Още в първите посягания към показана им играчка някои деца предпочитат да я хванат с лявата, а не с дясната ръка. С израстването това предпочитане на лявата ръка още повече проличава, когато де-тето започне само да се храни с лъжичка, да реже с нож илн ножица или да си мие зъбите с четка. А когато детето тръгне на училище, това предпочитане на лявата ръка става проблем както за родителите, така и за учителите и за самите деца. Въпреки старанията на родителите и учителите детето предпочита да си служи с лявата ръка и всички принудителни опити не дават до-бър ефект и дори се стига до невротизиране.
Съществуват много хипотези за причините, които обуславят левачеството. Смята се, че най-често то е резултат от съчетаното въздействие на наследствени и външни фактори. Нормално съществува нееднаквост (асиметрия) в двигателната сръчност на симетрично разположените ръце, крака и сетивни органи. Най-често, почти при 60% от децата, дясната ръка и десният крак превъзхождат по своята сръчност лявата ръка и левия крак. Същото се отнася и за очите. При втора, по-малка група деца(около 30%), няма предпочитане на лява и дясна ръка и те могат да си служат както с лявата, така и с дясната ръка, но при тези деца и двете ръце не показват много добра сречност. Най-малката група са децата леваци и тяхната честота в европейските народи се колебае от 2 до 10%. Повечето от тези деца са нормални, здрави и не показват някакво изоставане в своето физическо и умствено развитие. Известна трудност те срещат в училище и в своето професионално ориентиране, защото повечето технически съоръжения са пригодени за предпочитателно слежене с дясната ръка.
Съществуват редица методи за точното разпознаване на формите на левачеството през определени периоди на детството, като в повечето случаи се налага консултация с компетентен лекар или педагог. Родителите, чрез своите ежедневни наблюдения върху похватността на лявата и дясната ръка, могат да улеснят лекарите и педагозите. За родителите е добре да следят с коя ръка детето предпочита да хвърля топка, да държи четката за миене на зъби, да реже с нож или ножица, да чука с чукче, да вдява игла, да рисува и пише и др. Децата леваци не трябва да се дискриминират и невротизират, както това се е правело в миналото, когато такива деца с жестоки принудителни мерки са били учени да си служат с дясната, а не с лявата ръка. За това невротизиране на децата допринасяха както учителите, така и родителите, които постоянно наричаха лявата ръка „лоша", а дясната - „добра". Това е неправилно и създава у детето чувство за дефектност и непълноценност.
Какво да се прави при децата леваци? Първото изискване е да се изкорени напълно наслоената от времето дискриминация на тези деца. Второто изискване е навременно откриване и точно определяне от лекар специалист на формата на левачеството и вземане на необходимите възпитателни мерки.
Нужно е целенасочено сътрудничество между родители и учители при обучението главно по писане и рисуване в началното училище. Писането за тези деца е трудно и при тях трябва да се провежда профилирано обучение.
Няма съмнение, разбира се, че детето левак трябва да се учи да използва и дясната си ръка и да увеличава нейната сръчност, но качеството на работата с лявата ръка ще си остане по-добро.