Кашлицата е честа проява при децата. Родителите са много обезпокоени, когато кашлицата е упорита и продължителна и не се успокоява от предписаните лекарства. Добре е да се знае, че кашлицата е проява на много детски заболявания и с порастването на детето тя започва да се явява все по-рядко.
Кашлицата не е болест, а проява при различни болести. Тя представлява защитен рефлекс, чрез който организмът се опитва да отстрани и да почисти дихателните пътища от натрупан в тях слузен или гноен секрет или да отговори на други дразнения в дихателната система. Как се осъществява кашличният рефлекс? Началният сигнал за този рефлекс идва от раздразването на нервните окончания в глътката, ларинкса, трахеята и бронхите. Това дразнене се причинява от оток на лигавицата, натрупан секрет, от сух и претоплен въздух, от пушек и други замърсители на въздуха. Лигавицата на дихателните пътища е покрита с малки власинки, които са така пригодени, че със своето трептене «измитат» навън всичко чуждо, попаднало или образувало се в дихателните пътища и затрудняващо нормалната им проходимост. При кашлицата заедно с въздуха се изтласкват навън и неговите замърсители. Сега един от най-честите замърсители на близката до детето въздушна среда е тютюневият дим. Децата в семействата, в които се пуши, кашлят много по-често (5-10 пъти) и по-продължително. Тютюневият дим уврежда лигавицата на дихателните пътища и с това нарушава тяхното прочистване. А при пушене в семейството децата са своеобразни пасивни пушачи и техният бял дроб се дразни и от най-малко количество тютюнев дим. В редки случаи причината за кашлицата е попадането на чуждо тяло в дихателните пътища.
Дразненето на лигавицата по нервен път се предава до мозъка, където се намира кашличният център. От този център излиза заповед за кашляне, при което вземат участие мускулите на гръдния кош, диафрагмата и бронхите. При ефективен резултат от кашлицата се стига до изхрачването на секрет или на чуждото тяло.
Сведенията за характера на кашлицата имат важно значение за определяне естеството на заболяването и поради това от родителите се изисква добре да наблюдават особеностите на кашлицата - поява, честота, еволюция и придружаващи я други болестни прояви (повишена температура, учестено дишане, запушен нос, повръщане, дишане през устата, хъркане по време на сън, пресипнал глас и др.). Важно е също дали кашлицата е влажна или суха, дали детето при изкашлянето отделя храчки, какъв е изгледът на храчките, има ли в тях някакви примеси (кръв, гной и др.). При децата е много важно да се следи дали е налице затруднено дишане, което се познава по раздуването на ноздрите, а също така дали детето стене и пъшка при дишане, чува ли се свирене на гърдите. Добре е също да се съобщи дали някой в обкръжението на детето има кашлица.
Най-често причината за появата на кашлица у децата е вирусна (или по-рядко бактериална) инфекция на дихателните пътища. В тези случаи е налице възпаление на носната лигавица (хрема), на гърлото и на горните дихателни пътища (ларинкс, трахея). Повишената тем-пература (38-40 °С) продължава средно 4-7 дни и не се повлиява от даването на антибиотици и сулфонамиди. Ако не се появят усложнения (възпаление на ухото, на околоносните кухини, пневмония), оздравяването настъпва средно за една седмица. Кашлицата отначало е суха, а в края на заболяването може да стане влажна. Храчки почти не се отделят, а децата до 3-4-годишна възраст не могат да ги отхрачват, гълтат ги и понякога те се откриват в повърнатото. При тази група вирусни инфекции може да се развие остър бронхит, който при правилно лекуване бързо оздравява, но въпреки това детето трябва да се наблюдава от лекар. В редки случаи бронхитът може да се усложни с пневмония, при която температурата рязко се повишава, детето диша учестено, общото състояние се влошава. Кашлицата вече не е така силна. Даването на антибиотици обикновено довежда до бързо оздравяване.
Характерна е кашлицата при остро възпаление на ларинкса. Най-често кашлицата започва вечер и има дрезгав и лаещ характер. Тя е суха и се придружава с увеличаващо се затруднение на дишането. През нощта детето сяда в креватчето, има изплашен изглед, бори се за въздух. Това продължава няколко часа и едва към сутринта настъпва подобрение, но в следващите 1-2 дни пристъпите от дрезгава кашлица могат отново да се появят, като протичат по-леко. Това обезпокояващо родителите заболяване на кърмачетата и малките деца в повечето случаи завършва с оздравяване. При него температурата може да е нормална или да е леко повишена. Детето трябва спешно да се покаже на лекар и в много от случаите да се постави за наблю-дение в детска болница.
Коклюшът при децата дава характерна кашлица, която идва на пристъпи. След въвеждането на противококлюшната ваксина това заразно заболяване се среща по-рядко. Началото на коклюша наподобява вирусно заболяване. Детето има хрема, покашля през нощта, а след това започва да кашля и през деня, като кашлицата през втората седмица започва да се появява на пристъпи. Между пристъпите детето е спокойно и не кашля.
Кашличният пристъп е крайно характерен и ако лекарят го чуе, веднага може да познае заболяването. Отначало се появяват с няколко леки покашляния, които са предвестници на тежкия пристъп, настъпването на който детето посреща със страх. Следват един след друг експлозивни силни кашлични тласъци, от които детето като че ли се задушава. Лицето му се подува и зачервява, очите са също зачервени и изпъкнали, езикът се изплезва напред и в края на кашличния пристъп детето се опитва да отхрачи гъсти жилави храчки, които наподобяват белтък от сурово яйце. Такъв опит за отхрачване е крайно характерен за децата до 3-4 -годишна възраст, защото при други форми на кашлица малките деца не знаят да отхрачват, а гълтат храчките. В края на кашличния пристъп настъпва особено шумно вдишване, което, наподобява кукуригане (оттук народното название на коклюша «кукуригница»). Тази проява обаче сега по-рядко се наблюдава. В края на пристъпа децата и особено кърмачетата може да повърнат. Кашличните пристъпи могат да стигнат до 20-30 и повече за денонощие, а при леките форми да бъдат само 8-10 на брой. По време на нощните пристъпи детето се събужда, става неспокойно и плачливо и търси майката, за да му помогне. Оздравяването настъпва бавно в продължение на 1-2 и дори повече месеци. Това, което е важно да се помни, е, че неусложненият коклюш протича почти без повишена температура или с много слабо повишение. За детето е много необходимо перио-дичното наблюдение от страна на лекар, който ще реши въпроса за лекуването.
Попадането на чуждо тяло в дихателните пътища, което народът нарича попадане на чуждо тяло в «кривото гърло», се съпровожда с пристъпи от задушаване и силна кашлица, която цели отстраняването на чуждото тяло. Кашлицата обаче невинаги успява да постигне тази цел. Първата помощ в тези случаи е да се обърне детето с главата надолу и силно да се потупа няколко пъти между плешките. Това може да помогне, ако чуждото тяло се намира в гърлото, ларинкса или трахеята. При попадане на чуждо тяло в дихателните пътища детето незабавно трябва да се заведе при лекар, защото то е заплашено от задушаване. Понякога след началния силен кашличен пристъп може да настъпи внезапно затихване, но след известно време мъчителното кашляне отново се повтаря. Тази кашлица може да продължи дълго време, но родителите не трябва да се успокояват, а е нужно спешно да потърсят лекарска помощ и при най-малко съмнение за попадане на чуждо тяло в «кривото гърло». Задавянето у децата настъпва най-често по време на плач,
смях, при хранене или при игра с малки предмети (копчета, бо-бени и други зърна, семки, иглички, осили и др.).
Кашлицата при остър астматичен бронхит и при астма е доста характерна. При тежките форми на астма най-често родителите съобщават за наличието в рода на алергични заболявания и на чувствителност към цветен прашец, домашен прах, перушина, лекарства и други вещества. Някои вирусни инфекции също могат да предизвикат астматичен бронхит.
Пряката причина на астматичния пристъп лекарят невинаги може лесно да установи. И поради това родителите трябва да се помъчат да отговарят на следните въпроси: кога настъпва аст-матичният пристъп (през деня или нощта), в определен сезон на годината, при цъфтене на някои цветя или билки, при дразнене от тютюнев или друг дим, при спане върху пухена възглавница, при контакт с котки и кучета, появяват ли се астматичните пристъпи при резки колебания на времето, при отиване на село, при смяна на стаята или на леглото. Също така е важно дали се засилват след имунизиране, или при приемането на някакви лекарства.
Болестните промени, които настъпват по време на астмата се свеждат до спазъм на бронхиалната мускулатура, подуване на бронхиалната лигавица и образуване на гъст секрет. Всичко това нарушава проходимостта на бронхите и затруднява дишането. Детето най-често след краткотрайна хрема, без повишена температура и обикновено вечер получава учестено дишане и задух и започва често и продължително да кашля, като гърдите му свирят и това свирене майката чува от разстояние. Астматичната криза поражда у детето страх. Изплашени са също и родидителите. Обезпокоеното от внезапно настъпилия задух дете сяда в леглото, изглежда бледо, изпотено, изплашено, а вените по шията изпъкват. То се подпира на ръце и се опитва да си помогне. След няколко мъчителни часа дишането може да се подобри, но правилото е при астматичен пристъп спешно да се търси помощта на лекар. До идването на лекаря създайте максимално успокояваща обстановка около детето. Не издавайте пред него вашата тревога. От време, на време му давайте охладени напитки, най-добре чай или вода. Отворете прозореца, за да влезе въздух, и се опитайте да овлажните въздуха. Ако имате възможност, поставете детето в празна и почистена от прах стая. Отстранете в обкръжението на детето всичко, което може да дразни дихателните пътища и да задържа прах. Не бързайте на своя глава да давате лекарства без позволението на лекаря.
При астматичния бронхит картината наподобява отчасти астма, но проявите при него са по-леки и по-бързопреходни. Детето в началото има хрема, а скоро след това започва често да кашля, да диша учестено и гърдите му да свирят. Общото състояние е сравнително добро. От време на време то се заиграва. Апетитът
му е намален, но не е изчезнал. С даването на предписани от лекаря медикаменти този бронхит бързо се подобрява в течение на 1-2 седмици.
Привична кашлица и по кашляне. При някои деца с чувствително гърло при незначителни поводи (ядене на сладолед, пиене на газирани напитки, дишане на сух въздух и др.) лесно се появява слаба кашлица или покашляне, което може да продължава седмици и дори месеци. Такава кашлица може да се получи и при деца, на които са отстранени сливиците. Гърлото на такива деца е много чувствително. Те постоянно усещат сухота и лека раздразненост на гърлото, което ги кара да покашлят. Храчки обаче почти не се отделят. Често повтарящите се покашляния също дразнят гърлото, което е постоянно леко зачервено, и така се създава порочен кръг. Това кашляне е невинно и за неговото отстраняване е необходимо въздухът да се овлажнява и гърлото да се пази от различни дразнения. Предпочита се даването често на липов чай или чай от лайка, сиропи, негазирани напитки и др. През нощта при пробуждане на децата се дават по няколко глътки чай. Когато децата могат да правят гаргара, добре е всяка вечер преди лягане да се прави гаргара с чай от лайка или с разтвор от сода бикарбонат и сол (по половин чаена лъжичка в 200 г хладка вода).
Какво да се прави при децата с кашлица?
По-горе бяха споменати най-честите заболявания, които се проявяват с характерна кашлица. Съществуват обаче и много други болестни прояви, които могат да съпътстват кашлицата, и върху тези прояви родителите също трябва да бъдат бдителни. Ро-дителите се интересуват от въпроса, какво да се прави с кашлящото дете преди идването на лекаря, който единствен е в състояние да разпознае причината за кашлицата и да определи най-добрия начин на лекуване. При повечето случаи е необходимо първо да се осигури на детето чист въздух. Той не трябва да е много топъл и сух, защото засилва кашлицата. Препоръчва се въздухът да се овлажнява.
