Какви хранителни елементи са необходими за овощните растения?
Безусловно необходими за овощните растения са следните хранителни елементи, въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий и желязо: Тези елементи се поглъщат от овощните растения в най-големи количества, затова те се наричат макроелементи. За овощните растения са необходими и някои елементи в много малки количества. Те се наричат микроелементи и към тях спадат бор, манган, мед, молибден, кобалт и др. Най-често почвата обеднява на азот, фосфор, калий и на някои микроелементи.
Откъде се снабдяват овощните растения с хранителни вещества?
Овощните растения се снабдяват с повечето хранителни вещества от почвата, с водород от водата, а с кислород и с въглерод от въздуха.
В какъв вид се усвояват хранителните вещества от овощните растения?
Овощните растения усвояват хранителните вещества само в разтворено състояние. Всяко хранително вещество, което се намира в почвата, трябва да е разтворено във вода, за да бъде усвоено от овощните растения. Необходимо е да се подчертае, че разтворите трябва да са много редки, поради което са необходими големи количества вода.
През кой период от годината овощните растения използуват най-много хранителни вещества?
Усвояването на хранителните вещества от овощните растения е в зависимост от температурата на въздуха, от почвата и от влажността й. Най-благоприятни условия за растеж на овощните растения има през пролетта и първата половина на лятото, поради което през този период те усвояват най-много хранителни вещества.
Вреден ли е за овощните растения излишъкът на хранителни вещества в почвата?
Когато концентрацията на почвения разтвор се повиши поради недостиг на вода или поради по-голямо съдържание на хранителни вещества, настъпват смущения в развитието на овощните растения. Ето защо прекомерното внасяне на торове в овощните градини може да бъде вредно. Например, ако съдържанието на азот през втората половина на вегетационния период се увеличи, дървесината на растенията не узрява и през зимата измръзва. При млади дървета излишъкът от азот може да предизвика силен растеж на леторастите и по-късно встъпване в плододаване.
Какви торове се използуват за торене на овощните растения?
Торовете, които се използуват за торене на овощните растения, биват органични и минерални. Към органичните торове спадат оборският тор, компостът, торовата течност и културите за зелено торене. Към минералните торове спадат азотните, фосфорните, калиевите, калциевите и микроторовете. Най-полезен е оборският тор.
Какво представлява оборският тор?
Изпражненията и урината на домашните животни заедно с постелята съставляват оборския тор. Пресният оборски тор не е подходящ за торене на овощните растения. Той трябва да ферментира или, както е възприето да се казва, да ,прегори". „Прегорелият" оборски тор има тъмнокафяв цвят.
Как се съхранява оборският тор?
Оборският тор се съхранява по следния начин: очертава се правилен четириъгълник на сенчесто място и по-далече от жилищните постройки, след което торът се настила на тънък пласт (15-20 cm) и се посипва с 2% (по маса на оборския тор) суперфосфат. Ако оборският тор е много сух, полива се с вода колкото да се навлажни и се притъпква добре. Редуването на оборски тор със суперфосфат продължава, докато купчината стигне височина 100-120 cm. При възможност оборският тор може да бъде смесен с торф. При смесване с торф първият и последният пласт са от торф. Когато липсва торф, слага се пръст, но по-малко, отколкото предвиденият торф -около 30% от масата на оборския тор. Добре би било, ако има възможност, около и отгоре купчината да се покрие с чимови блокчета. При по-продължително засушаване през лятото купчината от оборския тор периодично се полива с вода.
Кой вид оборски тор е най-добър за торене на овощни растения?
В зависимост от това, от какъв вид домашни животни се получава, оборският тор бива конски, говежди, овчи, свински и птичи. Съдържанието на хранителни вещества в оборския тор зависи от вида на домашните животни, от фуража, с който са хранени, и от материалите, които са използувани за постеля. Най-богат с хранителни вещества е овчият тор, следван от птичия, конския и говеждия. Най-беден на хранителни вещества е свинският тор. Съдържанието на хранителни вещества в различните видове оборски тор е дадено в табл. 3.
Таблица 3
Съдържание на хранителни вещества е различни видове оборски тор
| Вид на оборския тор | Вода в % | Органично вещество в % | Азот в % | Фосфор % | Калий в % | Магнезий % |
| Конски Говежди Овчи Свински Птичи Смесен |
70-71 76-77 64-65 70-72 55-57 73-75 |
24-25.5 20-20.5 30-31.6 23-25 40-43 20-21 |
0.56-0.58 0.40-0.45 0.75-0.83 0.44-0.45 1.60-1.65 0.45-0.50 |
0.28-0.29 0.20-0.23 0.21-0.24 0.17-0.19 1.50-1.55 0.20-0.25 |
0.60-0.64 0.45-0.50 0.65-0.67 0.58-0.60 0.83-0.86 0.55-0.60 |
0.10-0.14 0.30-0.40 0.31-0.32 0.14-0.17 2.30-2.45 0.12-0.15 |
По какво се познава кога е „прегорял" (разложен) оборският тор?
Пресният оборски тор е светлокафяв и с незначителни изменения в цвета на сламата от постелята.
„ Полупрегорелият" (полуразложеният) оборски тор е тъмнокафяв, а сламата е загубила здравината си.
„Прегорелият" (разложеният) оборски тор представлява черна мажеща се маса. Сламата се е разложила до такава степен, че е трудно да се забележат отделни сламки.
Напълно разложеният оборски тор (хумусът) представлява рохкава, тъмнокафява землеста маса.
Какво представлява компостът и за какво се употребява?
Компостът представлява изгнили органични вещества от растителни отпадъци (зеленчуци, овощни растения, плевели и др.). За да се получи компост, всички плевелНи растения, сгъбла от градински растения, овощни и ягодови листа, стърготини, Торф и други органични вещества се натрупват на купчина, която се лопатира и се полива с вода няколко пъти през лятото. В никакъв случай не трябва да се употребява компост, който не се е разложил и в него има още непонжкнали плевели и семена.
Може ли торфът да се използува за тор в чист вид?
Торфът се разлага много бавно и освобождава малко хранителни вещества, които овощните растения може да използуват. Той по-добре би се използувал там, където има възможност да се компостира с торова течност или да престои поне една година в компостен куп, за да се разложи по-добре. Където почвите на любителските градини са по-тежки, торфът може да се използува за торене в примес с 50-60 kg вар на 1 t торф. Торфът подобрява физичните свойства на почвата и проветривостта й.
Кои торове се отнасят към минералните?
Торове, произведени от химичната промишленост, които съдържат един, рядко два и повече хранителни елементи, се наричат минерални. В овощарската практика са известни следните минерални торове: азотни, фосфорни, калиеви, калциеви, манганови, борни и др
Кои торове са азотни?
Основният хранителен елемент, който се съдържа в азотните торове, е азотът.
Той се намира в различна форма, поради което азотните торове биват амонячни (амониев сулфат), нитратни (амониева селитра, калциева селитра, калиев нитрат) и амидни (калциев цианамид и торова течност).
На какви почви може да се очаква добър резултат от торене с азотни торове?
Почви, в които подвижният азот е в много малко количество, реагират положително на азотно торене. Най-малко подвижен азот има в песъчливите почви, малко повече - в сивите горски почви и най-много - в черноземните почви. Почти няма почва, която да съдържа подвижен азот, достатъчен за продължително получаване на високи добиви от овощните растения. Ето защо всички почви трябва да се торят с азотни торове, като в зависимост от наличността на азот в почвата се определя и количеството на необходимия тор.
Кои мероприятия улесняват приемането на азота от овощните растения?
Най-важни мероприятия, които улесняват усвояването на азота от овощните растения, са обработката на почвата и поддържането на висока почвена влажност. Когато почвата се поддържа чиста от плевели, в рохкаво състояние и при добра влажност намиращите се в нея органични вещества се разлагат и азотът в тях от неразтворим във вода преминава в разтворим и лесно се усвоява от растенията. Количеството на разтворимия азот се увеличава при внасяне на органично вещество.
Кога трябва да се тори с азотни торове.
За нормалното хранене на овощните растения е необходимо в почвата да има винаги достатъчно азот. Това се налага и от обстоятелството, че азотните торове не се свързват устойчиво с почвата и когато не се използуват веднага от овощните растения, съществува опасност от измиването им. Ето защо торенето с азотни торове трябва да се извършва на няколко пъти през годината. При млади овощни дървета половината от годишната азотна доза се дава късно през есента (втората половина на ноември), а другата половина - през втората половина на април.
При плододаващите ябълкови дървета 1/3 от азотната доза се внася през есента (заедно с оборския тор, суперфосфата и калиевия сулфат), втората третина - през пролетта (след цъфтежа, ако годината е „ пълна", и преди цъфтежа, ако годината е „празна") и третата третина-в края на юни.
Как се внасят азотните торове.
Начинът, по който се внасят азотните торове, е един и същ както при есенното, така и при пролетното торене. Определеното количество азот се разпределя (разхвърля) ръчно и почвата се прекопава плитко. За да бъде ефектът добър, необходимо е почвата да има достатъчно влага. В противен случай азотният тор се разлага и амонякът излита.
Докога през вегетационния период може да се извършва торене с азотни торове на млади овощни дървета.
Крайният срок за внасяне на азотни торове при млади овощни дървета е втората половина на юни. Обилното азотно торене през втората половина на вегетационния период удължава вегетацията на растенията и намалява студоустойчивостта им.
КОИ МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ СА КАЛИЕВИ?
Минерални торове, на които основното хранително вещество е калият, се наричат калиеви. Калият спомага за синтезиране на захарите, повишава сухо- и студоустойчивоста на овощните растения и устойчивостта им към гъбни заболявания. При недостиг на калий настъпват различни промени в овощните растения. Най-разпространен калиев тор у нас е калиевият сулфат.
Какви по-важни качества имат калиевите торове?
Всички калиеви торове са разтворими във вода. Те се свързват неподвижно с почвата и остават там, където са внесени. Степента на неподвижност на калиевите то рове зависи от типа на почвата. На по-леки (песъчливи) почви калият се свързва по-слабо, а на по-тежки - по-силно и става по-неподвижен. По тези съображения на по-тежки почви калиевите торове трябва да се внасят през есента и на дълбоко, а на песъчливи - през пролетта и по на плитко.
Кога трябва да се тори с калиеви торове?
Калиевите торове се внасят през есента заедно с оборския тор и с фосфорните торове при есенната дълбока обработка на почвата. Те може да се внасят и през 2-3 години, но в повишени дози.
При кои почви трябва да се тори с по-високи дози калиеви торове?
Най-бедни на калий са песъчливите и торфените почви, затова овощните градини на такива почви трябва да се торят с по-големи дози калиеви торове. Сивите горски почви са богати с калий и затова градини, засадени на сиви горски почви, се торят с по-малки дози калиеви торове.
Може ли дървесната пепел да се използува за тор и какъв тор може да замести?
Дървесната пепел съдържа много хранителни елементи, но най-много калий - около 10%. Ето защо тя може да се използува за тор и да замести калиевия тор. В нея има и редица микроелементи - бор, манган и др. Освен това съдържа и калций (вар).
От кои горски видове пепелта е по-богата с хранителни вещества?
Съдържанието на хранителни вещества в дървесната пепел зависи от какъв горски вид е получена. Пепелта от широколистните видове е по-богата с хранителни вещества в сравнение с пепелта, получена от иглолистните видове. Пепелта от млади дървета и клонки е по-богата с хранителни вещества, отколкото от стари и дебели дървета.
Кога може да се извършва торене с пепел?
Дървесната пепел не съдържа хлор, който е вреден за овощните растения, поради което може да се използува за торене при предпосадъчната подготовка на почвата и при засаждането на овощните дръвчета. При младите и плододаващите овощни дървета пепелта може да се използува през всяко време (есента, пролетта и лятото).
Дървесната пепел може да се смесва с други торове непосредствено преди торенето. Обаче тя не трябва да се оставя смесена за дълго време с други торове и особено с амониев азотен тор (амониева селитра), защото причинява загуба на азота. Пепелта може да се смесва със суперфосфата в доза 8% При смесване с по-голям процент се влошават качествата на суперфосфата. С други фосфорни торове не трябва да се смесва. Към компоста дървесната пепел се прибавя заедно с вар не повече от 3-4% от масата на компостираните материали, а при торф - 5-6%.
Как трябва да се съхранява дървесната пепел?
Водата измива много лесно хранителните вещества от пепелта, поради което тя трябва да се съхранява на сухо място. Най-бързо от пепелта се измиват калиевите окиси.
При кои овощни растения е най-полезно да се тори с дървесна пепел?
Установено е, че най-добър ефект от торенето с дървесна пепел се получава при малината, касиса и ягодите.
Кои минерални торове са фосфорни?
Минерални торове, на които основното хранително вещество е фосфорът, се наричат фосфорни. В овощарската практика са известни различни фосфорни торове, които се различават както по съдържанието на фосфор, така и по степента на разтворимостта им във вода (суперфосфат, фосфоритно и костено брашно, двоен суперфосфат). Важно свойство на фосфорните торове е, че те се свързват устойчиво с почвата и за да се използуват по-пълно от овощните растения, трябва да се внасят по-дълбоко. Най-добре е да се използуват за торене на овощните растения в гранулиран вид.
Какви свойства притежават фосфорните торове?
Разтворимите във вода фосфорни торове може да се използуват както на по-кисели, така и на алкални (варовити) почви. Трудно разтворимите фосфорни торове (фосфоритно и костено брашно) се внасят предимно на кисели почви. Фосфорът при такива почви става достъпен за растенията само под въздействието на киселините от почвата или на киселините, отделяни от корените на овощните растения. Затова внасянето на по-големи количества от трудно разтворимите фосфорни торове не вреди на овощните растения, а ги осигурява за по-дълъг период с фосфор отколкото лесно разтворимите (суперфосфатът).
Ефектът от торенето с фосфорни торове зависи до голяма степен и от честотата на торенето, и от количеството на органичните торове (оборски тор и др.), а подвижността им - от свойствата на почвата. За усвояването на торовете от растенията от значение е и начинът на поддържане на почвената повърхност в овощната градина.
Кога трябва да се тори с фосфорни торове?
Внасянето на фосфорните торове винаги е свързано с дълбоката обработка на почвата. През есента торовете се разхвърлят, след което почвата се прекопава на дълбочина 18-22 см. Прекопаването около дърветата се извършва успоредно на корените (фиг. 83). При дървесните овощни видове през летния период фосфорни торове не се внасят. Фосфорните торове могат да се внасят и през 2-3 години, но в по-високи дози.
Фиг. 83. Правилно окопаване около дръвче
В какви случаи се внасят по-високи дози фосфорни торове?
По-високи дози фосфорна торове се внасят пра предпосадъчнапш подготовка на почвата за овощни градини. При това торене за предпочитане е да се използуват трудно разтворими фосфорни торове (костено или фосфоритно брашно), смесени със суперфосфат. Когато суперфосфатът се внесе в много високи дози, може да причини повреди па овощните растения. Затова не трябва да се внася повече от 90-110 g на 1 m суперфосфат. Трудно разтворимите фосфорни торове обаче може да се дават и з много по-високи дози -400-500 g на 1 м2.
Какви са предимствата на гранулирания суперфосфат?
В киселите почви праховидният (негранулираният) суперфосфат се превръща в н усвоим за овощните растения. Той става толкова по-неусвоим, колкото по-добре се размеси с почвата, т. е. колкото по-голям допир има с почвата. За да се избегне това явление, суперфосфатът се гранулира в зърна (гранули) с диаметър от 3 до 4 мм. В гранулиран вид той има по-малък допир с почвата и растенията могат да го използуват по-продължително време. Добре би било, ако суперфосфатът прибави към компоста.
Върху каква площ трябва да се разхвърлят торовете под плододаващо овощно дърво?
Корените на плододаващо овощно дърво обхващат цялата площ под короната и излизат с около половин метър извън проекцията й. Затова торовете се разпределят върху цялата посочена площ.
За да се определи какво количество тор е необходимо за едно дърво, трябва най-напред да се изчисли площта, която трябва да се тори. За целта към радиуса на короната се прибавя 0,50 m, а след това увеличеният радиус се повдига на квадрат и се умножава с 3,14. Получената квадратура се умножава с определената доза тор.
Кога и с какви количества торове трябва да се торят младите дръвчета след засаждането?
При добре извършена предпосадъчна подготовка на мястото и правилно засаждане на дръвчетата през първите 1-2 години не се налага торене. След изтичане на този срок младите овощни дървета се торят с минерални и органични торове, както е посочено в табл. 4 и 5.
Таблица 4
Торови норми за околостъблено торене на млади овощни дървета при поливни условия и на места с достатъчно естествено овлажняване.
| Диаметър на около-стъбления кръг, който се тори в m | Оборски тор в kg | амониева селитра 33% в g | суперфосфат 18% в g | калиев сулфат 48% в g | дървесна пепел 10% (К2О) в g |
| 2,5 | 20-25 | 70-80 | 90-110 | 60-90 | 300-450 |
| 3,0 | 30-35 | 90-100 | 100-160 | 90-120 | 450-650 |
| 3,5 | 35-45 | 110-150 | 160-250 | 120-180 | 650-850 |
| 4,0 | 45-55 | 150-200 | 250-350 | 180-250 | 850-1200 |
Таблица 5
Торови норми за околостьблено торене на млада овощни дървета при неполивни условия и на места с недостатъчно естествено овлажняване.
| Диаметър на около-стъбления кръг, който се тори в m | Оборски тор в kg | амониева селитра 33% в g | суперфосфат 18% в g | калиев сулфат 48% в g | дървесна пепел 10% (К2О) в g |
| 2.5 | 25-30 | 50-60 | 50-90 | 40-70 | 200-350 |
| 3,0 | 35-45 | 65-80 | 90-110 | 60-100 | 350-550 |
| 3.5 | 45-55 | 85-110 | 110-120 | 100-120 | 500-650 |
| 4,0 | 60-70 | 115-150 | 120-160 | 130-170 | 650-950 |
Трябва ли минералните торове да се наситняват преди торенето?
Минерални торове, които са сбити, преди употребата им трябва да се наситнят я да се пресеят през сито с отвори от 3 до 5 mm (фиг. 84), тъй като, хвърлени на едри буци, те не може да се използуват добре от овощните растения. Калиевите и фосфорните торове може да се пресяват и през сито с по-големи отвори. Наситняването се извършва с дървен чук, който може всеки сам да си направи.
Фиг. 84. Сито за пресяване на минерални торове
Какво представлява активното (действуващото) вещество в минералните торове и как се изчислява необходимото количество тор за единица площ?
Под активно вещество в даден тор се рлзбира частта от тора, която се използува от овощните растения. То се изразява в проценти. В азотните торове активното вещество е азотът, във фосфорните - фосфорът, а в калиевите - калият. Активното вещество се означава с химичния знак на елемента, който се съдържа в минералния тор: азот - N, фосфор - Р2О5, калий-К20, магнезий - Mg и пр. На всяка опаковка (чувал) при продажбата на торове са написани наименованието на тора и процентният му състав. Ако няма описание на опаковката, да се потърси в специални за целта справочници.
За Да се получи необходимата доза от даден минерален тор, активното вещество се умножава по 100 и полученото произведение се разделя на процентното съотношение на активното вещество в тора. Например, ако желаем да внесем на 1 ш2 18 g азот и разполагаме с амониева селитра, която съдържа 33% азот, изчислението се извършва по следния начин:
(18X100)/33 = 1800/33 = 55 гр.
Следователно, за да внесем 18 g азот на 1 м2, трябва да наторим с 55 g амониева селитра. По същия начин се изчислява дозата за всички минерални торове, но затова е необходимо да се знае процентът на активното вещество и колко грама от него трябва да се даде на квадратен метър.
Кои торове се наричат прости, кои смесени, кои сложни и кои концентрирани?
Минерални торове, които съдържат само един хранителен елемент, се наричат прости. Смесени (комбинирани) са торовете, които съдържат два или повече хранител ни елементи, които не са свързани химично. Сложни са минералните торове, които представляват химично съединение от два хранителни елемента. Съотношението на хранителните елементи в сложните торове не всякога е благоприятно за овощните растения. Калиевата селитра съдържа много калий (46%) и малко азот (18%). Затова, когато тя се използува за торене на овощни растения, към нея трябва да се добавя азот. Концентрирани торове са тези, които съдържат два и повече пъти активно вещество от обикновените.Такива са двойният суперфосфат и др.
Какво количество от простия тор трябва да се прибави към сложния за да се получи необходимото съотношение между хранителните елементи?
Изчислението се посочва със следния пример: предстои да се тори плододаващо ябълково насаждение с по 18 g азот и калий на 1 м2. Разполагаме с калиева селитра и с амониева селитра. В калиевата селитра се съдържат 46% калий и 18% азот, а в амониевата селитра - 33% азот. Най-напред изчисляваме колко грама калиева селитра е необходима, за да внесем 18 g калий. Умножаваме желаната доза (18 g калий) по 100 и разделяме на процентния състав на калия в тора, или 18.100 = 1800/46 = 39,13, или кръгло 39 g.
След това изчисляваме с 39 g калиева селитра колко азот се внася. В 100 g калиева селитра се съдържат 18 g азот, а в 39 g - 5,07 g азот, или не стигат до възприетата азотна доза 13 g. Тези 13 g азот трябва да се допълнят с амониева селитра.
За да разберем в какво количество амониева селитра се съдържат 13 g азот, умножаваме 13x100 и разделяме на концентрацията (процентния състав) на азотния
тор (в случая 33%), т. е. 33, и получаваме (13x100)/33 = 39,18, или кръгло 39 g амониева селитра.
За да внесем на всеки квадратен метър по 18 g азот и калий, трябва да се вземат 39 g калиева селитра и 39 g амониева селитра. Ако любителската овощна градина е 1000 м2 и желаем да внесем по 18 g азот и калий и разполагаме с калиева и амониева селитра, трябва да внесем по 39 kg от двата вида тор.
С какви торове и с какви количеств трябава да се торят плодода бащите овощни дървета?
Почвите в нашата страна са извънредно разнообразни по химичен състав и запасеност с усвоими хранителни вещества. Чрез химични методи може да се направи преценка за запасеността им с хранителни вещества, но тези методи са трудни за повечето овощари. Затова любителите-овощари могат да направят преценка за необходимостта от торене по прираста и по добива на овощните дървета от предната година. Когато прирастът на дърветата е под 20 cm, а добивът-под 100-150 kg от дърво, необходимо е да се извършва торене. Видът и количеството на торовете зависят от типа на почвата (табл. 6) и състоянието на дърветата.
Годишната доза на торовете зависи и от това, дали се напоява овощната градина. При поливни условия се тори с по-високи дози торове и се получават повече плодове.
Когато се извършва резитба за подмладяване, торовите норми трябва да се увеличават, за да се получи необходимият прираст.
Калиевият нитрат съдържа азот и калий, поради което е поставен в групата и на азотните, и на калиевите торове. По-високите дози от торовете са за по-бедни, а по-ниските -за по-богати почви. Оборският тор се внася при всички случаи през
есента и 1/3 доза от по един азотен, фосфорен и калиев тор. В случаите когато
не може да се намери оборски тор, торенето се извършва с комбинация от азотен,
фосфорен и калиев тор.
Т а б л и ц а 6
Органични и минерални торове, необходими за торене на плододаващи овощни дървета на различни типове почви
| Вид на тора | Активно вещество в тора в % | Глинести и песъчливо-глинести почви | Алувиално-ливадни почви | ||
| активно вещество в g/m2 | торова норма в g/m2 | активно вещество в g/m2 | торова норма в g/m2 | ||
| Оборски тор | 0,45-0,50 | 15-18 | 10-12 | 18-24 | 12-18
|
| Азотни | |||||
| Калиев нитрат | 33-34 | 15-18 | 45-55 | 18-24 | 55-73 |
| Амониева селитра | 20-21 | 75-90 | 90-120 | ||
| Амониев сулфат | 17 | 88-107 | 88-141 | ||
| Калциева селитра | 18 | 116-140 | 140-185 | ||
| Фосфорни | |||||
| Суперфосфат | 18 | 01/10/15 | 55-83 | 15-18 | 83-100 |
| Двоен суперфосфат | 42 | 24-36 | 36-44 | ||
| Хиперфосфат | 30 | 33-50 | 50-60 | ||
| Калиеви | |||||
| Калиев нитрат | 45 | 12-15 | 27-33 | 18-24 | 40-55 |
| Калиев сулфат | 48 | 25-31 | 37-50 | ||
| Калиев хлорид | 55 | 22-27 | 33-44 | ||
| Дървесна пепел | 10 | 120-150 | 180-240 | ||
Как се приготвя разтвор от говежди, конски или птичи изпражнения за подхранване?
Разтворът се приготвя в буре, каче или варел. Съдът се напълва приблизително до половината с говежди, конски или птичи изпражнения. Допълва се с вода и се разбърква много добре. Разтворът се оставя да ферментира в съда около един месец, след което се разрежда 5-8 пъти и с разредения разтвор се полива почвата под дърветата и около 0,5 м. извън проекцията на короната. Ако почвата е влажна, концентрираният разтвор се разрежда 3-4 пъти. На всеки 1 м2 трябва да се дадат по около 2 kg изпражнения без водата.
Колко подхранвания трябва да се извършат през един вегетационен период на плододаващи овощни дървета?
Броят на подхранванията на плододаващите овощни дървета зависи от това, до каква степен почвата е запасена с хранителни вещества. При нормално есенно торене с калиеви и фосфорни торове подхранване с тях през време на вегетация не се извършва. При неполивни условия и на места с недостатъчно естествено овлажняване подхранванията трябва да се избягват. Ако листата имат бледожълт цвят, извършват се 2-3 подхранвания с азотни торове, но последното подхранване не трябва да бъде по-късно от края на юни. По-късните подхранвания с азотни торове удължават вегетацията на дърветата, поради което те по-лесно измръзват през зимата. Подхранването се извършва с 3-4 g азот (9-12 g амониева селитра). Ако почвата е по-бедна, дозите се увеличават до 5-6 g азот на 1 м2
Кои торове в течно състояние (разтвор) са най-подходящи за подхранване на плододаващи овощни дървета?
Най-подходящи торове в течно състояние за подхранване на плододаващи овощни дървета са минералните торове, които се разтварят във вода. Всички азотни торове се разтварят във вода и може да се използуват във вид на разтвори при торе -не. От тях по-добри са торовете, в които азотът се съдържа в нитратна форма. Различните видове селитри, които са най-разпространените азотни торове у нас, са най-подходящи. Най-разпространеният фосфорен тор е суперфосфатът. Той се разтваря във вода (по-добре в топла вода) и може да се използува за подхранване на плододаващи овощни дървета. Калиевите торове са разтвоими във вода (по-бързо в топла) и също може да се използуват за подхранване в разтворено състояние. От органичните торове може да се използуват пикочта от торищата, пресният оборски тор и птичият тор.
Как се приготвя разтвор от минерални торове за подхранване на овощни дървета?
Минералните торове се разтварят в малко вода и след това гъстият разтвор се разрежда с вода, докато концентрацията достигне 4-5%. Разтварянето трябва да се извършва в дървени съдове, защото минералните торове разяждат железните съдове.
Какво представляват микроторовете?
Микроторовете са торове, които съдържат един или няколко микроелемента - молибден, манган, цинк, кобалт и др.
Кои минерални торове са магнезиеви?
Минерални торове, на които основен хранителен елемент е магнезият, се наричат магнезиеви. В тези торове магнезият е под форма на магнезиев сулфат, който се употребява в доза 25 - 30 g на 1 м2. Магнезият почти, не може да се измива от почвата, поради което с магнезиеви торове може да се тори през всяко време на годината, но най-добре е да се внасят през есента при дълбоката обработка на почвата. Малки количества магнезиев сулфат може да се закупят от аптеките или от други предприятия, които търгуват с химикали.
Върху какви почви може да има най-добър резултат от торене с магнезиев сулфат?
Най-малки количества магнезий има в песъчливите почви и особено във вкислените. Киселините на почвата възпрепятствуват постъпването на магнезия в овощните растения, така че и малките количества, които се намират в почвата, не могат да се използуват от тях. Ефектът от торенето с магнезиев тор на песъчливите почви е по-слаб в сравнение с ефекта от торенето на глинесто-песъчливите почви.
В кои случаи не е нужно да се тори с микроторове?
Не е нужно да се торят с микроторове почви, които са добре запасени с микроелементи. Черноземните почви например са богати с микроелементи и не трябва да се торят.
Ако любителят-овощар има възможност да тори овощната си градина с дървесна пепел през 1-2 години, внасянето на микроторовете не е необходимо, В оборския тор се съдържат почти всички микроелементи и когато се тори с по-високи дози оборски тор, торенето с микроторове също е излишно.
Кога и как се извършва торене с бор?
Борът се внася в почвата във вид на боракс или борна киселина. Торенето с бор се извършва през пролетта при първата обработка на почвата. За 1 дка са достатъчни 1,5-2,0 kg боракс или 0,9-1,2 kg борна киселина. Тези количества боракс и борна киселина са малки по обем и трудно се разпределят върху площта, затова те се смесват с много дребен речен пясък или със ситна почва, след което се разхвърлят.
При кои почви торенето с бор е ефективно?
Бедни на бор са оподзолените и леките пъсъчливи почви. Следователно най-голям ефект от торенето с бор може да се очаква на песъчливите почви. Торените продължително време с големи дози минерални торове почви реагират положително на торене с бор, но торените с по-големи дози оборски тор не реагират.
Борната киселина и бораксът може да се използуват и за извънкореново под хранване на растенията. За целта 10-30 g боракс или 6-20 g борна киселина се разтварят в малко, но гореща вода, след което се долива до 8-10 1 студена вода. Разтворът се разбърква добре и се изпръсква върху овощните дървета. Необходимо е да се направят две пръскания - преди цъфтежа и в началото на пълния цъфтеж.
Кога и как се внасят мангановите торове?
Мангановите торове се внасят през есента при есенната обработка на почвата.
Като манганов тор се използува мангановият шлак. На 1 дка овощна градина се внасят 15-20 kg манганов шлак на черноземни и 5-10 kg на оподзолени почви. Овощните дървета може да се подхранват с манганов микротор и извънкореново, като се напръскат с разтвор от 5-10 g манганов сулфат, разтворен в 10-12 1 вода. Пръскането се извършва 2-3 пъти - преди разпукването на цветните пъпки през време на масовия цъфтеж и през периода на интензивния растеж.
Какви биват почвите в зависимост от тяхната киселинност?
Почвената киселинност се означава с рН. Почвената реакция е неутрална, когато рН е равно на 7. Ако рН е над 7, почвената реакция е алкална, а под 7-кисела. Много кисела е почвата, когато рН е около 4. Овощните растения се развиват най-добре при почвена реакция от 5,5 до 6,5, а може да се отглеждат и при почвена реакция от 5 до 7,5.
Може ли овощарят сам да установи каква е почвената киселинност?
Най-правилно е почвената реакция да се установява чрез изследване на почвени проби в химична лаборатория. Освен този начин може по някои признаци на почвата да се определи каква е реакцията на почвения разтвор. Ако на повърхността
на почвата се образува бяла покривка от различни соли, това показва, че почвата има кисела реакция. Присъствието на хвощ и лапад (щафел) също означава, че почвата е кисела. Когато в градината вирее добре детелина, почвата има алкална реакция.
В магазините за учебно-технически средства се продават специални индикаторни хартийки-фенолфталеинова и лакмусова, с които може да се определи много лесно реакцията на почвата.
Този начин за практически цели е достатъчно точен. При кисела реакция на почвата бялата фенолфталеинова хартийка и синята лакмусова стават червени.
В какво се изразява вредното влияние на киселите почви върху растежа и плододаването на овощните растения?
Повишената киселинност на почвата подтиска растежа и пречи на нормалното плододаване на овощните растения. Реакцията на почвата може да има и косвено въздействие върху овощните растения. Обикновено по-влажните почви са и по-кисели. Те просъхват по трудно и образуват кора, когато се поддържат в угар. По такъв начин се възпрепятствува достъпът на въздуха на кореновата система на овощните растения, а това пречи на правилното протичане на биологичните процеси при храненето им. Усвояването на хранителните вещества от овощните растения в киселите почви е затруднено и затова много от хранителните вещества преминават в неусвоима форма. В такива почви се натрупват и вещества, вредни за овощните растения. В киселите почви трудно се развива и бактерийната флора, без която храненето на овощните растения се затормозява.
Защо се варуват някои почви?
Варта се внася в почвите на овощни градини, които, имат признаци на вкисляване. Почви, които имат слабо кисела до алкална реакция не се варуват. Повечето овощни видове растат и плододават нормално при слабо кисела реакция на почвата, поради което такиви почви не се варуват. Почви, които обаче имат киселинност под под 5,5, трябва да се варуват.
Кога трябва да се внася варта в почвата при варуване?
Почви, които имат повишена киселинност, трябва да се варуват при риголването. В овощни градини, на които почвата е вкиселена след засаждането, варта може да се внася по всяко време, но най-добре е, ако се внесе непосредствено преди есенната дълбока обработка на почвата.
Каква вар се използува за варуване?
Най-често за варуване се използува гасена вар на прах. В този вид варта се размесва по-добре с почвата. Ако няма гасена вар на прах, може да се използува негасена вар на буци. Варта на буци се напръсква с вода и се оставя да престои, докато се разпадне (разпраши), след което се упоребява.
Освен вар на прах за варуване може да се използува и варова мазилка от постройки и сатурачна вар от захарните фабрики.
С какви количества вар се извършва варуването?
Количеството на варта, което се внася в овощната градина, зависи от киселинността на почвата и механичния й състав и от качеството на варта и дълбочината, на която ще се внесе. На почви с по-висока киселинност се внася повече вар.
При много кисели глинести почви (рН под 4) се внасят 500-600 kg на декар вар, а при песъчливи почви със същата киселинност - 300-400 kg; при силна киселинност (рН = 4,1-4,5): на глинести почви - 400-500 kg, а на песъчливи почви - 250-300 kg; при средна киселинност (рН=4,б-5,0): на глинести почви - 300- 400 kg, а на песъчливи почви - 200-250 kg; при слаба киселинност (рН=5,0-5,5): на глинести почви -150-200 kg, а на песъчливи почви не е необходимо варуване.
През какъв период от време трябва да се повтаря варуването?
Когато се направи точно изчисление на варта, която трябва да се внесе в почвата, и се натори с цялата доза, подобрява се реакцията на почвата за 10-12 години.
След изтичането на този срок трябва да се направят отново изследвания и преценка за киселинността на почвата. В случай че се установи повишаване на киселинността, извършва се отново варуване с необходимото количество вар. При варуване с по-малки дози вар проверката трябва да се извършва през 6-8 години.
Периодът, през който варуването трябва да се повтори, зависи и от това, какви количества оборски тор се внасят в овощната градина. Ако се внасят по-големи дози оборски тор и по-често, варуването може да се отсрочи или изобщо да не се извършва. По-чести проверки трябва да се правят, когато в почвата се внасят само минерални торове.
Може ли да се варува с гипс?
Гипсът представлява калциев сулфат и при торене с него в почвата се освобождава сулфатният анион, който има кисела реакция. Поради това при внасяне на гипс киселинността на почвата не може да се понижи и затова не трябва да се използува за варуване.
Вредно ли е да се внесе голямо количество вар в почвата?
Излишъкът от вар в почвата изменя реакцията на почвата в силно алкална, а овощните растения се развиват нормално при слабо кисела и неутрална реакция. Затова в градини с излишък на вар овощните растения не се развиват нормално - листата стават бледозелени, жълти и дори бели. В почви с излишък на вар някои хранителни елементи трудно се усвояват, а други преминават в неусвоима форма.
На каква дълбочина да се внесе варта в овощните насаждения?
Корените на овощните дървета се разполагат на дълбочина от 20 до 90 cm, а единични корени достигат и на по-голяма дълбочина. Варта при варуването се внася по възможност по-дълбоко (до 20 cm). По-добре е, ако се внесе на 3 пъти (по 1/3 през 2-3 месеца).
Какво представлява извънкореновото подхранване на овощните растения?
Извънкореновото подхранване на овощните растения е торене чрез листата, при което торовете се дават във вид на разтвори.
По какъв начин се извършва извънкореновото подхранване?
Хранителните вещества при извънкореновото подхранване се дават чрез напръскване на листата на овощните дървета с воден разтвор на торовете. Пръскането се извършва рано сутрин или вечер. През деня може да се пръска само когато времето е облачно. Хранителните вещества се приемат по-бързо, когато разтворът се задържи по-дълго време по листата. При слънчево време и ниска атмосферна влажност разтворът изсъхва бързо и растенията не могат да поемат хранителните вещества.
При подхранване чрез листата трябва много внимателно да се определя концентрацията (гъстотата) на разтвора. По-гъстите разтвори от някои торове причиняват изгаряния на листата. Младите листа на овощните растения са по-чувствителни към концентрацията на употребяваните разтвори, поради което за тях се употебяват разтвори с по-малки концентрации.
Торовете и дозите, които се използуват за листно подхранване, са дадени в табл. 7.
По-ниските проценти на разтворите се използуват рано през пролетта, когато листата са по-млади.
Кога подхранванията са най-ефективни?
Хранителните вещества от торовете се усвояват най-бързо от растенията, когато се дават във вид на разтвор с вода. Торене със сухи торове през вегетационния период може да се извърши само след обилен дъжд или при напояване.
Таблица 7
Торове и доза за листно подхранване на овощните растения
| Наименование на тора | В тора се съдържа | Процент на работния разтвор |
| Торова течност | азот | 0,32-0,40 |
| Амониева селитра | азот | 0,12-0,16 |
| Карбамид | азот | 0.10-1,00 |
| Суперфосфат (обикновен) | фосфор | 0,16-0,24 |
| Калиев сулфат | калий | 0,08-0.12 |
| Калиев хлорид | калий | 0.04-0,08 |
| Магнезиев сулфат | магнезий | 0,12-0,16 |
| Боракс | бор | 0,12-0.16 |
| Борна киселина | бор | 0,08-0,12 |
| Манганов сулфат | манган | 0,04-0,08 |
| Цинков сулфат | цинк | 0,04-0,08 |
| Меден сулфат А | мед | 0,02-0,04 |
| мониев молибдат | молибден | 0,01-0,02 |
Оказват ли влияние минералните торове върху вкуса и външния вид на плодовете?
При нормално снабдяване на овощните растения с хранителни вещества количеството и качеството на плодовете са добри. При липса на някой хранителен елемент настъпват смущения, които се отразяват неблагоприятно върху качеството на плодовете. Когато фосфорът и калият са в недостиг, плодовете са с малко захари. Торенето с бор не само подобрява вкуса на плодовете, но намалява и напукването им. Торенето с магнезий спомага за натрупването на захари и увеличаването на витамин С в плодовете.
При рязко намаляване на азота се образуват дребни и безвкусни плодове. Когато азотът е в излишък, плодовете са по-воднисти, по-малко сладки и по-слабо оцветени. Затова не трябва да се извършва едностранчиво торене на овощните растения.
Таблица 8
Приравнителна таблица за количествата тор, чрез които се дават 9, 12, 15 и 18 гр. активно вещество азотни, фосфорни и калиеви торове
| Вид на торовете | Активно вещество в тора в % | 9 g активно вещество | 12 g активно вещество | 15 g активно вещество | 18 g активно вещество |
| Азотни | |||||
| Амониева селитра | 33 | 27 | 36 | 45 | 55 |
| Амониев сулфат | 20 | 45 | 60 | 75 | 90 |
| Калциева (варова) селитра | 17 | 53 | 71 | 88 | 106 |
| Калиев нитрат (селитра)1 | 16 | 56 | 75 | 94 | 112 |
| Фосфорни | |||||
| Суперфосфат | 18 | 50 | 67 | 83 | 1000 |
| Двоен суперфосфат | 42 | 21 | 29 | 36 | 43 |
| Хиперфосфат | 30 | 30 | 40 | 50 | 60 |
| Костено брашно | 31 | 29 | 39 | 48 | 58 |
| Калиеви | |||||
| Калиев нитрат(селитра) | 45 | 20 | 27 | 33 | 40 |
| Калиев сулфат | 48 | 19 | 25 | 31 | 38 |
| Калиев хлорид | 55 | 16 | 22 | 27 | 33 |
| Дървесна пепел | 10 | 90 | 120 | 150 | 180 |
Как може бързо да се изчисли и замени едно и също количество активно вещество от различни минерални торове?
За практически цели е необходимо да се знае какво количество от еднн вид тор може да се замени с равностойно количество от друг тор от същата група торове. В табл. 8 са направени изчисления, които може да се използуват при торене на овощните растения.
Фиг. 85. Разхвърляне на оборски тор около овощно дърво
Да се натрупват ли торовете на купчини непосредствено до ствола на овощните дървета?
По-голямата част от смукателните корени на овощните дървета се разполагат под крайните очертания на короната им и извън нея. Непосредствено около ствола си дебелите корени на дърветата. По тях почти няма смукателни коренчета, пора да което те не могат да усвояват хранителни вещества. Ето защо натрупването на оборски тор и минерални торове на купчини до ствола не е правилно. Торовете трябва да се разпределят под цялата корона на дърветата и с около 0,5 т извън нея (фиг. 85). Когато се натрупа повече пресен оборски тор и минерални торове до ствола, торовете може да станат причина за загиване на дърветата.
Защо овощните дървета не плододават всяка година?
Обилният цъфтеж и завързването на повече плодове изтощават овощните дървета, намаляват образуването на леторасти и като последствие овощното дърво не образува или образува по-малко плодни пъпки. Поради това че овощното дърво изхранва най-напред плодовете, а след това образува плодни пъпки, плододаването е нередовно. За нередовното плододаване допринасят и недостатъчното торене, напояване и опазване от болести и неприятели. Нередовното плододаване обаче може да се отстрани чрез регулиране на завръзите и чрез подобряване на грижите за овощните дървета.
Какъв метод е листната диагностика при овощните растения?
Листната диагностика е метод за определяне торопотребността на овощните растения въз основа на химичния състав на листата им. Чрез химичен анализ са установени зависимости между съдържанието на макро- и микроелементите (азот, фосфор, калий, калций, желязо, манган и др.) в листата и нуждата от торене. Когато те са при установения минимум, трябва да се извърши необходимото торене. Листната диагностика е сравнително нов метод за определяне торопотребността на овощните растения. В страни, в които са установени граничните числа за съдържанието на отделните хранителни елементи, торенето на овощните растения се извършва по метода на листната диагностика. В нашата страна се извършват значителни изследвания с оглед приложението на този метод при торенето на овощните растения. През последните години методът на листната диагностика се прилага в овощарските стопанства.
