Аз не съм от най-големите хотелиери на света, но имам малко опит. Когато преди десет години започнах този бизнес, не бях наясно къде навлизам. Не допусках колко рискован е този бизнес, когато една разлята супа от невнимателен сервитьор, може да срине средства и труд за цяло десетилетие. Всеки ден се убеждавам в това колко тежък е този бизнес. Средствата, които се влагат в хотелиерството са преди всичко в доброто обслужване. Само преди десет години банките бяха супер либерални при отпускане на кредити. Сега сме изправени пред свръх застрояване и виждаме хотели, в които едва ли могат да предложат качествен продукт. Собствениците им са притиснати да обслужват кредитите си, а обслужването остава на втори план. Държавата допусна процеса на увеличение на хотелиерската база, не взе мерки и сега резултатът е пред нас – 70% от базата стои празна. Убеден съм, че кризата ще има пречистваща роля в туризма. Ще оцелеят, тези, които ще насочат средства правилно:
- Тези, които знаят как се прави добро обслужване.
- Тези, които познават материята и умеят да продават.
- Тези, които владеят майсторството на маркетинга и рекламата.
Колегите трябва да помислят за състоянието на своите хотели, за обслужване, който предлагат. Да са убедени, че собствеността им трябва да се капитализира. Особени тези, които оставят пасивни своите активи. Колегите от туристическия бизнес трябва да търсят нови форми на взаимодействието с банковите институции, да търсят подкрепата на неправителствените структури. Преди всичко, аз съм убеден, че има светлина по пътя на кризата. За какво са им на банките неработещи хотели. Какво имане е това? Ако съм банкер бих направил следното и то веднага:
- Да въведа преференциални лихви.
- Да се разсрочат плащанията.
- Да се въведе гратисен период - минимум от 2 години. Двете страни – банки и хотелиери трябва да търсят заедно пътищата за решаване на проблемите за излизане от кризата, защото това единственият взаимноизгоден изход.
Познавам този бизнес и съм убеден, че банките не трябва да позволят да се увеличават кредитните задължения. Лично аз вече съм изплатил своите кредити, остава съвсем малко. Но не съм безразличен към проблемите на своите колеги. Ние, в Българския съюз за балнеология и СПА, на който съм председател ще инициираме среща с Асоциацията на българските банки, за да може тези въпроси да се поставят на масата и съвместно да се търси тяхното решение. Възходяща е тенденцията за увеличаване на БВП като цяло. Вътрешното потребление расте, но в малка степен. Ние не трябва да бъдем пасивни наблюдатели, а да надграждаме над постигна- тото. Това означава вълна от фалити, особено по Черноморието, за лоши ипотеки и непогасени стари задължения. Свидетели сме и на несъстояли търгове, тъй като няма кандидати и преговорите са провал и за банките. Не съм скептик, но предлагането „море” и „ски” не е модерно. Ето защо трябва да надграждаме върху постигнатото в туризма. Да развиваме балнео СПА и културния туризъм? Точно така. Темпото, с които се развиват тези два вида – културният и балнео и СПА туризма ме правят оптимист. Нещо повече, те трябва да се развиват успоредно и да се допълват като предлагане.
Известно е, че древните светилища, тракийски капища, християнски храмове са възникнали до и над лековити извори, аязма. Стремежът към здраве е неразривно свързан с преклонението пред боговете - покровители на живота и здравето. Когато археолозите откриват артефакти от древността и класическия период, те попадат на места, живителни извори, върху които днес са ситуирани съвременните балнео и СПА курорти. Там, където има минерални извори – там има шедьоври на човешката цивилизация по нашите земи. Маршрутите на балнео и културния туризъм се препокриват и този факт, трябва да използва по-активно от туристическия бизнес, от общините и там да се насочат средства, включително и по европейските програми. Уникалните хидрогеоложки зони, различни по състав и свойства, както и броят на минералните извори, отреждат второ място на страната ни в света. И тук са необходими промени. На първо място да се анализира общата „Стратегия за здраве” за използване на геотермалните води.
Очакваме от Министерство на околната среда и водите с активната помощ на Български съюз по балнеология и СПА да изготвят нормативите за заплащане на реално използваните води. Не е логично да се заплаща едва ли не „на око”цялото количество, съгласно концесионния договор. Трябва да се заплаща не заявеното количество вода, а толкова, колкото е използвана. Следва да се преразгледа и становището на Басейнова дирекция към МОСВ за ползване на минералната вода и за отопление. Липсват проекти за усвояване в цялост потенциала на минералните води.
Редно ли е това богатство да отива в канализацията. Да си спомним древните римляни, които са отоплявали жилищата си чрез т.н. „хипокаусти”. Предстоящо е изграждането на експертни съвети към МОСВ и да се създаде Фонд за финансиране на хидротермалните проучвания и проекти. Без средства и инвестиции не може да се възвърне това неоценимо богатство – за българските граждани и чуждестранните туристи, по програмата „Здраве в България”. Трябва да се диверсифицира управлението на водите. Държавата и туристическият бранш трябва да печелим. Така че сме „обречени” да бъдем партньори. Немски сериал в български хотел в Германия. Да се пренесем на хиляди километри от тук – в Германия, провинция Баден Вюртемберг, в малкото градче Фройденщадт, където сте собственик на първия български хотел в Германия - хотел “Палмервалд Шварцвалдхоф”. Как стоят нещата там? Сградата е историческа 120 годишна, хотел който бе пред затваряне. Нямаше кой да инвестира в нея, да й вдъхне втори живот. За мен това бе предизвикателство и премерен риск. Вложих в нея 9 млн. евро и превърнах емблематичната сграда в ” 4 супериор”звезден хотел благодарение на умелата реставрация до всеки детайл.
На откриването на 17 април 2010 г. присъства и премиерът Бойко Борисов, долетял от поредната медийна среща във Виена и този факт впечатли немските гости – премиера на провинция Баден Вюртенберг господин Щефан Мапус, кмета на Фройденщадт, членовете на Българо-германската търговска камара. От германо-българската индустриална камара получих награда за българска инвестиция в Германия, която всъщност е предизвикателство към българския дух. Може би в очите на някои от германските партньори да не съм бил достатъчно сериозен, може би луд, в амбицията да постоя хотела в изключително кратки срокове. Тази „лудост” в същност е българският работохолизъм, в който се убедиха германските партньори и първенците на града. Един от които, шефът на хотелския надзор възкликна: „Това са най-щастливите „четири супериор звезди” в моята дълго годишна практика. За мен това бе не само лично предизвикателство, а признание пред българския дух.
Хотелът се развива добре и аз съм спокоен за неговото реноме сред изключително взискателната германска публика. В момента 5 млн. зрители гледат на екрана хотел Пал- мервалд Шварцвалдхоф”, тъй като в него се развива действието на популярен телевизионен сериал по един от каналите, на една от най-гледаните телевизии в немскоговорящите страни – Германия, Австрия, Швейцария.
Ето един подобен хотел в София, който се е справил успешно с кризата – Семеен хотел „Далис“ https://hoteldalis.com/
