Къде се отглеждат лешниковите храсти?
Лешникът е влаголюбив овощен вид. Haй-благоприятни условия за развитието му има в планинските части на непресъхващите реки с осигурен въздушен дренаж. Най-подходящи изложения за него са северното, североизточното и северозападното. Относително по-неподходящи са останалите изложения. За предпочитане са защитените от силни ветрове места и с по-висока въздушна влажност. Подходящи са и местата покрай големите реки в равнинните части.
Как се размножават лешниковите сортове?
Лешниковите сортове се размножават предимно чрез вкореняване на издънки. Напоследък в някои страни лешникът се размножава чрез присаждане и се отглежда стъблено. Насажденията, създадени от такъв посадъчен материал, се отглеждат по-лесно, понеже позволяват да се механизират основните производствени процеси, включително и беритбата на плодовете.
Кои подложки се използуват за размножаване на лешника чрез присаждане?
За размножаване на лешника чрез присаждане се използуват семенни подложки, подложки от Мечешки лешник, Грузински лешник и др.
Мечешки лешник. Той е разпространен в Далечния изток, Мала Азия, Кавказ, Западна Грузия и др. Дървото му има силен растеж и достига на височина до 20 - 30 т. Плодовете му са по-дребни от плодовете на обикновения лешник, но черупката им е по-твърда. Те узряват добре и лесно опадат. Има добра съвместимост с културните лешникови сортове. Растежът на присадените върху него сортове е умерен до силен. Плододаващият период на дърветата е над 40-50 години.
Грузински лешник. Той расте в диво състояние в Северен Кавказ. Възрастното дърво достига иа височина до 25 м. Плодовете му са събрани по няколко в съплодия и имат кръгло сплесната форма.
Какви почви са най-подходящи за отглеждане на лешниковите храсти?
Максимални добиви от лешниковите храсти може да се получават само на алувиалноливадни и богати почви. Подпочвата също трябва да бъде богата и пропусклива. Почви с плитко разположен карбонатен пласт са неподходящи за отглеждане на лешника. По-малко подходящи са останалите почвени типове. На тях лешникът може да се отглежда само при естествено овлажняване и сигурно напояване.
Кои лешникови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Ата баба (фиг. 208). Плодовете са групирани по 3-6 в кичур. Те са дребни до едри -1,4 g, - плоско закръглени. Обвивката им (кулулата) е около два пъти по-дълга от тях. Черупката е тънка и чуплива. Ядката съдържа 6796 мазнини и съставлява около 49% от масата на плода. Подходящи са за консумация в прясно състояние. Храстите са силно растящи. Цъфтежът е ран. Сортът е самостерилен.
Фиг. 208. Ата баба
Бабемо виден лешник (фиг. 209). Плодовете са средно едри - около 1,6 g, - с тънки, светлокафяви и лъскави черупки. Ядката е средно голяма, изпълва добре черупковата празнина. Тя съставлява 45% от масата на плодовете, а съдържанието й на мазнини е около 63% има добър вкус, който напомня вкуса на бадем. Плодовете узряват към средата на август. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Храстите са умерено растящи, плододават редовно и изобилно.
Фиг. 209. Бадемовиден лешник
Фиг. 210. Ран Трапезундски
Фиг. 211. Римски лешник
Фиг. 212. Тонда джентиле
Ран Трапезундски (фиг. 210). Плодовете са едри, овални, със заострени върхове. Черупката им е тънка. Ядките са средно едри и изпълват добре черупката. Кожицата им се отделя лесно. Ядката съставлява 59% от масата на плодовете. Плодовете узряват през втората половина на юли. Вкусовите им качества са много добри. Трудно се отделят от чашката. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Храстите са средни по сила на растеж, рано встъпват в плододаване и плододават обилно. Средно подходящи са за едностъблено отглеждане. Цъфтежът им е ран. Сортът е самобезплоден.
Римски лешник (фиг. 211). Плодовете са едри - около 2,7 g. Черупката е тънка, с по няколко бразди, светлокестенява. Ядката е една и изпълва добре че рупката. Тя съставлява около 46% от масата на плодовете и съдържа около 67% мазнини. Плодовете се отделят лесно от чашката, узряват през втората половина на август. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Храстите са силно растящи, встъпват рано в плододаване и плододават редовно. Цъфтежът е ран. Сортът е самобезплоден. Средно устойчив е на болести.
Тонда джентиле (фиг. 212). Плодовете са средно едри -2,4 g,-закръглени, с тънка черупка. Ядката съставлява 53,50% от масата на плодовете. Плодовете се отделят лесно от чашката. Узряват през втората половина на август. Храстите са умерено растящи и са добре приспособени към едностъблено отглеждане.
На какви разстояния се засаждат лешниковите храсти?
Лешниковите храсти се засаждат на разстояние 3-4 m между редовете и 4-5 m между дърветата в реда. По-големите разстояния са за по-богати почви.
Какви са изискванията на лешника към обработката на почвата?
Лешниковите храсти не са взискателни към почвените условия и понасят зачимяване, но реагират положително на обработката на почвата. Основната оран в лешниковите насаждения се извършва през есента, а през вегетационния период се правят 5-6 разрохквания с оглед да се запази почвената повърхност чисТа от плевели. Есенната оран се извършва на 15-18 cm дълбочина, а разрохкванията през вегетацията - на 10-12 cm.
Как реагират лешниковите растения на напояване?
Лешникът е влаголюбиво растение, затова лешниковите растения се засаждат покрай реките и деретата. През вегетационния период, за да се осигурят нормален прираст и редовно плододаване на лешниковите растения, са достатъчни 5-6 поливки.
Как се извършва предпосадъчната подготовка на мястото за лешниково насаждение?
Подготовката на мястото за лешниково насаждение е същата както подготовката на мястото при създаване на ябълково насаждение (вж. №56 и 57).
Кога се засаждат лешниковите растения?
Както при другите овощни видове, есенното засаждане на лешниковите растения е най-добро. Лешникът има къс почивен период и ако засаждането се извърши през пролетта, голяма част от растенията не се прихващат.
Как се засаждат лешниковите растения?
Риголваното място за засаждане на лешникови растения се подравнява и маркира. Посадъчните дупки се изкопават с размери 30х30x30 cm. Посадъчният материал трябва да е добре вкоренен. Преди засаждането се извършва преглед на кореновата система и всички счупени коренчета се премахват до здраво. Излишно съкращаване на кореновата система не се прави. Вкорененото растение се поставя в дупката и чрез визиране или със садилна дъска се определя точно мястото му, като се поставя 3-4 cm по-дълбоко, отколкото е било в разсадника. Единият работник прикрепва растението и разпределя кореновата му система, а другият с лопата хвърля рохкава и влажна почва и я притъпква, след което около засаденото растение прави венец от почва. Непосредствено след засаждането всяко растение се напоява е по 20-25 л. вода - гравитачно или с лейки. Правилно ще бъде, ако се извърши и мулчиране на почвата.
Как се извършва резитба за формиране и плододаване на лешниковите храсти?
За формиране на лешника е подходяща храстовидната форма. Лешникът се засажда с едногодишна или двегодишна вкоренена клонка. Непосредствено след засаждането растението се съкращава на 25-30 cm. От засаденото растение през лятото израстват няколко летораста. Ако леторастите са много, най-вътрешните се премахват. Съкращаване обаче на леторастите не се прави. Лешникът плододава на едногодишна дървесина, поради което резитбата трябва да подтиква храстите към ежегоден силен растеж. Чрез нея се регулира и плододаването на храстите. През периода на формирането трябва да се създаде основа, подобна на чаша, като във вътрешността на храста не се допуска прекомерно сгъстяване. Към третата година лешниковите храсти започват да плододават и по-нататъшната резитба се състои в редовно прореждане на вътрешната част от храстите и отстраняване на всички изсъхнали и счупени клонки и клони.
Някои лешникови сортове имат склонност към прекомерно образуване на издънки. Образуването на много издънки довежда до изтощаване на храстите и понижаване на родовитостта им. При такива храсти е необходимо някои от издънките да се премахват в най-ранна възраст, още когато са на 5-8 cm над почвата. Отрязването им на нивото на повърхността на почвата не довежда до намаляване броя на издънките. Нещо повече, те се увеличават, защото всяка отрязана издънка дава от своя страна нови издънки. Затова издънките трябва да се премахват, като се разрови почвата и се изрежат с остра ножица до основа. Резитбата се извършва рано през пролетта.
След 4-5 плододобива лешниковите клони остаряват и почти спират растежа си. Добре е при всяка зимна резитба да се прави преценка на по-старите клони и да са премахват онези, по които няма или има съвсем слаб едногодишен прираст. По такъв начин ежегодно ще се извършва подмладяване на храстите. Такава резитба се прилага, докато храстите имат силни издънки.
Кога и как се извършва резитба за подмладяване на лешниковите храсти?
Резитба за подмладяване на лешниковите храсти се извършва, когато растенията са отслабнали и израсналите от тях издънки са слаби. При нея се изрязва цялата надземна част на храста наравно с почвата. След изрязването целият дънер се закрива с рохкава пръст - с 5-6 cm дебелина. През лятото от изрязаните храсти попарват голям брой силни леторасти. Резитбата за подмладяване е резултатна, ако са придружавани от обилно торене с органични и минерални торове и с обработка на почвата.
Как се извършва торене на лешниковите храсти?
При добра предпосадъчна подготовка на мястото през първата година след засаждането се извършват едно или две подхранвания с по 15-20 g амониева селитра на 1 м2. През следващите години се извършва ежегодно торене с по 3-4 kg оборски тор, 40-50 g суперфосфат, 25-30 g калиев сулфат и 40-50 g амониева селитра на 1 м2.
Кога трябва да се внасят торовете?
Определените дози от оборския тор, суперфосфата, калиевия сулфат и една трета от азотния тор се внасят през есента при дълбоката обработка на почвата. Останалата част от амониевата селитра се внася през пролетта и лятото. Първото подхранване с амониева селитра се извършва през април, а второто-в началото на юни. Определените торове се разхвърлят равномерно върху почвата, след което тя се прекопава. 11рез есента прекопаването се прави по възможност по-дълбоко, а през пролетта съвсем плитко. Подхранванията трябва да се извършват след дъжд или след поливане.
Коя болест на лешника има най-голямо икономическо значение сега?
Засега брашнестата мана има най-голямо значение за лешниковата култура. Болестта се причинява от гъба, която се развива обикновено върху тръбната страна на листата във вид на паяжинна плесен. Тази плесен се прошарва с черни тела. Болестта преминава и по крушата. Гъбата зимува в окапалите листа.
Борба. Събиране и изгаряне на заразените листа; пръскане с 0,8% тиозол 80 или 0,06% бенлейт при появата на болестта и няколко пъти след това през интервал от 10-12 дни.
Кои неприятели са най-опасни за лешника у нас и как се води борбата с тях?
Най-опасни за лешника са лешниковият хоботник и лешниковият сечко.
Лешников хоботник. Възрастното на лешниковия хоботник е бръмбарче, което се среща през пролетта и лятото. Зимува като ларва в почвата. Възрастните бръмбарчета нагризват зелените плодове и в тях снасят по едно яйце. Излюпените ларви се хранят с ядките на плодовете. След известно време ларвите напускат лодовете и се заравят в почвата.
Борба. Борбата срещу лешниковия хоботник се води чрез дълбоко прекопаване на почвата, събиране на червивите плодове, пръскане с 0,15% агрия 1050 или 0,2% фосхлор срещу бръмбарчетата, преди да са започнали яйцеснасянето.
Лешников сечко. Той също е малко бръмбарче, което снася яйцата си под кората на леторастите. Излюпените ларви се вгризват в сърцевината, където прекарват две зими. Нападнатите леторасти изсъхват.
Борба За предпазване на растенията от лешниковия сечко е необходимо да се изрязват и изгарят нападнатите леторасти и да се пръскат с 0,15% агрия 1050, когато започне летежът на бръмбарчетата.
Какви растителнозащитни мероприятия са необходими за запазване на лешниковите храсти?
През есента, след листопада, трябва да се съберат и да се унищожат опадалите листа и да се извърши прекопаване на почвата под лешниковите храсти. По този начин се унищожават източниците на зараза от брашнеста мана, която зимува в листата, и от ларвите на лешниковия хоботник, които зимуват в почвата.
През зимата трябва да се изрежат и изгорят нападнатите от лешниковия сечко клонки.
За да се намали запасът от лешниковия хоботник, необходимо е червивите плодове да се събират няколко пъти през лятото.
Когато започне разлистването на храстите, необходимо е да се извърши пръскане с 0,1 о/о каратан или с 0,6% тиозол 80 срещу брашнестата мана, като 10- 12 дни по-късно пръскането се повтори със същите средства.
Следващото пръскане се извършва при появата на възрастните на лешниковия хоботник с 0,15% агрия 1050. За да бъдат предотвратени напълно загубите от лешниковия хоботник, необходимо е още едно пръскане с 0,15% агрия 1050 през време на масовия летеж на бръмбарите.
При пръсканията срещу лешниковия хоботник се унищожават и възрастните на лешниковия сечко.
Как и кога се извършва беритбата на лешници?
Лешниците са готови за беритба, когато се отделят лесно от чашките си. Беритбата се извършва на ръка или чрез стръскване. Отделянето и просушаването се извършват както при бадема .
