Какво е сортовото разнообразие при лозата
Още в най-дълбока древност човекът е започнал да отбира онези форми на дивата лоза, които са привличали неговото внимание било с по-едрите и хубави гроздове, бяло с някои стопански качества - по-висока захарност, по-голяма родовитост и др. Този отбор е продължил хилядолетия. По-късно той се допълва с изкуствената хибридизация - целенасочено кръстосващи различни сортове с цел да се създадат нови сортове с по-ценни качества от съществуващите. В резултат на тази дейност днес от културната (европейската) лоза се наброяват около 20 000 сорта. Това обаче е само предположение, тъй като броят им не е установен с точност. По пътя на кръстосването непрекъснато се създават нови сортове, така че броят им продължава да се увеличава. Различията между сортовете са от най-различно естество: едрина на гроздовете и зърната, вкус, аромат, оцветяване, ранозрелост, сбитост на гроздовете и др.
Във всяка страна и лозарски район от това огромно сортово богатство се засаждат само ограничен брой сортове. Те са съобразени с местните почвено-климатични условия, традициите на населението и изискванията на пазарите. Редица сортове съществуват само в сортиментите, без да имат стопанско значение.
Кои лозови подложки се използват в българия
Като подложки в лозарството се използват чисти американски видове лози или техни кръстоски. В световното лозарство са познати доста голям брой сортове подложки. Всички те нямат еднакво разпространение. Има някои цо-универрални подложки, които сесрещат в повече страни, а други имат по-ограничено разпространение. В България се използват главно три подложки: Рупестрис дю Ло, Шасла X Берландиери 41Б и Берландиери х Рипария Кобер 5ББ. Най-голямо разпространение имат първите две. В практиката тези подложки са познати съответно под имената Монтикола, 41Б и Кобер 5ББ. Отскоро е внесена и се изпитва подложката S04.
Подложката Монтикола е подходяща за дълбоки, средно богати и леки почви. На такива места тя показва много добра сухоустойчивост. Издържа на варовик до 25%. Шасла Х Берландиери 41Б разполага корените си по-плитко, поради което е подходяща и за плитки почви. Засега 41Б е най-устойчивата на варовик - 60%. Кобер 5ББ е универсална подложка. С успех вирее на много почви, като проявява добра сухоустойчивост. Издържа до 50% варовик.
Оказват ли подложките влияние върху присадените на тях калеми
Когато след пренасянето на филоксерата започнало възстановяването на европейското лозарство с присадени на американски подложки лозички, някои учени изказали съмнение, че качествата на културната лоза ще се влошат под влияние на дивачките. Това опасение е неоснователно. Същевременно се установило, че подложката може да повлияе върху някои прояви на сорта, като родовитост, изресяване, срок на узряване, растежна сила и др.
Присадените върху подложката Монтикола лози са дълготрайна, имат буен растеж и проявяват склонност към изресяване. Върху 41Б лозите имат по-умерен растеж, но не изресяват и дават редовно високи добиви. Присадените върху подложката Кобер 5ББ лози имат много добро развитие и редовно плододаване, но някои багрилни сортове, като Аликант буше, образуват с нея на мястото на присаждането подутини (бруки).
За какви сортове са подходящи отделните подложки
При набавянето на лози за засаждане трябва да се изисква всеки сорт да бъде поставен върху най-подходяща за него подложка. Много сортове се развиват успешно и дават добри резултати и върху трите подложки, но някои са по-взискателни. Като се имат предвид качествата на подложките, може да се направят следните по-общи препоръки:
Подложката Монтикола е подходяща преди всичко за десертни сортове. Върху нея тe дават по-рехави гроздове с едри и добре оформени зърна. Не е подходяща за сортоветеКардинал и Чауш. Родовите местни винени сортове Памид, Димят, Гъмза, Зарчин, Сензо и др. също се развиват добре на Монтикола. Не трябва да се присаждат на нея сортове, склонни към изресяване, като Мискет червен, Тамянка, Мискет хамбургски, Бяло без семе, Ркацители, Саперави, Мискет врачански и ценните нискодобивни сортове Пино ноар, Каберне Совиньон, Мискет Отонел, Ризлинг италиански и др.
Подложката 41Б е подходяща преди всичко за сортовете, склонни към изресяване и за нискодобивните местни и чуждестранни сортове, като Мискет червен, Тамянка, Мискет врачански, Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон, Мерло, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др. Тя е подходяща също и за десертните сортове Кардинал и Чауш.
Кобер 5ББ е сравнително по-нова и слабо разпространена у нас подложка. Подходяща е за редица чуждестранни (Италия, Юни блан, Каберне Совиньон) и за някои местни сортове. Няма афинитет към сорта Царица на лозята и дава бруки с багрилните сортове.
Какво представляват директните сортове
Директните сортове са кръстоски между културна лоза и американските лози или селекционирани разновидности на американските видове. Наречени са „директни сортове", защото се засаждат направо, директно, без да се присаждат върху американски подложки. Много от тях имат задоволителна или добра устойчивост на филоксерата, по-висока студоустойчивост от културната лоза и не се загрибват. Обикновено те се отглеждат без пръскане, макар че в някои години и по тях се явява мана.
Директните сортове се появяват в европейското лозарство след разпространението на филоксерата. Усилията на селекционерите са били насочени към получаването на нов сорт (кръстоска), който да бъде устойчив на филоксерата, маната и други болести като американските лози и да дава качествено грозде като европейската лоза. Такъв сорт досега не е получен, макар че са създадени над 30 000 кръстоски.
В нашата страна директните сортове също са пренесени и в някои райони са получили по-масово разпространение (Видинско, Добруджа, Елховско и др.), а разпръснати се срещат в цялата страна. Между тях може да се споменат сортовете Отело, Ноа, Кераца, Сейбел 4986 и др. На много места те носят името на страната, от която са внесени: Алжирка, Унгарка, Румънка и т.н.
Цени ли се гроздето, на директните сортове
Гроздето на директните сортове отстъпва по своите качества на гроздето на културните сортове. То има особен вкус, наречен „лисичи вкус". Обикновено зърната му са дребни, с едри семки и с дебела ципа, която се отделя от месото. Виното също има не особено приятен вкус и аромат. Директните сортове с червено грозде дават силно обагрено вино, богато с пектинови вещества, които го правят по-гъсто.
На местното население в районите, където се отглеждат директни сортове, гроздето и виното от тези сортове се нравят. За повечето консуматори обаче те не са много приятни. Във вината, предназначени за износ, не се допуска да има примеси от директни сортове. Според някои учени виното на директните сортове причинява смущения в обмяната на веществата, изменения в състава на кръвта и цироза на черния дроб. Независимо от това напоследък и у нас усилено се работи за създаването на филоксероустойчиви сортове, които същевременно да бъдат устойчиви на студ, болести и неприятели. Получените досега резултати в Института по лозарство и винарство са много обнадеждаващи.
Кои са ранните десертни сортове
За ранни десертни сортове у нас е прието да се смятат тези, които узряват преди сорта Болгар, т.е. докъм 15-20 август. Отглеждането им позволява да се разшири значително периодът за консумация на прясно грозде, тъй като най-ранните сортове зреят още към края на юли. Интересът към тях е голям и поради по-високата им изкупна цена. Сега в нашата страна има достатъчно ранни сортове. Тук се причисляват сортовете:
Перл дьо Ксаба.
Има унгарски произход. Познат е още под името Ранозрейка, или само Перла. Това е най-ранният десертен сорт. Той има средно големи гроздове със средно едри, кехлибарени зърна, с приятен вкус и мискетов аромат. Лесно гние, не е трайно и се напада от насекоми и птици. Родовитостта му е задоволителна. Реже се на една или две плодни пръчки в зависимост от силата на главината.
Мимоза.
Създаден е в опитното лозе на ВСИ „Г. Димитров". Много ранен сорт, със средно едри гроздове и добра родовитост. Зърната му са овални, по-едри от зърната на Перлата и кехлибарено-жълти. Има много приятен вкус и силен мискетов аромат. Реже се на една плодна пръчка.
Супер ран Болгар.
Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Спада към групата на най-ранните едроплодни десертни сортове. Гроздът му по външен вид е много близък до грозда на сорта Болгар, но е по-малък. Зърното му е голямо, продълговато,с жълтозелена до кехлибарена ципа. Месото е хрупкаво, нежно, с приятен хармоничен вкус. Реже се на една или две плодни пръчки.
Май 10.
Създаден е в Катедрата по лозарство при ВСИ „В. Коларов" в Пловдив. Много ран сорт - зрее в края на юли. Лозите се отличават с добър растеж и редовно плодоношение. Гроздето има фин и нежен мискетов аромат, с достатъчна свежест и приятен вкус. Ципата на зърната е жълто-кехлибарена. Изисква дълга резитба на една или две плодни пръчки.
Мечта.
Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Много ран сорт, със средно големи до големи гроздове и средно едри закръглени, жълто-зелени зърна. Гроздето му има отлични вкусови качества и много добре изразен нежен, приятен мискетов аромат. Изисква дълга резитба на една плодна пръчка.
Плевен.
Създаден в Института по лозарство и винарство в Плевен. Ран сорт, с голям коничен и рехав грозд и с много едри продълговати зърна. Ципата е крехка, жълто-зелена до кехлибарена. Има месеста консистенция и приятен вкус, без аромат. Изисква дълга резитба на една или две плодни, пръчки.
Мискет тракийски.
Създаден е в Опитното лозе на ВСИ „Г. Димитров". Ран, много родовит сорт, със средно големи до големи гроздове, които понякога са сбити. Зърното е средно едро, овално и жълто-зелено със седефен оттенък. Има приятен вкус и лек мискетов аромат. Изисква по-къса резитба.
Тракия.
Създаден е в Опитното лозе на ВСИ „Г. Димитров". Ран сорт, с големи рехави гроздове, най-често конични. Зърното е едро, цилиндрично, жълто-зеленикаво до кехлибарено. Вкусовите му качества са много добри, близки до тези на Болгара. Родовитостта му е много добра и трябва да се реже само на една плодна пръчка на 10-12 очи.
Мискет пловдивски.
Създаден е в Катедрата по лозарство при ВСИ „В. Коларов" в Пловдив. Ран сорт със средно голям до голям, рехав грозд. Зърното му е едро, продълговато с жълто-кехлибарена ципа. Има хармоничен вкус и фин мискетов аромат.
Устойчив е на напукване и гниене. Родовитостта му е добра и се реже на една плодна пръчка.
Кардинал.
Създаден в САЩ (Калифорния). Ран сорт, с големи, рехави, крилати гроздове. Зърното е едро, овално, с тъмновиолетова ципа, която към дръжчицата не е добре оцветена. Консистенцията му е хрупкава. Има добри вкусови качества. Много родовит сорт с красиви привлекателни гроздове, издръжливи на транспортиране. Понякога дава милерандаж (образуване на дребни безсеменни зърна). Реже се на една плодна пръчка на около 12 очи.
Мискет дунавски.
Създаден е в Института по лозарство и винарство в Плевен. Ран сорт, с много добра родовитост и със средно големи, сбити гроздове. Зърното е едро, почти закръглено, тъмно-синьо и със здрава кожица. Консистенцията му е хрупкава, а месото е сладко, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Реже се на една плодна пръчка до 12 очи.
Царица на лозята.
Създаден е в Унгария. Ран сорт, с много добра родовитост. Гроздът му е среден до голям, понякога сбит. Има склонност към милерандаж. Зърното е едро, слабо продълговато, златисто-жълто и с блясък. Вкусовите му качества са добри. Има силен мискетов аромат. Реже се на една плодна пръчка на около 12 очи.
Чауш.
Стар сорт, пренесен от Мала Азия. Родовитостта му зависи от опрашването. Когато е опрашен добре, дава добра реколта, а в противен случай добивът е незадоволителен. Гроздът му е голям, коничен и понякога сбит. Зърното е едро, с яйцевидна форма. Ципата е крехка, жълто-зеленикава. Има много добри вкусови качества и съвсем слаб мискетов аромат, които основателно го нареждат на едно от първите места по вкус. Реже се на една или две плодни пръчки в зависимост от силата на главината.
Шасла доре.
Има френски произход. Ран сорт, с добра родовитост. Гроздовете му са средно големи, полусбити. Зърното е средно едро, овално и златисто-жълто. Вкусовите му качества са добри. Освен него срещат се и Шасла мискетова, Шасла розова, Шасла виолетова и др. Изисква резитба на една плодна пръчка.
Кои са средно ранните десертни сортове
Към групата на средно ранните десертни сортове се причисляват тези, които зреят почти едновременно със сорта Болгар, т.е. от края на август докъм 20 септември. На брой тези сортове в нашата страна не са много, но те дават основната част от десертното ни грозде за вътрешния пазар и за износ. Тук спадат:
Болгар.
В миналото е наричан Афузали. Пренесен е от Мала Азия. Има добра родовитост. Дава много големи полусбити, конични гроздове. Зърната му са много едри, продълговати, с крехка, но здрава ципа. В зависимост от изложението те биват зеленикави, жълто-зелени и восъчно-жълти. Месото е хрупкаво, с приятен вкус, сладко и със слаба киселинност. Има добра транспортабилност и съхраняемост. С хубавата си външност и много добри вкусови качества той е заслужил названието „Цар на десертните грозда". Реже се на една или на две плодни пръчки.
Мискет хамбургски.
Получен е в Англия. Разпространен е в много лозарски страни. В Белгия, Холандия и Англия се отглежда в оранжерии. Зрее едновременно с Болгара или малко преди него. Дава средни до големи, рехави и разклонени гроздове. Зърната му са едри, продълговати, тъмно-сини и с много восъчен налеп. Дава неизравнени по едрина зърна, с неравномерно зреене. Вкусовите му качества са много добри. Има приятен мискетов аромат, но при ядене се чувства ципата. Изисква резитба на една или две плодни пръчки.
Алфонс Лавале.
Има френски произход. Засега е малко разпространен у нас. Цени се на европейския пазар. Узрява едновременно с Болгара. Дава средно големи до големи, крилати и полусбити гроздове. Зърната му са едри, овални. Ципата е здрава, тъмно-синя и с много восъчен налеп. Месото е хрупкаво, с приятен хармоничен вкус. Гроздовете са с хубава външност и издръжливи на транспортиране и съхраняване. Има много добра родовитост, но проявява склонност към милерандаж. Родовитостта му е добра. Реже се на една плодна пръчка на 12-14 очи.
Кои са по - късните десертни сортове
Късните сортове узряват след Болгара и у нас почти не са намерили разпространение. Една от причините е тази, че през октомври нормално настъпва дъждовен и по-хладен период. По-добри условия за тях има в най-южните части на страната. От тази група представляват интерес следните сортове:
Италия.
Създаден е в Италия, откъдето носи и името си. Узрява малко след Болгара и може да бъде отнесен и към средно ранните сортове. Гроздът му е голям, коничен и полусбит. Зърното е много едро, често по-едро, отколкото на Болгара, и продълговато. Ципата е жилава, интензивно кехлибарено-жълта, често с ръждавини. Има приятен вкус и добре изразен мискетов аромат. Родовитостта му е незадоволителна. Отглеждан асмовидно, плододава добре и гроздовете са с много красива външност. Изисква дълга резитба на една или две плодни пръчки.
Червена разакия.
Местен сорт, който се среща главно като асми в дворовете. Има добра родовитост. Гроздовете му са големи, полусбити, красиви. Зърната са едри, тъмно-червени, хрупкави и с приятен всус. Има и вариация Бяла разакия. Изисква дълга резитба.
Червена лисича опашка.
Местен сорт, разпространен повече в Северна България като асми в дворовете. Гроздовете му са удължени, големи, с едри винено-червени зърна. На асми плододава добре. Има и вариация Бяла лисича опашка. Изисква дълга резитба.
Като единични главини или като асми из дворовете се срещат още Бял зейнел, Фоча, Крави цици, Фурма, Риби мехур и др. В Мелнишкия и Петричкия район са разпространени Червен и Черен пармак.
Има ли безсеменни сортове лози
При лозата се различават два типа безсеменост:
1.При сортове, които нормално дават зърна със семки, като изключение в гроздовете им може да се образуват малки безсеменни зърна поради недобро оплождане. Ясно е, че този тип безсеменност не представлява интерес за практиката и дори е нежелателен.
2.При типично безсеменните сортове всички зърна са без семки. При тях има нормално оплождане, но в ранна фаза спира развитието на семепъпките и зърната остават без семки. Такива сортове са следните:
Бяло без семе (Султанина).
Произхожда от Иран. Това е най-разпространеният и най-стар сорт за производство на стафиди. В нашата страна е малко разпространен, защото изресява по време на цъфтежа и остават малко грозде. На асми плододава добре. Гроздът е средно голям до голям, коничен и полусбит. Зърното е средно едро, леко продълговато и восъчно-жълто. Месото е слабо хрупкаво, сладко и със слаба киселинност. При ядене се чувства малко тръпчивина (танин). Подходящ е главно за производство на стафиди, конфитюр, компоти, сладка и др.
Безсеменен хибрид V-6.
Получен е в Опитното лозе на ВСИ „Г. Димитров". Има добра родовитост. Гроздовете му са големи, сбити и със силно развити крила. Зърното е едро и продълговато. Вътрешността му е месеста. Ципата е крехка, жълто-зелена до розова. И при него се чувства наличността на танин. Има и глухи, празни семки. Къснозреещ сорт. Използва се, както гроздето на сорта Бяло без семе.
Безсеменен хибрид VI-4.
Получен е в Опитното лозе на ВСИ „Г. Димитров". По родовитост отстъпва на хибрид V-6, но на асми плододава добре. Гроздът му е голям, полусбит или рехав. Зърното е много едро и силно продълговато. Ципата му е жълто-зелена до кехлибарена. Месото е сладко, хрупкаво и с приятен вкус. Подходящо за консумация в прясно състояние и за производство на стафиди, сладка и т.н. Средно ран сорт.
Перлет.
Американски безсеменен сорт, внесен у нас през последните години. Той е ранозрял, със средно едри зърна и е чувствителен на сивото гниене. Всички безсеменни сортове се раждат на една-две плодни пръчки.
Кои сортове са подходящи за производство на бяло вино
Бяло вино може да се получи от всички винени сортове, чийто сок не е оцветен. Най-често за целта се използват сортовете с бяло и розово грозде. Местните винени сортове с бяло грозде са сравнително малко, поради което в практиката се използват доста чуждестранни.
Димят.
Местен сорт, който е познат и в други страни. Гроздът му е средно голям до голям, полусбит. Зърното е едро, овално, с приятни вкусови качества и със слаб аромат на ванилия. Ципата му е доста жилава, жълто-зелена със седефен оттенък. Много родовит сорт и може да се реже чашовидно или по системата Гюйо, но само на една плодна пръчка с 8-10 очи. Той е къснозреещ сорт с добра устойчивост на сиво гниене и с много слаба студоустойчивост. Подходящ е за консумация в прясно състояние и за производство на вино. Гроздето му съдържа достатъчно захари и киселини. От него се получават добри бели вина.
Мискет червен.
Местен сорт. Среща се в много райони на страната, но компактни насаждения от него има само в Карнобатско и в Карловско. Гроздът му е средно голям, сбит. Зърното е средно едро, овално, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Ципата е розова, покрита с прашец и осеяна с черни точици. Има много добра родовитост. При резитба Гюйо се оставя само една плодна пръчка на 11-13 очи. Много устойчив на студ, но недостатъчно устойчив на сивото гниене. Мискет червен е сорт за получаване на висококачествени бели мискетови вина. Обикновено киселините му са малко. В районите, където е разпространен, се използва и за консумация в прясно състояние. Узрява след Памида и има склонност към изресяване.
От местните сортове може да се срещнат още Виненка, Кокорко и Керацуда, но разпространението им е много ограничено и присадени лози от тях много рядко се намират.
Юни блан.
Френски сорт, който се разпространява и в нашата страна. Дава големи, полусбити гроздове със средно едри, овални зърна. Ципата му е здрава, жълто-зелена до жълто-розова. Консистенцията му е водниста и не е подходящ за консумация в прясно състояние. Юни блан е къснозреещ, извънредно родовит сорт с много добра устойчивост на сивото гниене. По добив почти не отстъпва на Димята, но го превъзхожда по захарност. От него се получават хубави бели вина с фин вкус. При резитба Гюйо се оставя една плодна пръчка на около 12 очи. Може да се засажда в райони, където успява да узрее Димятът. Студоустойчивостта му е слаба.
Ркацители.
Има грузински произход. Сега се разпространява и у нас. Гроздът му е средно голям, цилиндричен, удължен и рехав. Зърното е средно едро, златисто-жълто или жълто-розово, с ръждиви петна. Има добра родовитост, но проявява склонност към изресяване, което може да намали добива му. Гроздето е с добра захарност и киселинност. Късен сорт е, но изпреварва Юни блан. Извънредно устойчив е на студ и на сивото гниене. В зависимост от силата на лозите може да се реже на една или две плодни пръчки. От гроздето на сорта Ркацители се приготвят висококачествени бели вина.
В по-хладните райони, където изброените сортове няма да узреят добре, може да се засаждат някои по-ранни винени сортове, като:
Ризлинг италиански.
Произхожда от Франция. Гроздовете му са под средни до малки, с дребни овални зърна. Ципата е златисто-жълта. Дава много гроздове, но добивът е нисък, тъй като средното тегло на грозда е ниско. Има много добра студоустойчивост, но е чувствителен към сивото гниене. От него се получават едни от най-качественитбели вина. Може да се отглежда в места до 500 м надморска височина, а при добри изложения и на по-голяма. Обикновено се реже на две плодни пръчки.
Алиготе.
Френски сорт. Гроздовете му са средно големи, със средно едри зърна с водниста консистенция. Изключително винен сорт и от него се получават много хубави бели вина. Чувствителен е на сивото гниене. По-добивен е от Ризлинг италианския. В зависимост от силата на лозите се оставят по една или две плодни пръчки на главина.
Гроздето и на двата сорта не е подходящо за консумация в прясно състояние и понеже са по-ниско добивни, избягва се засаждането им в личните лозя.
Кои сортове са подходящи за производство на червено вино
Памид.
Стар местен сорт. Гроздът му е средно голям, полусбит и цилиндричен. Зърното е средно едро, слабо продълговато, розово-червено до тъмно-червено. Ципата е крехка, а месото има приятен вкус. Памидът е родовит сорт и е подходящ повече за къса резитба - чашовидна, кордон Роая и т.н. При резитба Гюйо се оставя само една къса плодна пръчка. Има добра студоустойчивост. Гроздето му е с добра захарност, но с малко киселини. Използва се за консумация в прясно състояние и за вино. Виното му е приятно и може да се пие веднага след ферментацията. Бедно е на киселини и боя и не е трайно.
Гъмза.
Местен, много родовит и с високи качества винен сорт. Има обаче сериозен недостатък, че зърната му лесно се пукат и се нападат силно от сивото гниене. През някои години загнива почти цялото грозде. Гроздът е средно голям, сбит. Зърното е средно едро, овално и тъмно-синьо. Изключително само винен сорт. Поради изтъкнатите недостатъци не е подходящ за личните лозя. Реже се на 1-2 плодни пръчки е 10-12 очи.
Мавруд.
Местен сорт, който е разпространен главно в Южна България. Дава големи крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърното е дребно, с дебела тъмно-синя ципа. Маврудът е родовит, къснозреещ сорт. Гроздето му има добра захарност и е богато с киселини и багрилни вещества. От него се получават много добри червени вина. Не е подходящ за консумация в прясно състояние. Има добра устойчивост на сивото гниене. При резитба Гюйо се оставя една плодна пръчка на 11-13 очи.
Широка мелнишка лоза. Местен сорт за приготвяне на червени вина в района на Петрич и Сандански. В останалите части на страната не се среща, защото зрее много късно. В Петричкия район дава грозде с висока захарност и с достатъчно киселини и багрилни вещества, от което се приготвя прочутото мелнишко вино. Има добра родовитост и устойчивост на сивото гниене. Изисква резитба на по-къса плодна пръчка.
Зарчин.
Пренесен е от Югославия. Има по-ограничено разпространение предимно в Северозападна България. Много родовит сорт, устойчив на сивото гниене. Гроздът му е средно голям, полусбит до сбит. Зърното е средно едро, с дебела, тъмносиня ципа, средки тъмни точици. Изключително само винен сорт. Виното му е малко тръпчиво. Реже се на една плодна пръчка.
Шевка.
Местен сорт. Среща се в някои райони на страната. Гроздето му е подходящо за вино и за консумация в прясно състояние. Сравнително къснозреещ сорт с добра родовитост. Реже се на една плодна пръчка.
Сензо.
Южнофренски сорт, получил разпространение в много страни. Гроздът му е среден до голям, полусбит, с едри продълговати зърна. Ципата му е тънка и тъмно-синя. Средноран високодобивен сорт. Гроздето му развива добра захарност и от него се получават висококачествени червени вина. Цени се и като десертен сорт. Чувствителен е на сивото гниене. Може да се реже на чепове или на една плодна пръчка до 12 очи.
Мерло.
Френски сорт, подходящ за производство на висококачествени червени вина. Гроздът му е средно голям, крилат, полусбит. Зърното е средно едро, с жилава тъмно-синя ципа. Узрява малко преди Памида. Има добра родовитост и устойчивост на сивото гниене. Подходяща за него е резитбата Гюйо на една или две плодни пръчки. Изключително винен сорт. Развива висока захарност и съдържа достатъчно киселини.
Саперави.
Грузински сорт. Дава средно големи, рехави конични гроздове. Зърното е средно едро, с жилава тъмно-синя ципа. Сокът му е розов. Има добра родовитост, но е склонен към изресяване, което може да намали добива му. Устойчив е на студ, но не е достатъчно устойчив на сивото гниене. Саперави е висококачествен винен сорт. Вината му са силно оцветени, плътни и свежи. Реже се на 1 или 2 плодни пръчки.
Каберне Совиньон.
Френски сорт, разпространен в много лозарски страни. Дава малки гроздове с дребни тъмно-сини зърна. Родовитостта му е добра, но тъй като гроздовете са малки, добивът от него е нисък. Има много добра студоустойчивост и не е чувствителен на сивото гниене. Подходяща за него е резитбата Гюйо с една или две плодни пръчки. Каберне Совиньон е изключително само винен сорт за производство на висококачествени червени вина.
Има ли културни сортове за подобряване цвета на виното
Когато желаят да подобрят цвета на виното си, мнозина лозари прибавят към културния сорт по-малко грозде от директни сортове. Има обаче и културни сортове със силно оцветен сок и е по-добре те да се използват за тази цел. Ето някои от тях:
Аликант буше.
Френски сорт, със средно големи гроздове. Зърното е средно едро с тъмно-синя ципа. Характерно за него е, че сокът му е обагрен. Много родовит, среднозреещ сорт. Като винен сорт Аликант буше не се отличава с особени качества. Ценното в него са багрилните му вещества. Не е подходящ за консумация в прясно състояние.
Гран ноар.
Френски, средно ран родовит сорт. Гроздът му е средно голям, със средно едри зърна. Сокът му е силно обагрен.
И двата сорта заслужават внимание само като подобрители на цвета на вина от други сортове. За същата цел може да се използва и грозде от сорта Саперави, който ги превъзхожда като винен сорт.
Кои сортове може да се използват за придаване на мискетов аромат на виното
Много лозари предпочитат вино с по-слаб или по-силен мискетов аромат. За целта наред с основния сорт се засаждат и малко лози от сортове с добре изразен мискетов аромат. Подходящи в това отношение са:
Тамянка.
Стар египетски сорт, разпространен в много страни. Гроздът му е среден до малък, полусбит до сбит. Зърното е средно едро, с дебела, ръждиво-кехлибарена ципа. При ядене се чувства силен мискетов аромат. Тамянката дава среден добив. Гроздето има много висока захарност. То се използва главно за производство на ликьорни вина. Зрее малко преди Памида. Предпочита се резитбата на една или две плодни пръчки.
Мискет врачански.
Местен сорт. Има по-ограничено разпространение. Дава средно големи гроздове. Зърното е средно едро, елипсоидно, с много силен мискетов аромат. Ципата е дебела, жилава, жълто-зелена. Подобно на Тамянката и неговото грозде се използва за производство на ликьорни вина. Реже се на 1-2 плодни пръчки.
Мискет Отонел.
Френски сорт. Разпространен е предимно в страни с по-хладен климат. У нас с успех може да се отглежда и в предпланинските райони. Дава малки сбити гроздове. Зърното е дребно, сферично, със здрава жълто-зеленикава ципа. Родовитостта му е добра, но добивът е едва среден. Гроздето му е богато със захари и е подходящо за приготвяне на десертни и обикновени вина. Изисква резитба на една или две плодни пръчки.
За придаване мискетов аромат на червено вино може да се използва и сортът Мискет хамбургски. Необходимо е обаче да се посочи, че сега все повече се налагат вината с неутрален вкус, т.е. без мискетов аромат.
Само един или повече сортове за вино да се засаждат
Основен критерий при избора на винените сортове за личното лозе е типът на виното, което желаем да получим: червено, бяло, с мискетов аромат или с неутрален вкус и т.н. Разбира се, температурните и почвените условия на мястото винаги трябва да се иматпредвид. Засаждането на два или три сорта, които взаимно се допълват, е за предпочитане. Не бива обаче броят им да бъде много голям. Обикновено един от тях е доминиращ. Той може да бъде сорт, подходящ едновременно за вино и за консумация в прясно състояние. От червените сортове такива са например Памидът и Сензото. Те трябва да се допълват с още 1-2 сорта, които да подобрят цвета и киселинността им. В Южна България сортът Памид сполучливо се допълва от местния сорт Мавруд. От чуждестранните сортове подходящи за допълване са сортовете Мерло, Саперави и Каберне Совиньон.
Съотнощението между основния и допълващите сортове се определя от характера на виното, което желаем да произведем, като се знае, че тези сортове подобряват и качеството на виното.
От сортовете за бяло вино Димятът е подходящ за вино и за консумация в прясно състояние, но от Юни блан винаги се получава сигурна и по-качествена реколта. И двата сорта обаче са късни. От специалните сортове за мискетов аромат или за подобряване цвета на виното се засаждат по-малък брой лози.
Как да се избират сортовете за десертно грозде
Десертните сортове трябва да се подберат така, че да се осигури прясно грозде в домакинството от края на юли до късна есен. С избраните сортове трябва да се осигури последователност в зреенето и повече грозде от тези, които са подходящи и за съхраняване (Болгар, Алфонс Лавале).
При условията на нашата страна ранните и средноранните десертни сортове лози дават по-добри резултати от късните. Когато гроздето е предназначено само за лични нужди, от ранните сортове трябва да се засаждат по-малко лози. Много често те се нападат масово от птици, оси и др., което прави опазването на гроздето доста трудно.
Кои сортове се предпочитат за асми
Всички сортове лози може да се отглеждат и асмовидно. От това съвсем не следва, че е без значение какви сортове ще засадим за асми в дворното или вилното място. За асми се предпочитат по-буйнорастящи десертни сортове и с по-едри зърна. Като много подходящи за тази цел може да се посочат следните (подредени по срока на узряването): Плевен, Тракия, Кардинал, Мискет дунавски, Болгар, Алфонс Лавале, Италия, Безсеменен хибрид VI-4, Червена лисича опашка, Червена разакия, Бял зейнел и др. При избора на сортоветеза асми освен изискванията за последователност в срока на узряването и температурните условия на мястото трябва, да се стремим да постигнем и подходящо съчетание между сортове с различно обагрени зърна. Умело подредените сортове с красиви и различно обагрени зърна имат голям естетичен ефект, особено когато кордоните на отделните асми се засрещат.
Кои сортове са подходящи за места с по - висока надморска височина
С любителска цел у нас лози се отглеждат при надморска височина и над 500 - 600 м, а в отделни случаи и до 800 - 900 м, дори до 1000 м. При засаждане на лози на голяма надморска височина трябва да се имат предвид две много важни условия: а.да се засаждат лозите на топли, защитени от студени ветрове слънчеви места - от южната страна на сгради, стени, дървета и др.; б.да се подберат ранни сортове. При избор на десертни сортове може да се използват само най-ранните. От сортовете за бяло вино за тази цел са подходящи Ризлинг италиански, Мискет Отонел, Пино шардоне и Алиготе, а за червено вино - Гаме черен. Все пак предпланинските и планинските места са подходящи за отглеждане на сортове за бели вина, отколкото за червени.
