Змии
Отровни змии са пепелянката, усойницата, остромуцунестата усойница и каманарката.
Пепелянката е най-разпространена у нас. Среща се във всички краища на България и най-често по сухите слънчеви ниски места (често из лозята). Ухапва при самозащита.
Усойницата населява нашите планини, и то както гористия пояс, така и високите до 2700 м планински поляни. Тя е най-отровната змия в Европа. При опит да бъде уловена не бяга а се свива на кълбо и се брани със силно съскане и опити да ухапе.
Останалите два вида змии се срешат рядко в България. От остромуцунестата усойница и каменарката у нас са намерени единични екземпляри.
По външен вид змиите имат както сходни, така и доста отличителни белези. Отровният им апарат се състои от две жлези, разположени зад очите, покрити със съединителнотъканна покривка. Отровният секрет се излива през каналчести зъби, намиращи се по един от двете страни на горната челюст. Те са лесно трошливн, поради което често се подменят. При затворена уста отровните зъби лежат отстрани на езика, успоредно на горната челюст, а при отваряне на устата заемат почти отвесно положение, като заостреният им край е извит като кука назад. Раната от ухапването представлява две по-големи точ-козидни кръвонасядания (където са проникнали двата отровни зъба) и други два успоредни реда от по-малки точковидни кръ-вонасядания, причинени от неотровните зъби. Отделеният секрет съдържа органични вещества, които разстройват важни ензимни системи в човешкия организъм и действуват токсично върху нервната система, малките кръвоносни съдове и червените кръвни телца. Действието на змийската отрова е по-силно през топлите сезони, след нахранване и след сменяне на кожата на змията, като е в зависимост също така и от възрастта и състоянието на пострадалия. Клиничната картина при ухапванията от различните отровни змии е сравнително сходна. Самото ухапване се усеща като убождане с трън. Скоро обаче болката се засилва, появява се изтръпване и бързо нарастващ оток на ухапаното място. Околността на раната се зачервява, като червеният цвят постепенно преминава в синьочервен поради излизане на кръв вън от кръвоносните съдове и хемоли-тичното действие на отровата. Понякога отокът се разпространява по целия крайник, а може да обхване и голяма част от телесната повърхност, появява се зачервяване по хода на лимфните пътища, увеличават се лимфните възли. Паралелно с местните прояви се развиват и общи явления — повръщане, диария, кръвотечание от лигавицата на устата, очите и половите органи, задух, студена пот, сънливост или силна възбуда при леките случаи състоянието постепенно се подобрява и в зависимост от степента на отравянето и своевременността на лечението явленията отзвучават за 2-4 дни. Редките смъртни случаи (няколко минути след ухапването) са причинени от попадане на отровата в по-голям кръвоносен съд или поради свръхчувствителност към отровата. Първата помощ цели да се намали разпространението на проникналата в раната отрова. Това се постига, когато веднага след ухапването крайникът се стегне силно между ухапаното място и основата на крайника, и то колкото може по-близо до раната. Стягането се прави с колан, гумена тръба «ли кърпа, като се стяга силно, за да се опре притокът на кръв от раната към вътрешността на тялото. Стегнатата превръзка може да се държи максимум 30—40 минути. Раната се почиства и измива с дезифекционни разтвори, а при липса на такива — с чиста вода. За да се отстрани отровата от раната, още в първите минути след ухапването раната се смуче е уста, но само при условие, че лигавицата иа устата ,и венците е здрава и изсмуканото не се гълта, а веднага се иаплюва. Това донякъде би могло да се постигне и чрез поставяне иа вендуза върху ухапаното място, а при липса на болки и поставяне на студени компреси. На пострадалия се дават по-големи количества течности — чай, кафе и др. Веднага трябва да се извика лекар. За да се предпази човек от отровните змии, трябва да не рови с ръце в гъста растителност, под камъни, под купчини сено, треви и др., трябва да «оси в съмнителни местности обувки, достигащи над глезените, и туристически чорапи.
