В кои райони може да се отглежда черешата?
Черешовите насаждения в нашата страна са концентрирани по поречията на непресъхващите реки - Струма, Драговищица, Въча, Камчия, Огоста, Марица и Дуиав и покрай Черно море. Най-много черешови насаждения има в Кюстендилския район. В много влажни райони и особено когато има много валежи през време на зреенето на плодовете, черешовите дървета се нападат масово от кафяво гниене. Такива райони трябва да се избягват за отглеждане на черешови дървета, трябва да се избягват също районите с недостатъчен въздушен дренаж. Подходящи за отглеждане на черешата са и планинските райони с надморска височина около 1000 m
Как се размножават черешовите сортове?
Черешовите сортове се размножават по вегетативен начин, чрез присаждане на пъпка и на калем. Присаждането на пъпка на едногодишни подложки дава по-висок процент на прихващане в сравнение с присаждането на калем. Най-ефективни начини на присаждане са присаждане на калем, на страничен зарез и под кора (вж. № 21 и 23).
Кои подложки се използуват за размножаване на черешовите сортове?
Дива череша. Тя е най-широко използуваната подложка за размножаване на черешовите сортове. Подходяща е за дълбоки, водопропускливи и без излишък на вар почви.
Махалебка. Като подложка махалебката се препоръчва за сухи и по-богати с вар почви. Тя не понася преовлажняване. Процентът на прихващане при нея е поголям в сравнение с дивата череша. Дърветата, присадени върху махалебкови поджки, имат по-умерен растеж.
Вишня. Като подложка за черешата се използува в по-ограничени размери. Тя е студоустойчива сухоустойчива.
У нас напоследък, макар и в по-ограничени размери, започнаха да се използуват и клонови подложки (F12/1 Мазарт и SL-64).
F12/1 Мазарт. Получена е от дива череша. Растенията в маточника са буйни, дебели, дават малък брой издънки, които са отрънени. Присадените сортове върху F12/1 Мазарт имат силен изравнен растеж и много добре развита коренова система. Устойчива е на смолотечение.
SL-64. Получена е от махалебка. Може да се размножава чрез зелени резници (вж. № 36). Присадените върху нея черешови сортове имат умерено силен растеж и започват да плододават рано и редовно. Тези подложки се препоръчват за по-сухи и сравнително богати на вар почви.
Колт. Слабо растяща клонова подложка, която напоследък се използува за размножаване на черешовите сортове. С тях тя има добра съвместимост. Проявява устойчивост на болестта бактериен рак.
Владимировска вишня. Широко разпространен местен сорт в бившия СССР. Използува се като слабо растяща подложка. Проявява добра съвместимост с черешовите и вишневите сортове, на които придава ранно встъпване в плододаване, добра родовитост и едрина.
Кои почви са най-подходящи за отглеждане на черешата?
Черешата може да се отглежда върху повечето почвени типове, разпространени в нашата страна. Най-подходящи за нея са леките и проветриви почви. Черноземните почви и черноземите-смолници са неподходящи за отглеждане на черешовите дървета, когато варовитият пласт се намира на малка дълбочина (60-70 cm). За отглеждане на черешата варовитият пласт трябва да бъде под 1,5-2,0 m от повърхността на почвата. Много тежките глинести почви и особено когато са с непропусклива подпочва, са абсолютно неподходящи за черешата. На такива почви черешовите дървета на подложка махалебка загиват много бързо. Много варовитите почви не са подходящи за черешата, особено когато дръвчетата са върху подложка дива череша. Влажните почви също трябва да се избягват.
Кои черешови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Бинг (фиг. 192). Плодовете са много едри, тъмночервени, с многобройни дребни подкожни точици. Плодовото месо е тъмночервено, с по-светли жилки, малко сочно, хрупкаво, плътно, сладко и с много добри вкусови качества. Плодовият сок е тъмночервен. Плодовете узряват през втората половина на юни. Издържат на транспортиране. Използуват се за консумация в прясно състояние и особено са ценни за компоти, сладка и сок. Дърветата имат силен растеж, плододават редовно и изобилно. Цъфтежът им е средно ран. Опрашители за него са Бигаро Моро и Хеделфингенска.
Бигаро Бюрла. Плодовете са едри - 7 g,-тъмночервени и сърцевидни. Плодовото месо е доста плътно, сочно, сладко-кисело, жълтеникаво и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на юни. Издържат на транспортиране. При дъждове по време на зреенето се напукват (умерено). Сортът е средно ранно цъфтящ. Подходящ опрашител за него е сортът Хеделфингенска.
Бигаро Моро (фиг. 193). Плодовете са средно едри, тъмночервени до черни. Плодовото месо е тъмночервено, със светли жилки, средно сочно, слабо кисело, полухрупкаво и плътно. Плодовият сок е червен. Плодовете узряват през втората седмица от зреенето на черешите - към края на май и началото на юни. Вкусовите им качества са много добри, устойчивостта на напукване е добра. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са умерено растящи, встъпват рано в плододаване и плододават добре. Сортът има нужда от чуждо оплождане. Цъфтежът е средно ран.
Вай (фиг. 194). Плодовете са едри до много едри, кълбовидни, тъмночервени и лъскави. Плодовото месо е плътно, червено, сладко, сочно, хрупкаво, със слаба киселина. Плодовият сок е светлорозов. Плодовете узряват в края на юни и началото на юли. Напукват се средно. Понасят добре транспортиране. Използуват се предимно за консумация в прясно състояние. Дърветата са средни по сила на растеж, имат добра студоустойчивост и много добра родовитост. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър опрашител.
Виктория. Италиански сорт. Плодовете са едри, широко сърцевидни, с тъмночервена кожица. Плодовото месо е плътно, сочно, тъмнорозово, сладко и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват през средата на юни. Подходящи са за механизирана беритба. Дърветата са умерено растящи.
Гермерсдорфска. Плодовете са сърцевидни, едри до много едри, кафявочерни и лъскави. Плодовото месо е светлочервено, със светли жилки, сочно, приятно кисело. Плодовете узряват в края на юни. Напукват се умерено. Понасят транспортиране. Дърветата са силно растящи. Започват да плододават на 4-тата - 5-тата година. Цъфтежът е късен. Родовитостта е много добра. Пъпките са чувствителни на повратни студове. Сортът е добър опрашител. Опложда се от сортовете Бигаро Моро и Ламберт.
Козерска. Плодовете са едри, сърцевидни, тъмночервени и лъскави. Плодовото месо е светлорозово, хрупкаво, плътно. Плодовият сок е светлочервен. Плодовете узряват в края на юни. Понасят транспортиране. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка в компоти. Започват да плододават на 4-тата - 5-ата година. Цъфтежът е късен. Цветовете са устойчиви на късни пролетни студове. Родовитостта е много добра.
Ламберт (фиг. 195). Плодовете са много едри, тъмночервени до черни, гланцови, с многобройни дребни подкожни точици. Плодовото месо е тъмночервено с по-светли жилки, плътно, сочно, хрупкаво, сладко, с аромат и с много добри вкусови качества. Плодовият сок е червен. Плодовете узряват през втората половина на юни. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са силнорастящи.
Фиг. 192. Бинг
Фиг. 193. Бигаро Моро
Фиг. 194. Ван
Фиг. 195. Ламберт
Фиг. 196. Старкинг Херди джайант
Цъфтежът им е късен. Сортът се опложда от сортовете Козерска и Гермерсдорфска.
Райниер. Плодовете са едри до много едри - 7-9 g, широко до закръглено сърцевидни. Кожицата е жълта, с красиво размита червенина върху половината, с отделни по-тъмночервени петна. Плодовото месо е жълтеникаво, плътно, сочно, сладко със слаба приятна киселина, ароматично и с много добри вкусови качества. Плодовият сок е безцветен. Костилката е малка и лесно се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края на юни. Дърветата са силно растящи. Цъфтежът е средно ран. Сортът е много родовит.
Ранна черна едра. Плодовете са средно едри, тъмночервени, с лъскава кожица. Плодовото месо е яркочервено, меко, сочно и със слаб аромат. Плодовете узряват към 20-25 май. Използуват се предимно за консумация в прясно състояние. Дърветата са със силен растеж, встъпват рано в плододаване и плододават обилно. Цъфтежът им е ран. Сортът с самостерилен. Опложда се от сорт Наполеон.
Старкинг Херди джайант (фиг. 196). Плодовете са едри, широко сърцевидни, тъмночервени и с червен оттенък. Плодовото месо е плътно, розовочервено сладко-кисело, с много добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на юни. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка Дърветата са умерено растящи, сухоустойчиви и с много добра родовитост.
Стела. Канадски сорт. Плодовете са едри, сърцевидни, с тъмночервена кожипа Плодовото месо е плътно и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на юни. Дърветата са умерено растящи. Сортът се само опложда.
Хеделфингенска (фиг. 197). Плодовете са едри, тъмно кафявочервени, с лъскава кожица и с по-светли подкожни точици. Плодовото месо е средно сочно тъмночервено, умерено плътно, хрупкаво, възкисело, сладко, слабо нагорчава и е ароматично. Плодовият сок е червен. Плодовете узряват през втората половина на юни, но се напукват. Използуват се главно за консумация в прясно състояние и по-малко за преработка. Дърветата са силно растящи и с добра родовитост. Сортът е невзискателен към почвата и е устойчив на болести.
фиг. 197. Хеделфингенска
Как реагира черешата на напояване?
Черешовите плодове се развиват и узряват за сравнително къс период от време, поради което при достатъчни валежи през зимата и пролетта не е необходимо да се напояват. При засушлива зима и пролет трябва да се извършват поне две поливки до беритбата на плодовете и още 1-2 след това. Поливните норми са от 70 до 90 м3 вода на декар. Напояването се извършва по вече описаните начини.
Как се формират черешовите дървета по подобрената етажна корона?
В разположението на клоните при черешата има ясно изразена етажност, поради което най-подходяща за нея е подобрената етажна корона. Височината на ствола за любителските градини е 50-60 cm. Първият етаж се създава от 4 скелетни клона. Черешата образува рядка корона и не се налага да се правят големи съкращения на едногодишния прираст. Ограничената резитба е желателна и затова, че раните по черешовите дървета зарастват бавно.
През пролетта на първата година след засаждането еднолетката се прерязва на височина 60-70 cm от повърхността на почвата. През първия вегетационен период третирането на черешовите дървета и покаралите леторасти е както при сливовите дървета. При втората зимна резитба избраните за скелетни клони клонки се съкращават с 1/2 от дължината им, а когато са по-слаби - с 1/5 до 1/4 Съкратените клонки обикновено остават с дължина 50-60 cm. Водачът се прерязва на 20- 25 cm по-високо от върховете на скелетните клони. Разстоянието между първия и втория етаж е 70-90 cm, а между следващите етажи - 60-70 cm. Скелетните разклонения се оставят на 50-60 cm от основата на скелетните клони. Същото разстояние (50-60 cm) се запазва и между разклоненията. Вътрешните и външните клонки се премахват. Силните странични клончета се наклоняват, слабите се премахват, а средните по сила на растеж не се съкращават.
Как се извършва резитбата за плододаване на черешовите дървета?
След завършване на формирането растежът започва да отслабва и почти не се извършва съкращаване на едногодишния прираст. През втората половина на плододаващия период, когато растежът отслабне, много полезно е съкращаването на по-силните силните клонки. Прореждането и съкращаването на застарелите обрастващи клонки предизвиква силен растеж, който удължава плододаващия период на дърветата и подобрява чувствително качеството на плодовете. Това е особено полезно, когато се прореди горната част на короната на черешовите дървета.
Как се извършва резитбата за подмладяване на черешовите дървета?
Застарелите черешови дървета реагират положително на резитбата за подмладяване. Тази резитба се извършва след преустановяване на растежа на дърветата. Скелетните клони и разклоненията се съкращават на 2-3-годишна дървесина. Освен това се извършва и прореждане на короната и на обрастващата дървесина. Резитбата за подмладяване се извършва през 4-5 години..
Ако след подмладяването не се получи прираст, дърветата трябва да се изкоренят.
Как се торят младите и плододаващите черешови дървета?
Черешата не реагира силно на торене. От торенето може да има ефект само на много бедни и чакълести почви. При черешата може да се получават задоволителни високи и качествени добиви и при торене с по-ниски дози оборски и минерални торове. За торене на черешата се препоръчват същите норми, които се препоръчват за другите овощни видове (за младите черешови дървета вж. № 205. табл. 5, а за плододаващите вж. № 210, табл. 6), За по-богатите почви се прилагат по-ниските дози, а за по-бедните -високите дози.
Какви са признаците на болестта цилиндроспориоза и как се води борбата с нея?
Цилиндроспориозата (червени листни петна, бяла ръжда) е нова болест по черешата и вишнята в нашата страна. Върху горната страна на листата цилиндроспориозата причинява моравочервени петна с кръгла форма, но с неясно очертани граници, а върху долната - бял налеп (при влажно време). Силно заразените листа пожълтяват и опадат още през средата на юли. Причинителят зимува в опадалите листа. Чувствителни на болестта са всички черешови сортове, а Бинг, Ламберг и Козерска са силно чувствителни.
Борба. Събиране и изгаряне на опадалите листа; заравяне на опадалите листа в почвата чрез заораване или прекопаване; 5-6 пръскания с 0,1% силит през 8- 10 дни след прецъфтяването.
Опасна ли е церкоспорозата по черешата?
По листата церкоспорозата причинява кръгли, тъмьи или светлокафяви петна с червен или виолетов венец около тях. При силно нападение листата пожълтяват и опадат, а по-често се надупчват, по което болестта прилича твърде много на сачмянката. Причинителят зимува в опадалите листа.
Борба. Събиране и изгаряне на опадалите листа; пръскане веднага щом се появят първите петна и 12-14 дни след него с 0,25% пероцин 75 Б или с 1% бордолезов разтвор.
Кои вирусни болести нападат черешата?
По черешата най-често се срещат сърповидни листа и щекленбергска болест.
Вирусът ма болестта сърповидни листа причинява нееднакво нарастване на двете половини на листната петура, вледствие на което листата се извиват сърповидно. Освен това болните листа са жълти и с брадавичкосбразни израстъци откъм гръбната страна.
По листата на заразените от щекленбергска болест дървета се появяват дребни жълтозелени, кафяви или червенокафяви петна, които се некротизират и опадат. Получените дупки по листата имат неправилни очертания, без червеникав венец. Освен това по листата се образуват брадавичкообразни израстъци.
Борба. Изкореняване на заразените дървета и засаждане на здрави дървета.
Напада ли се черешата и от други болести?
В по-слаба или в по-силна степен черешата се напада и от следните болести: сачмянка (фиг. 198), бактериен рак, апоплексия, къдравост (вж. № 488), самодивски метли, кафяво гниене (фиг. 199). На силно варовити терени черешата проявява признаци на хлороза (вж. № 256).
Фиг. 198. Сачмянка по черешата
Фиг. 199.Кафяво гниене по черешата:
1-здраво клонче; 2-повредено клонче (листа и цветове); 3-загнили плодове
Как вреди костилкоплодовата листна оса на черешата?
Костилкоплодовата листна оса е черна със светложълти петна. Тя зимува като лъжегъсеничка в почватата. Осите излитат в края на март и началото на април и наскоро снасят по 70-80 жълти яйца върху тръбната страна на листата. Излюпените лъжегъсенички се хранят с листата на черешата, като ги оплитат с паяжина. При силно нападение осата може да причини обезлистване на дърветата.
Борба. Пръскане с 0,2% агрия 1060 в началото на излюпване на лъжегъсеничките.
Какви вреди причинява черешовият (вишневият) хоботник и как се води борбата с него?
Възрастното насекомо е бръмбарче с вишневочервен цвят и златистозелен блясък. През пролетта се храни с цветовете, пъпките и листата на черешата и вишнята. Оплоденото женско бръмбарче снася по едно яйце вътре в плода, от което се излюпва ларва, която изяжда семката на плода. Ларвата пробива костилката с челюстите си и се заравя в почвата, където какавидира. Към края на лятото се излюпват възрастните, които остават да зимуват в почвата.
Борба. Редовна обработка на почвата през лятото за унищожаване на ларвите и пръскане с 0,2% агрия 1060 при набъбване на пъпките за унищожаване на бръмбарите.
Кое насекомо причинява червясване на черешовите плодове и как се води борбата с него?
Червясването на плодовете се причинява от черешовата муха (фиг. 200),която прилича на домашната муха. Отличава се от нея по това, че на крилата си има 4 черни напречни ивици. Зимува като ларва в почвата, където през май-юни се излюпват възрастните мухи. Възрастните мухи напускат почвата и снасят по едно яйце в зазряващите плодове. Излюпените ларви се хранят с месото на плода покрай костилката и причиняват т. нар. червясване на черешите. Развитите ларви се заравят в почвата.
Борба. Пръскане с 0,1% гардона или 0,15% агрия 1060, или 0,1% Би-58 и др. 10-12 дни след появата на първите мухи.
Фиг. 200. Черешова муха:
1-възрастно; 2- плод с ларва; 3-плод с петно, където е снесено яйце.; 4-ларва, какавида, възрастно
Фиг. 201. Черна черешова листна въшка:
1-крилата въшка; 2-безкрила въшка; 3-повредени листа
Как вреди овощният агрилус на черешата?
Овощният агрилус е дребно бръмбарче с черен цвят. Снася яйцата си под кората на младите дръвчета, а излюпените ларви дълбаят спирални ходове под кората, които по някога засягат и дървесината. Ларвите какавидират в спиралните ходове.
Борба. Пръскане с 0,15% агрия 1050 напролет срещу бръмбарите, преди да са снесли яйцата си.
Кои други неприятели по черешата имат икономическо значение?
Икономически важни са и следните неприятели по черешата: черна златка (вж. № 520), вишнева листна оса (вж. № 565), листогризещи гъсеници и особено гъсениците на листозавивачките и педомерките (вж. № 383), щито:;осни въшки (вж, № 386), акари (вж. № 387), черна черешова листна въшка (фиг. 201) и др.
Силно нападнатите от вишнева листна оса и листогризещи гъсеници млади дръвчета имат слаб прираст, поради което формирането на короните им се затруднява, а нападнатите от черна златка дръвчета изсъхват.
Борбата срещу тези неприятели се води по същите начини, както при кайсията.
Как може да се запазят черешовите дървета от болести и неприятели?
Черешата се напада силно от цилиндроспориоза, сачмянка, кафяво гниене, вирусни болести, от листогризещи гъсеници, костилкоплодова листна оса и черешова муха. Черешата се напада също от акари, листни въшки и др. Освен общите мероприятия, които се препоръчват и при другите костилкови овощни видове, за запазване на черешата от болести и неприятели е необходимо да се прилагат и следните мероприятия:
Наесен, веднага след опадване на листата или по време на листопада, трябва да се извършва зимно пръскане с 2% бордолезов разтвор срещу сачмянката. То допринася и за ограничаване на апоплексията.
При набъбване на пъпките се извършва пръскане с 1% бордолезов разтвор и 0,15% агрия 1050 срещу сачмянката, ранното кафяво гниене, хоботниците и др.
Веднага след прецъфтяването се извършва пръскане с 0,25% пероцин 75 Б или 0,1% силит (додин, мелпрекс) и 0,15% агрия 1050 или 0,1% Би-58 срещу сачмянката, цилиндроспориозата, вишневата оса, листните въшки, хоботниците, листо-завивачките и др. Силното развитие на цилиндроспориозата налага за това пръскане да се използува предимно силит, който засега е най-ефикасният препарат срещу тази болест.
10-14 дни след прецъфтяването черешовите дървета трябва да се напръскат със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели.
През второто или третото десетдневие на май се извършва пръскане с 0,1% силит и 0,1% Би-58 или 0,15% агрия 1050 срещу цилиндроспориозата, черешовата муха и др. Това пръскане се повтаря след 10-14 дни със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели.
Кога и как се извършва беритбата на череши?
Плодовете на черешите узряват едновременно, затова беритбата им се извършва еднократно. При тях беритбената и консумативната зрелост почти съвпадат, поради което моментът на беритбата се определя по-лесно. Плодовете, предназначени за износ и за консумация в прясно състояние, се берат с дръжки, а плодовете, които ще се преработват веднага след беритбата, може да се берат и без дръжки. Беритбата се извършва с кошници.
