Едва проходило около края на първата година, то започва да се пуска от ръката на водещия го, очите му горят от радостта на самостоятелното ходене.
Развива се мозъчната кора, която ръководи волевите движения на детето. То започва да се движи свободно, да прави по - дълги дълги преходи в стаята, да шета из ъглите, да наднича навсякъде и всичко да пипа. Започва периодът на усилено опознаване на обкръжаващия го свят.
Голямо е удоволствието, което малкото дете изпитва, дърпайки след себе си вързаната с връвчица количка. При опит да вземе топката тя се изтъркулва напред, а детето я гледа учудено и започва да я преследва, правейки нови опити да я грабне. Движенията на ръцете стават все по-точни,по-сигурни,по-широкообхватни. И така през целия ден, от сутрин до вечер.
Отначало детето често пада. И като падне, разплаква се не толкова от болка, колкото от това, че удоволствието му е прекъснато. Всяка майка бърза да вземе малкия герой, да го прегърне в обятията си и да го успокои. Това изглежда съвсем логично и оправдано. Обаче когато случката се повтори и потрети, щом падне отново, палавникът вече не прави
усилия да стане, започва да плаче, очаквайки майчината помощ. Някои деца дори се захласват при този плач. Постепенно и неусетно детето схваща, че с плач може да наложи своето желание и воля. Затова най-правилно е, когато малкото дете падне, да го успокоите с нежни думи като например: «Нищо, нищо, Пенчо ще порасне, ще стане по-голям и вече няма да пада. Хайде, стани и пак вземи топката!» Така детето ще свикне само да се избавя от подобни малки беди и няма да се разглези.
Уменията постепенно нарастват. Двегодишното дете вече може да се качва по стълбата, като отначало си помага с ръце. Качването е по-лесно, но слизането носи рискове, затова му помогнете и му покажете как да се придържа по перилата. То вече се качва на своето малко столче, за да гледа по-отвисоко. Задържа топката с едната си ръка, за да поеме с другата още една играчка, а понякога се лакоми да грабне и трета и учудва възрастните, като носи три неща в ръцете си. Скоро то се научава да прескача оградата на своята кошарка и вие може да го намерите да дърпа чекмеджето на масата и да изважда едно след друго всичко, което е там. А това е вече опасно.
Към края на втората година децата много обичат да драскат с молив. През третата те вече се събличат самостоятелно и това им доставя особено удоволствие. Обличането обаче е по-трудно. С голяма радост малкото дете изпълнява възложената задача, „помага" на мама и на татко.
Любопитството на малкото дете няма край. То отдавна е свикнало с огледалото, но като види образ на телевизионния екран, веднага отива зад апарата, за да открие откъде излиза този човек. То пита за всичко, иска всичко да разбере и узнае. Това е възрастта на въпросите. Децата стигат дотам, че дотягат на възрастните със своите вечни въпроси. Дори ги поставят в затруднение и неудобство - как да отговарят, за да може хем да задоволят детското любопитство, хем да не излъжат много. След всеки ваш отговор идва едно ново "защо?" Например то ви пита:
- Защо плаче лелката в телевизора?
- Защото детето й се е загубило.
- А защо се е загубило?
- Защото било непослушно.
- А защо било непослушно?
И така нататък, въпросите вървят един след друг без край.
Не му се сърдете. Нито заради палавостта, нито заради вечните въпроси. Та нали то иска да опознае света, иска всичко да разбере. Отваря коремчето на мечето, за да види какво е това,
Фиг. "Кой е този отсреща, който повтаря моите движения"
което се обажда отвътре. Вие трябва да ограничавате палавостта, но не и да я забранявате. Не бива например да му разрешавате да си играе с будилника, защото и него ще отвори, та да разбере кое прави «тик-так». Детското любопитство, вечната подвижност и палавост трябва да радват майката. Защото това е нормално за възрастта. Напротив, ако детето е прекалено кротко, учудващо спокойно до безразличие, това по-скоро трябва да буди тревога.
Опасната кухня. Така един лекар е нарекъл кухнята на съвременния ни дом, тъй като тя крие множество опасности за малките палавници. Това е така, защото децата от ранната и предучилищната възраст в стремежа да задоволят своето любопитство въобще не мислят какво правят. Та те още не знаят какво е страх, камо ли да съзнават последиците от делата си. Немирникът сам иска всичко да види, да пипне, да вкуси. А жилището, особено пък кухнята, е пълна с неща, които застрашават здравето и живота на малкото дете. Като се започне от кухненските прибори, след това стъклените чаши и буркани, бутилките с алкохолни напитки, бюфетът с различни подправки, натрупаните там лекарства, кибрит, запалката на татко, електрическите контакти, нагретия електрически котлон, врящото на печката ястие, бутилката с газ, перилните препарати под мивката и т.н. Какви ли не още опасности крие жилището за малкото дете, останало вкъщи само, без надзор!
Затова вместо да се караме на палавниците, че навсякъде пипат, по-добре е да държим опасните неща на недостъпни за тях места и да не ги оставяме без надзор. Обмислете кое подрежане на мебелите вкъщи и на предметите в кухнята ще даде най-големи възможности на детето за игра при минимален риск от злополука даже и във ваше присъствие.
