Изгаряне
Изгаряния се получават при прякото въздействие върху тялото на силно нагрети въздухообразни, течни или твърди тела (горещи пари и газове, горещи течности, нагрети предмети, отоплителни уреди, котлони, печки и пр.).
При битови и производствени условия изгаряния могат да се получат и при съприкосновение с химически вещества (сода каустик, сярна, солна, азотна киселина и пр.).
Някои видове лъчиста енергия (електрически ток, рентгенови, ултравиолетови, инфрачервени и други лъчи) също могат да предизвикат изгаряния.
В зависимост от причинителя на изгарянето, от продължителността на въздействието на топлинния агент, от големината на засегнатата повърхност и от възрастта на пострадалия могат да се получат различни повърхностни или по-дълбоки увреждания. По-обширните изгаряния се отразяват върху целия организъм.
По-тежко протичат изгарянията у възрастните хора над 55-годншна възраст и у децата под 10-годишна възраст. Особено тежко протичат изгарянията на окосмената част на главата и лицето, които се причиняват най-често от горещи газове и пари.
Местните поражения при изгарянето биват четири степени:
I степен изгаряне се характеризира със зачервяване и оток на засегнатия участък от кожата. Тези промени обикновено оздравяват за около една седмица и не оставят белези. Те завършват с олющване на повърхностния кожен слой.
II степен изгаряне се характеризира освен със зачервяване и оток и с различно големи мехури, съдържащи бистра течност.
III степен изгаряне се подразделя на III А степен (полека) и III Б степен (по-тежка).
При III А степен се наблюдава умъртвяване само на част от засегнатата кожа. На някои места се запазват малки кожни участъци с неувредени потни и мастни жлези и космени коренчета. От тези участъци при оздравяването се възстановява целостта на кожата.
При III Б степен в засегнатия участък кожата е умъртвена изцяло.
IV степен изгаряне е най-тежкото изгаряне. Умъртвени са всички тъкани в дълбочина (например цял крайник).
Тези степени рядко се срещат самостоятелно. На някои места изгарянето може да бъде от II, а в съседни участъци от III степен. Понякога (особено в началото) е твърде трудно да се уточни дали се касае за изгаряне от III или от IV степен.
Тежките изгаряния често причиняват шоково състояние на организма. Шокът се изявява в началото с т. нар. е р е ктилна фаза — болните са възбудени, говорят много, смеят се, настроението им е повишено, не съзнават тежестта на състоянието си. След това настъпва т. нар. торпидна фаза — тежко общо състояние, унесепост, повръщане, липса на усет за болка, безсъзнание.
През третата седмица след изгарянето изгорените тъкани се разпадат и често възниква инфекция на мястото на пораженията. Състоянието на изгорения се влошава, температурата се повишава до 38—39°С.
След четвъртата седмица започва периодът на заздравяване и възстановяване. Раните от II и III А степен изгаряния заздравяват. Умъртвените тъкани при изгаряне от III Б и IV степен отпадат. Секрецията от изгорените повърхности намалява, температурата спада, апетитът се възвръща, общото състояние се подобрява.
Понякога дори и изгаряния от III и IV степен могат да оздравеят. В тези случаи обаче често се получават големи ръбци и сбръчквания на кожата и подкожните тъкани, които могат да причинят тежка инвалидност.
Първата помощ при различните по степен и вид изгаряния е от голямо значение, защото понякога от нея зависи по-нататъшната съдба на пострадалия.
При леките изгаряния (обикновено получени от слънчеви лъчи или при облъчване с кварцова лампа), когато има само зачервяване и лек оток, често биват прилагани различни подръчни средства — посипване със сода за хляб, готварска сол, налагане с кисело зеле, квас, намазване с кисело мляко, суроватка, сок от краставица или с различни мехлеми. Трябва да се има предвид, че степента на изгарянето може да бъде определена само от лекар. Поради това подобни посипвания и намазвания на изгорелите повърхности могат да се окажат вредни, тъй като някои от тях могат да увредят още повече обгорената кожа и да променят нейния изглед, което ще попречи на лекаря да прецени точно степента на изгарянето. Освен това при тези манипулации може да се внесе инфекция в обгорените участъци.
Най-правилно е изгорената кожна повърхност да се покрие със стерилна марля. Тя може да бъде напоена със спирт или одеколон. По този начин се успокояват болките и раните се предпазват от инфектиране, При липса на спирт или одеколон обгорената кожна повърхност може да се полее с чиста студена вода и след това да се направи стерилна превръзка. Ако по повърхността на обгорената кожа са се образували мехурчета, те не трябва да се пукат, за да не се даде възможност да нахлуе инфекция. В тези случаи обвиването със стерилна марля трябва да стане внимателно и превръзката да не бъде много стегната, за да не се наруши целостта на мехурчетата. Веднага след даването на първа помощ пострадалият трябва да бъде насочен към най-близкото здравно заведение за преценка степента на изгарянето и по-нататъшното лечение.
При по-тежки и по-обширни изгаряния е необходимо преди всичко да се запази спокойствие. Обикновено както пострадалият, така и околните изпадат в състояние на силна уплаха. Настъпва объркване, и се предприемат необмислени действия. Това се наблюдава особено при запалване на дрехите. Пострадалият обикновено започва да бяга, при което запаленото облекло започва да гори още по-силно, вследствие на което се получават по-тежки изгаряния. При такива случаи пострадалият трябва бързо да се увие в одеяло, чаршаф, черга, платно и да се облее със студена вода. При изгаряния с пара пострадалият веднага трябва да бъде изнесен от помещението, където е станал инцидентът, за да не вдишва горещата пара, тъй като наред с кожните изгаряния може да се получат и увреждания на дихателните пътища с тежки последствия.
При изгаряне с химически вещества пострадалият веднага трябва да се разсъблече, за да се прекрати изгарящото действие на химическото вещество. Изгаряне с химически вещества се получава най-често при контакт на кожата с различни концентрирани киселини и основи. При изгаряния с киселини засегнатият участък на кожата трябва да се промие с 5% разтвор на сода за хляб, а при изгаряне с основни химически вешества (напр. сода каустик) засегнатите места трябва да се промият с 1% разтвор на оцетна киселина. При изгаряния с фосфор се прави промивка на засегнатите части с 5% разтвор на син камък, а след това с 5% разтвор на сода за хляб.
