Жлъчнокаменна болест
Образуването на камъни в жлъчния мехур е било познато още на древните лекари. Жлъчнокаменната болест е доста често заболяване, особено в някои страни. Географските отклики в разпространението на заболяването се обуславят от начина на живот и хранене. От жлъчнокаменна болест боледуват предимно жени (6 пъти по-често от мъжете), и то в средната и над средната възраст — между 35 и 45 години.
Причините на жлъчнокаменната болест се коренят в изменения състав на жлъчката и на механизмите на нейното изливане в червата. Нормалната жлъчка представлява преситен воден разтвор, съставките на който се задържат в разтворено състояние благодарение на определено съотношение помежду им. При промяна в жлъчката тези съставки могат да образуват ядро за отлагането на камъни. От отделните съставки на жлъчката холестеринът и солите на жлъчните киселини играят най-голяма роля за поддържане на нейния стабилитет.
Образуването на камъни в жлъчния мехур се благоприятствува и от смущения в оттичането на жлъчката в червата вследствие притискане на жлъчните пътища (напр. при бременност, застоял живот, нервни и психични напрежения). Застоялата в жлъчните пътища и жлъчния мехур жлъчка се сгъстява, променя химичния си състав и стабилитет, което обуславя лесното образуване на камъни.
Честа и важна причина за образуването на жлъчни камъни е и инфекцията на жлъчните пътища. Инфекция може да настъпи при някои заболявания на червата, апендицит, възпаление на женските полови органи, хронични възпалителни заболявания на сливиците и зъбите, някои общи инфекции на организма.
Образуването на жлъчните камъни става най-често в мехура. Камъни обаче могат да се образуват и по цялото протежение на жлъчните пътища — във и извън черния дроб. По брой жлъчните камъни могат да бъдат единични (по-рядко) и многобройни — до няколко хиляди. Те имат различна големина — от просено зърно до ябълка и неправилна форма — сферична или многоплоскостна.
Наличието на камъни в жлъчните пътища не винаги е свързано с оплаквания. В голям брой от случаите (40—50%) жлъчните камъни са случайна находка при рентгеново изследване или операция.
Най-характерната проява на жлъчнокаменната болест са жлъчните кризи. Тези кризи настъпват най-често след някоя грешка в диетата — употреба на дразнещи, препържеии или много тлъсти храни, яйца, хайвер, след преяждане, след употреба на студени или горещи храни и течности. В много случаи кризата се обуславя от физически или психични пренапрежения, преумора или настинка. У жените кризите често съвпадат с началото на менструацията. В немалко случаи обаче жлъчните кризи се развиват видимо безпричинно.
Кризите при жлъчнокаменна болест настъпват най-често към полунощ. След тежък, изпълнен с кошмари сън болните се събуждат от силна болка в корема, гадене, нерядко повръщане. Болката бързо се локализира в дясното подребрие. В началото тя е тъпа, но скоро става остра, с присвивания и временни отпускания. В някои случаи болката може да стане непоносима. В типичните случаи болката се излъчва отзад към дясната плешка и дясното рамо, а отпред — към дясната ключица. Нерядко обаче болката може да се излъчи и към сърдечната област или надолу към пикочните органи. Жлъчнокаменната криза често се съпровожда с втрисане, неспирни повръщания, неспокойствие, студена пот. В редки случаи при чувствителни хора може да се стигне до загуба на съзнанието. Продължителността на една средно тежка жлъчнокаменна криза е 2—5 часа. Тежките кризи Обаче могат да продължат и едно денонощие. След преминаването на кризата болните са отпаднали, изтощени, чувствуват корема си болезнен и подут. В някои случаи болните получават една единствена жлъчнокаменна криза през живота си. По-често обаче тези кризи се повтарят със или без повод. Между кризите някои болни се чувствуват съвсем добре, но повечето имат оплаквания, които са известни под името диспептична форма на жлъчнокаменната болест.
Диспептичната форма на жлъчнокаменната болест може да бъде единствена клинична проява на заболяването, но може да бъде и само междупристъпно състояние. При тази форма болните имат подчертана непоносимост към редица храни — главно много тлъсти ястия, запръжки, яйца, хайвери, газирани питиета. След употреба на такива храни болните получават тежест под лъжичката, гадене, оригване, понякога лека и бързопреходна жлъчна криза. Твърде често тези болни (дори и без грешка в диетата) имат неприятен метален вкус и сухота в устата сутрин, гадене, шумни оригвания на празен стомах, чувствуват корема си подут и напрегнат, имат тежест и тъпа болка в дясното полребрие. Тези оплаквания се засилват след нахранване, при продължително седене, при работа в свито положение и нерядко при лежане на лявата страна. Покрай оригванията болните имат много газове, често упорит запек, сменяваш се с пристъпи на немотивирана диария. Характерни за дислептичната форма на жлъчнокаменната болест са и редица нервно-психични прояви. Болните са раздразнителни, сприхави, кавгаджии (жлъчен характер), нерядко страдат от упорито безсъние и чести пристъпи от главоболие с мигренозен характер.
Жлъчнокаменната болест протича различно у отделните болни. В едни случаи след 1—2 или повече пристъпа завършва с пълно оздравяване. В други случаи обаче взема хроничен прогресиращ ход и със сменяващи се периоди на подобрение и влошаване нерядко трае през целия живот на болните.
Жлъчнокаменната болест може да даде редица усложнения, някои от конто застрашават живота на болния — възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване, пробив, образуване на ненормални съединения между жлъчните пътища и стомаха или червата. Дълготрайната жлъчнокаменна болест (особено усложнената с възпалителни изменения и застой на жлъчката) води до тежки увреждания на чернодробната тъкан Тези увреждания могат да завършат с развитие на т. нар. жлъчна цироза, която е сериозно заболяване. Режимът на живот и хранене и лечението на жлъчнокаменната болест биват различни според формата. и проявите на заболяването. През време на криза болните трябва да останат обезателно на легло. Препоръчва се прилагане на топлина в дясното подребрие — най-добре електрическа грейка затоплен и увит в мокра кърпа термофор, торбичка със затоплен мокър пясък или трици. Леките кризи обикновено се успокояват само с тези средства. В по-тежките случаи обаче винаги се налага лекарска намеса. Лекарска помощ трябва да се потърси обезателно при повишена температура и поява на жълтеница. През време на кризата болните е добре да останат само на течна храна: слаб чай с малко захар, разреден компот от ябълки, круши или праскови, разредено и прецедено кисело мляко. С подобряване на състоянието и изчезване на гаденето и повръщането хранителният режим постепенно се разширява, като се включват пасирани зеленчукови супи без масло, млечни каши с ориз или грис, малеби, плодови сокове, варени нетлъсти меса и риба.
След успокояването на болките болните трябва да спазват определен хранителен режим и режим на живот още 4—6 седмици. Спазването на този режим е най-доброто средство за предотвратяване на нови кризи и усложнения.
Режимът на живот и хранене е най-важното лечебно средство за диспептичната форма на жлъчнокаменната болест. Болните трябва да избягват вдигане на тежести, тежка и напрегната физическа работа, да се пазят от настинки, сътресения на тялото (возене с каруци и мотоциклети по неравни пътища), да избягват гуляите, силните и неприятни нервно-психични напрежения. За избягване и преодоляване застоя на жлъчката болните не трябва да водят заседнал живот, а да се движат позечг и да упражняват някакъв спорт — напр. туризъм.
Обикновено болните от жлъчнокаменна болест са пълни кора, поради което се налага ограничаване на общото количество на храната. Това понякога е доста трудно, защото тези болни са обикнозено хора с увеличен апетит. При жлъчни камъни се налага ограничавана, а в някои случаи и пълно отстранявате от храната на източниците на холестерин — животински мазнини, животински вътрешности, яйца, хайвери. Болните могат да получават 50—60 г мазнини дневно, и то главно растителни масла или прясно краве масло. Трябва да се ограничи употребата на месни и рибни консерви — суджуци, пастърми, луканки, сушени и пушени тлъсти риби. Кренвирши и нетлъсти пресни колбаси са разрешени в ограничени количества. От растителните храни се ограничават бобовите храни (специално старият фасул), спанакът, лападът, сините патладжани, сините сливи, големите количества зеле и картофи. Туршиите и киселото зеле не се понасят добре. Растителните консерви, стерилизирани под вакуум, са разрешени. Ограничава се употребата и на тестени храни — главно баници, бюреци. Макарони и юфка могат да се употребяват като гарнитура, и то от немного затлъстели болни. Разрешени са нетлъсти меса и риби, яйчен белтък, мляко и млечни произведения (бзз пикантните ферментирали сиренета).
Тзърде ефикасно е балнеолечението на жлъчнокаменната болест. Препоръчват се слаби алкално-фосфатни води, които облекчават отделянето и изливането на жлъчката. Подходящи балнеолечебни курорти при жлъчнокаменната болест са Хисаря, Меричлери и Горна баня. Използува се както пиенето на вода (по 100—150 куб. см три пъти на ден четвърт час преди хранене), така и баните с температура на водата до 37°С, провеждани през ден или всеки ден. При жлъчнокаменната болест се използуват и редица физиолечебни процедури — масажи, парафинови апликации в дясното подребрие.
За лечението на жлъчнокаменната болест широко се използуват и различни народни средства — билки и чаеве. По наше впечатление добре действуват запарките от корен на цикория, от цвят на лайка, мента, жълт кантарион (поотделно или смесено). Препоръчват се сок от черна ряпа, маслинено масло с лимонов сок — по 1 супена лъжица сутрин на празен стомах. Популярно лечебно средство е т. нар. реза. Тя представлява утаечни конкременти в жлъчния мехур на някои животни и се пие разтворена във вино или маслинено масло. Резата съдържа соли на жлъчните киселини, които спомагат за поддържане стабилитета на жлъчката. В някои случаи обаче в ядрото на резата могат да останат запазени болестотворни микроби.
При развитие на усложнения и специално при увреждане на чернодробната тъкан се налага промяна в режима на живот и хранене на болните. По своята същност тези усложнения почти винаги налагат сериозна лекарска намеса.
У редица болни въпреки правилно проведеното лечение и спазения режим на живот и хранене състоянието не се подобрява. Развиват се тежки усложнения, които налагат оперативно лечение.
Оперативното отстраняване на жлъчния мехур не е лечение на причината на жлъчно каменната болест. То само отстранява крайния резултат на заболяването — камъните, без да повлиява основните причинни моменти и механизми. Поради това не всякога оперативното отстраняване на жлъчния мехур подобрява положението на болния. Около 30—40% от оперираните имат оплаквания и след операцията. В някои случаи тези оплаквания могат да бъдат дори по-силно изразени, отколкото преди операцията. Много често оперираните болни имат болки в дясното подреб-рие (които напомнят жлъчни кризи), разстройства в храносмилането, възпаление на жлъчните пътища.
Профилактиката на жлъчнокаменната болест включва преди всичко регулиране начина на живот и хранене. За да се избегне опасността от образуване на камъни, трябва да се води системна борба срещу затлъстяването, срещу нервно-психичните напрежения. Трябва да се води редовен живот, включващ леки телесни упражнения и рационално хранене.
