Изглед и поведение на болния
Повечето вътрешни болести още отрано се отразяват върху изгледа и поведението на болния. В един случай той е неспокоен, възбуден, „не може да си намери място". Подобни състояния се наблюдават при повишена температура, нервна възбуда, но се срещат и при някои болкови кризи — напр. при бъбречни или жлъчни колики. Често обаче болният още отрано е подтиснат, отпаднал, безсилен. Кожата на лицето му е бледа, покрита със студена пот. В тези случаи се налага болният да се постави веднага на легло и да не се движи, докато не дойде лекар. Нерядко в подобни случаи се откриват опасни сърдечно-съдови нарушения (включително и инфаркт). В някои случаи още от самото начало съзнанието на болния може да бъде нарушено в различна степен — от лека сънливост или замъгленост до пълна загуба на съзнанието (кома). Нарушенията на съзнанието са винаги сериозна изява и налагат незабавна лекарска намеса.
Често болният заема принудителни положения — полулегнал, полуседнал, със сгънати крака, по гръб, по корем, като „за молитва". Тези пози говорят за болестни изменения в определени области или органи и не бива насилствено да се поправят.
В много случаи болестта се отпечатва върху лицето на болния. Известен е изплашеният израз при сърдечен пристъп, страдалческото изражение при болки, изпъкналите очи при заболяване на щитовидната жлеза и замръзналият израз при болестта на Паркинсон. Така нареченото Хипократово лице (бледа, повяхнала кожа, изострен нос и напукани сухи устни) е почти винаги белег на тежко коремно заболяваме — пробив на язва, перитодит. Всяко промяна в израза на лицето (стига да не се дължи на емоционални причини) трябаа да обърне внимание на близките и болния. Големите лекари на древността са „четели" върху лицето на болния историята на неговото заболяване.
