Кои райони и изложения са подходящи за отглеждане на кайсиевите дървета?
Кайсията е разпространена повсеместно в нашата страна, но дървета с големи размери и добра родовитост се намират само покрай Черно море и Дунав на северни изложения, където пролетта настъпва по-късно и не се случват повратни мразове. Във вътрешността на страната, на по-ниски места и с лош въздушен дренаж кайсиевите дървета плододават на 8-10 годнни един или два пъти. Кайсията плододава по-редовно в райони, в които валежите са добре разпределени през летните месеци.
Как се размножава кайсията?
Кайсията се размножава по вегетативен начин чрез присаждане. Най-добри резултати се получават при присаждането на пъпка, когато подложките не са прерасли. Прераслите подложки имат силно сокодвижение и отхвърлят пъпките. Присаждането на страничен зарез и под кора дава добри резултати (вж. № 20 и 22).
Кои подложки се използуват за размножаване на кайсиевите сортове?
У нас като подложки за размножаване на кайсията се използуват семеначета от отделни форми на зарзалата, на Унгарската кайсия и на някои други културни сортове.
Жълто оцветените джанки се препоръчват като подложка за кайсията за тежки и по-влажни почви, в които кайсията, присадена върху кайсия, не се развива добре.
В някои страни като подложки за кайсията използуват сливовите клонови подложки Мироболан В, Мироболан 29 и Сен Жулиен.
Върху какви почви може да се отглежда кайсията?
Подходящи за отглеждане на кайсиеви дървета са богатите, отцедливите и топлите почви. Подпочвата също трябва да бъде пропусклива, а варовитите пластове да са на по-голяма дълбочина (под 2 м. от повърхността). Неподходящи са много тежките и студени почви.
Кои кайсиеви сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Албена. Нов български сорт. Плодовете са едри, яйцевидни, сплеснати към връхната част. Кожицата им е зеленикавооранжева. Плодовото месо е златистожълто, с отлични вкусови качества. Те издържат на транспортиране и на механизирана беритба. Плодовете узряват през втората половина на юли и се съхраняват 5- 6 дни при обикновени условия.
Дряновска късна (фиг. 189). Плодовете са средно едри - около 40 g. Кожицата е оранжево жълта с руменец откъм слънчевата страна. Плодовото месо е оранжевожълто, възкисело-сладко, нежно, плътно, сочно, ароматично, с добри вкусови качества. Ядката е сладка. Плодовете узряват в края на юли, 10 дни след плодовете на сорта Унгарска кайсия. Те се използуват за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са силно растящи, встъпват рано в плододаване и се отличават с голяма родовитост.
Кишиневска ранна. Плодовете са средно едри - около 30 g, закръглено овални и малко сплеснати отстрани. Цветът на кожицата с светлооранжев без руменец. Тя е нежна при напреднала зрелост. Плодовото месо е кисело-сладко, сочно, ароматично, с приятни вкусови качества Костилката е едра (6,8% от масата на плода), отделя се лесно от плодовото месо. Ядката е сладка. Плодовете узряват в началото на юли. Дърветата са умерено растящи, с широка гъста корона. Сортът е частично самофертилен.
Костюженска. Плодовете са едри - около 50 g, - плоско яйцевидни. Кожицата е оранжева с руменец. Плодовото месо е оранжевожълто, средно сочно, много приятно възкисело, сладко и с типичен аромат на кайсия. Костилката е средно голяма. Отделя се лесно от плодовото месо. Ядката е сладка. Плодовете узряват през втората половина на юли. Дърветата са умерено растящи. Сортът се само опложда.
Маркулещей. Нов румънски сорт. Плодовете са средно едри, овално яйцевидни, с грапава повърхност. Кожицата е орачжевожълта. Плодовото месо е оранжевожълто, приятно сладко. Ядката е сладка. Плодовете узряват през втората половина на юли и се съхраняват 5-6 дни при обикновени условия. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка.
Роксана. Стар разпространен сорт. Плодовете са много едри - средно 72 g,- овални, със заострел връх и равна основа. Кожицата е средно дебела, гладка и почти без власинки, лъскава, оранжевожълта с карминов руменец. Плодовото месо е оранжевожълто, плътно, хрупкаво, умерено сочно, сладко, приятно кисело и с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра, отделя се лесно от плодовото месо. Ядката е сладка. Плодовете узряват през втората половина на юли - 5-7 дни преди плодовете на сорта Унгарска кайсия. Дървото е слабо до умерено растящо и с добра родовитост. Напада се от болестта ранно кафяво гниене, но е по-устойчиво на измръзване.
Ряховска късна. Сорт с неизвестен произход. Плодовете са едри до много едри - 56 g, - изравнени по форма и големина, с красиви външност. Кожицата им е зеленикавожълта до оранжева. Плодовото месо е оранжевожълто, пътно, сочно и с много приятни вкусови качества и типичен кайсиев аромат. Плодовете узряват през първата половина на август. Сортът е самоопрашващ се. Дърветата имат умерен растеж.
Фиг. 189. Дряновска късна
Силистренска компотна. Нов български сорт. Плодовете са средно едри, овално сплеснати, със симетрични половини. Кожицата е зеленикавооранжева без руменец. Плодовото месо е оранжево, плътно, хрупкаво и с отлични вкусови качества. Плодовете узряват през първата половина на август. Издържат на транспортиране и са подходящи за механизирана беритба. Използуват се предимно за компоти.
Унгарска кайсия (фиг. 190). Плодовете са едри - около 45 g, - оранжевожълти, с малиновочервен руменец. Плодовото месо е светлооранжево, сладко, възкисело, нежно, плътно, с приятен аромат и с много добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Ядката е сладка. Плодовете узряват през първата половина на юли. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са силно растящи, встъпват в плододаване на 3-тата година и плододават обилно. Сортът страда от ранно кафяво гниене.
Фестивална (фиг. 191). Нов български сорт. Плодовете са средно едри до едри - около 50 g. Кожицата е тънка, оранжевожълта и еднообразно оцветена, а понякога със слаб руменец. Плодовото месо е оранжевожълто, нежно, плътно, сладко до слабо кисело и със силен аромат. Вкусовите качества са добри до много добри. Костилката е средно голяма. Ядката е сладка със слаб аромат на бадем. Плодовете узряват едновременно през втората половина на юли - 3-4 дни след плодовете на сорта Унгарска кайсия - и може да се берат па един път. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за компоти. Устойчиви са на сачмянка. Дърветата са средни по сила на растеж. Цъфтежът е средно ран. Родовитостта е добра до много добра. Устойчивостта на завръзите на късни пролетни мразове е
добра.
Фиг. 190. Унгарска кайсия
Фиг. 191. Фестивална
Филипопол. Нов български сорт. Плодовете са едри, овални и слабо сплеснати. Кожицата им е оранжевожълта с карминов руменец. Плодовото месо е оранжевожълто, плътно, сочно, с много добри вкусови качества и силен аромат. Плодовете узряват в края на юли и началото на август. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка.
На какви разстояния се засаждат кайсиевите дървета?
Кайсията се формира със закръглени корони. Разстоянията на засаждане са 5,5 m между редовете, а 4,5-5 m между дърветата в реда.
Как трябва да се поддържа почвената повърхност в кайсиевите градини?
Кайсиевите дървета не понасят зачимяване, поради което най-добре е почвата в кайсиевите градини да се поддържа в черна угар.
Основната обработка е есенната оран, която се извършва на 18-20 cm дълбочина в средата на междуредията и на 12 - 15 см. в редовете. Първото разрохкване се прави рано напролет - с култиватор или с лопата - на дълбочина 10 cm, а всички останали разрохквания до края на лятото - на дълбочина 6-8 cm. Броят на разрохкванията зависи от броя на поливките. В най-благоприятния случай се извършват поне още 3-4 разрохквания.
Отглеждането на междуредови култура се допуска само в градини до 6-7-годишна възраст. При отглеждането на междуредови култури винаги се оставя крайредова ивица, която се поддържа в черна угар чрез редовни обработки. Ширината на ивицата ежегодно се увеличава, тъй като диаметрите на карените и короните на дърветата се увеличават. Най-подходящи за отглеждане като междуредови култури са бобовите растения, кореноплодните, клубеноплодните, ягодата и някои зеленчукови култури (спанак, салата, лук и др.).
Продължителното поддържане на почвената повърхност в черна угар влошава водно-физическите свойства и структурата на почвата. Отрицателният ефект от черната угар се намалява със засяване на култури за зелено торене или с торене с оборски тор. Най-подходящи култури за зелено торене са бялата лупина, фуражният грах, черният синап, белият синап и др.
Как реагира кайсията на напояване?
Кайсията у нас се отглежда на неполивни площи, но за да се получат по-високи и по-качествени добиви от кайсиевите градини, необходимо е да се извършат няколко поливки през вегетационния период.
Първото поливане се извършва преди цъфтежа - само през години, когато настъпи ранно засушаване. Следцъфтежното поливане се извършва две седмици след прецъфтяването. С него се цели да се получи по-добър прираст. Две-три седмици преди беритбата се извършва още едно поливане - за наедряване на плодовете.
След беритбата се извършват още 1-2 поливки. Влагозапасяващата поливка се извършва след листопада само през години, когато есента е суха и топла.
Как се извършва напояването и какви поливни норми са необходими за кайсиевите градини?
Напояването може да се извърши по един от описаните вече начини. Поливната норма за една поливка е от 60 до 80 м3 вода за 1 дка (вж. от № 11 до № 123).
Как се извършва резитба за формиране на кайсиевите дървета?
Кайсията образува плодни пъпки на букетни и смесени клончета. През първия период кайсиевите дръвчета растат много силно и образуват много леторасти. Кайсията реагира много добре на резитба, което позволява да се формира бързо короната на дърветата.
Подборът на скелетните клони и другите операции по формирането на кайсиевите дървета е както при резитбата за формиране на сливовите дървета (вж. № 451). Първата резитба на новозасадените дръвчета се извършва през пролетта след засаждането. Еднолетката се прерязва на 50-60 cm, а скелетните клони - на 1/4 до 1/3 от дължината им. Силното скъсяване предизвиква развитие на много леторасти и прекомерно сгъстяване на короната. При кайсията се формират два етажа. Междуетажното разстояние е 30-60 cm. След формиране на втория етаж водачът се отклонява на слаба клонка. Продълженията на скелетните клони се съкращават с около 1/3 от дължината им. Обрастващите клончета се съкращават на около 1/3 от дължината им, когато са по-дълги от 30 cm.
Как се извършва резитба за плододаване на кайсиевите дървета?
Когато кайсиевите дървета започнат да плододават, растежът им е умерен (40-45 cm), поради което съкращаването на скелетните клони се преустановява. Обаче когато има измръзване на плодни пъпки, продължителите на скелетните клони и разклоненията им се съкращават по-силно. Обрастващата дървесина се третира така, както се третира обрастващата дървесина на сливовите дървета през същия възрастов период. През лятото, когато леторастите достигнат 25-30 cm дължина, се извършва пензиране. Отстраняват се всички отвесно растящи и други излишни леторасти, които сгъстяват короната на дърветата. По-слабите леторасти се пензират на 4-5 листа, когато трябва да се превърнат в плододаващи клонки. Когато дърветата са по-възрастни и прирастът им е около 30 cm, прави се само прореждане. При добре проредените дървета се формират плодни пъпки и във вътрешността на короната, поради което качеството на плодовете е по-добро. Разтворите при пръсканията проникват навътре в короната.
Как се извършва резитба за подмладяване на застарелите кайсиеви дървета?
Основните принципи, по които се извършва резитбата за подмладяване на старите кайсиеви дървета, са същите както при подмладяването на старите сливови дървета. Най-големи съкращения на скелетните клони и обрастващата дървесина се правят в горната част на короната. След подмладяването кайсиевите дървета възстановяват бързо растежа и плододаването си.
Как трябва да се торят младите и плододаващите кайсиеви дървета?
Младите и плододаващите кайсиеви дървета реагират положително на торене, когато са засадени на бедни почви. Когато е извършено предпосадъчно торене на почвата и при засаждането е торено с оборски тор, младите кайсиеви дървета не се нуждаят от торене през първата година след засаждането на постоянно място. До плододаването торенето се извършва както при другите овощни видове (вж. № 205, табл. 5).
Плододаващите кайсиеви дървета имат, нужда от по-големи количества хранителни вещества. Те обаче трябва да се торят с умерени дози, защото повишените торови дози, особено азотните, влошават качеството на плодовете - те остават неоцветени и блудкави. Обикновено кайсията у нас се отглежда на неполивни площи и на почви с по-тежък механичен състав, поради което трябва да се прилагат дозите за глинестите и песъчливо-глинестите почви (вж. № 210, табл. 6). Сроковете за внасяне на торовете са същите както при другите овощни видове (вж. № 187, 192, 201).
Каква болест е апоплексията?
Характерно за апоплексията е внезапното загиване на отделни клони или на цели дървета. Причините за апоплексията не са добре изяснени. Изглежда, че внезапното загиване на кайсиевите дървета може да бъде причинено от гъби, бактерии, вируси и от неблагоприятни метеорологични условия. При започване на вегетацията напролет дърветата се развиват нормално и изведнъж листата увяхват, сякаш са полети с гореща вода, изсъхват, а заедно с тях изсъхва и засегнатият клон или цялото дърво.
Борба. Засаждане на дърветата в места, където няма опасност от силии зимни студове; правилно отглеждане на растенията; пръскане с 2% бордолезов разтвор след опадане на листата и след преминаване на зимните студове.
Напада ли се кайсията от други болести и от кои?
Кайсията се напада и от следните болести: кафяво гниене (вж. № 377), сачмянка (вж. № 490), ръжда (вж. № 458), бактериен рак (вж. № 252), бактериоза (вж. № 442), шарка (вж. № 459) и др.
Как вреди черната златка на кайсиевите дървета и как се води борбата срещу нея?
Черната златка е голям бръмбар с черни покривни крила. Бръмбарите се появяват през април-май, а снасят яйцата си през юли. От яйцата се излюпват ларви, които се вгризват в основата на стъблата по посока на корените. Ларвите изгризват вътрешността на скелетните корени и дървото изсъхва.
Борба. Събиране на бръмбарите; пръскане с 0,2% агрия 1060; обеззаразяване на посадъчния материал.
Напада ли се кайсията от други неприятели освен от черната златка?
Кайсията се напада съвсем слабо от листни въшки, но много повече от хоботници. Освен това тя се напада и от прасковения молец (вж. № 495), от щитоносни въшки и от други неприятели (вж. № 386).
Как се води борбата с болестите ii неприятелите по кайсията?
От най-голямо икономическо значение за кайсията са сачмянката и кафявото гниене - от болестите, - и прасковеният молец - от неприятелите. Ето защо растителнозащитните мероприятия трябва да се съобразяеат главно с тях.
Понеже сачмянката се развива и през зимата, необходимо е на кайсиевите дървета да се извършва зимно пръскане с 2% бордолезов разтвор веднага след листопада.
При набъбване на пъпките се извършва пръскане с 1% бордолезов разтвор, насочено срещу сачмянката, кафявото гниене и други болести, а след прецъфтяването-с 0,25% пероцин 75 Б и с 0,15% агрия 1050 срещу същите болести, хоботниците, прасковения молец и др.
Около 12-14 дни след цъфтежа е необходимо да се извърши още едно пръскане със същите химични средства срещу същите болести и неприятели.
През лятото се събират възрастните на черната златка, а през юли, преди да е започнало яйцеснасянето й, се пръска с 0,2% агрия 1060.
Кога трябва да се извърши беритбата на кайсиевите плодове?
Беритбената зрелост на кайсиевите плодове съвпада с консумативната. Готовите за беритба плодове придобиват жълтооранжев или сламестожълт цвят. Плодовете, предназначени за износ, или плодовете, които са по-далеч, се берат 3-4 дни преди настъпване на консумативната им зрелост. Плодовете за консумация в прясно състояние на място и за преработка може да се берат в по-напреднала степен на зрелост, а плодовете, от които ще се приготвят мармелади, трябва да са много добре узрели. Поради неедновременното узряваме на плодовете беритбата им се извършва на 2-3 пъти.
