Диетичният режим на болното дете

Необходим ли е специален диетичен режим за болното дете? Не във всички случаи, а само при някои заболявания. Диетата се определя от лекаря. При някои заболявания диетата е в основата на лечението, затова родителите трябва да имат познания по тези въпроси.
Основен принцип при лечението е на болния орган да се даде почивка. При остро храносмилателно разстройство стомахът и червата се нуждаят от покой. В тези случаи болното дете се оставя на глад за няколко часа до цяло денонощие, като му се дава само вода или чай. При остри възпалителни заболявания на дихателната система, както и при други инфекции с повишени температура се понижават почти всички функции на заболелия организъм, включително и храносмилателната. Затова болното има понижен апетит и не се храни добре. В тези случаи детето не бива да се храни насилствено. Освен това, тъй като усвояването на белтъците от храната води до отделяне на топлина, понятно е, че за болните с висока температура трябва да се ограничат храните, богати на белтъци - месо, фасул, леща, си-рене, кашкавал. Общо взето, болните с висока температура се оставят на по-лека храна с достатъчно течности - мляко, компоти, чай и др., тъй като повишената температура води до по големи загуби на вода от организма.
При хронични изтощителни заболявания обаче детето се нуж-дае от по-усилено хранене, разбира се, по указания на лекуващия екар. При инфекциозни заболявания нуждите от витамини са по-големи, затова се дават пресни плодове и зеленчуци, а ле-карят може да назначи допълнително витамини.
Има специални диети при обменни, при бъбречни и чернодробни заболявания, при гастрити и язвена болест, при хронични диарии и т.н. Тук ще ви дадем само някои общи сведения за тези диети.
При хроничен гастрит и гастродуоденит, както и при язвена болест са в сила същите диетични изисквания, както и при въз-растните с такива заболявания. Избягват се ястия със запръжки, солено, люто и кисело, а също така и други дразнещи подправки. Предпочитат сe варените и печените ястия. Трябва да споменем обаче, че и при децата има индивидуална поносимост. Майката трябва да разбере кое се понася от детското сгомахче и кое не и да се съобразява с това.
При чернодробни заболявания (остър и хроничен хепатит, състояние след прекаран хепатит) се ограничават храните, богати на мазнини - тлъсти меса, сланина, мас, жълтък от яйце и др. Препоръчва се увеличаване на белтъците в храната и по-специално извара, изкиснато сирене, крехки меса (пилешко, телешко).
При нефрити се ограничават белтъците, тъй като при тяхната обмяна се отделят азотни вещества, които обременяват болните бъбреци. Ограничава се и солта, която също се отделя през бъбреците. При някои бъбречни заболявания обаче се дават много белтъци, за да се покрият големите загуби на белтък с урината.
Хранене на болното дете. На възрастния се казва какво бива и какво не бива да яде и той изпълнява. Малкото дете обаче не може да разбере защо не му разрешават да си хапне бонбони, любимите бисквити или сладка кифла. Нещо повече, в отсъствието на майката то започва да тършува, намира желания сладкиш и си хапва, а след това остава доволно, че мама не е разбрала. В друг случай то упорито отказва предписаната от лекаря диета, защото не му е по вкуса. Ето защо храненето на болното дете е цяло изкуство, което майката трябва да овладее. Тя най-добре ше повлияе на своето дете, защото най-добре го познава. Докато при големите деца може да се тръгне по пътя на обяснението и убеждението, то при малките помагат само топлите и нежни думи, умоляващият поглед на мама.
Лекарят предписва полагащата се диета, вие ще трябва да я спазвате. Не гдедайте на нея обаче като на заповед или канон, а като на общо правило и изсикване. Ако болното не иска безсолна супа или бульон, поръсете пред очите му минимално количество сол с два пръста, за да се убеди лично, че поставяте и сол. И то вече приема «посолената» супа. На малкото дете е предписана диета без месо. Но то усеща аромата на готвеното пилешко и започва да се моли. При уговорката, че то изяде дърво своята порция, дайте му късче от бялото месо, това няма да е голямо нарушение на диетата. Вие вече разбрахте, че става дума за гъвкавост, за незначителни отстъпки, при което в основни линии диетата се спазва.
На болното дете трябва да се правят и други отстъпки. То не може да изяде наведнъж предложената му порция. Хранете го с почивки, като например обедът вместо да продължи 15-20 минути, може да стане на два пъти в продължение на един час. И нека напомним пак: ако здравото дете не бива да се храни насила, това изискване е още по-валидно за болното.
И още един съвет. Не смесвайте лекарствата с храната. Малките деца, та дори и кърмачетата усещат тази ваша хитрост и отказват да поемат храната си. Давайте лекарството с лъжица, по възможност различна от тази, с която го храните.