е резитбата за подмладяване, при която се реже на по-стара дървесина (6 - 8 г.), в сравнение с резитбата за подмладяване, при която се прави слабо съкращаване и прореждане. Ефектът от резитбата за подмладяване се проявява 4-5 години след извършването й.

Как може да се избегне образуването на вилка при ябълкови дървета на 6-7-годишна възраст?

Ако на 6-7-годишна възраст ябълковите дървета образуват вилки, постъпва се по следния начин: най-напред се прави опит един клон от вилката чрез внимателно
навеждане да се доведе до почти хоризонтално положение, след което се завързва. В случай че има опасност от отчесване, по-слабият клон се прерязва над най-ниското разклонение, а след 2-3 години чепът се отрязва на пръстен.

Може ли резитбата да причини вреда на ябълковото дърво и да понижи добива му?
За да се избягнат грешки при резитбата на ябълковите дървета, овощарят трябва да се ръководи от правилото: на силно растящите дървета да не се предприема силна резитба (силно съкращаване) на едногодишния прираст. Ако се съкрати едногодишният прираст, короната се сгъстява и дървото започва да плододава
по-късно.
При сортове, които плододават на дълги разклонения, чрез силната резитба се премахва по-голяма част от плодните пъпки, вследствие на което добивът намалява. Сравнително по-силна резитба е необходима за млади дървета със слаб прираст.

Трябва ли да се режат всяка година младите ябълкови дървета?

След втората годинa от засаждането младите ябълкови дървета имат буен растеж Овощарят трябва да преглежда дръвчетата и в зависимост от силата им на растеж и сгъстяване всяка година да премахва някои едногодишни клончета, а други да съкращава, ако има изгледи да се сгъсти короната или да се затормози растежът, на някоя клонка. Излишни премахвания или съкращавания трябва да се избягват. Някои клонки, вместо да се съкращават, се наклоняват в подходяща посока, за да се спре растежът им.

Кога трябва да се извършва торенето на плододаващите ябълкови дървета?

Торенето на плододаващите ябълкови дървета трябва да се извършва в моменти, когато дърветата имат най-голяма нужда от хранителни вещества. Това зависи и от вида на тора, разтворимостта му, трайното му свързване с почвата и целта, която се преследва с торенето.
Калиевите и фосфорните торове и оборският тор се внасят през есента. Като Изключение те може да се дадат и рано през пролетта. На песъчливи почви калиевите торове може да се внасят и през лятото.
Азотните торове също може да се дават през есента, но в по-малки дози. Основното торене с тези торове трябва да се извършва през пролетта и лятото.

Има ли разлика в торенето на плододаващи ябълкови дървета през плододаващи и през неплододаващи години?

През годината, когато ябълковите дървета имат плодове, разходът на хранителни вещества е голям. Срещу такива години и през тези години на ябълковите дървета трябва да се осигурят по-големи количества хранителаи вещества. Оборският тор, фосфорните, калиевите и една трета от азотните торове се внасят през есента еднакво срещу пълната и срещу празната година. Различно се дава само останалата част от азотните торове. Когато ябълковите дървета няма да пло-додават или ще имат малко плодове, една трета от азотния тор се внася рано през пролетта, а останалата една трета се дава към средата на май с оглед да се осигури добър растеж на дърветата. През годината, когато ще има плодове, една трета от азотния тор се внася непосредствено след цъфтежа, а останалата една трета - след юнското опадване на завръзите.

Кои болести причиняват гниене на ябълковите плодове?

Гниене на ябълковите плодове причиняват следните болести: кафяво гниене, черно гниене, сиво гниене и горчиво гниене.
Кафяво гниене (фиг. 132). То започва с кафяво петно върху плода - преди беритбата или след беритбата, което се разраства бързо и обхваща целия плод. Наскоро след заразяването върху за гнилия плод се образуват сиви или жълтеникави купчини от спорите на гъбата, наредени разпръснато или в концентрични кръгове. Загнилите плодове падат преждевременно от дървото или изсъхват и остават върху него (мумифицират се).
Освен плодовете болестта заразява цветовете, листата, леторастите и клоните. Заразените цветове увяхват, без да дадат завръзи, а по клоните се образуват раковини.

 

Фиг. 132. :
7-загнил плод; 2-мумифициран плод

Черно гниене. То се различава от кафявото гниене по цвета на изгнилия плод и по това, че купчините от спори се намират под кожицата на плода. Черното гниене се развива по плодовете преди и след беритбата.
Меко гниене. То заразява плодовете обикновено след беритбата. Изгнилата част на плода е бледожълтеникава и много мека на пипане. Известно време след заразяването върху йзгнилия плод се развиват синкави купчини от спори.
Сиво гниене. Загнилият плод се покрива със сива плесен. Здравите плодове се заразяват много по-лесно, когато се допират до заразените, затова загнилите плодове трябва да се отстраняват веднага, когато бъдат забелязани.
Горчиво гниене. Среща се обикновено при сортове, които имат плодове с отворена чашка. Загниването започва от вътрешността на плода - около семенната камера - и се разпространява навън. Външно плодовете изглеждат напълно здрави, но при разрязване се вижда, че месото около семенната камера е изгнило и горчиво. Силно чувствителен на горчиво гниене е сортът Зимна златна пармена.
Борба. За борба срещу тези болести се препоръчват следните мероприятия: изрязване на заразените клонки; събиране и унищожаване на заразените плодове; пръскане преди цъфтежа с 1 % бордолезов разтвор, през време на цъфтежа с 0,6% тиозол 80, 0,1 % фундазол или с 0,25% пероцин 75 Б веднага след прецъфтяването и още 3-4 пъти през интервал от 10-12 дни със същите химични средства.

 

Кои болести причиняват петносване на ябълковите плодове?

Петносване на ябълковите плодове причиняват струпясването, брашнестата мана и джонатановите петна.
Струпясване. По плодовете и листата, заразени от струпясване, се образуват масленозелени до черни петна, които след известно време стават кафяви. Заразените плодове се напукват, изкривяват се и остават дребни, а листата пожълтяват и опадат. Причинителят на болестта зимува в опадалите листа. В опадалите листа се образуват спори, които причиняват първите заразявания на листата и плодовете напролет.
Струпясването се развива през пролетта и началото на лятото, докато има дъждове. След застаряване на листата и зазряване на плодовете опасността от болестта преминава.
Силно и много силно чувствителни на струпясване са Зимна златна пармена, Червена превъзходна, Златна превъзходна и др., а устойчиви на струпясване са Английска ренета, Джонатан, Прима, Присила и др.

Борба. Събиране и изгаряне на опадалите листа; прекопаване на почвата през есента; пръскане преди цъфтежа с 1% бордолезов разтвор или с 0,4% купроцин; пръскане през време на цъфтежа, веднага след цъфтежа и още 2-3 пъти през интервал от 10-12 дни с 0,25% пероцин 75 Б или с 0,6-0,8% тиозол 80, или 0,1% силит. Силитът е ефикасен и при пръскане 48 часа, след като е станало заразяването от струпясване.
Брашнеста мана. Тя причинява ръждиви повлекла по плодовете. Болестта заразява и листата, леторастите, пъпките и цветовете, които изглеждат като посипани с брашно.
Причинителят на болестта зимува обикновено във връхните пъпки и леторастите.
Силно чувствителни на болестта са Джонатан, Бернска розова, Златна превъзходна, а устойчиви - Червена превъзходна, Мелроуз, Старк и др.
Борба. Борбата с брашнестата мана по ябълката се води чрез засаждане на устойчиви сортове и чрез изрязване на заразените леторасти и пръскане с химични средства. Почистването на заразените леторасти се извършва на два пъти - при набъбване на пъпките и в началото на цъфтежа. За пръскане се употребяват 0,05% морестан, 0,6-0,8% тиозол 80, 0,1% каратан, 0,1% фундазол (бенлейт), 0,04% рубиган и др. Първото пръскане се извършва, когато пъпките са във фаза "миши уши", а следващите през 7-8 дни до привършване на вторичния растеж през август.
Джонатанови петна. Тази болест се среща най-често по плодовете на сорта Джонатан, вткъдето е получила и името си. Петната, причинени от болестта, са кафяви и засягат само кожицата на плодовете. Те се появяват преди беритбата на плодовете и по време на съхраняването им.
Борба. За борба с болестта се препоръчват 1-2 пръскания с 0,2% калциев нитрат преди беритбата.

 

Коя болест по ябълката заразява и хвойната?

Ръжда по ябълката. Тя се развива само в райони, в които се среща хвойната, защото част от развитието си прекарва върху нея. По листата ръждата причинява кафявожълти петна - откъм лицевата им страна - и торбичковидни образувания - откъм тръбната им страна. През лятото спорите, образувани върху листата на ябълката, се разнасят от вятъра и заразяват хвойната, където заразата презимува. На следващата година спорите от хвойната по обратен път заразяват листата на ябълката. Изкореняването на хвойната допринася за намаляване на заразяванията от ръжда на ябълката. Но това не е достатъчно. Много по-добри резултати се получават чрез пръскане с химични средства. Пръсканията срещу струпясването по ябълката са достатъчни и за предпазването й от ръжда.

Кои вирусни и микоплазмени болести са най-опасни за ябълката?

По ябълката са констатирани метловидна вироза, набраздени клони, бяла мозайка, каучукови клони, дребнолистие и др. От тях най-опасни са метловидната вироза, каучуковите и набраздените клони.
Метловидна вироза. Тя причинява израстване на голям брой предивременни леторасти с къси междувъзлия и дребни листа, вследствие на което леторастите изглеждат като метла. Прилистниците на заразените леторасти са удължени, а плодовете на болните дървета са дребни.


Каучукови клони (гумена дървесина). Клоните на заразените дървета нямат твърдостта на здравата дървесина и при огъване не се чупят. Дърветата, заразени от гумена дървесина, имат слаб растеж и изкривени надолу клони. У нас болестта е внесена преди десетина години с дръвчета от сорта Златна превъзходна и някои клонови подложки. Констатирана е по същия сорт в Радомирско, Кюстендилско и другаде.
Набраздени клони. Тази болест причинява хлътвания във вид на по-къси и по-дълги бразди по клоните на дърветата, което затруднява сокодвиженнето в тях. По-късно кората по браздите се напуква.

 

Кои насекоми причиняват червясване на ябъловите плодове?

Червясването на плодовете на ябълката се причинява от ларвите на ябълковата плодова оса и от гъсениците на ябълковия плодов червей. Ябълковата плодова оса
(фиг. 133) причинява червясване на завръзите, а плодовият червей (фиг. 134) -на наедрелите вече плодове.

 

Фиг. 133. Ябълкова плодова оса:
1-оса; 2- ларва в зелен плод; 3- входен отвор на ларвата в плода; 4-изходен отвор на ларвата; 5-мини под повърхността на плода

 

Фиг. 134. Ябълков плодов червей:
1--пеперуда; 2-гъсеница в плод; 3-гъсеница, която напуска плода

 

Ябълкова плодова оса. Тя лети през време на цъфтежа на ябълката и снася яйцата си в основата на цветовете. Излюпените лъжегъсеници изгризват ходове в кожицата на плода, след което навлизат в него и изгризват семената му. Както ларвите на осата, така и червясалите от нея плодове миришат на дървеница. Повредените от осата плодове опадат заедно с плодовете от юнското опадане. Осата има едно поколение годишно. Изхранилите се гъсеници напускат плодовете и се заравят в почвата, където зимуват в землести камерки.
Борба. За борба с ябълковата плодова оса се препоръчва дълбоко прекопаване на почвата наесен и пръскане с 0,2% фекама трибуфон или 0,2% тиодан емулсия веднага след прецъфтяването на ябълковите дървета.
Ябълков плодов червей. Той има две поколения годишно. Възрастното насекомо е пеперуда. Зимува като гъсеница в пашкул под напуканата кора на дърветата. От презимувалите гъсенички се излюпват пеперудите на първото поколение, които снасят яйцата си върху зелените плодове и листата. Излюпените гъсенички се вгризват в плодовете и изгризват семената им. Ако семената на един плод се окажат недостатъчни за пълното им изхранване, те преминават на втори плод, а понякога и на трети. Към средата на лятото гъсеничните напускат плодовете и се скриват под напуканата кора на дърветата, където какавидират. От тези кдоавиди излизат пеперудите на второто поколение, което е много по-миогобройно. Гъсениците от второто поколение са много повече от гъсениците на първото поколение, поради което повреждат много повече плодове. Те остават да зимуват. Обикновено червивите плодове опадат.
Борба. За борба срещу ябълковия плодов червей се прилагат следните мероприятия: събиране на опадалите черзиви плодове, преди да са напуснати от гъсеничните; поставяне на отровни ловни пояси па всяко дърво към средата на юни; пръскане с 0,15% агрип 1050 или 0,15% диптерекс, или 0,1% гардона - два пъти срещу гъсениците на първото поколение и два пъти срещу гъсениците на второто по. коление.
Първото пръскане се извършва, когато плодовете са като орех, второто -10- 12 дни по-късно, третото - към 20 юли, четвъртото - 10 - 12 дни след третото. Най-добре е пръсканията да се извършват в моменти, определени от службата за прогноза и сигнализация.

Какви вреди причинява ябълковият цветопробивач и как се води борбата с него?

Ябълковият цветопробивач (фиг. 135) е твърдокрило бръмбарче, което зимува като възрастно под напуканата кора на дърветата и рядко под опадалите листа. Щом се затопли времето, презимувалите бръмбари напускат зимните си скривалища и започват да се хранят с пъпките на ябълката, а след известно време снасят по едно яйце в тях.
Излюпените ларви изгризват тичинките и близалцата на цветните бутони. Венчелистчетата на тези цветове изсъхват. Ларвите какавидират в изсъхналите цветни бутони, а излюпените от тях хо боти ици се хранят с листата на ябълката след което се скриват, за да зимуват.
Борба. Борбата срещу ябълковия цветопробивач трябва да се проведе, преди да е започнало яйцеснасянето на бръмбарите. За целта е достатъчно едно пръскане с 0,15% агрия 1050 или 0,2% тиодан емулсия, когато бъде констатирано раздвижване на хоботииците напролет. Това се наблюдава обикновено в края на март и началото на април.

Кои листогризещи насекоми са най-вредни за ябълката?

Листата на ябълковите дървета служат за храна на различните гъсеници. Засега най-голяма вред t причиняват гъсениците на ябълковия молец, бялата овощна пеперуда, златозадкап с, пръстенотворката, гъбстворката, листозавивачкатб,педо-мерките и др.
Ябълков молец (фиг. 136). Той представлява малка бяла пеперуда с черни точици на предните си крака. Има едно поколение годишно и зимува като гъсеничка под щитче. През пролетта гъсеничките напускат щитчето и се вгризват във вътешността на младите листа. Към края на цъфтежа гъсеничките напускат минираните листа и си правят общо гнездо от листа, оплетени с паяжина. Гъсеничките какавидират в пашкулчета вътре в паяжинното гнездо. Пеперудите снасят яйцата си на купчини и ги покриват с материя, която се втвърдява на въздуха и се образува щитче.
Борба. Борбата срещу ябълковия молец е резултатна, ако започне в момент, когато гъсеничките напускат зимните щитчета и преди да са се вгризали в младите листенца.

 

Фиг. 135. Ябълков цветопробивач:
1_възрастно насекомо; 2-ларва; 3-какавида; 4-повредени цветове

 

Фиг. 136. Ябълков молец:
1-пеперуда с разперени крила; 2- пеперуда с прибрани крила; 3 -  гъсеница; 4-гьсенично гнездо

 Този момент е обикновено преди цъфтежа. За целта се пръска с 0,15% агрия 1050 или 0,15% диптерекс.
Бяла овощна пеперуда, гъботворка, златозадка и пръстенотворка. Гъсениците на тези пеперуди се хранят с листата на ябълката и другите овощни и горски видове. Те са особено опасни за овощни градини, които се намират в близост до горски насаждения.
Бялата овощна пеперуда (фиг. 137) има бели крила с черни жилки. Гъсеницата има 3 черни и 2 оранжевожълти надлъжни ивици. Зимува като гъсеничка в завити на руло изсъхнали листа, закрепени за клоните с конец от паяжина.
Характерно за пеперудите на гъботворката (фиг. 138) е, че между мъжките и женските индивиди има голяма разлика. Гъботворката зимува като яйца, снесени на купчини по стъблата и клоните и покрити с много космици.
Златозадката (фиг. 139) има коприненобели крила. На последното си коремно членче женската пеперуда има голям кичур от златисти космици. Златозадката зимува като гъсенични в много сбито гъсенично гнездо.
Пръстенотворката (фиг. 140) има канеленожълти крила, а гъсеницата й-по една гълъбова лента отстрани на тялото си. Тя зимува като гъсенични в яйчните черупки, наредени като пръстенчета по тънките клончета на дърветата.


Борба. Събиране и изгаряне на зимните гнезда, купчините яйца и пръстенчетата; пръскане с 0,15% агрия 1050, 0,1% дипел или 0,5% ентобактерин.
Листозавивачки (фиг. 141). Има много видове листозавивачки, но най-вредни са розената, кафязопетнистата, глоговата, червената, сивата и ягодоплодката. Характерно за всички листозавивачки е, че гъсениците им са много подвижни и при раздразнение правят змиевидни движения, като се спускат по нишки към земята. Гъсеничните на всички се хранят с пъпките и листата, които завиват по различел начин (напречно, надлъжно и пр.), откъдето са получили и името си. Гъсениците на някои от тях нагризват и плодовете.
Някои от листозавивачките зимуват като яйца, а други като гъсенични. Борба. Борбата срещу листозавивачките може да се води както чрез зимно, така и чрез летни пръскания. За зимно пръскане се употребява 1-1,5% динозол 50; а за летни пръскания-0,1% дипел или 0,15% агрия 1050 при набъбване на пъпките и 10-15 дни по-късно.
Педомерки (фиг. 142).В нашите насаждения са разпространени две педомерки-голяма и малка зимна педомерка. Женските пеперуди нямат крила, поради което пълзят по клоните и стъблата.
Педомерките имат едно поколение годишно и зимуват като яйца, разположени единично по клоните на дърветата. Гъсениците имат два чифта крака, поради което се движат педообразно.

 

Фиг. 137. Бяла овощна пеперуда:
1-пеперуда; 2-гъсеница; 3- какавида; 4-зимно гъсенично гнездо

 

Фиг. 138. Гъботворка:
1-пеперуда; 2- яйчна купчина; 3- гъсеница

 

Фиг. 139. Златозадка:
1-мъжка пеперуда; 2-женска пеперуда; 5- повредени листа; 4-зимно гъсенично гнездо

 

Фиг. 140. Пръстенотвoрка:
1-пеперуда; 2- гъсеница; 3 - гъсенично гнездо; 4-яйчно пръстенче

 

Фиг. 141. Листозавивачки:
1-пеперуда на зелена листозавивачка; 2-пеперуда на червена листозавивачка; 3-гъсеница на червена листоавнвачка; 4- повредени пъпки; 5- повредени листа

 

Фиг. 142. Малка зимна педомерка:
1-мъжка пеперуда; 2- женска пеперуда; 3-яйца върху плодна клонка; 4-гъсеници и повредени листа

 

Борба. За унищожаване на женските пеперуди през септември - октомври се поставят лепливи пояси по стъблата, а през пролетта, щом се забележат първите гъсеници, се пръска с 0,15% диптерекс или 0,20% тиодан емулсия.

Каква е вредата от короядите и как се води борбата с тях?

Обикновено короядите (фиг. 143) нападат отслабнали и засъхнали дървета и клони, като правят ходове в кората и в дървесината им. Вследствие на тези повреди дърветата отслабват още повече и накрая изсъхват. Но короядите нападат и напълно здрави дървета.
Короядите са дребни бръмбарчета с две поколения годишно. По-голяма част от живота си прекарват скрити в ходове по кората и дървесината. Те излизат от ходовете си само през време на копулацията. Бръмбарите от първото поколение летят през май и юни, а от второто - през август и септември.

Борба. Борбата срещу короядите се води, като срещу всяко поколение се извършват по две пръскания-в началото на летежа им и през време на масовия летеж. За пръскане се употребява 0,1 % севин 85 или 0,15% агрия 1050.

Какви начини и средства за борба се прилагат срещу мъхнатия и миризливия бръмбар?

Мъхнатият и миризливият бръмбар са най-опасните неприятели на цветовете на ябълката и особено на рано цъфтящите сортове, защото се хранят с тичинките им. Те имат едно поколение годишно и зимуват като възрастни в почвата. Напускат почвата напролет, когато започне да цъфти глухарчето, след което се прехвърлят върху цъфтящите ябълкови дървета и други овощни видове.
Борба. Цветовете на младите дръвчета може да се запазят чрез ръчно събиране на бръмбарите, а на старите дървета-чрез пръскане с 0,5% мелипакс, който не е отровен за пчелите.

Кои смучещи насекоми нападат ябълката?

Ябълката се напада от следните смучещи насекоми:

 

Фиг. 143. Корояди:
1 - възрастно мъжко насекомо; 2 - възрастно женско насекомо; 3 и 4- повреди от корояди

 

Фиг. 144. Листни въшки по ябълката:
1--крилата форма; 2-безкрила форма; 3- повредени листа; 4-повредени плодове

 

Листни въшки (фиг. 144). Те са дребни насекоми с много нежно тяло я с различен цвят. Има черни, зелени и други листни въшки.
Листните въшки смучат сок от листата, леторастите и плодовете на овощните расте ия. Нападнатите листа се завиват, леторастите спират развитието си, а по плодовете се образуват червени точици. По-голяма вреда причиняват на младите растения, зашото смучат сок  само от млади листа и млади леторасти, които са много повече при младите растения.
Листните въшки са най-честите преносители на вирусните болести.
Обикновено листните въшки са безкрили, но някои от тях имат и крилати форми, което им дава възможност да сменят гостоприемниците си. Затова някои листни въшки прекарват част от своя живот през лятото върху тревисти и други растения (междинни гостоприемници), след което към края на лятото се връщат отново върху овощните дървета, вьрху които снасят зимните си яйца.
Листните въшки зимуват като яйца.
Еорба. За борба с листните въшки се прилага зимно пръскане с 1,5% динозол 50 и летни пръскания с 0,05% интратион или с 0,06% Би-58.
Щитоносни въшки. Те смучат сокове от леторастите, клонките, листата и плодовете на овощните растения, както и листните въшки. Отличават се от тях по това, че обикновено тялото им е покрито с плоско или издуто щитче. У нас са разпространени сливовата щитоносна въшка (фиг. 145,1), запетаевидната (фиг. 145,2), жълтата стридоподобна, червената стридоподобна, калифорнийската (фиг. 145, 3;) и други щитоносни въшки. Едни от тях зимуват като ларви, други като яйца, а трети като оплодени женски; едни от тях раждат, а други снасят яйца, от които се излюпват въшките.
Борба. Борбата срещу щитоносните въшки се извежда главно през зимата чрез пръскане с 1,5% динозол 50 или 3% ЕМ80. За пръскане през лятото се употребяват 0,06% Би-58 или 0,06% интратион и други препарати.
Листни бълхи. Те смучат сокове от набъбналите пъпки и младите листа, където снасят и яйцата си. Имат по няколко поколения през лятото. Някои от тях са преносители на вирусни болести по овощните растения.
Борба. Борбата срещу листните бълхи се води по същия начин и със същите средства, както срещу листните въшки и 0,05% децис.

 

С какви химични средства може да се води борба с акарите?

Към вредните акари по овощните дървета се отнасят червеният (фиг. 146), кафявият, паяжинообразуващият, глоговият и др.

 

Фиг. 145. Щитоносни въшки: 1- сливова; 2- запетаевидна; 3-калифорнийска

 

Фиг. 146. Червен овощен акар:
1-зимни яйца върху плодна клонка; 2- зимни яйца (увеличени) - цели и напречно прерязани; 3-възрастен мъжки акар; 4-възрастен женски акар


Акарите смучат сок от листата на овощните растения, вследствие на което листата избледняват и при силно нападение опадат. Плодовете на такива дървета са дребни и безвкусни.
Борбата срещу акарите се провежда чрез зимно и летни пръскания. За зимно пръскане срещу червения овощен акар се употребява 3% ЕМ80, а за летни пръскания- 0,2% анимерт V-101 при излюпване на 60-80% от ларвите напролет и 0,1 % омит, щом бъдат намерени повече от две подвижни стадии средно на лист през лятото. Срещу кафявия и другите акари за зимно пръскане може да се използува и 1,5% динозол 50, а за летни пръскания - освен милбол още 0,15% пликтран.
Червеният овощен акар е устойчив спрямо динозола, интратиона и екатина, поради което винаги трябва да се проверява кой от акарите преобладава в овощната градина.

Кои насекоми се наричат миниращи и кои от тях са вредни за ябълката у нас?

Насекомите, чиито ларви се вгризват между двата епидермиса на листата, се наричат миниращи. От миниращите насекоми засега най-опасни са миниращите молци (фиг. 147), а от тях най-опасни са кръгло миниращият и змиевидноминиращият молец. Гъсеничните на ябълковия молец след излюпването си се развиват известно време също като миниращи в младите листа на ябълката.



Кръгломиниращият молец е пеперуда, гъсеничките на която причиняват кръгли мини по листата на овощните дървета. У нас той има 3 пълни и четвърто частично поколение. Тъй като гъсеничката на кръгломиниращия молец води скрит живот и има 3-4 поколения, борбата с него е много трудна. Кръгломиниращият молец зимува като гъсеничка в много здрав пашкул в пукнатините на кората и на други места по дърветата. Най-добри резултати се постигат чрез пръскане с 0,2% агрия 1060, 0,15% диптерекс и др. Необходими са най-малко 3-4 пръскания-срещу всяко поколение по едно, - като всяко пръскане се извършва в момент, когато започне излюпването на гъсеничките.

Може ли да се води ефикасно борба срещу кръвната въшка по ябълката?

Вредата от кръвната въшка по ябълката (фиг. 148) се изразява в изсмукване на сокове, в образуване па тумори и раковинипо клонките и корените на ябълката, които са пречка за правилното развитие на дърветата.

Кръвната въшка има нежно тяло, което при смачкване пуска червена течност. Тялото й е покрито с гъст пух и е защитено от неблагоприятни условия, в това число и от действието на химични средства. Освен това част от живота си въшката прекарва върху корените в почвата, където е неуязвима при пръскането.
Кръвната въшка се размножава много бързо. Годишно тя има 12-14 поколения.
За зимно пръскане срещу кръвната въшка се употребяват 1,5% динозол 50 или 0,5% геол, а за летни пръскания-0,25% агрия 1С60 или 0,06% интратион, или 0,15% агрия 1050 и други тиофосфорни препарати. За да може струята от разтвор да раздуха покривката от пух и да намокри тялото на въшките, необходимо е разпръсквачите да се държат близо до нападнатите клони.

 

Фиг. 147. Миниращи молци

 

Фиг. 148. Кръвна въшка:
1-крилата въшка; 2- безкрила въшка; 3- нападната клонка; 4-въшка, покрита с пух; 5-повреди от кръвна въшка

 

Опасни ли са за ябълката корестата завивачка и ябълковата стъкленка?

Освен короядите в ликовата и дървесинната тъкан на ябълковото дърво се развиват и гъсениците на корестата завивачка и ябълковата стъкленка. Вследствие на повредите от тях кората на дърветата хлътва, напуква се и се олющва.
За борба срещу корестата завивачка и ябълковата стъкленка се препоръчват следните мероприятия: остъргване на старата кора на стволовете и дебелите клони и пръскане с 2-3% НСН минерално-маслена емулсия, когато започне сокодвижението, като се внимава да не бъдат засегнати листата.

 

Кои гъсеници изгризват ходове в стъблата и клоните на ябълковите дървета?

В стъблата на младите ябълкови дървета се развиват обикновено гъсениците на миризливия дървесинояд, а в клоните - гъсениците на дървесницата.

 

Фиг. 149. Дървесница:
1-пеперуда; .2-гъсеница; 3- повредена клонка с гъсеница

Повредите от гъсениците на двете пеперуди се откриват лесно по купчините дървесни стърготини и червеникави извержения, които падат от отворите на ходовете им.
Миризлив дървесинояд. Това е голяма пеперуда, която лети обикновено през юни и юли. Тя снася яйцата си на купчини и ги покрива с вещество, което се втвърдява на въздуха. Излюпените гъсенични отначало живеят в общи ходове в стъблото, а после всяка от тях си прави отделен ход. Гъсениците се изхранват в продължение на две години и какавидират чак през пролетта на третата година.
Дървесница (фиг. 149). Тя поврежда само клоните с диаметър до 3-4 cm. Има двегодишно развитие. Снася яйцата си поединично.
Борба. Борбата с дървесиноядите е трудна, защото гъсениците им водят скрит живот. Гъсениците може да бъдат унищожени механически с помощта на изкривен на върха тел или да бъдат отровени с 0,1% вапона. За целта в хода на гъсеницата се поставя памуче, напоено с 0,1% вапона, след което отворът се запушва с глина или цимент.
Когато стъблата се поддържат гладки и намазани с варно мляко, пеперудите отбягват да снасят яйца върху тях.

Какви мероприятия са необходими за опазване на ябълковите дървета от болести и неприятели?

Изборът на място за ябълкова градина има голямо значение и от растителнозащитна гледна точка, защото редица болести и неприятели се намират в почвата.

Такива са бактерийннят рак, майските, априлските и юнските бръмбари. Затова, прели да започне засаждането, е необходимо да се установи дали в почвата няма зараза от тези болести и неприятели.
Използуването на здрав посадъчен материал е не по-малко важно условие за развитието и плододаването на ябълковата градина. За засаждане трябва да се използуват само здрави дръвчета. Заразените от бактериен рак, вирусни и микоплазмени болести или нападнати от дървесница, корояди и други неприятели Дръвчета се бракуват. Независимо от това за предпазване от бактериен рак преди засаждането корените на ябълковите дръвчета трябва да се потопят в каша от глина и 1% меден хидрокарбонат или 1% меден оксихлорид 15.
През есента и преди падане на снеговете стволовете на младите дръвчета трябва да се обвият с хартия, парцали, слама или други материали. По този начин те се запазват от повреди от зимните студове и зайците. Необвитите дръвчета може да бъдат запазени от студ и чрез белосване с 20% варно мляко. По същото време е необходимо да се съберат и изгорят всички опадали листа и плодове, защото, както е известно, в тях зимуват хоботниците, някои листоминиращи молци, причинителите на струпясването, кафявото гниене, черното гниене и др.
Гъсениците на корестата завивачка, стъкленката, ябълковия плодов червей и други неприятели може да бъдат унищожени чрез остъргване и изгаряне на старата кора.
През есента трябва да се изкоренят всички изсъхнали и засъхнали дървета и всички болни от вирусни и микоплазмени болести дървета, маркирани през лятото да се изрежат и изгорят сухите и заразените клонки от брашнеста мана, кафяво гниене и др.; да се съберат гъсеничните гнезда, яйчните купчини, мумифицираните плодове и пр. и да се унищожат.
За да се унищожат зимуващите в почвата неприятели на ябълката (листоминиращи молци, ябълкова плодова оса, някои хоботници и др.), както и заразата от някои болести в несъбраните листа, извършва се дълбоко прекопавана на почвата под дърветата.
Освен тези мероприятия за пълно опазване на листата, плодовете и дърветата от болести и неприятели са необходими и следните:
Наторяване на дърветата с признаци на хлороза с 0,2-0,3 kg феризан на дърво (феризанът съдържа железни съединения в лесно разтворима форма).
Зимно пръскане. То се извършва с 1,5% динозол 50,3% ЕМ80или 1,5% агризол. Чрез зимното пръскане се унищожават зимуващите по дърветата яйца на листни и щитоносни въшки, ябълков молец, листозавнвачки и до известна степен гъсеничките на кръгломиниращия молец.

Пръскане при набъбване на пъпките. То се извършва с 0,15% агрия 1050 и е насочено срещу ябълковия цветопробивач, хоботниците, листозазавивачките, листогризещите гъсеници и др. Когато дърветата са нападнати от корсета завивачка или стъкленка или от двете едновременно, се извършва напръскване на стволовете с 3% НСН минерално маслена емулсия (вж. № 390).
Първо лятно пръскане. Извършва се от набъбване на пъпките до разтваряне на цветните бутони с 1%-ов бордолезов разтвор, 0,4% купроцин, 0,25% пероцин 75Б, 0,1% каратан или 0,15% агрия 1050 срещу струпясването, брашнестата мана, ранното кафяво гниене, хоботниците, листозавивачките, ябълковия молец и др.
Изрязване на заразените от брашнеста мана клончета поради разпукване на цветните бутони.
Второ лятно пръскане. Извършва се с 0,25% пероцин 75Б, 0,1% фундазол, 0,04% рубиган или 0,12% пликтран през време на цъфтежа срещу струпясването, брашнестата мана, акарите и др.

Трето лятно пръскане. Извършва се с 0,1% метил топсин, 0,15% агрия 1050, 0,3% тиодан или 0,05% пиримор веднага след прецъфтяването срещу същите болести и неприятели, както и срещу ябълковата плодова оса, ябълковия молец и др.
Четвърто лятно пръскане. Извършва се 10-14 дни след третото лятно пръскане с 0,25% пероцин 75Б, 0,1% каратан, 0,2% агрия 1060 или 0,1% омит срещу същите болести и неприятели, овощните акари и ябълковия плодов червен.
Пето лятно пръскане. Извършва се 10-14 дни след четвъртото лятно пръскане със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели.
Поставяне на ловни пояси. Ловните пояси трябва да се поставят най-късно до средата на юни с оглед да се уловят първите гъсеници от първото поколение на ябълковия плодов червей.
Събиране на опадалите плодове. Чрез събиране на опадалите плодове, което трябва да се извършва през 8-10 дни в продължение на цялото лято, може да се унищожи голяма част от ябълковия плодов червей и ябълковата плодова оса.
Шесто лятно пръскане. Извършва се с 0,8% тиозол 80, 0,2% агрия 1060 или 0,2% милбол към средата на юли и е насочено срешу брашнестата мана, гъсениците от второто поколение на ябълковия плодов червей и акарите.
Седмо лятно пръскане. Извършва се 10-12 дни след шестото лятно пръскане със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели.
Пръсканията с тиозол 80 или рубиган срещу брашнестата мана продължават през 8-10 дни до приключване на вторичния растежна леторастите на дърветата.
За борба срещу миниращите молци се извършват поне три пръскания-по едно срещу всяко поколение в началото на излюпването на гъсениците. За целта се използват
0,3% тиодан, 0,2% агрия 1060, 0,05% децис и др. Обикновено пръсканията срещу листоминиращите молци се комбинират с пръсканията срещу другите болести и неприятели, но понякога се налага да се извършат всички или някои от тях самостоятелно.

 

Има ли значение моментът на беритбата на ябълковите плодове?

От момента на беритбата и от качеството й зависят до известна степен качеството на плодовете и намаляването до минимум на загубите през време на съхраняването им. Лошото качество на плодовете, предлагани на нашия пазар, се дължи на лошата беритба, сортирането и съхраняването им.

Какви степени на зрелост се различават при ябълковите плодове?

Ябълковите плодове имат три степени на зрелост: беритбена (технологична, или дървесна), консумативна (лагерна, или потребителска) и ботаническа.
Беритбената зрелост на плодовете настъпва със завършване процесите на растеж. Не всички плодове са годни за консумация по това време. Беритбената зрелост се обуславя от сортовата особеност, почвено-климатичните условия и агротехниката, при която са отглеждани растенията.



При консумативната зрелост плодовете придобиват характерните за сорта вкусови качества, аромат и оцветяване и са годни за консумация.
Ботаническата зрелост няма практическо значение.

 

Кога трябва да се извърши беритбата на ранозреещите ябълкови сортове?

При ранозреещите ябълкови сортове беритбената зрелост съвпада с консумативната. Тогава те имат характерните за сорта вкусови качества и оцветяване, а плодната им дръжка се откъсва лесно от клончетата. Плодовете, предназначена, за консумация на място, се берат при настъпване на консумативната зрелост, но ако се транспортират на по-далечни разстояния, беритбата се извършва 5-6 дни по-рано.

 

Кога трябва да се извърши беритбата на късните ябълкови сортове?

При настъпване на беритбената зрелост на късните сортове плодовата дръжка лесно се откъсва от клонката, семената започват да стават кафяви, плътността на плодовото месо намалява, а цветът на кожицата на узрелите плодове се променя от тревистозелен в зеленожълт или жълт.

Каква е техниката на беритбата на ябълковите плодове?

Техниката на беритбата на ябълковите плодове се състои в следното: плодът се обхваща с цялата ръка, а палецът се държи върху мястото, където е прикрепена плодовата дръжка за клонката (фиг. 150). Така хванат, плодът се повдига леко и едновременно се завърта до окончателното му откъсване. Плодовете се берат с дръжки и без клонки, понеже по клонките са заложени плодни пъпки за следващата година (фиг. 151). Плодовете при беритбата леко се поставят в кошницата, а не се подхвърлят. Добре е беритбата на ябълковите плодове да се извърши двукратно, като първо се обират по-едрите и добре оцветените плодове, а след 5-6 дни се обират останалите плодове.

 

Фиг. 150. Правилно откъсване на ябълков плод

 

Фиг. 151. Откъснати ябълкови плодове:
1-правилно; 2-неправилно

Как се извършват сортирането, опаковането и съхраняването на ябълковите плодове?

Ябълковите плодове в зависимост от едрината, формата и оцветяването им се сортират в 4 качества: екстра, първо, второ и трето.
Опаковането на плодовете, предназначени за вътрешния пазар, става в двойки и тройки касетки, а за външния - според изискванията на страната-купувач.
Отвътре касетките се обвиват с велпапе или с амбалажна хартия, след което плодовете се нареждат плътно с дръжките в едта посока. Плодовете от всеки погореи ред лежат между два долни.
Съхраняването на плодовете става в плодохранилища или в обикновени мазета, подредени в щайги или стелажи (рафтове).

Плодовете от силно растящите или от слабо растящите ябълкови дървета се съхраняват по-добре?

Чрез опити със съхраняване на ябълкови плодове е доказано, че плодовете на ябълковите дървета, присадени върху слабо растяща подложка, се съхраняват по-малко време в сравнение с плодовете от дървета, присадени върху силно растяща подложка.

Каква е продължителността на съхраняване на плодовете от летни и зимни ябълкови сортове?

Отделните ябълкови сортове се характеризират с различна продължителност на съхраняване. Летните сортове не може да се съхраняват повече от 15-20 дни, дори поставени и при оптимални условия, докато плодовете на някои зимни сортове при оптимални условия може да се съхраняват до късно през пролетта.

 

Какви други фактори влияят върху съхраняемата способност на ябълковите плодове?

При недостатъчно валежни нередовни поливки през лятото плодовете от ябълкови дървета, отглеждани на леки почви, се развиват неравномерно и по тях се появяват горчиви петна. Плодове от сортовете Ландсбергска ренета и Златна пармена отглеждани в планински райол, се съхраняват до февруари, докато плодовете от същите сортове, отглеждани в полски район, се съхраняват най-късно до декември. Плодовете от дървета, торени обилно с азот и фосфор, имат по-малка съхраняема способ :ост, тъй като са по-чувствителни към заболявания, докато плодовете от дървета, торени с калий, имат по-голяма съхраняема способност. По-добра е съхраняемата способност на ябълковите плодове, получени от дървета, встъпили в пълно плододаване.