В периода на пубертетното съзряване паралелно с половия инстинкт, който е присъщ на човека и на животните, у юношите и девойките се заражда ново силно чувство - любовта. Появата на това ново чувство е сигнал за настъпването на онези психични промени, които характеризират периода на половото съзряване и създават най-много грижи и затруднения.
Всъщност детето е запознато с чувството любов още от най-ранна възраст. То обича силно майка си, баща си, братчето или сестричето си. Това чисто и всеотдайно чувство трябва да се запази и укрепи. Детето трябва да се научи да проявява внимание, грижи и нежност към близките си.
Особено важно е да се запази чувството на синовна обич у момчетата - то ще стане един от източниците на уважение към жената. Ако юношата запази честността, сърдечността, отзивнчивостта в своите отношения към родителите, той ще бъде добър мъж и баща.
Ако пораствайки, детето не се е научило да обича родителите си, братята, сестрите, училището, родината си, ако в неговия характер преобладава груб егоизъм, твърде трудно може да се разчита, че той, вече младеж, ще е способен да обича дълбоко избраната от него жена.
В ранния период на пубертета началната проява на любов към другия пол не е още истинска любов. Това е само влюбеност, неустойчива импулсивна дружба без дълбоки корени и здрави връзки, често пъти случайна. В тази дружба девойките и юношите влагат не полови чувства, а повече другарски. Момчетата и момичетата виждат в тази дружба преди всичко другар, с когото имат общи интереси, с когото делят скърби и радости, от когото могат да получат необходимата помощ. Девойките и юношите си помагат в училище, ходят заедно на кино и театър, спортуват. Взаимното уважение не позволява даже и мисли, които могат да оскърбят приятеля и другаря. Така се заражда първата любов, описвана и възхвалявана от векове като най-чистото и целомъдрено чувство, свободно от всякакви мисли за полова близост.
Често пъти у момичетата се зараждат чувства (които те смятат за любов) към авторитетни личности - артисти, писатели, поети, учители, спортни първенци или прочути естрадни певци. Това харесване, обожаване остава скрито и неизявено, бързо угасва или се прехвърля към по-модния в момента певец или спортист, артист или поет.
В този период родителите често забелязват, че тяхната дъщеря се променя. Наред с физическите изменения, които незабелязано са се промъкнали и са превърнали детето в оформяща се девойка, се забелязват и промени в държанието и мислите. Девойката по-дълго се задържа пред огледалото, започва да се грижи за прическата си, обръща внимание на облеклото си, не остава безразлична към модата. Появява се желание за харесване, често пъти неопределено, но понякога целенасочено към неин съученик или приятел, към случаен познат или близък на семейството. Често без никакви причини девойката става тъжна, замислена, не внимава в училище. Най-малките забележки пред-извикват обида и сълзи.
Момчетата по-рядко изпитват неизявени и несподелени любовни чувства. Най-често те проявяват симпатия към своите връстнички или към по-млади от тях момичета. В тези години момчетата усещат нови сили у себе си, стават по-работоспособни.
Въпреки това обаче те често проявяват умора и нестабилно настроение: сега са весели, а след час - мрачни като облак; сега са пълни с добри намерения и преливат от нетърпение да ги изпълнят, а утре всичко е станало далечно, чуждо, нежелано. Те вече се чувстват големи, зрели, обичат да дискутират, упорито защитават своите възгледи и същевременно са недоверчиви към съветите на възрастните, не желаят да се уповават на техния житейски опит.
На фона на тези физически и душевни промени, на фона на противоречиви чувства и вълнения възниква първото увлечение, първата любов. Младежката любов, която трябва да остане силна, възвишена и чиста, минава през различни фази на развитие и изява. Момичетата и момчетата се стремят да се харесат на най-любимия или на любимата. Младежите започват да търсят и по-често да намират поводи за взаимно общуване, стига се до все пo-засилващо се взаимно влияние. Бурният разцвет на взаимните чувства намира изява в стихове и любовни писма, понякога в конфликти и сблъсъци, в драматични изживявания. Тази т. нар. идеална любов в сравнение с миналото сега се среща по-рядко.
Какво трябва да бъде поведението на родителите, когато узнаят за дружбата на своите деца, за първата любов? Нека те си спомнят за миналото, за собственото си поведение, за реакциите на родителите си и може би ще открият нещо, което ще им помогне. Прибързаните решения и действия дават най-лоши резултати. Те могат да доведат до загуба на доверието към родителите, до обратни на желаните постъпки, до непоправими конфликти между родители и младежи. Истинската майчина и бащина любов ще намери правилния път до сърцето на юношата. Най-малко подходящи са подигравките, заплахите, наказанията. Те само озлобяват младите, карат ги да се затварят в себе си, да се крият и да лъжат. Най-правилно е в откровен разговор (юношите и девойките въпреки някои мнения заслужават откровеност) да се разгледа създалото се положение и да се обяснят всички последици от него. Майката трябва да обясни на своята дъщеря, какво представлява честта на девойката, достойнството на жената, които много леко могат да бъдат пропилени. Бащата трябва да изисква от сина си да възпитава у себе си чувство на въздържане, на уважение към девойката, бъдеща съпруга и майка. Полезно е да се обясни вредата от ранния полов живот, който води до психично и физическо изхабяване, до ранно полово безсилие (импотентност), до опасности от венерически болести, ранна нежелана бременност и до многобройни по-късни затруднения. Разбира се, в тези въпроси трябва да се прониква бавно и внимателно, защото при първата любов младежите и девойките най-често имат чисти помисли и пориви. Необходимо е да се спечели доверието иа младежите с такт и търпение. Майката и бащата трябва да станат техни желани и търсени съветници. Нужната строгост трябва да бъде справедлива. Не трябва да се пренебрегва родителският контрол, но той не бива да се прилага грубо и неделикатно, а по-скоро да изглежда като съвет на по-възрастния към по-младия.
Заедно с всички сложни въпроси на взаимоотношенията между юношите и девойките на изясняване подлежат и проблемите, свързани с възникналото полово влечение. Въпросите на сексуалнкя живот не трябва да бъдат «табу» за подрастващите, не бива те да се запознават с тях на улицата или в интимни разговори със съмнителни приятели. Те трябва да бъдат просветени по тези въпроси от родителите, от учителя, ог лекаря - най-отговорни, компетентни и имащи тяхното доверие и привързаност хора. Навременната и системна възпитателна работа по основните полови въпроси ще послужи като важно профилактично средство, което ще предпази младежите и девойките от ранни увлечения, отрицателни преживявания и болестни последствия, вродени от преждевременно започнатия полов живот при още неукрепнал и незрял организъм.
Важно е също така запознаването с особеностите на пубертетното развитие.
Половото възпитание, започнало още преди пубертета, постепенно ще приучи подрастващите на въздържаност, искреност, съзнателност, спазване на етичните норми в отношенията между хората. Възпитаните в такъв дух деца много по-лесно и по-безболезнено преминават през сложния пубертетен период.
Осветляването на въпроса за половия инстинкт трябва да става паралелно с разговора за дружбата и любовта между младежа и девойката. При човека половият инстинкт е облагороден, издигнат на по-високо стъпало - любовта. Половото влечение е свойствено на всяко живо същество, но любовта - само на човека. Половото влечение без любов се доближава до животинското и унижава човека и човешкото достойнство. Платоническата любов без полово влечение е също така нещо неестествено. И затова младият човек трябва да обича не животински и не платонически, а човешки. Това значи да култивира у себе си умението де овладява и да въздържа инстинкта, да го подчинява на своята съзнателна воля.
До 20-годишна възраст организмът расте, узрява и се готви за живота. През този период той набира сили, знания и умения, които после ще осмислят неговия живот. В този именно период инстинктът трябва да бъде обуздаван, въздържан.
Физкултурата е могъщо хигиенно средство, което допринася за укрепване на младежкото здраве, прави организма издръжлив, калява волята, усъвършенства работата на нервната система. Различните методи на закаляване (въздушни бани, фрикции с хладка и студена вода и др.) също така действат оздравително и тонизиращо. Интензивната мускулна активност при спортуване спомага не само за укрепване здравето на организма, но при подходяща възпитателна атмосфера допринася за сдържане на половото влечение и за насочване на обилната младежка енергия в правилно и безопасно за младата възраст направление.
Обществено-културните интереси и прояви също така ще помогнат за правилно нормализиране на младежката енергия. Училищните кръжоци, многообразните младежки начинания ще оползотворят свободното време на подрастващите.
Здравно-хигиенното възпитание през пубертетната възра не е маловажна задача. Този въпрос понякога се подценява, защото се приема, че децата в тази възраст не боледуват много често и са вече достатъчно пораснали и не се нуждаят от здравни и хигиенни съвети. Такова схващане е погрешно. В пубертетната възраст много често се наблюдава немарливост и дори влошаване на придобитите преди здравни навици. Това се отнася и до дневния режим. Ето защо през тази възраст трябва да се полагат въз-питателни грижи за възстановяване и допълване на придобитите по-рано здравни навици. Необходимо е подрастващите да получават подходяща за възрастта им здравнопросветна информация.
