Как да обясняваме на лекаря

Лекарят ще се ориентира по-бързо и по-лесно за заболяването, ако майката му даде пълна, вярна и подробна анамнеза. Добрата анамнеза, т.е. история на заболяването, която майката или друг близък на детето ще разкаже на лекаря, е изключително важна за навременното и точно разпознаване на заболяването.
Много са заболяванията, при които по време на прегледа лекарят не открива нищо особено и диагнозата му се гради предимно върху сведенията на майката. Такива заболявания са например нощното напикаване, хроничният запек, захарният диабет, епилепсията, стомашната и дуоденалната язва, бъбречно-каменната болест и др. Ако майката разкаже на лекаря, че детето от 2-4 седмици пие много вода, уринира често и обилно, слабее въпреки обилното хранене, то всеки лекар веднага ще се досети, че у болното най-вероятно е налице захарен диабет.
За съжаление често се срещат майки, които не умеят да разкажат последователно и пълно за болестта на детето си. Те започват с това, при кои лекари са ходили, какви лекарства и антибиотици са давани на болното, колко инжекции са му направени, а не съобщават нищо за проявите на заболяването. Ето един пример за такъв разказ: „Докторе, вече цяла година сме болни, по лекари и по болници ходим и пак сме си болни. Отначало в поликлиниката го лекуваха с амопен, после го смениха с гентамицин, но не му мина. Предписаха му някакъв вносен антибиотик, но и от него полза няма. Толкова инжекции му направиха. Горкото дете! В месеца има-няма 5-6 дни да сме здрави, в останалото време все сме болни. Вече не зная какво да правя, та затова дойдохме при вас." Какво ще разбере лекарят от такъв разказ? Майката не казва нито дума за проявите на болестта.
Възможно е по време на разказа да се пропуснат някои подробности. Лекарят ще ви подсети. Но да не се каже нищо съществено - това не бива. Ето пример за добър разказ на майката: „Моето дете е на три години. Роди се недоносено, с тегло 2300 грама, но аз го кърмих до седем месеца и то се развиваше добре. През първата година получи лек рахит. На две години заболя с температура и кашлица, приеха го в болницата поради съмнение за бронхопневмония, но се оказа, че е само бронхит. Сега е болно от три дни. Има разстройство с повръщане, диария и повишена температура. Изхожда се по няколко пъти на ден, но от вчера забелязах слуз и кръв в изпражненията. Преди него и баба му имаше разстройство."
Умението да се разказва за болестта не изисква някаква дарба. Най-добре е пред лекаря да разказва майката, тъй като тя се грижи за детето и знае всичко най-подробно за него. След това бащата или друг от близките може да прибави пропуснатото. Необходимо е обаче историята на заболяването да се изложи в известен порядък. Започва се с първия признак, а след това се разказва и за появилите се нови прояви на болестта. Описанието на всеки признак трябва да бъде подробно. Например за кашлицата трябва да се каже дали е суха или влажна, дали е на пристъпи, предимно през деня или през нощта, ако пък детето вади храчки, какъв е техният вид - пенести, слузни, гнойни, с кръв.
Някои майки, водени от желанието да заангажират повече вниманието на лекаря, пресилват оплакванията на детето. Това е погрешно, защото така лекарят може да бъде подведен. Например майката твърди, че детето й не хапва нищичко вече дни наред. Когато лекарят задълбочи своя разпит, оказва се, че това дете, което уж нищо не яде, се изхожда всеки ден по 1-2 пъти, а общият му вид е прекрасен, телесната му маса е над нормата. Тогава майката признава, че всъщност то изпива по 2-3 чаши мляко, но това не било храна, изяжда по няколко бисквити и по 1-2 шоколадчета и т.н. Разбирате, че от такива пресилени думи няма полза нито лекарят, нито детето, те не помагат за изясняване на диагнозата.
Има прилежни майки, които предварително си набелязват на листче какво ще кажат на лекаря, а също така си записват въпросите, които имат да поставят пред него. Не можем да укоряваме такива майки. Това е по-скоро похвално, защото така се пести ценно време на лекаря и се улеснява работата му.