Как се размножават бадемовите сортове?
Бадемът се размножава по вегетативен начин чрез присаждане на пъпка.
Кои подложки се използуват за размножаване на бадемовите сортове?
Най-подходящи подложки за размножаване на бадема са семеначетата на обикновения бадем. Препоръчват се бадемова форма с горчива ядка. Присадените върху такава подложка бадеми успешно се развиват на чакълести почви. Дърветата стават големи и високи, встъпват рано в плододаване и плододаващият им период продължава над 50 години.
Като подложки за размножаване на бадемовите сортове може да се използуват и някои форми на прасковата, които са по-добри за мекочерупковите и книжночерупковите сортове. Те се развиват добре както на по-сухи, така и на неголяма влажност почви. Съвместимостта между подложката и присадниците е добра. Дърветата имат добър растеж, но продължителността на плододаващия им период е около 25 години.
Подложката Немагарт представлява интерес за размножаване на бадемовите сортове. Тя проявява устойчивост на кореновата нематода.
Хибридът праскова-бадем Дружинин проявява добра устойчивост на коренова нематода. Добре сраства с бадемовите сортове, на които придава силен растеж, ранно встъпване в плододаване и добра родовитост.
Може ли да се отглеждат бадемови дървета навсякъде у нас?
Бадемовите дървета достигат най-големи размери в райони с малка надморска височина (до 350-400 м), на достатъчно проветриви и запазени от ветровете северни места. Най-подходящи микрорайони за отглеждане на бадема има в най-южните части на нашата страна (Източните Родопи), покрай Черно море и покрай Дунав.
Върху какви почви трябва да се засаждат бадемовите дървета?
За бадема са подходящи отцедливи, топли, окултурени и с неутрална, слабо алкална или слабо кисела реакция почви. Почвата трябва да е достатъчно влагоемна и с дълбоко ниво на подпочвените води. Много тежките глинести почви и черноземните- смолници не са подходящи за отглеждане на бадема.
Кои бадемови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Ароматичен. Плодовете са едри, повърхността на черупката е мека, грапава, жълтокафява и с разкъсан горен слой. Ядката е добре оформена и изпълва черупковата празнина. Обвита е с жълтокафява кожица и има много добър вкус и силен аромат. Тя съставлява 57% от масата на плодовете. Около 25% от ядките са двойни. Плодовете узряват към средата на септември. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат умерен растеж и много добра родовитост. Цъфтежът им е късен. Сортът е самобезплоден.
Аспарух. Нов български сорт. Плодовете са едри, черупката е хартиено мека и светла. Ядката е единична, светлокафява, с гладка кожица и добри вкусови качества. Тя съставлява над 62% от масата на плодовете. Плодовете узряват през средата на септември. Дърветата имат умерен растеж и плододават добре. Сортът е самостерилен. Подходящ е за механизирана беритба.
Марково 11 (фиг. 205). Плодовете са средно едри, елипсоидни и заострени. Черупката е белезникава, гладка, тънка и крехка. Ядката е добре развита. Тя съставлява около 49% от масата на плодовете, а маслеността й е около 63%. Качеството на ядките е много добро. Плодовете узряват в началото на септември. Дърветата са умерено растящи. Цъфтежът е полукъсен и продължителен. Сортът е самостерилен.
Никитски късно цъфтящ (фиг. 206). Плодовете са средно едри-около 3 g,- светлокафяви, грапави, с мека черупка. Ядката е удължена, сладка, слабо ароматична, яйцевидна, с много добър вкус. Тя съставлява около 39% от масата на плода и има масленост 54%. Плодовете узряват през първата половина на септември. Използуват се за консумация в прясно състояние и в сладкарската промишленост. Дърветата са жизнени и умерено растящи. Цъфтежът им е късен и продължителен. Родовитостта им е редовна и много добра. Сортът е чувствителен на болести и е самостерилен.
Фиг. 205. Марково 11
Фиг. 206. Никитски късно цъфтящ
Фиг. 207. Нонпарел
Нонпарел (фиг. 207). Плодовете са средно едри - около 2,5 g, - с мека светлокафява до белезникава черупка. Ядката е овална, единична, с много добър вкус и с високо маслено съдържание - 58%. Тя съставлява около 66% от масата на плода. Плодовете узряват в края на август и началото на септември. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат умерен растеж и плододават изобилно. Сортът страда от струпясване, ранно кафяво гниене, ръжда, сачмянка и се напада от бадемовия семеяд и от костилкоплодовата листна оса. Самостерилен е.
Поморие. Нов български сорт. Плодовете са средно едри, със светлочервеникавокафява мека черупка. Ядката е единична, пълна, светлокафява, със слабо грапава кожица и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на септември. Ядката съставлява 55% от масата на плода. Дърветата имат умерен растеж и са подходящи за механизирана беритба. Сортът е самостерилен.
На какви разстояния се засаждат бадемовите дървета?
Бадемовите дървета се засаждат на 5,5-6,5 m между редовете и на 4,5-5 m между дърветата в редовете.
Какви са изискванията на бадемовите градини към обработката на почвата?
Бадемовите дървета не са м юго взискателни спрямо почвените условия. Зачимяването обаче се отразява неблагоприятно върху развитието и пло до даването им. Те се развиват най-добре, когато почвената повърхност в овощните градини се поддържа в черна угар. Необходимо е през годината да се извърши една основна обработка и няколко разрохквания. През есента, след листопада на дърветата, се извършва оран или прекопаване на дълбочина 18-20 см. Към края на март и началото на април се извършва първото разрохкване на 10-12 см дълбочина. До края на вегетационния период се извършват още 3-4 разрохквания на дълбочина 8-10 см.
Засяването на междуредови култури, като леща, фасул и картофи, се допуска само в младите градини, за които се полагат системни грижи.
Как реагират бадемовите дървета на напояването?
Бадемовите дървета са сухоустойчиви, но реагират положително на напояването. Понеже в основните бадемови райони липсват условия за редовно напояване през годината, затова се налага още през есента и пролетта да се вземат мерки за влагозапасяване. Това може да стане, като се използува водата от пресъхващите през лятото ручеи, дъждовната вода и водата от топящите се снегове. Обилното запасяване, съчетано с поддържане на почвената повърхност в черна угар, осигурява нормално развитие на бадемовите дървета.
Как се извършва резитба за формиране на бадемови дървета по подобрената етажна корона?
Резитбата за формиране на бадемови дървета е както резитбата за формиране при кайсията и сливата (вж. № 451 и 514). Бадемовите дървета се формират с един етаж и над него 2-3 единични клона. При формиране на бадемовите дървета трябва да се прорежда короната, особено към 4-тата -5-ата година след засаждането.
Как се извършва резитбата за плододаване на бадемовите дървета?
Резитбата за плододаване на бадемовите дървета се състои предимно в прореждане на короната и плододаващата дървесина. При измръзване на плодните пъпки се съкращава и едногодишна дървесина. Резитбата за плододаване е както резитбата за плододаване при кайсията и сливата (вж. № 453 и 515).
Как се подмладяват застарели бадемови дървета?
Резитбата за подмладяване на стари бадемови дървета е както резитбата за подмладяване на стари кайсиеви и сливови дървета (вж. № 454 и 516).
Кога и как да се торят бадемовите дървета?
Понеже бадемовите дървета най-често се отглеждат при неполивни условия, за попълното използуване на торовете е необходимо основното торене да се извършва късно през есента (втората половнна на ноември), когато в почвата има достатъчно влага.
Оборският тор, фосфорните и калиевите торове и половината годишна азотна доза се внасят през есента преди дълбоката обработка на почвата. Рано през пролетта се извършва подхранване с четвърт от азотната доза, а останалата четвърт азотна доза се внася в почвата в началото на май. Торенето с азотен тор след втората половина на юни може да стане причина за измръзване на плодните пъпки през зимата. Дозите на торовете са като дозите за останалите овощни видове (вж. № 205, табл. 5 и № 210, табл. 6).
От кои гъбни болести се напада бадемът?
Бадемът се напада от церкоспороза, оранжеви петна, струпясване, сачмянка, къдравост и др.
Оранжеви петна. Болестта се причинява от гъба, която прилича на причинителя на червените листни петна по сливата.
Струпясване. Болестта се развива по листата, плодовете и леторастите, по които образува бледозелени петна. Причинителят зимува в окапалите плодове и в заразените леторасти.
Борба. Събиране и изгаряне на окапалите листа; пръскане с 1% бордолезов разтвор или 0,25% пероцин през пролетта, щом се появят първите петна от болестта.
Констатирани ли са вирусни болести по бадема?
По бадема са констатирани теснолинейно прошарване, деформиращо прошарване и жълто прасковено прошарване. Борбата с тях се води по същия начин както с другите вирусни болести.
Кое насекомо причинява червясване на бадемовите плодове?
Червясването на бадемовите плодове се причинява от бадемовия семеяд. Възрастното насекомо е оса. Той има едно поколение годишно и зимува като ларва в червивия плод. Ларвата какавидира през пролетта, а през май се излюпва възрастната оса. Женската оса снася по едно яйце в зелените още плодове. Излюпените ларви се хранят с ядката на плодовете. Червивите плодове не опадат.
Борба. Събиране на плодовете през есента; пръскане с 0,15% агрия 1050 или с 0,2% агрия 1060 срещу възрастното насекомо. За целта са необходими две пръскания - едно в началото на излюпването и второто през време на масовия летеж на осите.
Как може да се води борбата с листогризещите гъсеници по бадема?
Най-често листата на бадема се изгризват от гъсениците на бадемовата листна оса. Възрастното насекомо е едра черна оса, която има едно поколение годишно и зимува като ларва в копринено пашкулче върху почвата. Възрастните оси се появяват през април-май и снасят яйцата си върху долната повърхност на листата. Излюпените ларви се хранят с листата, като образуват гнезда от паяжина.
Борба. Дълбоко прекопаване на почвата под дърветата; пръскане с 0,15% агрия 1050 или 0,15% севин 85, или с 0,08% интратион при излюпване на ларвите.
Какви мероприятия са необходими за опазване на бадемовите дървета от болести и неприятели?
За да се намали заразата от оранжеви петна, брашнеста мана, церкоспороза и струпясване, причинителите на които зимуват в опадалите листа, необходимо е още през есента да се съберат и изгорят опадалите листа, а след това да се прекопае почвата под дърветата.
Чувствително намаляване на заразата от бадемовия семеяд може да се постигне чрез събиране и унищожаване на червивите плодове през есента.
Дърветата, които са били нападнати от брашнеста мана, церкоспороза и къдравост през лятото, трябва да бъдат напръскани с 10% сероваров разтвор през зимния период. Независимо от това за предпазване от същите болести са необходими още 1-2 пръскания или с 0,8% тиозол 80, или с 1% бордолезов разтвор - първото при разлистване на дърветата, а второто 12-14 дни по-късно.
За запазване на листата от бадемова листна оса и на плодовете от бадемовия семеяд са необходими също две пръскания, но с 0,15% агрия 1050 или 0,15% севин 85 - първото при появата на възрастните на семеяда и ларвите на осата, а второто при масовия летеж на семеяда и масовото излюпване на ларвите на осата.
Как се извършва беритбата на бадемови плодове?
Беритбената зрелост на бадемовите плодове настъпва, когато външната зелена обвивка потъмнее и започне да се отделя лесно. Беритбата се извършва чрез стръскваие или внимателно брулене с прът. Събраните плодове се почистват веднага от обвивката, просушават се, като се разстилат на тънък пласт на сухо и проветриво място, след което се събират в чували.
