Това остро заразно заболяване се причинява от менингококи и в повечето случаи засяга детската възраст. По-често се среща под формата на отделни изолирани заболявания и по-рядко във вид на епидемии. Причинителите са много неустойчиви вън от човешкия организъм. Предаването на инфекцията става по въздушно-капков път. Входната врата е гърлото. Заболяването се среща по-често през хладните и влажни сезони на годината.
Инкубационният период трае средно 2—7 дни.
В типичните случаи болестта започва остро, с внезапно повишаване на температурата, бърза поява на главоболие, повръщане и ускорен пулс. След краткотрайно затихване описаните болестни прояви отново се появяват, като се засилват признаците на менингеално дразнене (главоболие, повръщане, скованост на врата). По кожата често се появяват разхвърляни точковидни или звездовидни синкавочервени петънца. Съзнанието е замъглено. Могат да се появят гърчове. Обикновено има запек, а при малки деца може да се появи диария.
Оздравяване може да настъпи и спонтанно, но бързо и без усложнения настъпва, когато заболяваето се разпознае и лекува навреме.
В малък брой от случаите епидемичният менингит може да доведе до усложнения — загуба на слуха, възпаление на зрителния нерв, водянка на мозъка (хидроцефалия), спастична парализа на долните крайници и др.
Има и нетипични форми на епидемичен менингит. В едни случаи болестните прояви се подобряват след 3—4 дни и настъпва оздравяване. В други случаи се срещат крайно тежки и мълниеносно развиващи се форми, които без спешно лечение довеждат до смърт в течение на 1—2 денонощия.
В последните години е открита противоменингоко-кова ваксина.