Дразнещи кожата процедури
Дразненето на кожата причинява прилив на голямо количество кръв във нея. В кожата се намират голям брой капиляри, които се разширяват при дразненето и тя може да поеме голямо количество кръв. При кръвонапълването на кожата се получава отвличане на кръвта от разположените в близост вътрешни органи. Това води до подобряване на кръвообращението в тях — облекчаване на циркулацията и намаляване на възпалителните явления. Този ефект се получава както при дразненето на голяма кожна повърхност, разположена в близост до заболелите органи и тъкани, така и при дразненето на кожата на разстояние от тях. Известно е например, че синапени лапи, поставени върху кожата на долните крайници, допринасят за постигане на отвличащо действие при кръвонапълване на съдовете на главния мозък. Приливът на по-голямо количество кръв към кожата засилва обменните процеси не само в нея, но и в подлежащите тъкани и по-далечните органи, като мобилизира защитните механизми. Това улеснява разнасянето на възпалителните инфилтрати, намалява се венозният застой, съкращава се времето за протичане на възпалителните процеси. Кръвонапълването на кожата подобрява кръвообращението, сърдечната дейност и дишането. Отвличащо действие чрез механично или лекарствено дразнене на кожата може да бъде приложено почти при всички възпалителни процеси в организма.
Намазванията се правят с памучен тампон, напоен с дразнещо вещество. Най-често се използува йодова тинктура. Намазването се прави леко, в една и съща посока, без да се втршза. С йодова тинктура не трябва да се мажат местата, където кожата е нежна — слабинните гънки, подмишничните ямки, около очите, устата, ануса и др., а така също и лигавиците на устата и половите органи. Венците понасят добре йода и той е добро средство при някои техни заболявания. Намазването на големи площи от тялото трябва да се избягва, тъй като. йодът се резорбира бързо през кожата и може да се получи интоксикация. Освен това при интензивно намазване кожата се изсушава и може да започне да се лющи или да се образуват мехури.
Лекарствените разтривания се извършват с голи; ръце или с ръкавици. Преди да се започне разтриването, манипулаторът трябва да измие ръцете си с вода и сапун, а след това със спирт. Лекарството, с което ще се извърши разтриването (камфоров спирт, синапов спирт, метилов салицилат, камфорово масло, терпентиново масло, ихтиолов мехлем и др.), се поставя върху ръката. Разтриването се извършва с плавни или енергични движения с продължителност 10—15 минути. Както грубата разтривка, така и прилагането на силно дразнещи лекарства могат да предизвикат възпаление на кожата.
Лекарствените разтривания имат добро отвличащо въздействие. Степента на въздействието зависи от лекарството, от силата и продължителността на разтриването и от големината на кожната повърхност. Лекарствените разтривалия са е ефект при простудни заболявания, заболявания на дихателния апарат, ставен ревматизъм, невралгии, миалгии, лумбаго, ишиас, подагра и др. Те са противопоказани при възпалителни и гнойни процеси на кожата.
Синапената лапа се прави по следния начин: смесват; се равни части синапено и пшеничено брашно и се размесват с гореща вода до получаване на каша. Тя се намазва върху тънко платно или няколко слоя марля, върху синапената каша се поставя един слой марля и се налага върху определеното място. Лапата се прикрепва с лека превръзка и се оставя да действува 5—15 минути — до зачервяване на кожата. Ако кожата не показва голяма чувствителност, лапата може да се държи до 45 минути. В сектора, където е поставена синапената лапа, болният усеща затопляне и постепенно засилващо се парене. След снемането на лапата кожата се избърсва с навлажнена с топла вода кърпа, подсушава се и се покрива с дебел слой памук или мека вълнена материя. При чувствителна кожа и по-продължително въздействие на лапата може да се получи изгаряне и да се образуват мехури. Понякога може да се получи лющене и пигментация на кожата.
Синапените хартии могат да заместят синапената лапа. Те се продават готови. Преди да се поставят върху кожата, синапените хартии се навлажняват с хладка вода. Оставят се да действуват в продължение на 5—10 минути.
Синапеният компрес се прави по следили начин: навлажнява се със синапен спирт някаква памучна или мека вълнена материя и се поставя върху съответното място. Оставя се да действува 5—10 минути.
Синапената баня се прилага при простудни заболявания, остри катари на горните дихателни пътища, кръвонапълване на мозъчните съдове и пр. Поставят се 2—3 супени лъжици синап в 2—3 литра гореща вода. Краката се държат в синапената баня в продължение на 5—10 минути.
Синапената яка се прави с 2 синапени лапи, поставени така, че да покрият врата отзад до плешките и шията отпред до вторите ребра. Синапената яка се прикрепва леко с бинт или кърпа и се оставя да действува 5—15 минути. Прилага се при упорито главоболие, кръвонапълване на съдовете на мозъка и др. Прави се ежедневно или през ден — 10—20 дни.
Синапените процедури дават добър резултат при възпаление На трахеята и бронхите, болки и тежест в стомаха, повръщане, кръвонапълване на съдовете на белия дроб и мозъка, главоболие, хрема и пр.
Терпентиновият компрес се прилага по следния начин: парче мек памучен плат се навлажнява с терпентин и се поставя върху съответното място, покрива се с непромокаема материя (мушама, найлон, восъчна хартия и др.) и се оставя Да действува до леко зачервяване на кожата (5—15 минути). При чувствителна кожа може да предизвика силна възпалителна реакция. Терпентинът предизвиква приток на кръв и оказва добро отвличащо действие. Освен това той се всмуква лесно през кожата и се излъчва през дихателната система, където оказва противовъзпалително, противомикробно и противогнилостно действие. Прилага се специално при възпаление на дихателните пътища, плеврата и белите дробове. Терпентинов компрес не се прави при заболявания на бъбреците и пикочните пътища, защото се излъчва и през тях и ги дразни.
Механичните разтривания биват местни и общи.
Местните разтривания подобряват кръвообращението и лимфния ток в определена област или в цялото тяло. Прилагат се при местно и общо измръзване, при влошено кръвообращение в крайниците, при колапс, шок, инфекции, интоксикации. Освен това те намират приложение при различните водолечебни процедури, при нервна преумора, безсъние, неврастения, ревматични заболявания, използуват се за подобряване обмяната на веществата, за закаляване и пр. Разтривания не се правят при заболявания, изискващи пълен покой — кръвоизлив от вътрешни органи, инфаркт, тромбоемболична болест, тромбофлебит, остър перитоиит, лимфаигит, хипертонична болест, силно изявена нервно-психична възбуда.
Местните разтривания се правят с ръце, мек вълнен плат или четка. Болният заема хоризонтално положение. Разтриването се извършва или бавно и плавно от периферията към центъра на тялото, или с бързи движения в определена област.
Местни разтривания за закаляване и подобряване на нервния тонус се правят с влажно и добре изстискано парче памучен плат. Температурата на водата, с която се мокри платът, в началото трябва да бъде 30°С и постепенно да се премине, към процедури с вода около 20°С. Местните разтривания се правят всеки ден. За засилване на действието им към водата се прибавят 2—3 супени лъжици спирт, одеколон или готварска сол.
Общите разтривания се прилагат, когато трябва да се получи по-силно дразнене на нервните окончания, да се ускори кръвообращението, да се получи закаляване. Общи разтривания не се правят при високо кръвно налягане, атеросклероза, изразена нервно-психична възбуда и при заболявания, нуждаещи се от абсолютен покой. Правят се по следния начин болният се съблича гол, застава прав, стъпил в съд с топла вода, а главата му се намокря със студена вода. Болният се увива от раменете до ходилата с намокрен с хладка вода и добре изстискан чаршаф. Тялото се разтрива през влажния чаршаф с цяла ръка и с отсечени потупвания. Общото разтриване се прави до получаване на загряване и леко зачервяване на кожата. За да се засили ефектът на разтриването, добре е накрая болният да бъде облян със студена вода.
Вендузите са друго ефикасно дразнещо и отвличащо средство. Прилагането им предизвиква силен временен прилив на кръв към съответния участък на кожата, допринася за засилване на лимфния ток, подобрява храненето на тъканите, повишава защитните сили на организма. Поставянето на вендузите се извършва по следния начин: болният се поставя в легнало положение, вендузата се държи с лявата ръка, а в дясната ръка се взема дървена пръчица с навит на единия край памук. Памукът се потопява в спирт, запалва се, поставя се във вендузата, изважда се навън и вендузата бързо се прилепва към кожата. От топлината въздухът във вендузата се разрежда и се получава вакуум, който прикрепва вендузата, всмуквайки кожата и подножието. Вендузи се поставят на гърба, гърдите и страничните части на гръдния кош. Вендузите се оставят да действуват 5—15 минути, след което се отстраняват, като с пръст се притисне кожата до самия ръб на вендузата, а с другата ръка вендузата се наклонява в обратна посока. Вендузите могат да се поставят ежедневно или през ден. Ако евентуално се образуват мехури от изгаряне, върху тях се прави суха стерилна превръзка. Вендузи се прилагат при възпалителни процеси на белите дробове, бронхите, плеврата, при невралгии, неврити и хронични възпаления на мускулите. Поставянето на вендузи е противопоказано при склонност към кръвоизливи, при изтощени болни със силно намалена кожна еластичност, при изразено обезводняване на организма, при възпалителни процеси на кожата. Вендузи не се поставят в областта на. сърцето.
