При процес на заваряване се получава монолитно съединение от заварявани части. Между тях се получават атомно-молекулни връзки, които осигуряват непрекъсната структура в зоната на заваръчния шев. Нужно е да се активират съединяваните повърхности, за да се получи монолитно съединение. Това означава атомите и молекулите им да са в активно състояние.
Много известно е електрошлаковото заваряване. При него има възможност за заваряване на големи дебелини, тъй като е механизиран. Краищата за заварка се поставят на определено разстояние, заваръчният шев е ориентиран вертикално. Водоохлаждаеми плочи се поставят от двете страни на съединението, което се заварява.
В получената междина се образува шлакова вана чрез стопяването на флюс. Електродът с форма на лента или тел се подава във въпросната заваръчна междина. Металната вана пък се формира от стопяването на основния метал и електрода. През шлаковата и металната ваи се пропуска електрически ток. Същото прави и електрода. От шлаковата вана се отделя топлината, необходима за стопяване на метала, който се използва при видовете заваръчни машини.
Популярно сред видовете заварявания е плазменото, при което плазмата е източникът на топлина. Плазмата представлява газ с висока степен на йонизация, получаващ се в плазмотрони. Това са устройства, които осигуряват принудителното свиване на дъгата. Тя гори между нетопящ се електрод (например волврамов) и заваряваното изделие.
Плазмообразуващият газ се йонизира след като последователно изтича през дюза и преминава през дъгата. След това дъгата се свива от студената дюза и така нейната температура рязко се повишава. Степента достига десетки хиляди градуси. Заваряваните краища се стопяват от плазмения поток, изтичащ през дюзата.
Друг вид заваряване е електронно-лъчевото. Енергията на електронния лъч е енергийният източник при този процес. Най-общо той представлява сноп от електрони, емитирани от катод. Под действието на система от електромагнитни лещи те се ускоряват към анода. Движейки се във вакуум, електроните проникват на голяма дълбочина при съприкосновение с обработваното изделие. Трансформират кинетичната енергия в топлинна, като стопяват материала при загуба на скоростта си.
