Закаляването представлява въздействие на природните фактори и на някои целенасочени мероприятия, които водят до укрепване на детския организъм и повишават съпротивителните му сили срещу вредните влияния.
Закаляването на малкото дете трябва да става много по-внимателно, отколкото при възрастните. Бебето трябва да се излага постепенно на все по-силно въздействащите фактори на околната среда - въздух, вода, слънце, механично дразнене на кожата, мускулите и т.н.
Добре се закалява това дете, което има правилен дневен режим, което играе на чист въздух, бива обличано леко за сезона, излага се на всички обичайни за човека фактори на околната среда.
Но за правилното отглеждане и закаляване на децата у нас страхът от простуда, насаждан от векове, се оказва много голяма бариера.
Простуда или зараза? Нерядко майка с хрема води при лекаря своето малко дете, което е с температура, киха или кашля. При това тя обяснява, че предишния ден извела детето на разходка, имало лек ветрец и то се простудило. А дори не помисля за възможността тя да му е предала заразата, В друг случай бебето заболява от хрема след по-голямото си братче, което пък се е заразило в детската ясла, в градината или в училище. Тези факти убедително показват, че се отнася за зараза, а не за простуда.
Днес е изяснено, че т.нар. в миналото «простудни заболявания» на дихателната система се причиняват от вируси. А те са толкова групи и подгрупи, че всяко дете боледува от остри катари на дихателните пътища няколко пъти в годината, без въобще да се е простудявало. Прилепчивостта на тези вируси е толкова голяма, че не пошадява доря и закалените деца. Обаче практиката е показала, че закалените деца заболяват много по-рядко и в по-лека форма. Напротив, изнежените и незакалени деца при среща с тези вируси заболяват много по-често, в по-тежка форма и с усложнения.
Закаляващи средства са естествените природни фактори - въздухът, водата и слънцето. Те трябва да се използват внима-телно, като се имат предвид възрастта на детето и особеностите на неговия организъм и конкретния случай. На успех може да се разчита, ако се спазват някои основнн принципи. Закаляването се провежда постепенно, като се започва от по-слабите дразнители и се преминава към по-силните. Освен това закалителните процедури трябва да се провеждат системно, без прекъсване. Последователността пък налага да се започва от по-леките процедури и да се преминава към по-силно въздействащите. И накрая закаляването е винаги и н дивидуално, съобразено с това, как детето възприема про-цедурите.
Въздушните процедури можете да осъществите не само на открито, но и в стаята. Много полезни за бебето са разходките на открито. През лятото те започват още след изли-зането от родилния дом, а през хладните сезони - след първия месец. Не забравяйте правилото: ден без разходка е загубен ден за здравето на детето. Въздържайте се от разходка само при си-лен вятър, снеговалеж, дъжд и мъгла. Малките бебета могат да се извеждат при температура над 0°С, а към края на първата година при температура на въздуха - 5°С. Свежият прохладен въздух като че ли упоява малкото дете и то спи непробуден здрав сън. Ако нямате специална торба за сън на открито през зимата, завивайте бебето с вълнено одеяло, така че лицето му да остане открито.
Въздушните бани в стаята можете да провеждате още през първото полугодие. В часовете за подсушаване или след хранене оставете детето да рита на свобода голо при стайна температура 20-22°С, отначало за няколко минути, а след това в продължение на 15-20 минути. Така то постепенно ще свикне да понася по-нискйте температури, а удоволствието му от свободата на движенията ще става все по-голямо. През второто полугодие въздушните бани можете да провеждате вече на открито при температура на въздуха 25-20°С. Оставете детето да играе голо върху одеялото на двора или на терасата. Само ако забележите, че то започва да потрепва от охлаждането, ще трябва да прекратите процедурата.
Водните проц е д у р и могат да започнат още след 3-4-ия месец. В началото се правят обтривания с мека кърпа,
натопена във вода - отначало с температура на човешкото тяло, а след това постепенно тя се понижава, докато се стигне до хладка вода с температура 26-25°С. За по-големите деца се препоръчват водни обливания и душ с температура на водата под 30°С каквато е практически т.нар. «слънчева вода».
Фиг. Сладък сън на чист въздух
Отначало правете частични обливания само на краката и ръцете, а след това на цялото тяло. Освен температурно, водните струи имат и механично въздействие върху кожата. Децата много обичат обливането с вода, не ги лишавайте от тази процедура поради страх от простуда. Децата над една година могат да се потапят и в морскатг вода при температура па водата не по-ниска от 24-23°С.
Слънчевите бани са прекрасно средство за укрепване на детския организъм. Те се препоръчват при рахит, хроничен тонзилит, но също така и за съвсем здравите деца. И тук обаче трябва да се спазват изискванията за постепенност и индивидуален подход. В противен случай вместо полза може да нанесете вреда на детето, дори да се стигне да изгаряне на
кожата. При кърмачетата слънчевите облъчвания могат да започнат още през второто тримесечие, като се осъществява само частична слънчева баня на крачетата и ръцете. По-големите кърмачета могат да се излагат на слънце, като се предпочита облъчването да става на шарена сянка, а на главичката на детето де поставя шапчица от тънък светъл плат.
Избирайте времето между 9 и 11 часа или пък между 16 и 17 часа. По обяд слънцето пече много силно и има опасност не само от изгаряне, но и претопляне на детето. Започнете с 2-3 минути и постепенно увеличавайте престоя на слънце до 20 - 30 минути. Не правете усилия да задържите детето над една година в легнало положение. Това е невъзможно и излишно. Оставете го да тича и играе. Вярно е, че най-много ще обгорят раменете и бедрата му, но, ако спазвате принципа за последователно увеличаване на престоя, не съществува никаква опасност от изгаряне. За избягване на претоплянето давайте на децата повече вода и други напитки. След слънчевата баня облейте детето с хладка вода.
Не забравяйте, че русите деца много по-лесно получават изгаряне на кожата, отколкото мургавите. Затова при тях започвайте облъчванията много по-внимателно и по-бавно увеличавайте времето на престоя под слънчевите лъчи. Ако се наруши
Фиг. Колко е приятно на чист въздух и слънце
сънят на детето, ще се наложи да прекъснете за ден-два слънчевите бани. Къде да провеждаме слънчевите бани? Това може да стане в планината, на морския бряг, в парка. За здравите деца са подходящи планинските условия - чист въздух, голямо богатство на слънчевия спектър с ултравиолетови лъчи, повече простор за тичане и игра. За предпочитане е надморска височква от 700-800 до 1000 метра. За децата с хроничен тонзилит и уголемени сливици се предпочита облъчване на морския бряг, докато за по-възбудените и нервни деца по-подходящ се оказва планинен курорт. Но и на море, и на планина, и у дома детето ще добие тен, ако системно и достатъчно го облъчвате. Не забравяйте обаче, че 10-15 дни в планината или на море ще са от малка полза, ако не продължите да излагате детето на слънце и след това в продължение на седмици и месеци. Използвайте всеки хубав ден от пролетта до късна есен. У нас много често нма прекрасни дни за слънчеви бани през втората половина на септември, та дори и през октомври.
Масажът и гимнастиката са неотменен дял от укрепващите процедури. С тяхното значение и техническо изпълнение ще може да се запознаете подробно в книгата «Отглеждане и възпитание на малкото дете».
