Кои изложения са подходящи за лозе
При избора на място за лозе трябва да се имат предвид изискванията на лозата по отношение на температурата, светлината и почвата. Изложението на мястото изменя съществено количеството топлина, получавана от слънцето. В по-хладни местности южното, югозападното и югоизточното изложение са за предпочитане, тъй като при тях гроздето натрупва повече захари и узрява по-рано. И колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова почече трябва да се придържаме към южното изложение. При северно изложение се получава грозде с по-ниска захарност и повече киселини. В южните топли области северното изложение е подходящо, дори при сух и горещ климат то е за предпочитане. У нас край Дунав северните изложения също са много подходящи. Западните изложения се засягат повече от силните северозападни и западни ветрове, а източните носят по-голям риск от сланите.
Наклонени или равнинни терени трябва да се предпочитат за лозя
Лозята може да бъдат засадени на равнинен терен и по склонове и хълмове с различни наклони и изложения. Условията за получаване на висококачествено грозде при тях съвсем не са еднакви. В равнините почвите са по-богати и по-свежи и лозите се развиват по-буйно, дават повече грозде, но с по-ниско качество. Вегетацията на растенията продължава до късно, пръчките остават недозрели и затова са по-чувствителни на зимните студове. Опасността от пролетни слани, мана и оидиум в равнините е по-голяма. Гроздетоостава по-воднисто, по-слабо издържа на транспортиране и не е подходящо за съхраняване. Пораженията от сивото гниене тук са големи.
Още от най-дълбока древност лозята са били засаждани по склоновете на хълмовете. И сега най-прочутите, най-реномираните лозя в света и у нас са разположени по наклонени терени. Тук почвите не са така богати, както в равнините, но гроздето е по-висококачествено и плододаването е по-равномерно.
Кои са предимствата на наклонените терени
Лозите, разположени по хълмовете, се огряват по-продължително време от слънцето. Температурните условия също са по-благоприятни, тъй като слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Ето защо гроздето тук е с по-висока захарност, съдържа повече багрилни вещества и ароматът на мискетовите сортове е по-силен. Пръчките на засадените по склоновете лози узряват по-добре и издържат през зимата на по-ниски температури. Късните пролетни и ранните есенни слани почти не засягат лозите по хълмовете и гроздоберът през есента може да се извърши по-късно. Поради по-доброто проветряване лозите тук се нападат по-малко от мана и оидиум, а гроздето им е по-устойчиво на сивото гниене.
Може ли да се отглеждат лози в дворните места
Лозата може да се отглежда не само при полски условия, но и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се отрежда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви места. Тук опасността от болести е голяма и плододаването е несигурно. Лозата не може да се отглежда и като подкултура между овощните дървета. Тя не търпи засенчване и резултатите при този начин на отглеждане са незадоволителни. Правилно е за лозите в дворовете да се отреди проветриво, незасенчено място, където те да се засадят като самостоятелна култура. Когато се отглеждат асмовидно, под тях може да се засаждат други растения, които не изискват чести поливки.
В дворните и вилните места лозата се отглежда и като декоративно растение. Възможността да й се придава различна форма и желана височина я прави подходяща за оформяне на пътеки и пътни алеи и за озеленяване на беседки. Мястото на лозите тогава е подчинено на основната идея, но не бива да се затормозва развитието им с околни дървета и други растения.
Може ли в дворовете лозите да се засаждат край стените на постройки и огради
Засаждането на лози край стените на постройки и огради може да бъде продиктувано от желанието за по-рационално използване на мястото, с декоративна цел или с оглед на създаването на по-добри условия за виреенето на самата лоза. Отглеждането на лози край оградата, ако са в подходяща формировка, дава възможност да се оползотвори окрайнината на двора, без да се влошат условията за другите култури. Необходимо е само лозата да не бъде засенчена от оградата или от близкорастящи дървета. При засаждане около постройки най-подходяща е южната страна на сградите, по-малко подходяща е западната и източната, а северната трябва да се избягва. В райони с по-хладен климат засаждането на лозите в места с южно изложение, защитени от студените ветрове с постройки или дървета, е абсолютно необходимо. Само при такива условия е възможно отглеждането на лозата на голяма надморска височина.
Може ли да се засажда ново лозе веднага след изкореняване на старото
Този въпрос се поставя от лозарите, особено в райони, където подходящите за лозя терени са по-ограничени. Досегашните наблюдения показват, че след изкореняването на старото лозе се налага мястото да остане няколко години в почивка. Почивката е необходима не толкова за възстановяване на почвеното плодородие, което може да се постигне чрез обилно торене с органични и минерални торове при риголването, колкото от други съображения. В много от старите насаждания лозите са болни от вирусни болести, които чрез корените ще се предадат на младите лози. Добре е след изкореняване на старото лозе да се извърши дълбока обработка с почистване на корените, след което мястото да се засява с житни култури или фуражни треви поне З-4 години.
Каква подготовка се извършва
Понякога се налага на мястото, предназначено за лозе, да бъдат извършени някои подобрителни работи, като изкореняване на стари дървета, подравняване, унищожаване на плевели и др. Единичните дървета заедно с дебелите им корени се изкореняват, а при риголването се почистват и останалите корени. Ако мястото е гора, налага се след изкореняванена дърветата 1-2 години да се засява с житни култури. При риголването старателно се събират всички корени.
Когато мястото е обрасло с троскот, той трябва да се изчисти преди засаждането на лозите. Това се постига с чести обработки в сухо време през лятото, а при риголването чрез ръчно събиране на коренищата. Желателно е преди риголването да се извърши и нивелиране, ако се налага.
Може ли да се подобрят неблагоприятните за лозите свойства на почвата
Когато се налага да се засадят лози на място, което съдържа излишна влага, то трябва предварително да се отводни (дренира). Това може да стане с открити или закрити канали. Предпочитат се закритите. Изкопават се ровове, дълбоки от 1,2 до 1,5 м, на дъното на които се поставят ръбести камъни или по-добре специални каменинови тръби (колектори). С тях водата се извежда вън от лозето.
При засаждане на малък брой лози в дворни или вилни места с тежки почви, при запълването на ямките или рововете към пръстта може да се прибави пясък и ситен чакъл. Така ще се подобрят физичните свойства на почвата. Ако мястото е и с излишна влажност, изкопават се по-дълбоки ямки и ровове и на дъното им се слагат ъглести камъни на пласт с дебелина 15-20 см.
Когато почвата е кисела, препоръчва се варуване. То може да се извърши със сатурачна вар, която се получава като отпадък в захарните заводи, с пепелина от варниците или с пепелта от изгарянето на лигнитни въглища в топлоелектрическите централи. Количеството на всеки от тези материали се определя в зависимост от типа и киселинността на почвата. Необходимо е да се потърси съдействието на специалист-агроном. Определеното количество сатурачна вар или пепелина се разхвърля върху мястото преди риголването, за да се размеси добре с почвата при самото риголване.
Kога се налага да се изграждат тераси
Наклонените места наред с положителните си страни имат и някои неудобства. При голям наклон се затруднява извършването на ръчните работи и става свличане на почвата, при което се оголват главините. За да се избягнат тези неудобства, наклоненото място се терасира. При обработка на почвата с машини или с работни животни тераси трябва да се изграждат при наклон над 8-9°. При малките лозя и ръчна обработка изгражданетона тераси се налага при значително по-голям наклон - над 12 - 13°. Трябва да се има предвид обаче, че при наклон над 10-12° опасността от ерозия (свличане) на почвата е голяма и е необходимо да се вземат мерки за предотвратяването й. По-важни от мерките за тази цел са: риголването да започва от долния край, с което се намалява наклонът; да се поддържа открит ров на горния край, който да отвежда стичащите се води; редовете да се ориентират по хоризонталите; да се направят водозадържащи канавки в междуредията и т.н. Тези противоерозионни мерки са ефикасни при наклон на мястото до 12- 13°. Над тази граница се налагат по-сериозни мерки за борба с ерозията, каквато е и терасирането.
Как да се изграждат терасите
При немного голям наклон на мястото се изграждат наорни тераси. Те са най-лесно изпълними и не изискват никакви инвестиции. Цялото място преди риголването се разделя на ивици, широки от 10-15 до 20 м. Риголването започва от долния край. При завършване на първата ивица последният ров остава открит. Подминава се една лента, широка 1 м, и започва риголването на втората ивица, след това на третата и т.н. по същия начин. Така се оформят няколко терасни платна, разделени със синори.
При по-голям наклон се изграждат стъпаловидни, или изкопно-насипни тераси. На тях се различават откос и платно. Откосите трябва да бъдат иззидани или зачимени (фиг. 12). Височината им не бива да надминава 1-1,5 м. Платното е използваемата част на терасата. За предпочитане е то да бъде с наклон от 3 до 6°, а не хоризонтално.
Фиг. 12. Тераси с иззидани откоси:
а - хоризонтално платно; б - наклонено платно
Ширинатана платното се определя от наклона. На тесните платна се засаждат само по един ред лози, а на по-широките - 2-3 реда. Крайните редове отстоят от откосите на половин междуредово разстояние. При стъпаловидните тераси се губи част от мястото. Те изискват влагане на инвестиции и затова трябва да се изграждат само при доказана необходимост. При плитки почви не са подходящи.
Наложително ли е мястото да се риголва преди засаждането на лозите
Дълбоката обработка на мястото, на което ще се засаждат лози, носи името риголване, или обръщане. При него богатият с хранителни вещества повърхностен пласт се поставя отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. С риголването почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече вода. Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на 2-ата - 3-ата година. Когато подпочвата е силно варовита, тя само се разрохква и се оставя отдолу. Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става по-вреден за лозите, отколкото ако си остане в подпочвата. Ако при риголването се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях скали, по-правилно е те да не се чистят, а да се оставят на място.
Кога и как да се извърши риголването
Най-благоприятното време за риголването е есента или началото на зимата. При закъсняване то не бива да се прави по-късно от два месеца преди засаждането на лозите. Този срок е необходим за слегване на почвата и разпадане на буците.
На малки площи риголването се извършва ръчно на дълбочина 60-80 см. Изкопава се по ширината на мястото ров, широк 1 м и дълбок 60-80 см. Пръстта се изхвърля от външната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с ширина 1 м. Тези ивици се риголват последователно. Горният почвен пласт на първата ивица се изхвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва ровът. Така се открива нов ров, ,който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълването на последния ров ще трябва да се докара пръстта от първия отворен ров. За да се избегне пренасянето па пръстта на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
Как да се подготви мястото при засаждане на единични лози
При засаждане на отделни лози, отдалечени една от друга, се изкопават квадратни ями с ширина от 0,80 до 1,0 м и дълбочина от 0,70 до 0,80 м. Горният почвен пласт се изхвърля от едната страна, а подпочвата - от другата. При запълването на ямата на дъното се поставя почвеният пласт, а отгоре - подпочвата.
Ако лозите ще се засаждат в редици (една или две), по реда се очертава лента, широка от 0,80 до 1,0 м. Изкопава се канавка с посочената ширина, дълбока около 0,80 м, като почвата се изхвърля от едната страна на канавката, а подпочвата - от другата. И тук при запълването на рова на дъното се нахвърля почвата, а отгоре - подпочвата. При сухи и бедни почви винаги трябва да се изкопават по-широки ями и ровове (поне 1 м), а дълбочината им може да надмине 0,80 м. Същото важи и за места с по-тежки, сбити
почви.
Може ли да се тори мястото при риголването
Едновременно с риголването може да се извърши и торене. Така почвата ще се обогати с хранителни вещества и ще се подобри структурата й. Желателно е при риголването да се използват по-големи дози торове: около 4-5 т и повече оборски тор с добавка на 50-100 кг суперфосфат и 40 кг калиев тор за 1 дка. Торът се разхвърля предварително по повърхността на почвата и при риголването се заравя дълбоко. Когато се изкопават ями или се риголва на ленти, торът се поставя в ямата или рова, след като на дъното е нахвърлен пласт почва около 20 см. Обогатяването на почвата с повече хранителни вещества преди риголването има голямо значение за създаването на силни лозови растения, от които е възможно да се получават високи добиви. Когато органичните торове не достигат, може да се прибегне до т.нар. зелено торене. За зелено торене се препоръчва засяването на лупина, грах, фий и други едногодишни бобови растения, които бе оставят да израстат добре и когато започнат да цъфтят, зелената маса се валира и после се заорава. През есента мястото се риголва за лозе.
