Като източници за получаване на топлина в нетоплофицираните жилища могат да се използват твърди, течни или газообразни горива, а също и електрически ток.
Горива
Към твърдите горива спадат дървата, каменните въглища, брикетираните въглища, дървените въглища, торфът и коксът.
За отопление в жилищата се използват предимно дъбови, букови, а по-рядко габерови или други видове дърва.
Каменните въглища се делят на млади, наречени още кафяви каменни въглища или лигнити, и на стари или черни каменни въглища.За битови нужди се употребяват изключително кафяви или лигнитни въглища.
За нашите условия най-подходящо твърдо гориво са брикетите от кафяви каменни въглища, тъй като те са с по-голям калориен ефект от този на въглищата.
Течните горива за жилищно отопление и битови нужди са нафтата и газьолът.
Към газообразните горива се отнасят природният газ и коксо-вият (светилният газ).
Природен газ или газ - пропан бутан
Природният газ подобно на ектрическия ток може да се използва в готварски печки, в газонагреватели за вода и печки за отопление..
Употребата на газ е икономически изгодна и жилището не се замърсява. Необходимо е обаче при използването на газ да се спазват някои правила:
1. Преди газът да се включи, съдът с подготвените в него продукТИ трябва да се постави близо до нагревателната плоча. След това се запалва клечка кибрит и се поднася към газовата горелка, кранчето на която бавно се отваря с другата ръка. При поставяне на съда върху пламъка трябва да се следи той да не допира страничната му повърхност, а равномерно да обхваща самото дъно.
Неправилно е най-напред да се вклочи газът, а след това да се запали. По този начин се допуска безцелно излитане на газ и замърсяване на въздуха, което може да причини главоболие и крие опасност да се образува експлозивна смес с въздуха.
2. Съдовете за приготвяне на храна трябва да имат здрави, плътно прилягащи калаци. С това ще се съкрати времето за приготвяне на храната И въздухът в кухнята по-малко ще се замърсява от отделящите се пари и миризми. При готвене на газ могат да се използват съдове с диаметър около 20-22 см. Плитките и по-широки тенджери са най-подходящи, тъй като при тях се използва най-рационално топлината, отделяща се при горенето на газа.
3. Когато яденето заври, пламъкът от газа трябва да се на-мали дотолкова, че да се поддържа само леко кипене. В противен случай съдържанието на съда може да изкипи, а ако водата е малко, може бързо да се изпари. Неправилно е да се мисли, че на силен огън яденето се вари по-бързо. Това е неоправдана загуба на газ.
4. При отсъствие от дома и ако децата са оставени сами, не само че не трябва да се оставя запален газ, но е необходимо той да се затваря със специален ключов механизъм.
