Зачервяване на очите
При голяма група очни болести се наблюдава зачервяване на очите. Този симптом е характерен за процеси, засягащи предните части на очната ябълка, при възпалителни заболявания на клепачите и на слъзния апарат.
Острият катарален конюнктивит е най-често срещаното очно заболяване, което засяга конюнктивата на очите и се проявява със зачервяване. Започва обикновено внезапно. Сутрин болният се събужда със залепнали клепачи, с гурели по миглите. От очите се отделя секрет, който често е гноен Болният се оплаква от глождене и парене в очите.
Причинители на острия катарален конюнктивит са редица гноеродни бактерии и някои вируси.Конюнктивитът често се развива във вид на малки епидемии в детски ясли детски градини или училища. Пренася се с нечисти ръце ползуване на общи кърпи за лице, постелно бельо и пр.
Лечението на острия конюктивит става по лекарско предписание с очни капки и мехлеми. Това, което трябва да знаят болните и техните близки, е, че страданието е заразително и че около болния трябва да се пази изрядна чистота. Личното му бельо, кърпите ла лице и постелното бельо трябва да се сменят всеки ден, да се изваряват и да се изглаждат с гореща ютия. Деца с остър катарален конюнктивит не се допускат в ясли и детски домове до пълното им оздравяване.
Острият катарален конюнктивит, макар и да протича доста бурно, не представлява опасност за зрението. Лекуван правилно и своевременно, той стихва за 2—3 дни.
Опасност за зрението и за самото око представляват възпаленията на роговицата (наречени кератити) и язвите на роговицата. Те също започват внезапно със силно зачервяване на окото, но се характеризират и със. силна болка в окото, светлобоязън и усилено сълзотечение. Зрението обикновено е намалено. Ако не се лекуват своевременно, тези заболявания се развиват в дълбочина и ширина върху роговицата и дори да бъдат излекувани, оставят мътнини върху нея, които чувствително намаляват зрителната острота завинаги. Кератитите се дължат обикновено на редица общи заболявания на организма, а язвите на роговицата са последица от незначителни наранявания с прашинки, стружки или случайни одрасквания с клончета, бодли или осили от житни класове.
Всяко възпалене и дори незначително нараняване на роговицата се лекува и наблюдава задължително от очен лекар.
Острият иридоциклит (острото възпаление на ириса и цилиарното тяло) е друго сериозно очно заболяване, при което окото е зачервено. Наред със зачервяването се отбелязва светобоязън, болка в окото и в областта на веждата, намаление на зрението. Зеницата при иридоциклита е тясна и често с неправилна форма.
Иридоциклитът се дължи на инфекциозни или алергични процеси в окото. Той често рецидивира, лекува се трудно и продължително време. В началния период е необходимо болнично лечение, след което в продължение на месеци се провежда амбулаторно наблюдение и лечение. Често болните, получили успокоение на болката и прояснение на зрението след провеждане на първоначалното ударно лечение, се самоуспокоя-ват и занемаряват лечението в дома. Това може да доведе до хронифициране на процеса и до редица усложнения.
Острият глаукомен пристъп е друго много сериозно очно заболяване, което се проявява със зачервяване на окото. Пристъпът идва внезапно — често след неприятни изживявания, страхови състояния или нервно напрежение. Окото става твърдо „като камък", силно болезнено, болката се разпространява върху съответната половина на главата и е често нетърпима. Зрението е силно намалено. Ако болният погледне към някакъв светлинен източник, той вижда цветни кръгове около него.
Нерядко болка се усеща и в коремната област. Това е причина за редица диагностични грешки, като болни с остър глаукомен пристъп се изпращат при интернист или хирург и дори се приемат в съответни отделения за лечение на жлъчна колика или остър апендицит, без да се обърне внимание, че окото е зачервено, силно болезнено и с намалено зрение.
Болни с остър глаукомен пристъп се приемат по спешност в очните отделения на болничните заведения и се лекуват интензивно до извеждане от пристъпа. Особено опасно е на такива болни да се дават капки за успокояване на болките в коремната област или да се правят инжекции с атропин. Лечението най-често завършва с операция против глаукома.
Честа причина за зачервяване на очите са възпаленията на миглените ръбове на клепачите — блефарити, и гнойните възпаления на жлезите на клепачите — ечемици.
Блефаритът е честа причина за зачервяване на очите. Той се характеризира със зачервяване на миглените ръбове на клепачите и поява на корички и дори язвички по тях. Миглите опадват частично. Блефаритът се дължи на загнездила се в миглените ръбове инфекция. Терен за развитие на подобна инфекция създава у млади хора неоткрит или неточно коригиран астигматизъм или далекогледство, а при възрастни най-чести причини са диабетът, хроничните стомашно-чревни заболявания, подаграта. Затова при всеки упорит блефарит освен локалното лечение с мехлеми и капки се налага задълбочено изследване на зрението, предписване на очила (ако това е необходимо) и лечение на основното хронично заболяване.
Ечемикът е друго заболяване, протичащо със зачервяване на очите. Представлява остро гнойно възпаление на мастните жлези, които са вградени в клепачите. Първоначално се появява болезнена и зачервена подутина на горния или на долния клепач. По-късно върху мигления ръб около някоя мигла се образува бяла или жълтеникава точка. Ако се изскубне миглата, от гнездото изтича гъста гной. С това ечемикът затихва. Макар и невинно заболяване, ечемиците у някои болни протичат с разтрисане, главоболие и повишена температура. Поради опасност от разпространение на инфекцията по хода на венозните съдове изстискването и масажирането на ечемиците е абсолютно забранено. Това, което може да се прави при домашни условия, е да се ускори узряването на ечимика чрез топли компреси с отвара от лайка, борова вода или преварена вода. След компреса мигленият ръб се намазва с антисептичен очен мехлем, а в окото се поставят антисептични очни капки.
Острото гнойно възпаление на слъзната торбичка се развива бурно със зачервяване, силна болка и оток на кожата във вътрешния очен ъгъл. Получава се силно болезнена подутина с изпъната и лъскава кожа. Тя отговаря на разположението на гнойно възпалената в дълбочина слъзна торбичка.
Заболяването се дължи на застой и инфекция в слъзните пътища и е съпроводено от силно главоболие, общо неразположение, разтрисане и повишена температура.
Лечението се провежда от очен лекар, и то толкова по-резултатно, колкото по-своевременно е потърсена помощ. С помощта на антибиотици, сулфонамидни препарати и топли компреси възпалителният процес обикновено се овладява, но за избягване на рецидиви е необходимо да се възстанови по оперативен път връзката между слъзните канали и носната кухина.
Редица сериозни очни заболявания протичат почти без никакви външни признаци. Докато едно зачервено око все пак алармира болния или неговите близки да потърсят помощта на очен лекар, други очни заболявания могат да доведат неусетно до тежки увреждания на зрението. Към тази група спадат следните по-важни болести на окото: катаракта или потъмняване на лещата (известна сред народа като вътрешно перде), простата първична глаукома (някои я наричат зелено перде), болестите на ретината (съдовата обвивка на очното дъно) и заболяванията на очния нерв.
