Захарен диабет в детска възраст

Захарният диабет (захарна болест) е хронично, дълготрайно заболяване, което се характеризира с нарушения във въглехидратната обмяна, както и с промени в обмяната на белтъците и мазнините.
Поради широкото си разпространение захарната болест представлява сериозен медико-социален проблем. Около 2% от хората боледуват от захарна болест, а 5-8 % от всички болни са деца до 14-годишна възраст. Изчислено е, че на 2500 деца едно боледува от захарна болест.
Болестта е известна още от дълбока древност, но едва в края на XIX век беше установена водещата роля на панкреаса в регулирането на въглехидратната обмяна в организма. През 1921 г. канадските учени Бантиг и Бест успяха да изолират от панкреаса хормон, наречен инсулин, с който стана възможно лекуването на захарната болест.
По своето протичане, характерни прояви и начина на лечение захарният диабет може да се раздели на две големи, групи: тип I - ювенилен диабет, с начало ранната детска възраст до 40-годишна възраст, и тип II, който започва обикновено след 40-годишна възраст.
Въпреки многобройните проучвания все още не е напълно изяснена причината за възникване на болестта. Приема се, че за непълноценността на клетките, които произвеждат инсулин, роля играе наследственият фактор. Наистина в около 50 % от болните деца се открива заболяване от същата болест във фамилията. Значение за появата на захарна болест имат различни вирусни инфекции, които засягат панкреаса, както и прекомерната консумация на захар и мазнини.
Захарната болест в детската възраст започва обикновено постепенно с повишено излъчване на урина, понякога с нощно напикаване, усилена жажда, повишен апетит или при някои деца с безапетитие и намаление на телесната маса. Постепенно тези симптоми се засилват и ако не се започне лечение, се появява диабетна кома. Тя протича с обща отпадналост, безапетитие, сънливост до пълно безсъзнание, дълбоко и щумно дишане, дъх на ацетон от устата. При изследване на урината се установява наличие на захар, а нивото на кръвната захар е повишено. Проявите на захарния диабет са толкова характерни,че диагнозата може да се постави в ранните стадии на заболяването. Само в
редки случаи коматозното състояние може да бъде първият явен признак на заболяването. Необходимо е да се подчертае, че захарната болест в детската възраст се дължи на липса на производство на инсулин в организма. Малкото количество или пълната липса на инсулин довежда до невъзможност приетите с храната въглехидрати (захар, брашнени храни, плодове) да се оползотворяват и концентрацията на захар в кръвта се покачва, а с урината започва да се излъчва захар.
Лечението с инсулин се провежда чрез подкожно инжектиране на хормона. Дозата и броят иа инжекциите в денонощието се определят в болницата, където трябва да бъдат лекувани всички деца в началото на своето заболяване. Понеже при болните от диабет деца се отнася винаги до голямо намаление или пълна липса на производство иа инсулин от панкреаса, лечението с инсулин е абсолютно задължително. Това отличава детския диабет от диабета при възрастни, при които лечението може да се провежда с диета и с медикаменти за намаляване на кръвната захар. Периодично е необходимо да се променя дозата на инсулина в зависимост от израстването иа детето, повишаването или понижаването на нуждите от инсулин.
Вторият важен момент в лечението на диабета у децата е диетата. В основни линии храната на диабетно болните деца не се различава съществено от храната на здравите деца. Те трябва да приемат пълноценна и разнообразна храна. Поради ограничените възможности иа болните да преработват и усвояват захарите те трябва да бъдат съответно намалени. Рафинираната захар и захарните изделия са забранени, намаляват се и другите съдържащи въглехидрати храни (тестени произведения, ориз, картофи, сладки плодове). Необходимо е да се намали и енергийният внос. Храната трябва да се приема по-често и на по-малки порции (обикновено 5-6 хранения в денонощие). Трябва да бъдат намалени мазнините от животински произход. Дават се по-големи количества белтъци, които се съдържат в месото, млякото и млечните продукти, яйцата, рибата.
Третият важен фактор в лечението на децата със захарен диабет е физическото натоварване. Дейността на мускулите довежда до по-пълно използване на кръвната захар. Всяко болно от захарен диабет дете трябва да бъде толкова активно физически, колкото и здравото дете на същата възраст, а даже и повече. Разбира се, прекомерните физически усилия са противопоказани.
Когато болните от диабет деца се лекуват правилно с инсулин, подходяща храна и физически натоварвания, те се развиват физически и психически напълно нормално. За правилното лечение е необходимо да се извършва един път месечно преглед от педиатър. Нужни са периодични проверки в специали-зирани детски отделения, а един или два пъти годишно децата трябва да постъпват за кратко време в болница.
Важен момент в живота на децата, болни от диабет, е изборът на професия. Във всички окръжни градове има създадени кабинети по професионално ориентиране, където родителите могат да получат съвет, къде да бъде насочено да учи болното дете, на което са осигурени и привилегии за постъпване в подходящи учебни заведения след завършване на прогимназиалното образование.