Други алкохолни увреждания
Алкохолни увреждания на дихателната система. Проявяват се с клиничната картина на трахеобронхит и емфизем на белите дробове. Болните се оплакват от кашлица, която е особено мъчителна сутрин, както и от задух при незначителни физически натоварвания.
През втория и третия стадий на алкохолизма се срещат и редица сексуални разстройства, които са резултат на токсичното увреждане на редица жлези с вътрешна секреция и в това число и на половите жлези. Сексуалните разстройства могат да създадат чувство за малоценност у болния, да влошат отношенията в семейството и по този начин да дадат тласък в развитието на алкохолизма. Установяването на сексуални разстройства при алкохолиците налага незабавното им лечение.
При много от хората, които имат различни телесни разстройства, причинени от алкохола, с прекратяване употребата на алкохолни напитки тези разстройства значително намаляват, а при някои и напълно изчезват. Намаляването или изчезването на телесните разстройства зависи преди всичко от степента на уврежданията, причинени от алкохолната интоксикация, а също и от продължителността на въздържанието от алкохол. Поради това преди започване на лечението на телесните увреждания, които са в причинна връзка с алкохола, трябва абсолютно да се прекрати приемането на алкохолни напитки по какъвто и да е повод.
Острите психични разстройства, които се наблюдават при 15—20% от алкохолно болните, налагат незабавно лечение в психиатрично здравно заведение. Психотичната продукция (сетивните измами — предимно зрителни халюцинации и налудности) владее цялото съзнание на болния и определя поведението му, което създава реална опасност както за неговия живот, така и за живота на околните. Най-голямо практическо значение имат алкохолният делир, алкохолната халюциноза и алкохолният параноид. И трите болестни състояния възникват внезапно и се развиват бързо. Средната им продължителност е от 1 седмица до 3 месеца. Тяхното лечение се провежда в психиатрично здравно заведение.
Лечението на алкохолната болест е много трудно, но е възможно. Опитът показва, че лечението изисква активното участие не само на лекаря и болния, но и на неговите близки. Без помощта на съпругата, на родителите и приятелите не могат да се постигнат добри резултати. Всички те трябва да съдействуват за постигане на общата цел — въздържанието. Всички трябва да знаят, че употребата и на съвсем малко количество алкохолни напитки след проведено лечение причинява нова злоупотреба, връща болния към болестното приемане на алкохолни напитки със загуба на контрол, с болестно влечение и абстинентни явления.
Лечението трябва да се провежда в психиатрично здравно заведение под контрола на лекар психиатър. Това обаче трудно се приема от болния, защото той не иска да признае, че има психична болест (включително и алкохолна болест). Убеждаването на болния да се яви за преглед и лечение при психиатъра е първата крачка в изпълнението на лечебната програма. Самото лечение може да бъде амбулаторно или болнично. Това се преценява от лекаря в зависимост от състоянието на болния и възможността на семейството да осигури необходимия надзор над болния по време на лечението.
Както при амбулаторното, така и при болничното лечение се използуват различни лекарствени средства, с които се цели да се отстранят абстинентните явления и да се премахне болестното влечение към алкохола. Наред с медикаментозното лечение се използуват още психотерапията, културтерапията и трудотерапията. Целта е да се премахнат абстинентните явления, да се подобри психичното и телесното състояние на болния и да се създаде у него нова ценностна система, ново отношение към семейството, към обществото и живота и, разбира се, към употребата на алкохолни напитки.
По-голяма част от средствата, които се използуват при лечението на алкохолно болните, са абсолютно безвредни, но във всички случаи лечението трябва да се провежда под контрол на лекар. Опитът на някои жени да лекуват своите съпрузи тайно не само не подпомага лечението, но може да струва живота на болния.
